№ 1610
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20231110158638 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в полза на (ФИРМА) срещу В. И. П..
Съдът е сезиран с искане за спиране на изпълнението по заповедта по чл. 420, ал. 2, т.
1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или залог на парична
сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е настъпило,
следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл. 420, ал. 2 ГПК.
При тези констатации съдът намира, че е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на принудителното изпълнение.
Към искането е приложено писмено доказателство за нареден банков превод от
07.04.2023 г. от длъжника към ищеца по процесния договор за кредит за сумата от 95,60 лв.
– размерът на главницата по издадената по делото заповед за изпълнение и като основание е
посочено пълно погасяване на кредита, като заявлението за издаване заповед за изпълнение
1
е депозирано на 26.10.2023 г.
Следователно, налице са данни, че заявените вземания са били погасени чрез
плащане преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съдът
приема, че длъжникът е представил писмени доказателства в подкрепа на тезата си, че
вземането не се дължи, които са достатъчни за да бъде мотивиран изводът за спиране на
принудителното изпълнение. Всички факти, относими към основанието на предявеното от
заявителя вземане по договора, ще бъдат разгледани по същество в двустранното и спорно
исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, където всяка от страните ще следва при
условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, на които основава твърденията
си. Въз основа на събраните доказателства съдът ще формира своя краен акт по същество
относно съществуването на вземането. В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се
провежда доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка
единствено на база представените от длъжника документи налице ли са основания за
спиране на принудителното изпълнение до решаването на спора по същество. В настоящото
производство тези основания са налице, поради което принудителното изпълнение на
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, следва
да бъде спряно.
По изложените мотиви и на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК незабавното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58638/2023 г. на СРС, 174 състав, и издадения по същото дело
изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2