Определение по дело №183/2013 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер …………..…/……… април, Година 2013, град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На осми април                                                   Година 2013

в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

разгледа докладваното от съдията Томова

търговско дело номер 183 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх. №3309/31.01.2013г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, седалище гр. Бургас, представлявано от Валентин Вълчев, срещу „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Варна, представлявано от управителя Цветан Кирилов Костов, са предявени искове за заплащане на сумата 29 071,76 лева, претендирана като сбора на дължимите, но неплатени продажни цени на доставени стоки, съгласно сключен между страните договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., за които са издадени фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на сумата 5 138,60 лева, представляваща общия размер на дължимата, съгласно чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., неустойка в размер на 0,0333% от стойността на задължението по всяка фактура, за период на допуснатата забава в плащането на цената, считано от датата на падежа на всяко едно задължение по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., до 24.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане.

Направено е и искане за присъждане на направените разноски за производството.

 

С разпореждане №1479/01.02.2013г. съдът е приел исковата молба за редовна и е разпоредил преписи от нея, ведно с приложените доказателства, да се изпратят на ответника „ДИЯНА” ЕООД, гр. Варна. Съобщението е редовно връчено по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК на 14.02.2013г.

В двуседмичния срок по чл.367, ал.1 ГПК, ответникът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Р.З.,***, е подал писмен отговор на исковата молба вх. №6718/27.02.2013г., в който излага становище по наведените от ищеца твърдения и обосновава възражение по предявения иск за неустойка.

 

Препис от отговора е бил надлежно връчен на ищеца по смисъла на чл.39, ал.1 от ГПК чрез посочен по делото негов пълномощник адвокат С.Ж., АК – Бургас, на 08.03.2013г.  В срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба вх. №8283/12.03.2013г., в която са уточнени първоначалните твърдения, изразено е и становище по наведените от ответника възражения и твърдения по фактите.

 

Размяната на книжата между страните е приключила с подаден от ответника по реда и в срока на чл.373, ал.1 ГПК допълнителен отговор вх. №11112/04.04.2013г., в който са обосновани допълнителни съображения по твърденията на ищеца и доказателствените искания.

 

ІІ. По допустимостта на претенциите

Така предявените от ищеца искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Дължимите за исковото производство държавни такси в общ размер на 1 368,41 лева (определени по реда на чл.72, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.)) са внесени предварително от ищеца.

 

Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК).

 

Доколкото страните по делото са търговци (чл.1, ал.2 и ал.1, т.14 от ТЗ) и предмета на спора - неизпълнение на сделка, която е търговска (чл.286 и чл.287 ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

 

ІІІ. По доказателствените искания на страните

Представените от ищеца писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

 

Като допустимо и относимо към предмета на спора се цени и искането на ищеца да се допусне съдебно - счетоводна експертиза за установяване размера на претенциите, поради което се уважава.

 

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

 

Макар понастоящем само ищецът да е направил искане да му бъдат присъдени сторените за производството разноски, съдът намира, че и на двете страни следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 ГПК).

 

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл.126, вх. „Б”, ет.1, представлявано от Валентин Вълчев, срещу „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „Петлешев”, бл.23, вх. „В”, ап.38, представлявано от управителя Цветан Кирилов Костов, за заплащане на сумата 29 071,76 лева, претендирана като сбора на дължимите, но неплатени продажни цени на доставени стоки, съгласно сключен между страните договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., за които са издадени фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане, както и за заплащане на сумата 5 138,60 лева, представляваща общия размер на дължимата, съгласно чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., неустойка в размер на 0,0333% от стойността на задължението по всяка фактура, за период на допуснатата забава в плащането на цената, считано от датата на падежа на всяко едно задължение по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., до 24.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане.

 

Дължимите за исковото производство държавни такси в общ размер от 1 368,41 лева са внесени предварително от ищеца.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи,  представени от ищеца с исковата молба и допълнителната искова молба.

 

ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае с представените по делото писмени доказателства, извърши справка в счетоводствата на страните по делото, да отговори на следните въпроси:

1. Налице ли са счетоводни записи в счетоводството на ответното дружество „ДИЯНА” ЕООД, гр. Варна за осчетоводяване на фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г.?

2. Какво е общият размер на задълженията на „ДИЯНА” ЕООД, гр. Варна към „МАЯК – М” АД, гр. Бургас по фактура №**********/01.11.2011г. и фактура №**********/20.10.2011г. към датата на предявяване на иска - 31.01.2013г., съответно към датата на изготвяне на заключението, след приспадане на заплатените от ответника суми по тези фактури?

3. Какъв е размерът на неустойката, уговорена между страните в чл.7.1 от сключения помежду им договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., към 24.01.2013г., като вещото лице посочи размера на главницата, начина на изчисление и съответния период на неустойката?

 

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 200 лева, като

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе тази сума в 7-дневен срок от получаване на съобщението по нарочната сметка на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни документи за внасянето му в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско отделение.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жулиета Господинова Тонева, съдебно-счетоводен експерт, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел ІІ „ИКОНОМИЧЕСКИ”.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

 

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

 

УКАЗВА на страните, че могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай половината от внесените държавни такси ще бъдат върнати на страните (чл.78, ал.9 ГПК).

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №183 по описа за 2013г. за 23.05.2013г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните, като с призовките СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от настоящото определение.

 

Ведно с призовките на страните по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ и изготвения проект за доклад по делото, като им се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становища във връзка с него.

На ищеца ДА СЕ ИЗПРАТИ и препис от допълнителния отговор на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

                                      

                                                           Председател:

 

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

По търговско дело №183/2013г. по описа

Варненски окръжен съд, т.о.

 

1.            Предмет на делото са осъдителните претенции на кредитора „МАЯК – М” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, произтичащи от договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., за неплатената от ответника – купувач „ДИЯНА” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Варна, продажна цена за извършени доставки по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., в общ размер 29 071,76 лева, и за договорената в чл.7.1 неустойка в общ размер на 5 138,60 лева за допусната забава в плащането.

2.            Същите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 31.01.2013г., до окончателното плащане.

 

3.            Правно основание на претенциите – чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

4.            Твърди се от ищеца, че по силата на сключения на 24.04.2010г. договор за търговска продажба №3331/2010г. се задължил да доставя на ответника „ДИЯНА” ЕООД, гр. Варна, стоки, описани в т.1.1. на договора, които се конкретизирали с предварителна заявка, срещу което ответното дружество поело задължение да заплаща продажната цена по начините и в сроковете, посочени в издаваната за конкретната доставка фактура.

 

5.             Твърди, че за две извършени доставки, за които са били издадени фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., а стоките са били предадени с експедиционни бележки №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., ответното дружество не е платило изцяло дължимата продажна цена.

 

6.            Общият размер на на задължението до двете фактури било в размер 39 172,68 лева, от който длъжникът е платил частично сума в размер на 10 100,92 лева.

 

7.            С оглед на това и като твърди, че разликата в размер на 29 071,76 лева, не му е платена и понастоящем, ищецът „МАЯК – М” АД, гр. Бургас, претендира осъждането на ответника да плати същата, ведно с обезщетение за допуснатата забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2013г. до окончателното й плащане.

 

8.            Наред с това, позовавайки се на постигнатата в чл.7.1 от сключения между страните договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г. договореност, ищецът твърди, че ответното дружество му дължи и неустойка за допуснатата забава в плащането на продажната цена, чийто размер към 24.01.2013г. е 5 138,60 лева.

 

9.            Ответникът „ДИЯНА” ЕООД, гр. Варна не оспорва наличието на облигационна връзка между страните по силата на сключения договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г., извършените доставки, за които са били издадени процесните фактури, както и липсата на цялостно плащане в предвидения срок на фактурираните количества доставени стоки, съответно размера на неплатения остатък от 29 071,76 лева.

 

10.       Единственото оспорване, което развива ответника, е по отношение на претенцията за плащане на неустойка за допуснатата забава, ведно със законна лихва върху претендираната сума от 5 138,60 лева.

 

11.       Без да противопоставя конкретни твърдения по отношение на основанието на тази претенция, ответникът оспорва нейния размер, като твърди, че същият е изчислен некоректно върху общият размер на неплатените доставки по двете фактури въпреки, че задълженията по тях са с различен падеж.

 

12.       Съответно на предмета на така очертания правен спор между страните, съобразено и с неговата правна квалификация и нормите на чл.17, ал.1, във вр. с чл.153 от ГПК, се налагат следните преюдициални положения, свързани с правилното негово решаване :

12.1.                    Наличието на валидна облигационна връзка между страните по силата на сключен между тях договор за продажба.

12.2.                    Изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца – продавач за доставка на заявени стоки, съответно неизпълнението от страна на ответника – купувач на задълженията му да заплати изцяло и по уговорените в издадените за доставките фактури начин и срокове продажните цени.

12.3.                    Установяване на размерите на неплатените остатъци от продажните цени по всяка една от издадените за процесните доставки фактури, съответно периода на допуснатата забава за тяхното плащане.

12.4.                    Установяване на размера на уговорената между страните в чл.7.1 от сключения между тях договор за търговска продажба №3331/2010г. от 24.04.2010г. неустойка за допуснатата забава.

 

13.       С оглед неоспорването от страна на ответника както на основанието, така и на размера на предявения главен иск за плащане на остатъка от продажната цена по извършените доставки по фактури №**********/01.11.2011г. и №**********/20.10.2011г., съдът намира, че фактите и обстоятелствата, на които същият се основава са безспорни между страните.

14.       Независимо от това, съдът указва на ищеца „МАЯК – М” АД, гр. Бургас, че тяхното установяване е в негова доказателствена тежест.

15.       Понастоящем ищецът е посочил и представил достатъчно доказателства в тази насока.

16.       Опровергаването на тези факти, съответно положителното установяване на факта, че задължението е погасено, е в доказателствена тежест на ответника.

 

17.       Съобразено с упражненото от ответника право на защита по акцесорния иск и с оглед оспорването на размера на тази претенция, ищецът „МАЯК – М” АД, гр. Бургас, при условията на пълно и главно доказване дължи да установи :

17.1.          падежа на задълженията за плащане по всяка една от процесните фактури;

17.2.          размера на неплатения остатък по всяка една фактура;

17.3.          периода на забавата в плащането;

17.4.          размера на претенцията си за неустойка.

 

18.       Ответникът при условията на пълно и главно положително доказване дължи да установи извършени плащания на задълженията по всяка една от процесните фактури.

 

19.       За доказване на твърденията и възраженията си страните са представили писмени доказателства, направили са и доказателствени искания за събиране на други доказателства, по допустимостта на които и тяхната относимост към предмета на доказване съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 от ГПК.

 

20.       Съобразно разпоредбата на чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 от ГПК съдът указва на страните да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

 

 

                                       Съдия – докладчик по делото:

                                                                                     /Даниела Томова/