№ 19
гр. Айтос , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО К. КЪНЕВ
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО К. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20212110200074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. Х., ЕГН **********, против Наказателно
постановление (НП) № 133/22.01.2021 г. на Директора на РИОСВ Б., с което на
жалбоподателя на осн. чл. 151, ал.1, т.4 ЗУО е била наложена глоба в размер на 1 400 лв. за
нарушение по чл.112, ал.1, т.5 ЗУО. Моли съдът изцяло да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа жалбата и излага пространни доводи за
незаконосъобразност на НП.
Административно наказващият орган (АНО) счита подадената жалба за
неоснователна. Моли за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно.
Претендира разноски.
Установява се, че на 29.12.20 г. актосъставителят К.К. – Началник отдел
„Управление на отпадъците и опазване почвите“ към РИОСВ - Б., съставила в присъствие на
свидетелите по акта АУАН № 133/29.12.20 г. против жалбоподателя за извършено в
качеството му на кмет на с.К., общ. Р. нарушение по чл. 112, ал.1, т.5 ЗУО. Нарушението е
било установено при проверка на 16.07.20 г., за което бил съставен Констативен протокол от
същата дата, с който били дадени указания със срок за отстраняване на отпадъците, а
впоследствие били съставени Констативен протокол от 01.10.20 г. и АУАН № 133/29.12.20 г.
Установява се, че както на проверката през м. юли 2020г., така и при съставяне на
констативния протокол жалбоподателят не е присъствал. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП, с което жалбоподателят е бил санкциониран по чл.151, ал.1, т.4 ЗУО за
това, че 01.10.2020 г., в с.К., общ. Р., в качеството на оправомощен представител, не
осъществил контрол и не е предприел мерки за отстраняване на нерегламентирано
изхвърляне на битови отпадъци на неразрешени за това места, като по време на проверката
не са били представени констативни протоколи за установяване на адм.нарушения, дадени
предписания, съставяне на АУАН, които да доказват осъществяване на контрол – нарушение
1
по чл. 112, ал.1, т.5 ЗУО. Фактическата обстановка съдът възприема въз основа на
отразеното в акта, както и от събраните по делото доказателства, които я установяват по
несъмнен начин в този смисъл.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима. Съдът с оглед събраните по делото
доказателства намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради следните
съображения.
Основателно е оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство. От събраните доказателства се
установява, че в нарушение на чл.120 ЗУО при извършените проверки и съставените
протоколи, жалбоподателят не е бил поканен и не е присъствал лично. Безспорно е, че
процесният АУАН не е бил съставен на място и в деня на откриване на нарушението, а по-
късно по време.
В чл. 112, ал.1, т.5 ЗУО се посочва, че кметът на общината или оправомощено от него
длъжностно лице контролира изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им
изхвърляне. Установява се, че АНО е посочил местата, на които са били изхвърлени
отпадъци – 3 бр. замърсени терена на вход на селото, вляво. Мястото на нарушението е
посочено най-общо и не е достатъчно конкретно с оглед индивидуализиране на деянието.
Дейността по контрол по см. на чл.112, ал.1 ЗУО предполага комплекс от фактически и
правни действия, които по обем и вид могат да бъдат от различен тип, като единствената
рамка е закона. От процесните АУАН и НП не става ясно какви са точно тези конкретни
действия, които жалбоподателят не е предприел, за да изпълни задължението си по контрол.
Не се доказва не само какви са конкретните действия, които е следвало да предприеме
жалбоподателят, но и че липсата им е именно причината за констатираните 3 бр. замърсени
терени, т.е. не се установи, че замърсяването на терените се явява следствие на конкретните
действия или бездействия на жалбоподателя. В НП е вписано, че по време на проверката не
са били представени констативни протоколи за установяване на адм.нарушения, дадени
предписания, съставяне на АУАН, които да доказват осъществяване на контрол, което обаче
не е в състояние да замести липсата на конкретизация на деянието и обстоятелствата във
връзка с вмененото нарушение. Липсват доказателства, че точно липсата на констативни
протоколи, предписания и АУАН, съставени от кмета на с. К., са станали причина за
констатираните замърсени терени. Нещо повече, установи се от показанията на св. А.Х., че в
случая е имало поставени табели, забраняващи да се изхвърлят отпадъци, както и камера и
видеонаблюдение, постановени лично от жалбоподателя, но въпреки тези мерки са били
налице отпадъци. Освен това същият свидетел установява, че са били организирани от
общината и са били извършени дейности по почистване на замърсените терени, някои от
които са били напълно изчистени. Поради това съдът намира, че жалбоподателят във връзка
с дейността му по контрол е взел достатъчно конкретни мерки, макар и в случая оказали се
недотам ефективни.
Съдът приема, че в случая нарушението следва да се квалифицира по чл.19, ал.3, т.15
ЗУО, съгласно който кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и
организиране на почистването им. Анализът на установената фактическа обстановка
обосновава извода, че в случая е налице административно нарушение по см. на чл. 19, ал.3,
т.15 ЗУО. Приетата като нарушена разпоредба на чл. 112, ал.1, т.5 ЗУО указва задължението
на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира
2
дейностите, свързани с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, какъвто контрол в случая
е бил упражнен. Така вмененото от нормата задължение не съответства на установената от
контролния орган фактическа обстановка. За пълнота следва да се отбележи, че чл.112, ал.1,
т.5 ЗУО не предвижда конкретно правило за поведение на задължените длъжностни лица, а
посочва само общото задължение да осъществяват контрол. Конкретните правила за
извършване на подобен контрол и правомощията на длъжностните лица са подробно
уредени в чл.19 ЗУО, чл.119 ЗУО и наредбите, издадени на осн. чл.13, ал.1 и чл.22, ал.1
ЗУО. Съдът намира, че АНО не е посочил в НП коя конкретна правна норма предвижда
описаните в НП дължими действия, които жалбоподателят не е изпълнил. Липсата на
конкретизация в какво точно се изразява бездействието на нарушителя безспорно
ограничава процесуалните му права и препятства възможността му да разбере какво
конкретно действие не е извършил, за да бъде ангажирана отговорността му. Тези пропуски
в съдържанието на НП го правят незаконосъобразно (арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН),
доколкото е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В случая АНО не е
приложил коректната санкционна норма, доколкото описаното в НП деяние обективно
изпълва състава на чл.151, ал.2, т.6 ЗУО, съгласно който кмет на община и/или длъжностно
лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на
почистването им се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Посочената норма кореспондира с вменената с чл.19, ал.3, т.15 ЗУО отговорност
на кмета на общината за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
След като процесното деяние осъществява състава на чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО, последната се
явява специална по отношение на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУО, предвиждаща санкции за
неупражнен общ контрол по чл.112 ЗУО, поради което изключва нейното приложение.
Отделен е въпросът, че в случая не само, че липсват подробно изложени факти, но и най-
общо е отразено единствено, че е нарушен чл. 112, ал.1, т.5 ЗУО. В този смисъл са решения
по к.а.н.д. № 1529/2020г., № 2087/2020г., № 92/2021г., всички на БАдмС.
С оглед изложеното, НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 133/22.01.2021 г. на Директора на РИОСВ
Б., с което на Л. М. Х., ЕГН ********** – кмет на с. К., на осн. 151, ал.1, т.4 ЗУО е наложена
глоба в размер на 1 400 лв. за нарушение на чл.112, ал.1, т.5 ЗУО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3