№ 11551
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110157023 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
срещу А. З. С. кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № PLUS-14952662 от 15.06.2017 г., сключен
между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, което е
прехвърлило вземанията си на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
приложение № 1 от 10.06.2019 г. към рамков договор от 27.07.2017 г., а
именно: сумата от 4656,83 лв. – главница; ведно със законната лихва за
времето от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
1438,52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 10.01.2020
г.; сумата от 416,70 лв. – обезщетение за забава за времето от 21.01.2019 г. до
30.01.2020 г. по отношение на главницата и възнаградителната лихва, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 4977/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 15.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като Кредитор и А. З. С. като Кредитополучател е бил
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-14952662, при спазване
1
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от
Договора за потребителски кредит. Посочва, че размерът на предоставения с
този договор кредит е бил равен насумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита“, а именно: 6000,00 лв. Страните постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да
бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД.
Застрахователната премия е била в размер на 1612,80 лв. и е била разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“, като същата била част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно
погасителния план на договора за заем е била включена в размера на
договорната лихва. Сочи, че съгласно условията на сключената застраховка,
при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния
падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратявало
автоматично, предвид което за периода считано от 20.01.2019 г. по
задължението не били начислявани месечни застрахователни премии,
съответно не били претендирани и от ищеца. Твърди, че общата стойност на
плащанията по кредита е била договорена в размер на 11 469,60лв., а
договорната лихва по кредита е била уговорена от страните в размер на
5469,60лв. Твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е бил 20.06.2021 г, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Посочва, че до длъжника е било
изпратено Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е била обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 10.01.2020 г. /получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем
към Дружеството. Твърди, че на 10.06.2019 г. е било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс' ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
PLUS-14952662 от дата 15.06.2017 г. е било прехвърлено в полза на „Агенция
2
за събиране на вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с Уведомително писмо с
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/Р1иЗ-14952662 от дата 10.01.2020 г, изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в
качеството й на пълномощник на цедента. Посочва, че по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД до ответника е било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД / универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS - 14952662 от 11.06.2019 г, за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит адрес, като писмото се върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 07.01.2020 г. ищцовото
дружество изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С
БНП/PLUS- 14952662 за станалата продажба чрез куриер на същия адрес на
длъжника, като писмото отново се върнало в цялост. Счита, че ответникът
следва да се счита за уведомен и са настоящата исковата молба. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се да
е получил сумата по договора за заем. Прави възражение за погасяването на
задълженията чрез плащане и по давност по давност. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд в срока по чл. 415 ГПК.
3
По отношение на исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест
на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че:
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и А. З. С. е възникнало
валидно правоотношение по договор за паричен потребителски кредит от
15.06.2017 г., по което са извършени усвоявания на суми в посочения от ищеца
размер, като задълженията на ответника за връщане на главницата по кредита
и заплащане на възнаградителна лихва са останали непогасени до размера на
претендираните суми; както и че вземането е прехвърлено с валиден договор
за цесия на ищеца и че за същата е съобщено на ответника.
В тежест на ответника е било да докаже положителния факт на
плащането на дълга.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-14952662, сключен на 15.06.2017 г., по силата на
който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е отпуснало на
кредитополучателя и ответник по настоящото дело А. З. С. потребителски
паричен кредит в размер на 6000,00 лева, който следвало да се погасява на 48
равни месечни вноски – всяка по 238,95 лева, при фиксиран лихвен процент
съгласно условията в договора и изискванията в ЗПК и уговорен размер на
ГПР – 32,96 %. Крайният срок за връщане на сумите по договора за кредит е
20.04.2021 г., като общата дължима от ответника сума била в размер на
11469,60 лева. В договора са уговорени такса ангажимент в размер на 210 лева
и застрахователна премия в размер на 1612,80 лева. Към договора е подписан
погасителен план, в който са посочени падежът и размерът на всяка една
месечна погасителна вноска.
За изясняване размера на общата дължима от ответника сума, уговорена
по договора за кредит, както и за установяване факта на усвояването, по
делото е прието заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения. От посоченото
заключение се установява, че кредитът е усвоен, както следва: сумата от
210,00 лв., представляваща такса ангажимент, е удържана; сумата от 2024,42
лв. е използвана за рефинансиране на задължението на ответника по
4
предходен договор с № PLUS-14404345; сумата от 3765,58 лв.,
представляваща разликата между общия размер на кредита от 6000,00 лв. и
удържаната сума за такса ангажимент от 210,00 лв. и сумата от 2024,42 лв. за
рефинансиране на задължението на ответника по предходния договор, е
преведена по сметка на ответника, посочена от него в процесния договор за
потребителски кредит. След усвояването на кредита за погасяване на
задължението по процесния договор ответникът е извършил плащания в общ
размер от 4534,25 лева (4434,25 лв. преди цесията и 100,00 лв. на 17.07.2019
г.).
Приет като доказателство по делото е и Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 към него
от 10.06.2019 г., по силата на който договор заемодателят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството му на продавач, прехвърля на ищеца
по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството му на
купувач оставащата непогасена част от вземането си към ответника по
процесния договор за кредит на стойност 6334,31 лв.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е упълномощен да
уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания,
които са предмет на договора за цесия.
Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания (цесия), изпратено от ищеца до ответника с обратна разписка, за
което няма данни да му е връчено преди образуване на делото.
С исковата молба цесионерът кредитор е представил уведомление,
адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело №
1711/2013 г. на I т. о. на ВКС. Освен това в случая са налице плащания в
погашение на съдебно предявените вземания към приобретателя им, които
5
имплицитно съдържат признание за узанването за цесията. Ето защо съдът
приема, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично
овластен от цедента за това.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което
трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи
служебно за нищожността на клаузите, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на
ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1
ГПК/.
Ето защо и при извършената проверка относно действителността на
сключения между страните договор за кредит съдът достигна до следните
изводи:
Договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, като в този смисъл липсват нарушения на формата съгласно
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Посочени са общият размер на кредита,
годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредита, начинът на
усвояване на кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към
договора. Предвидено е правото на потребителя кредитополучател да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания, както и правото му
да погаси предсрочно кредита или да се откаже от договора /чл. 7 и чл. 11 от
договора/.
Договорът за кредит е недействителен поради факта, че не са посочени
по достатъчно ясен начин лихвеният процент и годишният процент на
разходите. Съдът установи, че формално уговореният годишен процент на
разходите – 32,96 %, не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Същевременно от
посоченото в процесния договор е видно, че освен заплащането на 26,67 %
възнаградителна лихва, е предвидено и заплащането на такса ангажимент –
210,00 лв., както и на застрахователна премия в размер на 1612,80 лв. При
6
това положение съгласно кредититраната ССчЕ реалният размер на ГПР е
35,47 %. Съгласно чл. 2 от условията към договора за така уговорената „такса
за ангажимент“ е предвиденао единствено, че кредитополучателят заплаща
такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът
сключва договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Въпреки горното, неясна остава причината за плащане и съответно
предвиждане на т. нар. „такса ангажимент“. Ако се приеме, че такава се дължи
за сключване на договора при фиксиран лихвен процент, каквато и без това е
обичайната практиката при бързите кредити, на потребителя не би се
предоставило нищо допълнително като услуга или условие срещу платената
такса. Още повече би могло да се счете с оглед формулировката на тази клауза,
че същата предвижда такса, свързана с усвояване на кредита. Такава уговорка
обаче би била нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Също така
при сключване на договор при фиксиран лихвен процент, рискът за
заемодателя се отчита чрез уговорен по-висок размер на лихвата.
Недопустимо е рискът да се обезпечава и чрез предвиждане на отделна такса –
както е в случая „такса ангажимент“. Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗПК кредиторът
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие. В случая излиза, че кредиторът веднъж е отчел риска от невръщане
на сумата по кредита при уговаряне на лихвения процент, като втори път го
отчита чрез таксата ангажимент. По този начин таксата всъщност
представлява повторна такава, обезпечаваща един и същи риск за
заемодателя, който един път е бил взет предвид, съответно обезпечен, при
определяне размера на лихвения процент. Ето защо тази клауза би била
нищожна и поради противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Най-малкото такава
такса се дължи като условие за усвояването на паричната сума, както е видно
от самите клаузи на договора, поради което следва тази сума да бъде включена
в годишния процент на разходите /арг. от т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК/, както и да
не бъде считана за част от отпуснатата по кредита главница.
На следващо място, при отчитане на изложеното и след съвкупна
преценка на клаузите в процесния договор за кредит, съдът намира, че
неговото съдържание по отношение на изпълнение задължението за
7
оповестяване по разбираем начин на годишния процент на разходите не
покрива изискуемото такова по чл. 19, ал. 1-3 ЗПК. С оглед горното при
подобно некоректно посочване в договора на ГПР се нарушават разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 10, ал. ЗПК. Последица от нарушението на тези
разпоредби е недействителността на договора на основание чл. 22 ЗПК, както
и дължимост единствено на чистата сума по кредита на основание чл. 23 ЗПК.
Трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г. на ВКС, I V г. о., Решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/22 г. на ВКС, I т. о., Решение №
50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/21 г. на ВКС, III г. о. и Решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/22 г. на ВКС, I т. о., която се споделя от
настоящия съдебен състав, приема, че при недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството
по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, тъй като ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в посочената разпоредба на чл. 23
ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита. Не е необходимо осъждането на потребителя за нейното връщане
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл. 55 ЗЗД, в който смисъл е и практиката на ВКС (например Решение №
50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК, ВКС).
Предвид изложеното следва, че реално е отпуснат кредит в размер на
5790,00 лв. По делото се установи, че ответникът е заплатил сумата в общ
размер на 4534,25 лв., при което се получава дължим остатък от чистата
стойност на кредита в размер на 1255,75 лв.
Ирелевантно за решаване на делото е дали предсрочната изискуемост е
била надлежно обявена на ответника, доколкото към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящото производство е настъпила изискуемостта
на всички вноски по процесния договор за кредит и на основание чл. 235, ал. 3
ГПК това обстоятелство следва да се съобрази от съда при постановяване на
решението (в този смисъл разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
8
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД по отношение на вземането за
главница приложим е 5-годишният давностен срок. При договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Затова е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да
тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
настоящият иск се счита предявен на 31.01.2020 г. Падежът на най-старата
процесна погасителна вноска е 20.01.2019 г., т. е. от този момент до
предявяването на иска обективно не е могъл да изтече 5-годишният давностен
срок за вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенциите за установяване дължимост на възнаградителна лихва и
мораторна лихва са неоснователни и подлежат на отхвърляне с оглед
разпоредба на чл. 23 ЗПК, според която при недействителен договор не се
дължат лихви и други разходи по кредита.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна за сумата
от 1255,75 лв., а за останалите суми исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна по съображенията изложени по-горе.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
9
и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 694,48
лв., от които за заповедното производство 130,24 лв. за ДТ и 34,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 130,24 лв. за ДТ,
300,00 лв. депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 133,92 лв. Ответникът
не претендира и не доказва извършването на разноски в заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. З. С., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно:
сумата от 1255,75 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-14952662 от 15.06.2017 г., сключен между длъжника
и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, което е прехвърлило вземанията си
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № 1 от 10.06.2019 г.
към рамков договор от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 31.01.2020 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както
следва: иска за главница за разликата над сумата от 1255,75 лв. до пълния
предявен размер от 4656,83 лв., иска за договорна лихва в размер на 1438,52
лв. за периода от 20.01.2019 г. до 10.01.2020 г., иска за сумата от 416,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава за времето от 21.01.2019 г. до
30.01.2020 г. по отношение на главницата и възнаградителната лихва, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 4977/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА А. З. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
133,92 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11