№ 244
гр. Ловеч, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело №
20254310100134 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. П. Б., с
адрес: ***, адрес за призоваване: *** / чрез адв. П. К./ против ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с адрес:
гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от С. В. П..
Ищецът излага в ИМ, че с трудов договор № ***/*** г. бил назначен на длъжността
„Кметски наместник“ на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и функциите на
длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***. Посочва, че
срокът на действие на договора е определен, считано от *** г. до изтичане срока на мандат
***-*** г. на Кмета на Община – Ловеч. В договора му е определена основна месечна
заплата в размер на 1204.00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Твърди, че на *** г. му била връчена Заповед № *** г., считано от *** г., за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че в Заповедта са изброени
причини за прекратяване на трудовото му правоотношение, които не отговарят на
действителната обстановка и ги счита за неоснователни и незаконосъобразни.
Счита, че от така изтъкнатите причини за прекратяване на трудовото му
правоотношение не става ясно какъв е този сигнал, който е подаден за отлИ.не на бетон в
близост до каменния мост на с. *** и е съставен констативен протокол от *** г., който не му
е връчен и към настоящия момент и не е запознат с него. Изтъква, че към дата *** г. е бил в
платен отпуск, за което представя доказателства.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че Заповедта за прекратяване на трудовия
му договор му е връчена на *** г., когато е бил в отпуск по болест и работодателят няма
1
право да му връчва заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение в периода на
болнични, поради което заповедта за прекратяване следва да бъде отменена само на това
основание.
Посочва, че работодателят има задължение да вземе предварително разрешение за
уволнението, ако работникът, респ.служителят, е бил в разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност и не се е явил на работното си място, представил е издадения болничен
лист или е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест.
Отбелязва, че предварителната закрила се прилага при всички видове отпуск, вкл. и при
временна неработоспособност.
Твърди,че оспорената Заповед като цяло не е мотивирана, от нея не може да стане
ясно какви са причините за прекратяване на трудовия му договор, с което е нарушено
правото му на защита да узнае какви всъщност са причините за прекратяване на трудовия му
договор, за да може да организира защитата си.
Позовава се на съдебната практика относно основание за прекратяване на трудовия
договор по чл.325, ал.1, т.4 от КТ, според която се изисква завършването на всички трудови
операции, които се отнасят до обема на уговорената работа, като твърди, че в настоящия
случай трудовият му договор не съдържа уговорки за обема на уговорената работа. Цитира
решения на ВКС.
Излага, че процесният договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.5 от КТ, като
срочен трудов договор се сключва: за определен мандат, когато такъв е установен за
съответния орган и прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ и чл.46а, ал.3, във
вр. с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА е незаконно, налице е противоречие, тъй като ако
работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема съобразно други елементи
на съдържанието на трудовия договор не може да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1,
т.4 от КТ.
Наведени са твърдения, че в конкретния случай договорът е сключен за извършване
на дейност като Кметски наместник на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и
функциите на длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***.
Ищецът поддържа, че липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими
към посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. Твърди, че в случая заповедта не
съдържа конкретни обстоятелства, относими към възложената по трудовото правоотношение
работа, за да може да се направи преценка за законността на уволнението, като се провери
съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и
подвеждане под правната норма, поради което счита, че заповедта е немотивирана.
В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконна и отмени Заповед № *** г. на Кмета на Община – Ловеч, с която
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено;
Да постанови решение, с което да възстанови ищеца на заеманата от него длъжност
„Кметски наместник“ на с. ***, като Кметският наместник изпълнява и функциите на
2
длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***;
Да постанови решение, с което да осъди Община – Ловеч, представлявана от Кмета
на Община – Ловеч да заплати на ищеца сумата от 7824 лв, брутна сума, представляваща
дължимо обезщетение за това, че е останал без работа, вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал
такъв. Намира исковата молба за допустима, но оспорва предявените искове като
неоснователни. Намира, че всички изложени от ищеца твърдения са изцяло неотносими и
неоснователни към прекратяването на трудовото му правоотношение. Оспорва като неверни
твърденията, че заповедта за прекратяване на ТПО е връчена на *** г, когато е бил в отпуск
по болест. Твърди, че лично ищецът е подписал и получил заповедта на *** г., като за
удостоверяване на този факт, представя същата като неразделна част от трудовото му досие.
Заявява, че ищецът е излязъл в отпуск по болест от *** г. в деня, следващ връчването на
заповедта, съгласно болничен лист № ***, издаден на *** г. Подчертава, че предварителната
закрила по чл.333 от КТ следва да е осъществена до момента, в който заповедта за
уволнението се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на
прекратяване на ТПО. Твърди, че ищецът не е започнал ползването на разрешен отпуск за
временна неработоспособност към момента на връчването на заповедта на *** г, тъй като в
такъв отпуск е излязъл на следващия ден. Счита, че важен момент е основанието на което е
издадена процесната заповед. Излага, че в практиката на ВКС основанието по чл.44, ал.1, т.3
вр. чл.46а, ал.3 от ЗМСМА безпротиворечиво е разяснено като уредено в специален закон
основание за прекратяване на ТПО, към което закрилата в чл.333 от КТ не намира
приложение, тъй като не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста. Цитира решения на
ВКС.
С отговора е оспорено и твърдението на ищеца, че заповедта е немотивирана и от
нея не може да стане ясно какви са причините за прекратяване на трудовия до договор.
Излага, че правоотношението между кмета и кметския наместник, което възниква по силата
на чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, е от трудовоправно естество и спрямо него намират
приложение общите правила, вкл. и процесуалният ред на КТ. Подчертава, че нормата на
чл.46а, ал.3 от ЗМСМА урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия
договор – предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Определя това уволнение
като дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява
във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по
целесъобразност. Позовава се на практиката на ВКС, според която съдебният контрол за
законност на уволнението в този случай се разпростира в две насоки – относно спазване на
процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на
специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а от ЗМСМА. Изтъква,
че в случая прекратяването на ТПО с кметския наместник е на основание чл.46а, ал.3 от
ЗМСМА и не е съвместимо с нито едно от основанията за прекратяване на ТПО, предвидени
3
в КТ, поради което и не е необходимо да бъде мотивирано, каквото твърдение развИ.
ищецът. Счита, че и закрилата по чл.333 от КТ също няма отношение към него, тъй като не
попада в списъка на случаите по ал.1 от текста. Навежда доводи, че в случая не е налице
порок във волята на кмета на общината, доколкото същият изрично се е позовал на
прекратителното основание на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА на едно правоотношение което
изначално възниква като срочно. Според ответника, касае се за освобождаване на специално
основание, което не изисква обосноваване на конкретни факти за решението на кмета на
общината да прекрати съществуващото ТПО с кметския наместник. Счита, че заповедта за
уволнение е мотивирана в достатъчна степен – съдържа правното и фактическото основание
за прекратяване на трудовоправната връзка с кметския наместник, без да е необходимо
кметът на общината да сочи конкретните си мотиви за предприетото уволнение.
Относно възражението на ищеца за законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение, че в заповедта за прекратяването му като правно основание е
посочен чл.325, ал.1, т.4 от КТ – поради завършването на определена работа, неприложимо в
случая, счита същото за несъществено и намира, че същото не влече незаконност на
уволнението. Намира за безспорно в случая, че прекратяването на ТПО е станало преди
изтичане на определения с него срок – изтичането на мандата на кмета. Счита, че доколкото
на ищеца е било ясно, че срокът на действие на договора е определен, считано от *** г. до
изтичане на срока на мандат *** г. – *** г. на кмета на Община – Ловеч и ТПО не се
прекратява поради завършване на определена работа, неубедителни са твърденията, че
посочвайки двете основания за прекратяване, работодателят не е дал на служителя
възможност да разбере действителната му воля. Счита, че съществено за определяне на
основанието, на което е прекратено ТПО е, че в атакуваната заповед изрично е посочена
разпоредбата на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА във вр. с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА и
съответстващото на нея съдържание. Посочва, че никъде в заповедта няма текстово
описание на нормата на чл.325,ал.1, т.4 КТ – поради завършване на определена работа.
Затова счита, че волята на кмета е ясна и категорична за прекратителното основание на
чл.46а, ал.3 от ЗМСМА. В заключение счита, че процесната Заповед № *** г. на Кмета на
Община – Ловеч се явява законосъобразна, а предявеният иск за отмяната й е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Счита, че неоснователни са и акцесорно
съединените с главния иск искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като уважаването на
тези искове е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна.
Ищецът В. П. Б. се явява лично и с договорно упълномощен процесуален
представител - адв. П. К. от АК-Ловеч. Поддържа иска, като подробни фактически и правни
доводи са изложени в хода на устните състезания.
Ответникът -ОБЩИНА – ЛОВЕЧ се представлява от адв. И. Х.. В хода на устните
състезания пледира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани
по изложените в отговора съображения, които доразвИ. в представена писмена защита.
4
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на трудов договор № ***/*** г., сключен между
Община – Ловеч, представлявана от С. В. П. – Кмет, от една страна като работодател, и В.
П. Б., от друга страна като служител, на ищеца е възложено да упражнява длъжността
„Кметски наместник“, с място на извършване на работата Община Ловеч / населено място/
***. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 1204 лв. /т.5 от Договора/. Съгласно
т.10 „Други условия на трудовия договор“ – Кметският наместник изпълнява и функциите
на длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. ***, за което да
получава допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. месечно. Служителят е
постъпил на работа на *** г.
Със Заповед № *** / *** г. на Кмета на Община - Ловеч, на основание чл. 325, ал.1, т.4
от КТ, чл. 46а, ал.3 във вр. с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца В. П. Б., считано от *** г. Като причини за прекратяване на
трудовия договор в заповедта е посочено: „Прекратяване без предизвестие от мета на
общината във връзка с Констативен протокол от *** г. относно подаден сигнал за отлИ.не на
бетон в близост до каменния мост на с. ***“
Видно от представения по делото оригинал на заповедта за прекратяване на ТПО,
същата е връчена на ищеца на *** г., което същият е удостоверил с подписа си.
С възражение с рег.№ *** г., адресирано до Кмета на Община – Ловеч ищецът Б. е
възразил срещу издадената Заповед № *** г., като незаконосъобразна, с несъответстващи
мотиви в констативен протокол от *** г. В подкрепа на горното е посочил, че жителите на с.
*** / с постоянен и настоящ адрес/ са провели референдум. Били събрани 84 подписа,от
които 83 са с „да“ в негова подкрепа. Един подпис е с „не“ от бившия кметски наместник, а
трима са отказали да участват в референдума.
Установява се, че с молба от *** г. ищецът е отправил искане да му бъде
предоставено копие от констативен протокол от *** г., посочен като причина за прекратяване
на ТПО, както и данни за лицето, подало сигнала за отлИ.нето на бетон. Такова искане на
ищеца се съдържа и в молба до Кмета на Община – Ловеч с вх.№ *** г.
С писмо Изх.№ *** г. на Кмета на Община – Ловеч ищецът е уведомен, че
Констативен протокол от *** г. е вътрешен документ, съдържащ лични данни и информация,
които Община – Ловеч като оператор на лични данни, съгласно Закона за защита на личните
данни, не би могла да му предостави на основание ЗЗЛД.
По искане на съда по делото е представени Констативен протокол от *** г., на който
се е позовал работодателят при издаване на оспорената Заповед за прекратяване на ТПО. От
съдържанието на същия се установява, че на основание телефонен сигнал, подаден в
Община – Ловеч във връзка с отлИ.не на бетон в близост до каменния мост на с. ***
длъжностни лица при Община – Ловеч са извършили оглед на място относно изложените в
5
телефонния сигнал доводи. Описани са направените при огледа констатации, като след
намесата на длъжностните лице от Община Ловеч бетонирането е прекратено. Посочено е,
че по данни на присъстващия на огледа С. Ц. С., подготовката за бетонирането на речния
бряг е започнала в периода от *** г. до *** г. под ръководството и наставленията на В. П. Б.
– кметски наместник на с. ***. Същият не е присъствал на огледа и по данни на С. се намира
в Р Гърция.
По делото е приобщена Заповед № *** г. на Кмета на Община – Ловеч на ищеца е
било разрешено да ползва платен годишен отпуск в предходен период от *** г. до *** г.
Към ИМ е приложен болничен лист № ***, издаден на *** г., от който се установява,
че в периода *** г. до *** г. ищецът е ползвал 14 дни отпуск за временна
неработоспособност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: Д. П. М.,
допуснат по искане на ищеца, и Л. Т. Д. и М. Ц. М., допусната по искане на ответника.
Св.М. заявява, че на *** г. заедно с ищеца са били на заседание на Общински съвет –
Ловеч, като присъствали от самото начало там. Сесията започнала към 10:00 часа и до към
15:00 часа двамата били там. Тръгнали си заедно, като били паркирали близо един до друг.
Твърди, че на заседанието на ОС ищецът направил изявление във връзка с „някакви
нарушения, които е извършил като кметски наместник“. Представил също и документи,
които го оневинявали.
Св. Д. твърди, че заповедта за прекратяване на ТПО е била връчена на ищеца на ***
г. / четвъртък/. Сигурна е, тъй като имало заседание на Общинския съвет. Тогава в почивката
след първото заседание на съответната сесия, повикали г-н Б. и същият отишъл в „Човешки
ресурси“, където му била предоставена заповедта за връчване. Заповедта била връчена около
13:00 часа в сградата на общината. Твърди, че първоначално ищецът отказал да я подпише,
но впоследствие размислил и положил подпис. Твърди, че датата е поставена от нея. Твърди,
че трудовата си книжка получил на следващия ден, тъй като все още не била оформена и
било въпрос на време да се подпише и подпечата от кмета. Подписа за получаване на
трудовата книжка е положен от ищеца на следващия ден. Посочва, че в този ден е участвала
в комисия, назначена от кмета, за приемане и предаване на материално – техническата база
и архИ. в с. ***. В тази връзка взела трудовата книжка на ищеца и и му я връчили там.
Подписа положил пред нея, пред сградата на кметството, тъй като поради болки в крака
ищецът се затруднявал да се качи по стълбите. По тази причина не се осъществило и
приемането и предаването на материално-техническата база и архИ. на с. ***. Свидетелката
уточнява, че в екземпляра на ищеца не е отбелязана дата, тъй като самият той не пожелал да
си напише дата. Посочва, че ищецът имал колебание дали да си получи трудовата книжка,
но докато провеждал разговор с шофьора на общината, решил да я вземе, като думите му
били: „Така и така я носиш, дай ми я“ и пред нея на пейката върху папката подписа мястото
за получил трудовата си книжка.
Св. М. от 2016 г. работи в Община – Ловеч, на длъжност „Главен експерт човешки
6
ресурси“. Твърди, че заповедта за прекратяване на ТПК с ищеца му е връчена на *** г. след
заседание на общинския съвет. Било по обяд, по време на почивка на сесията. Ищецът първо
отказал да я подпише и излязъл, но след това се върнал и казал, че ще я подпише. Подписал
заповедта, а датата на връчване я поставила колежката й /св.Д./. Свидетелката твърди, че
ищецът е подписал заповедта пред тях. Връщането на трудовата книжка станало на
следващия ден. В този ден имало назначена със заповед на кмета комисия за приемане и
предаване в с. ***, като св. Д. била включена в състава й и връчила трудовата книжка на
място в с. ***. Пояснява, че в деня на връчване на заповедта за прекратяване на ТПО
книжката не била подписана и подпечатана от сметка и затова връщането й станало на
следващия ден.
От приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно- графологична
експертиза се установява, че подписът в графа „Получи: трудовата си книжка“ в Заповед №
*** г. на Община – Ловеч за прекратяване на трудовото правоотношение с В. П. Б., е
положен от ищеца по делото В. Б..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва като незаконосъобразна издадената
Заповед № *** г.на Кмета на Община – Ловеч, с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ,
чл.46а, ал.3 във връзка с чл.44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца В. П. Б., с място на работа Община – Ловеч, населено място – ***
и ***, на длъжност: Кметски наместник, считано от *** г.
По делото не е спорно, че считано от *** г.ищецът е бил назначен за кметски
наместник на с. ***, като е изпълнявал и функциите на длъжностно лице по
административно обслужване на населението на с. ***. Срокът на действие на договора е
бил определен, считано от *** г. до изтичане срока на мандат ***-*** г. на кмета на Община
– Ловеч.
В разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА изрично е регламентирано
правомощието на кмета на общината да назначава и освобождава кметски наместници.
Кметският наместник е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се
назначава от кмета на общината за срока на мандата и изпълнява функциите си до
освобождаването му от новоизбрания кмет, тъй като дейността му е свързана с
реализирането на определена предизборна програма. Съгласно разпоредбата на чл.46а, ал.1
от ЗМСМА в населено място, което не е административен център на кметство, кметът може
да назначи за срока на мандата кметски наместник в съответствие с утвърдената численост и
структура на общинска администрация.
В съдебната практика трайно и непротиворечиво се приема, че правоотношението
между кмета и кметския наместник, което възниква по силата на чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА,
е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила,
включително и процесуалният ред на КТ. С нормата на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА е уредена
една универсална възможност за прекратяване на трудови договор – предсрочно без
7
предизвестие от кмета, като това уволнение се определя като дискреционно субективно
потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за
едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност.
/Решение № 293 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 272/2009 г., III г.о./
В редица решения на ВКС трайно е възприето разбирането, че съдебният контрол за
законност на уволнението на кметския наместник е допустим, но се разпростира в две
насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и
относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по
чл.46а от ЗМСМА.
В конкретния случай оспорената заповед №*** г. за прекратяване на ТПО с ищеца В.
Б. е издадена от компетентен орган, в рамките на дискрецията му и по отношение на лице от
категорията субекти по чл.46а от ЗМСМА. По делото са приложени копия на удостоверение
за избран кмет на община, издадено от Общинска избирателна комисия и Клетвен лист за
положена клетва от новоизбрания кмет С. П. на 13.11.*** г.
След преценка на събраните по делото доказателства - представената заповед за
прекратяване на ТПО в оригинал и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът
приема за безспорно установено, че оспорената уволнителна заповед е надлежно връчена на
ищеца на *** г. по обяд, по време на почивка на сесия на Общински съвет – Ловеч, в която
ищецът взел участие. Св.Д. и св. М. имат непосредствени възприятия, като и двете са
присъствали при връчването на заповедта на *** г. Показанията им са вътрешно
непротиворечиви, допълват се взаимно и са депозирани убедително, като установяват в
последователност релевантните факти и обстоятелства за спора. Съдът отчита възможната
заинтересованост на двете свидетелки да дават показания в полза на ответника с оглед на
служебната им ангажираност, поради което преценява показанията им с оглед на всички
други данни по делото съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК. В случая същите по
никакъв начин не се опровергават както от показанията на разпитания по искане на ищеца
св. М., така и от останалите доказателства по делото.
Тъй като прекратяването на ТПО е без предизвестие, последиците настъпват след
получаването на писменото изявление за прекратяване, в случая *** г.
С оглед приетия за безспорно установен факт, че ТПО е прекратено на *** г.,
недоказани се явяват твърденията на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовия
договор му е връчена на *** г. и работодателят е следвало да вземе предварително
разрешение за уволнението му. От приложения по делото болничен лист № *** е видно, че
същият е с дата *** г., следваща датата на прекратяване на ТПО, като разрешеният отпуск за
временна неработоспособност е за периода *** г. – *** г. Отделно от това, съдът намира за
нужно да отбележи, че с оглед посоченото от работодателя основание за прекратяване на
трудовия договор по реда на чл. 46а, ал.3 от ЗМСМА е изключено приложението на
разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 вр. ал.2 от КТ, установяваща предварителна закрила при
уволнение само в случаите на уволнение по чл.328, ал.1, т.1, 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6. В
посочената норма на закона лимитативно са изброени хипотезите, в които работникът и
8
служителят се ползва от предварителна закрила, но в конкретния случай трудовото
правоотношение е прекратено на съвсем друго основание, поради което не е необходимо да
се изисква разрешение от инспекция по труда. В този смисъл е налице и непротиворечИ.
съдебна практика – Решение № 293 по гр.д.№ 272/209 г. на ВКС, III г.о., Определение № 843
от 31.07.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 1332/2017 г., IV г.о. и др.
Както съдът по-горе вече е посочил, прекратяването на ТПО се явява дискреционно
субективно потестативно право на органа по назначаването, което се упражнява с писмено
волеизявление, притежаващо минимално съдържание – следва да съдържа данни за
страните, заеманата длъжност, както и основанието с характеризиращите го по закон
признаци и момента на прекратяване. В практиката константно се приема, че при
прекратяване на ТПО по реда на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА в уволнителната заповед не следва
да са изложени мотиви, като е достатъчно да е посочено единствено правната квалификация,
тъй като уволнението по чл.46а, ал.3 от ЗМСМА не се съвместява с никое друго основание в
КТ и не се нуждае от мотивиране/така Решене №297/23.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 272/09
г, II г.о., Решение № 288/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 121/09 г, IV г.о., Решение №443 по
гр.д.№ 730/2009 г., IV г.о./.
В конкретния случай, освен на нормата на чл.46а, ал.3 от ЗМСМА, работодателят
неправилно се е позовал и на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.4 от КТ, която визира
специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор за определена работа.
Посочената хипотеза предполага още при сключването на трудовия договор работата, която
следва да се извърши, да е ясно и точно определена по обем и качество и при
прекратяването на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.4 от КТ да е посочено, че основанието
е завършването на определената работа. Действително, в съдебната практика е прието, че
същественото за определяне на основанието, на което е прекратено ТПО е не цитираната
правна норма, а текстовата част на заповедта. Видно от съдържанието на процесната
заповед №*** г. в текстовата част като причини за прекратяване на трудовия договор е
посочено: „Прекратяване без предизвестие от кмета на общината във връзка с Констативен
протокол от *** г. относно подаден сигнал за отлИ.не на бетон в близост до каменния мост
на с. ***.“. Т.е. работодателят е изложил и допълнителни фактически основания, които са
формирали волята му да прекрати ТПО с ищеца, като е препратил към съставен преди
издаването на заповедта документ – Констативен протокол от *** г. Принципно практиката
се приема за допустимо обосновката на работодателя за конкретни факти, поради които е
издадена заповедта за уволнение, да бъде формулирана в друг документ, към който
препраща заповедта, но при условие, че този документ е станал достояние на работника или
служителя. След като се е позовал на посочения Констативен протокол, работодателят е
следвало да доведе съдържанието му до знанието на ищеца, като е било необходимо да
представи на служителя копие от документа заедно със самата заповед. В случая по делото
този факт не е доказано, а и не се твърди от ответната страна. От приобщените по делото
доказателства се установи, че след връчване на заповедта за уволнение и с цел запознаване
със съдържанието на констативния протокол ищецът е предприел действия по снабдяване с
9
копие от същия, като два пъти е отправял писмени молби до Кмета на Община – Ловеч. С
молба от *** г. е отправил искане да му бъде предоставено копие от констативен протокол
от *** г., посочен като причина за прекратяване на ТПО, както и данни за лицето, подало
сигнала за отлИ.нето на бетон. Такова искане на ищеца се съдържа и в молба до Кмета на
Община – Ловеч с вх.№ *** г. Копие от констативния протокол не е било предоставено на
ищеца Б., като с писмо Изх.№ *** г. на Кмета на Община – Ловеч същият е бил уведомен, че
Констативен протокол от *** г. е вътрешен документ, съдържащ лични данни и информация,
които Община – Ловеч като оператор на лични данни, съгласно Закона за защита на личните
данни, не би могла да му предостави на основание ЗЗЛД. Съдържанието на този констативен
протокол е станало достояние на ищеца едва в хода на настоящото производство, след като
документа е представен с отговора на исковата молба, препис от който е връчен на ищеца Б..
Това от своя страна е довело до неяснота относно фактическото основание за уволнение и е
поставило служителя в положение на изненада, тъй като както към момента на прекратяване
на ТПО, така и към датата на предявяване на иска не е получил пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава уволнението му.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема за безспорно, че в случая в оспорената
заповед за уволнение е налице позоваване на документ – Констативен протокол от *** г.,
който не е бил доведен до знанието на ищеца, поради което към момента на връчване на
заповедта за ищеца не са били ясни обстоятелствата, въз основа на които работодателят е
формирал воля за прекратяване на ТПО. Допуснатото от работодателя нарушение се явява
съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебния спор.
При това положение, прекратяването на ТПО с оспорената Заповед №*** г. се явява
незаконосъобразно, респ. предявеният от В. П. Б. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като посочената по-горе
заповед бъде отменена.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Тъй като процесната Заповед №***/28.11.2024 г. на Кмета на Община – Ловеч, с
която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ,
чл.46а, ал.3 във вр. с чл.44,ал.1, т.3 и ал.2 от МСМА, се явява незаконосъобразна и следва да
бъде отменена, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – Кметски наместник на с. ***,
като Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по административно
обслужване на с. ***.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,ал.1 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от
КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки. На първо място,
уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ
място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
10
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето
място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
В конкретния случай,уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено.
Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца е да докаже претенцията си, като
установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без
работа е съществен елемент от фактическия състав, който в случая се явява доказан от
представеното по делото копие от трудова книжка. Съдът констатира, че към настоящия
момент 6 –месечният срок по чл.225, ал.1 от КТ е изтекъл, поради което заявената претенция
се явява основателна за целия претендиран период.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера
на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който
същият е останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ ,
изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, получено за месеца,
предхождащ месеца на уволнението.
Установява се, че при сключване на трудовия договор №***/*** г. между страните е
уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1204 лв. и допълнително
възнаграждение от 100 лв. месечно за изпълняване функциите и на длъжностно лице по
административно обслужване на населението на с. ***.
С Допълнително споразумение №***. на ищеца е определено основно месечно
възнаграждение в размер на 1324 лв. и 100.00лв. допълнително възнаграждение за
административно обслужване на с. ***.
При тези данни размерът на претендираното обезщетение по чл.225 от КТ за 6 месеца
следва да бъде 8544.00лв. /1424х6 =8544.00лв лв./ Съдът намира, че предявеният иск ще
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, след изменението на иска по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК, допуснато в съдебно заседание от 24.03.2025 г. Сумата по главницата от
8544.00 лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 24.01.2025 г. /
датата на подаване на ИМ/ до окончателното й изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е включено
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. Сумата е заплатена в брой на адв. К. при
сключването на Договор за правна защита и съдействие с дата 10.03.2025 г./л.125/
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху
всеки един от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ съгласно Тарифата за
11
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - чл.1 и чл.3 от нея или сума в
общ размер на 441,76 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В. П.
Б., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № *** г. на Кмета на Община –
Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета С. В. П. и
ОТМЕНЯ посочената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношения с ищеца, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, В. П. Б., с горните данни,
на заеманата от него преди уволнението длъжност „Кметски наместник на с. ***, като
Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по административно
обслужване на населението на с. ***“, ако се яви в двуседмичен срок при работодателя от
съобщението, че е възстановен.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ, ОБЩИНА –
ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета С. В. П. ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
6 месеца в размер на сумата от 8544.00лв. /осем хиляди петстотин четиридесет и четири
лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата
молба /24.01.2025 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с адрес: гр.
Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета С. В. П. ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800.00 лв (осемстотиин лева), представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ОБЩИНА – ЛОВЕЧ, с адрес: гр.
Ловеч, ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета С. В. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметката
на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 441,76 лв.
(четиристотин четиридесет и един лева и 76ст).
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12