№ 1810
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117445 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., в качеството им на наследници на С. И. Д., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, като те не
са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради
което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 1 211,76 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 224,73
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.; 33,70 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 9,15 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им заплащане, при
следните квоти: по отношение на Ж. И. Б. – 1/2, а именно: 605,88 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 112,36 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 07.03.2024 г.; 16,85 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 4,57 лв., представляваща мораторна лихва върху
1
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до
07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Б. И. Д. –
1/2, а именно: 605,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.; 112,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.; 16,85 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.; 4,58 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Б. Б. – Х., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не се доказва да са наследници на С. Д.
поради липсата на представено удостоверение за наследници на същата. Сочат, че не става
ясно дали ищецът е поканил ответниците писмено да заплатят исковите суми преди
предявяване на исковете. Поддържат, че тълкуването на чл. 153 от ЗЕ не води до извод, че
именно собственикът на имота се явявая клиент на топлинна енергия. Допълват, че
ответниците не са се подписали в приложението към протокола от общото събрание на
етажната собственост. Считат, че е необходимо сключването на писмен договор за доставка
на топлинна енергия с ищеца, какъвто не се доказва да е налице. Оспорват
доказателствената сила на представеното от ищеца извлечение от сметка, отнасящо се за аб.
№ 301800. Допълват, че общите условия, на които се позовава ищецът, следва да бъдат
изрично приети от потребителите. Навеждат довод за изтекла 3-годишна погасителна
давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има
сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставената услуга в претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
2
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза това лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Най-напред от представения
в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том III,
нот. дело № 642/27.09.2000 г. (л. 10-11 от делото) се установява, че Н. И. Д. продава на
съсобственика си С. И. Д. собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 32, находящ се в
****“, бл. 145, (стар бл. 39), вх. Б, ет. 2, заедно с избено помещение № 5 и 1,402 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед
описанието на административния адрес съдът приема, че имотът е идентичен с този, за
който се отнасят исковите претенции. В случая, по делото не е представен описаният като
приложение към нотариалния акт договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ, вероятно легитимиращ наследодателката на страните по сделката *** И.
като собственик на апартамента, поради което и след смъртта на същата на 22.12.1999 г., за
който факт свидетелства представеното удостоверение за наследници № 140/01.02.2000 г. (л.
12 от делото), на основание наследствено правоприемство като негови собственици при
равни квоти да се легитимират нейните наследници по закон – Н. И. Д. и С. И. Д. – страните
по договора за покупко-продажба от 27.09.2000 г., но тълкувайки съдържанието на самия
нотариален акт, в който изрично е отразено, че продавачът продава на съсобственика си
собствената си 1/2 идеална част от имота, без да има данни трети лица също да имат права
върху него, следва да се направи извод, че носител на останалата 1/2 идеална част от него е
именно купувачът по сделката. Ето защо, съдът приема, че въз основа на договора за
покупко-продажба от 27.09.2000 г. С. И. Д. се легитимира като изключителен собственик на
процесния апартамент № 32, находящ се на адрес: ****“, бл. 145, вх. Б, ет. 2, като ставайки
негов собственик тя е декларирала този факт и пред топлофикационното дружество,
подавайки молба – декларация от 06.11.2001 г. (л. 14-15 от делото), с която е поискала
откриване на партида на нейно име по отношение на него. Въз основа на изложеното съдът
достига до правния извод относно обстоятелството, че по отношение на това лице безспорно
е възникнало качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на Закона за енергетиката, доколкото именно С. И. Д. се легитимира като
собственик на процесния имот в рамките на исковия период, а наред с това е била и негов
облигационен ползвател и е сключила нарочен договор с топлопреносното предприятие,
поради което именно тя е била задължена да заплаща и начислените суми за потребената в
него топлинна енергия за битови нужди. В същото време от представеното удостоверение за
наследници с изх. № 490/04.04.2024 г. (л. 40 от делото) се установява, че Д. е починала на
09.01.2024 г., т. е. след края на исковия период, като от данните в документа става ясно, че
семейният статут на починалото лице е „вдовица“, оставяйки за свои наследници по закон
именно ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д., а това означава, че на основание наследствено
правоприемство те са придобили по наследство правата и задълженията, които са част от
наследствената маса по повод откритото на 09.01.2024 г. наследство на наследодателката им
С. И. Д. при равни квоти – по 1/2 всеки – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Нещо повече, обстоятелството,
че наследодателката на ответниците е била собственик на процесния имот, респ. страна по
3
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия по отношение на
него, не е изрично оспорено с отговора на исковата молба, с който е наведено единствено
възражение относно начина на тълкуване на чл. 153 ЗЕ, че не е представено удостоверение
за наследници, каквото е налично по делото, както и, че възникването на облигационно
правоотношение е обусловено от наличието на изричен писмен договор, каквото изискване
нормативната уредба в областта на енергетиката не поставя. В хипотезата на договорно
обвързване, когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажна
собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорно правоотношение
с доставчика, в който случай законът приравнява придобиването на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. По императивен ред чл. 153, ал. 1 ЗЕ приема, че договорът се
смята за сключен със самия факт на придобиване на имота, какъвто е настоящият случай,
предвид данните по делото, че на основание наследствено правоприемство ответниците са
наследници на собственика на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва наследодателката на ответниците да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи
условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради
което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била
собственик на процесния апартамент № 32, съдът прави извод, че между нея и ищеца е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.07.2002 г., списък към него и
договор от 22.08.2001 г., както и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата по извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата етажна – собственост, находяща се на
адрес: ****, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „****.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д. по
отношение на действието на договора между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, тъй като списъкът към протокола към него от 15.07.2002 г. не е подписан от
тях. Представеният в заверен препис списък е подписан от голяма част от етажните
собственици, като по делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание
да е било атакувано от наследодателя на страните по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ
4
към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва
всички етажни собственици, включително и ответниците предвид установения по делото
факт, че те са наследили задълженията, включени в патримониума на собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. В случая, касае се за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, включително и ответниците. Ето защо, съдът
приема, че договорът за топлинно счетоводство от 22.08.2001 г. е произвел своето действие.
Нещо повече, по делото се установява още, че за процесния период услугата дялово
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото
лице – помагач - „****, като видно от приетите документи за връчване на изравнителни
сметки, отнасящи се за процесния аб. № 301800, страните са изпълнявали поетите по
договора задължения, като потребителите са допускали представителите на топлинния
счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от
договора за топлинно счетоводство от 22.08.2001 г. За пълнота следва да се отбележи, че
съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 22.08.2001 г. лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия
избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които
не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от
естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: ****, е
била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Експертът е отразил, че през исковия период в
имота са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като
детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е ставало
съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление през
2022 г. са начислявани на база мощност на 3 броя отоплителни тела поради липсата на
достъп, а през 2021 г. отчетът на разпределителите е извършен дистанционно с мобилно
устройство, сумите за битово гореща вода са начислявани по данни от 1 брой водомер за
2021 г., а за 2022 г. същата е начислена служебно съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61,
ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а тези за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния
отопляем обем на имота – 109 куб. м. и този на етажната собственост – 8 082 куб. м. От
техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
5
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответниците
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 380,96
лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (730,06 лв.) и
сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (650,90 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ответниците, които носят тежестта, не доказват възраженията си за допуснати
нарушения в отчитането на топлинната енергия, което да е довело до завишаване на сумите
за топлинна енергия. Нещо повече, по делото не се твърди, а и не се доказва те или приживе
наследодателката им да са се възползвали от възможността за отправяне на рекламация
(възражения) по отчета на показанията на уредите, да искат допълнителен отчет на уредите
или да са оспорили начина на разпределение на топлинната енергия в изравнителната сметка
в срока по чл. 70, ал. 8 от горната Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от посочената
по-горе сума ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д. дължат да заплатят, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното от тях възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
27.03.2024 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/
срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост не след и на 27.03.2021 г., а след и на 07.03.2021 г. - арг.
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, доколкото в конкретния случай периодът на извънредното положение
обхваща само 20 дни от исковия период – от 01.05.2020 г. до 20.05.2020 г. От страна на
ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл.
33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от
27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
6
ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.
Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г., тъй като най-късното месечно
задължение – това за м. декември 2020 г. е станало изискуемо на 15.02.2021 г., т. е. преди
07.03.2021 г., поради което то, както и предхождащите го такива, включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза стойността на задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г. се равнява на сумата от 109,45 лв., поради което тя
следва да се приспадне от общо дължимата такава за целия исков период от 1 380,96 лв., при
което размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна
давност, възлиза на 1 271,51 лв. (1 380,96 лв. – 109,45 лв.), която сума ответниците не
твърдят и не доказват да са заплатили. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от
тях – по 1/2, Ж. И. Б. и Б. И. Д. се явяват задължени за сумата от по 635,75 лв. , т. е. повече
от заявения размер от 605,88 лв., а това означава, че с оглед принципа на диспозитивното
начало, уреден в чл. 6 ГПК, предявените искове за цена на топлинна енергия са основателни
и следва да се уважат изцяло в пълния предявен размер, като се отхвърлят само за периода
от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 33,70 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в
исковия период – това за м.02.2021 г. се счита за възникнало на 28.02.2021 г., или същото е
станало изискуемо на 01.03.2021 г., т. е. преди 07.03.2021 г., поради което то е обхванато от
изтекла погасителна давност. Предвид данните, отразени в представеното извлечение (л. 24
от делото), съдът приема, че стойността му се равнява на 2,32 лв., поради което тя следва да
7
приспадне от общо дължимата сума от 33,70 лв., при което размерът на месечните
задължения за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до
30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза
на 31,38 лв. (33,70 лв. – 2,32 лв.). Отново при съобразяване на дълга на всеки един от
ответниците – по 1/2, Ж. И. Б. и Б. И. Д. се явяват задължени за сумата от по 15,69 лв., до
който размер предявените срещу тях искове за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. са основателни и следва да се уважат, като се
отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 16,85 лв., или за размера от 1,16 лв., и
за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2024 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към
непогасените по давност вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия
за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., за които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност, по отношение на ответниците Ж. И. Б. и Б. И. Д. не е
необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава (в този смисъл решение № 4273 от 16.07.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г.). Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, размерът на обезщетението за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия, начислено за периода на забавата от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г.,
възлиза на 357,97 лв., т. е. повече от твърдяния от ищеца такъв. Отново при съобразяване на
дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, Ж. И. Б. и Б. И. Д. се явяват задължени за
сумата от по 178,98 лв., т. е. повече от претендирания от ищеца размер от 112,36 лв., поради
което предявените срещу тях искове за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г. също са основателни и следва
да се уважат изцяло по отношение на всеки един от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба – 27.03.2024 г. и касаеща процесния
период, поради което в тази част акцесорната претенция за лихва за забава в общ размер на
9,15 лв., начислена за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г., се явява неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от ответниците.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват претендираните от него разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно: 873,18 лв. - платена държавна такса,
депозит за особен представител на ответниците, депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
8
процесуалния му представител, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
При това положение всеки един от ответниците следва да бъде осъден да му заплати сумата
от по 436,59 лв., представляваща разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответниците по делото не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, тъй като те не претендират и не доказват извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. И. Б., ЕГН **********, с адрес: **** ***, **** да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 605,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ****; сумата от 15,69 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 112,36 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.;
иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 15,69
лв. до пълния предявен размер от 16,85 лв., или за размера от 1,16 лв., и за периода от
01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 4,57 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г.
ОСЪЖДА Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****“, ****, да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 605,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ****; сумата от 15,69 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2024 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 112,36 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.03.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2020 г.;
иска за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 15,69
лв. до пълния предявен размер от 16,85 лв., или за размера от 1,16 лв., и за периода от
01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер на 4,58 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 07.03.2024 г.
ОСЪЖДА Ж. И. Б., ЕГН **********, с адрес: **** ***, **** да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
436,59 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****“, ****, да заплати на „***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
436,59 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „*** – „****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10