Определение по дело №1458/2020 на Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 /18.1.2021г.

 

Административен Съд – Пазарджик в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Георги Видев административно дело № 1458 по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:

Делото е образувано по жалба на лишения от свобода Н.Н.А., с която е направил искане съдът да нареди преустановяване на твърдяно незаконосъобразно бездействие на началника на Затвор – Пазарджик да му осигури поставяне на котлон и малка фурна за ползване в обособено помещение в затвора.

От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят не разполага със средства за заплащане на държавна такса за образуване на делото, поради което следва да бъде освободен от заплащане на такава.

Жалбата е недопустима предвид следното:

Със молба от 10.12.2020 г. жалбоподателят е поискал от началника на затвора да му разреши да "получи отвън котлон и малка фурна, на основание раздел III, т. 3 от Заповед № ЛС-04-605  от 07.04.2017 г. на министъра на Правосъдието“.

По това искане, административният орган се е произнесъл на същата дата, като го е оставил без уважение с мотива, че в момента в затвора липсва обособено за целта помещение.

Жалбоподателят твърди, че е налице бездействие на административния орган,.

Съобразно нормата на чл. 256, ал. 1 АПК/ред. ДВ, бр. 77/ 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

За да е налице бездействие на административния орган, в случая на началника на затвора Пазарджик, следва да се касае неизвършване на фактически действия по задължение, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Неоснователното бездействие следва да е фактическо и да рефлектира върху правната сфера на лицето, търсещо правна защита. Определящо е, че задълженията за фактически действия на органа, както и тяхното съдържание, трябва да настъпват пряко по силата на правна норма и не трябва да са опосредени от допълнително волеизявление.

В заповед №ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, раздел ІІІ "Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, по т. 3 от списъка, е отразено- "котлон и малка фурна за общо ползване-съхраняват се в специално определени помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Следователно, котлонът и малката фурна са за общо ползване и се съхраняват в специално определени помещения, а редът за тяхното ползване е предоставен на началника на затвора.

По отправеното до него искане началникът на затвора се е произнесъл и не е разрешил на жалбоподателя да бъдат предоставени цитираните уреди, тъй като същите пак, съобразно утвърдения списък, следва да се съхраняват в специално определени помещения.

Съдържанието на списъка е прието в преценка по целесъобразност. Преценката обективира в акта съображения за сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода. Обема и характера на отговорността на администрацията в този аспект определя и естествената невъзможност за намеса в тази преценка. Същата по аргумент на чл. 145, ал. 1 АПК, във вр с. чл. 83, ал. 2, чл. 97, ал. 1 АПК подлежи на оспорване само по административен ред пред по-горестоящия адм. орган. На следващо място не е налице и правен интерес за жалбоподателя от оспорване на списъка и на отказа, обоснован с този списък, които са абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Този конституционен принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК. Тeзи разпоредби определят обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие – обжалваният акт да засяга лицето. Граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби води до извода, че правото на оспорване на административните актове е обусловено от наличие на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В административния процес правото на жалба зависи от въздействието, което административният акт оказва върху правната сфера на лицата. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които акта поражда за оспорващия, респективно към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. На преценка подлежи налице ли е негативен правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект спрямо конкретен субект. В случая нито една от тези предпоставки не е налице, тъй като списъкът (предоставящ преценката за възможността за обособяване на нарочно помещение на началника на затвора) и обоснованият с него отказ от последния макар и да засягат права и законни интереси на жалбоподателя, това засягане не е негативно и не е налице застрашаване или нарушаване на правата му. Жалбоподателят не е адресат на акта, за него от заповедта, съдържаща списък на разрешените предмети, не произтичат пряко задължения и липсва пряк правен интерес. Одобреният списък е позитивен, т. е. определя кръга на разрешените вещи. С предвидената възможност да се ползват и държат определени вещи не могат да бъдат нарушени или застрашени права, или законни интереси на жалбоподателя.

Изложеното налага извода, че не налице неизпълнение на фактическо действие от страна на началника на затвора, произтичащо пряко от закона или от нормативен акт. Следователно не е приложима защитата по реда на чл. 256 АПК.

Искането е лишено от предмет, а за подателя му не е налице правен интерес от търсената защита.

При това положение, искането следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

В този смисъл са множество определения на ВАС – по адм. д. № 13877/2019 г., по адм. д. № 15587/2018 г., по адм. д. № 13611/2018 г. и други.

Предвид гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Освобождава Н.Н.А. от заплащане на държавна такса за образуване на делото.

Оставя без разглеждане жалбата на лишения от свобода Н.Н.А., с която е направил искане съдът да нареди преустановяване на твърдяно незаконосъобразно бездействие на началника на Затвор – Пазарджик да му осигури поставяне на котлон и малка фурна за ползване в обособено помещение в затвора по подадена от жалбоподателя молба от 10.12.2020 г.

Прекратява административно дело № 1458 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/П/

РАЗПОРЕЖДАНЕ по входящ № 2110 от 10.02.2021 София,Върховният административен съд на Република България - ИЗПРАЩА по подсъдност частна жалба с вх. № 2110/10.02.2021 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Н. А. срещу определение № 89/18.01.2021 г. по адм. дело № 1458/2020 г. на Административен съд – Пазарджик, на Административен съд – Пазарджик, тричленен съдебен състав.
Препис от разпореждането да се изпрати на страните за сведение.
Разпореждането не подлежи на обжалване.

Определение № 596/02.04.2021 г. по ЧКАД № 181/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик – ОСВОБОЖДАВА Н. Н. А. от заплащане на държавна такса за образуване на ч.к.а.х. дело № 181/20021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 89/18.01.2021 г. по адм. дело № 1458/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.