№ 3207
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100501121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.10.2023 г., гр.д. № 8509/2016 г. (с неправилно изписван
гр.д. № 8509/2019 г.), СРС, 65 с-в ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 ГПК следните имоти: Поземлен имот с усвоен проектен
идентификатор 68134.2815.3203 по КККР,одобрени със Заповед №РД-18-
39/20.07.2011год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Връбница“,
бул. „*******, с площ от 366 кв.м., с предишен идентификатор
68134.2815.202, при съседи: 68134.2815.3204 ,68134.2815.3206,
68134.2815.3205, 68134.2815.3223, 68134.2815.81, 68134.2815.3052,
68134.2815.3051, ведно с изградените в имота: двуетажна масивна постройка,
допълващо застрояване, с идентификатор 68134.2815.3203.1, със ЗП 61 кв.м.,
състояща се от канцелария, каса и тераса на 2 етаж, с разположени на първия
етаж на ниво терен: магазин, склад ,баня с тоалетна и килер и долепената до
нея едноетажна постройка, допълващо застрояване, с идентификатор
68134.2815.3203.2 от 157 кв.м. метално хале – склад, като получената парична
сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете
1
им от 1/3 идеална част за А. К. Г. и 2/3 идеални части за М. С. П. и Н. Г. П.,
при условията на съпружеска имуществена общност, ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 8509/2016 год. по описа на СРС, 65 състав по
отношение на: поземлен имот с идентификатор 68134.2815.203 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-39/20.07.2011г. на изпълнителния директор на ЕГКК, с адрес: гр. София,
район „Връбница“, бул. „*******, с площ от 809 кв.м., при граници: имот с
идентификатор 68134.2815.23, имот с идентификатор 68134.2815.47, имот с
идентификатор 68134.2815.202 и имот с идентификатор 68134.2815.2876;
както и отчуждена реална част от 828 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 68134.2815.202, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на изпълнителния
директор на ЕГКК, с адрес: гр. София, район „Връбница“, бул. „*******, с
площ от 1 200 кв.м. и изградените в него: сграда с идентификатор
68134.2815.202.3, с площ от 36 кв.м., на един етаж, представляваща склад и
сграда с идентификатор 68134.2815.202.4, с площ 152 кв.м., на 1 етаж, с
предназначение складова база, склад, представляваща склад с магазин и офис,
и сграда с идентификатор 68134.2815.202.5, с площ от 6 кв.м., на един етаж,
представляваща будка за охрана и не извършва съдебна делба за тях,
ОСЪЖДА М. С. П. и Н. Г. П. да заплатят СОЛИДАРНО на А. К. Г. на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата в размер на 26 783,21 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 1/3 идеална
част от процесните имоти за периода от 19.07.2016 год. до 09.07.2018 год.,
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата над уважения
размер от 26 783,21лв. до пълния предявен размер от 37 840,88 лв. и за
периода от 09.07.2015г. до 18.07.2016 год., като ОСЪЖДА А. К. Г. да заплати
по сметка на Софийски районен съд 1 652,56 лв. - държавна такса по
предявения иск за делба, а М. С. П. и Н. Г. П. да заплатят солидарно по сметка
на Софийски районен съд 3 305,12 лв. – д.т. по иска за делба и 1 071,33 лв. –
д.т. върху уважения размер от претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Срещу решението в частта, с която е уважена претенцията по сметки
постъпва въззивна жалба от ответниците по нея М. С. П. и Н. Г. П.. Считат, че
не са обсъдени задълбочено и в съвкупност всички доказателства.
Неправилно са интерпретирани свидетелските показания. По делото е
доказано, че ищецът е разполагал с кабинет, ключ и неограничен достъп до
2
имота, като изрично се отказва от предоставената възможност за съвместно
ползване според дела му със „С.М.“ ООД. Имотът не служи за лични нужди
на ответниците, а за търговски на „С.М.“ ООД, двама от чиито съдружници са
ищецът и ответника П., съгласно решение, взето от ОС на дружеството. Иска
се отмяна на съдебното решение в тази част и постановяване на друго, с което
да се отхвърли искането.
Въззиваемият – ищецът А. К. Г. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Производството е за делба във фаза по извършване.
С влязлата в сила като необжалвана част от решение от 20.10.2023 г.,
постановено във втора фаза на делбата, се изнасят на публична продан
процесните имоти, за които се претендира обезщетение за лишаване от
ползване, а именно: Поземлен имот с усвоен проектен идентификатор
68134.2815.3203 по КККР,одобрени със Заповед №РД-18-39/20.07.2011г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район „Връбница“, бул. „*******, с
3
площ от 366 кв.м., с предишен идентификатор 68134.2815.202, при съседи:
68134.2815.3204, 68134.2815.3206, 68134.2815.3205, 68134.2815.3223,
68134.2815.81, 68134.2815.3052, 68134.2815.3051, ведно с изградените в
имота: двуетажна масивна постройка, допълващо застрояване, с
идентификатор 68134.2815.3203.1, със ЗП 61 кв.м., състояща се от
канцелария, каса и тераса на 2 етаж, с разположени на първия етаж на ниво
терен: магазин, склад, баня с тоалетна и килер и долепената до нея
едноетажна постройка, допълващо застрояване, с идентификатор
68134.2815.3203.2, с площ от 157 кв.м., метално хале – склад, като се
ПРЕКРАТЯВА производството за останалите допуснати до делба имоти.
С постановено в първа фаза на делбата влязло в сила решение от
15.10.2018 г. (поправено поради неправилно изписано решение от
30.11.2017г.), първоинстанционният съд допуска извършване на съдебна
делба за същите имоти, при квоти: 1/3 идеална част за А. К. Г. и 2/3 идеални
части за М. С. П. и Н. Г. П., при условията на съпружеска имуществена
общност
Отправена за първи път покана от ищеца А. К. Г. до ответниците по
иска М. С. П. и Н. Г. П. относно плащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствения имот за бъдеще време се съдържа в исковата молба.
С оглед правопораждащото действие на поканата единствено занапред, в
полза на ищеца възниква право на обезщетение между съсобствениците по чл.
31, ал. 2 ЗС само за времевия интервал след връчване на исковата молба, а
именно 19.07.2016 г. - 09.07.2018 г.
Според разясненията на ТР № 7/02.11.2012г., ОСГК НА ВКС,
ползващият съсобственик започва да пречи на останалите да упражняват
правата си, когато узнава за отправеното от друг съсобственик искане за
ползване на вещта, но въпреки това не отстъпва частта, съответна на дела на
претендиращия или не му предоставя възможност да ползва общата вещ
заедно с него
В случая, свидетелката М.Х. въз основа на непосредствените си и
продължителни впечатления установява, че делбеният имот се използва от
ответниците като търговски обект, считано от 2006 г. до снемане на
показанията й в о.с.з. 13.02.2020 г. Сградите от към бул. „Ломско шосе“ са
заети с магазин за строителни материали, стари и нови офиси със склад, както
4
и навеси за строителни материали, а дворът е покрит с навеси. При посещения
в имота, свидетелката присъства на скандали между страните по повод
изразявано желание от ищеца да ползва имота, респ. несъгласие от
ползващите ответници, подкрепяни от техни роднини и наети работници.
През 2019 г. ищецът сключва договор за отдаване на имота под наем, но
наемателят не е допуснат от ответника М. П..
Ответниците, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не
провеждат доказване за изгодния спрямо тях факт, че преустановят преченето
да се упражняват конкурентните права на ищеца след поканата за плащане на
обезщетение за лишаване от ползване. Напълно недоказани са оплакванията
им, че ищецът е разполагал с кабинет, ключ и неограничен достъп до имота,
като изрично се отказал от предоставената възможност за съвместно ползване
според дела му. Без значение за правилния изход на спора е доколко имотът
не служи за лични нужди на ответниците, а за търговски на „С.М.“ ООД, по
силата на предходно решение на ОС на дружеството, двама от чиито
съдружници са ищецът и ответника П., още повече, че дружеството и
неговите съдружници разполагат със самостоятелна правосубектност.
Отделно, независимо от решението на ОС на дружеството, с последващо
влязло в сила съдебно решение по идентичен с настоящия спор между същите
страни е уважен искът за обезщетение поради лишаване от ползване на имота
през предходен период 07.03.2008 г. – 07.03.2011 г.
Релевантно в случая е обстоятелството, че след като ответниците,
въпреки при доведено до знанието им искане за ползване, отказват да
предоставят на ищеца възможност да си служи или с 1/3 реална част от
общата вещ в съответствие с дела му, или с целия имот съвместно с
ответниците и в обем според своя дял, в полза на ищеца възниква правото за
обезвъзмездяване.
Искането по чл. 31, ал. 2 ЗЗД за обезщетението поради лишаване от
ползване е основателен до размер на 1/3 от определената в съдебно-
техническата експертиза средна пазарна стойност на наема за имота през
процесния период 19.07.2016 г. - 09.07.2018 г., или за сумата 26 783,21 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в обжалваната част, с която е уважено искането за
5
сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от
2 810 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат. Частично основателно е възражението за тяхната прекомерност. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на спора и липсата на
извършени процесуални действия, включително събиране на доказателства в
рамките на единственото проведено о.с.з., при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждението следва да се намали малко над до минимума по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г., МРАВ от 1 333.45 лв., а именно до размер на
1 500 лв.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.10.2023 г., гр.д. № 8509/2016 г. (с
неправилно изписан гр.д. № 8509/2019 г.), СРС, 65 с-в в частта, с която се
осъжда М. С. П. и Н. Г. П. да заплатят солидарно на А. К. Г. на основание чл.
31, ал. 2 от ЗС сумата в размер на 26 783,21 лв., представляваща обезщетение
за лишаването му от ползването на 1/3 идеална част от процесните имоти за
периода от 19.07.2016 год. до 09.07.2018 год.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН ********** и Н. Г. П., **********, двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „******* да заплатят на А. К. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. ******* сумата 1 500
лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7