Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 469
гр. Плевен, 14 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 506 по описа на Административен съд - Плевен за 2022
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано
е по жалба И.Й.З., лишен от свобода, който изтърпява наказание в Затвора – гр.
Белене и уточнение към жалбата /наименувано отговор/, подадено чрез
процесуалния представител адв.С. С. ***0.06.2022 год., както и такова от
жалбоподателя в лично качество с вх. рег. № 3708/23.06.2022 год., от които е
видно, че се оспорва Заповед № Л – 2224/02.06.2022 год. на зам. гл. директор на
ГДИН – София, с която е разпоредено преместване на жалбоподателя от Затвора –
гр.Белене в ЗООТ към Затвора – гр.Ловеч.
В жалбата и уточненията към нея се излагат доводи, че АО не е искал съгласие от лишеният за
преместването му в друг затвор, както и че същият е търпял в предходен период
наказанието си в Затвора- гр.Ловеч, където е бил в конфликт с други лишени от
свобода. Посочено е, че жалбоподателят понастоящем работи в Затвора- гр.Белене,
където се чувства добре и не му е предоставена възможност да подаде декларация,
каквато са попълвали други лишени от свобода в този затвор, във връзка с
желанието му да продължи да изтърпява наказанието си в Белене. В заключение е
направено искане да бъде отменена оспорената заповед. Направени са
доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с отделни определения.
Постъпил е писмен отговор от ответника, в който са
развити подробни доводи за неоснователност на жалбата и е направено искане
същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. С. *** излага доводи, че искането на лишения от свобода
следва да бъде уважено, тъй като той търпи наказанието си в Затвора-Белене през
доста продължителен период от време, режимът на изтърпяване на наказанието му е
заменен на лек и в момента се намира в ТПО, където има възможност да работи.
Изразява становище, че при евентуалното преместване на З. в Затвора-Ловеч той
ще бъде поставен в по-неблагоприятни условия, тъй като е имал конфликти с други
лишени от свобода в този затвор, а освен това близките му са в гр.Русе и за тях
е по-удобно да пътуват за свиждане до Белене, а не до Ловеч или евентуално ТПО
Троян, където може да бъде преместен лишения от свобода. Излага доводи за
нарушени права на жалбоподателя, тъй като от него не са изискани обяснения за
причините, поради които иска да продължи изтърпяване на наказанието си в
Затвора-Белене. В заключение прави искане да бъде отменена оспорената заповед.
Жалбоподателят лично излага доводи, че има конфликт с
някои лишени от свобода в Затвора-Ловеч, поради което би се чувствал застрашен
там, а освен това се чувства добре в Затвора-Белене, където работи. Твърди, че
администрацията на Затвора-Белене също е доволна от него, а ако бъде преместен
в Ловеч, има опасност да загуби възможността да работи, тъй като началникът на
ТПО- Ловеч има „претенции“ към него.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния представител
юрк. П.П. ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Излага
доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на
правомощията му, както и че същата е съобразена със закона. Сочи, че
твърдението на жалбоподателя за наличие на конфликт с други лишени от свобода и
със служители от администрацията не почива на събрани по делото доказателства.
Издадената заповед не е свързана с личността на лишения от свобода, а е в
изпълнение на закона и заповед на гл. директор на ГДИН, въвеждащи като критерий
за преценката на АО постоянния адрес на лицето преди постъпването му в затвора.
Излага съображения, че промяната на мястото на изтърпяване на наказанието не
води до накърняване правата на лишения от свобода, на когото при наличие на
възможност ще му бъде предоставена възможност да работи. В заключение прави
искане да бъде потвърдена оспорената заповед и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат на оспорената заповед, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество същата е основателна.
Оспорената заповед е постановена от материално
компетентен орган – зам. главен директор на ГДИН, при упражняване на законово
делегираните му правомощия със Заповед № Л- 1225/2 от 28.03.2022г. на главния
директор на ГДИН /л.23-24/.
Не е спорно между страните по делото, че към датата на
издаване на обжалвания АА жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от
свобода в Затвора Белене.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.58 ЗИНЗС, във вр. с т.3.5 от Заповед № Л-919/08.03.2017
год. на гл. директор на ГДИН и при съобразяване разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. В същата са изложени мотиви, че л.св. З. е с постоянен адрес в гр.Русе,
поради което и с оглед посочената по-горе заповед на гл.директор на ГДИН следва
да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора- гр.Ловеч.
Съобразно разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес. На
л.35 от делото е приложена Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор на
ГДИН, издадена въз основа на горната разпоредба. В т.3.5. от същата е посочено,
че лишените от свобода от области В.Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово
следва да търпят наказанията си в Затворническо общежитие „Полигона“ и
Затворническо общежитие „Велико Търново“ към Затвора – Ловеч.
От посочената разпоредба на чл.58 ЗИНЗС и издадената в
изпълнение на нормативния акт Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на гл. директор
на ГДИН, може да се направи извод, че единственият критерий, който ответника е следва
да съобрази при определяне мястото на изтърпяване на наказанието е постоянния
адрес на лишения от свобода. Безспорно
същият е в гр.Русе, което е видно от служебно изисканата от съда справка от НБД
“Население“ на л.44 от делото.
Разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС обаче систематично се
намира в Част втора, Глава осма, Раздел III „Разпределение
на лишените от свобода по затвори, затворнически общежития и поправителни
домове“.
Преместването на лишените от свобода е уредено в
Раздел IV „Преместване
на лишените от свобода“, чл.62-чл.64 от ЗИНЗС, на които разпоредби изобщо не е
налице позоваване от страна на ответника.
От така посочената нормативна уредба може да се
направи извод, че се касае за две различни по своя характер административни
производства – такова, свързано с първоначално разпределение на лишените от
свобода в местата за изтърпяване на наказанията и такова, свързано с тяхното
последващо преместване.
В конкретния случай жалбоподателят очевидно вече е бил
разпределен по реда на чл.58 от ЗИНЗС да изтърпява наказанието си в конкретен
затвор, независимо от обстоятелството дали адм. акт, с който е станало това е бил
съобразен с правилата на чл.58 от ЗИНЗС и Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на
гл. директор на ГДИН. Последващото преместване на жалбоподателя е следвало
да се извърши по реда на Част втора, Глава осма, Раздел IV, чл.62 - чл.64
от ЗИНЗС, на която нормативна уредба ответникът изобщо не се е позовал в
оспорената заповед.
Съобразно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва при изчерпателно изброените в т.1
- т.5 от горната разпоредба предпоставки, както следва:
1.при включване в обучения, в курсове за придобиване
на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено
желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при възникване
на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода
- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
В оспорената заповед не е посочена нито една от горните
предпоставки, а такива не се установяват и от доказателствата, представени с
адм. преписка. Налице е единствено позоваване на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която е посочена само цифром, но без изложени мотиви, свързани с
възможността/невъзможността за осигуряване на минимална жилищна площ на лишения
от свобода. Дори обаче да се приеме, че волята на адм. орган е преместването на
З. да бъде извършено на основание чл.62, ал.1, т.5 от ЗАНН (която въвежда като
основание съобразяване изискванията на чл.43, ал.4), то това би било възможно
само след съобразяване желанието на лишения от свобода, а жалбоподателят излага
като едно от основните си оплаквания именно обстоятелството, че не е бил питан
дали е съгласен да бъде преместен в друг затвор. По делото не са представени и
доказателства да е съобразявано желанието му в тази насока преди издаване на
оспорения АА.
При тези съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е материално незаконосъобразна и постановена при липса на мотиви, което
налага нейната отмяна.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител не
са претендирали присъждане на разноски нито с жалбата и допълненията към нея,
нито при проведеното съдебно заседание, с оглед което настоящият съд не следва
да се произнася за присъждането на такива.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № Л – 2224/02.06.2022 год. на зам. гл.
директор на ГДИН – София, с която е разпоредено преместване на лишения от
свобода И.Й.З. *** в ЗООТ към Затвора – гр.Ловеч.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: