№ 3682
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Ц. К. З.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110204489 по описа за 2024
година
Производството е образувано по жалба на Р. Р. Н. против електронен
фиш серия К № 6483829, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката оспорва нарушението
да е извършено в условията на повторност. Счита, че е допуснато нарушение
относно един от задължителните реквизити на ЕФ, а именно посочване
собственика на МПС. Намира, че автоматизираното техническо средство
(АТС), с което е заснето и установено нарушението, не е надлежно
индивидуализирано и оспорва техническата му годност. Излага доводи, че
издаване на ЕФ е възможно само при предварително стационарно
позиционирани технически средства. Посочва, че в ЕФ не е отразена
възможността за подаване на писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР, както и липсва каквото и да е отразяване във
връзка с въпроса за вината на лицето, респективно субективната страна на
нарушението. Моли ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се
1
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. По делото са представени писмени бележки от юрк. С., в които
са изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, същата е подадена в
предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не
разполага с доказателства за датата на връчването на ЕФ), от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
С електронен фиш Серия К № 5399842, издаден от СДВР, на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката Р. Р. Н. била
наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. ЕФ бил връчен лично на нарушителя на 18.02.2022 г., като на същата
дата глобата била заплатена и ЕФ влязъл в сила.
На 10.10.2022 г. в 16.27 ч. в гр. София по бул. „Черни връх“ до номер 26
с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“,
с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1192 била
засечена скорост на движение на МПС марка и модел „*****” с рег. № ******
от 67 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. Автоматизираното
техническо средство „CORDON М2” и по-конкретно радар № MD 1192 е
преминало периодична техническа проверка на 15.03.2022 г.
Към 10.10.2022 г. собственик на горепосочения лек автомобил бил
„******“ ЕООД, като ползването му било предоставено на Р. Р. Н., като това
обстоятелство било отбелязано при регистрацията на автомобила в ОПП-
СДВР. Въз основа на тези данни и предвид начина на установяване на
нарушението, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия К №
6483829, с който на ползвателя на МПС Р. Р. Н. на основание чл.189, ал.4, вр.
2
чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на
100 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – снимков материал към ЕФ серия К №
6483829, справка за собственост на МПС с рег. № ******; протокол за
използване на АТСС рег. № 4332р-59542/11.10.2022 г., ежедневна форма на
отчет, протокол от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български
институт по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; снимков материал на
разположението на АТСС; справка-картон на водача Н., разпечатки от АИС
АНД, сертификат за успешно завършен курс на обучение, ЕФ серия К №
5399842, издаден от СДВР, разписка и квитанция от 18.02.2022 г., схема за
организация на движението на бул. „Черни връх“ в района на
административен № 33е и № 26, представена от Столична община.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана
по-горе фактическа обстановка.
От приложения по делото снимков материал към атакувания ЕФ, заснет
с преносима система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1192, се
установява, че на процесната дата - 10.10.2022 г. в 16:27:26 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 70 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на жалбоподателя като ползвател.
Приложеният по делото протокол за използване на АТСС е надлежно
съставен, съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената
ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на
контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТС – от 15.00
ч. до 17.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания ЕФ
нарушение. Направена е и снимка на разположение на АТС на контролирания
пътен участък. Съдът констатира, че в протокола е отразено като място на
контрол – бул. „Черни връх“ срещу № 33, докато в ежедневната форма на
отчет и ЕФ е посочено бул. „Черни връх“ до № 26, но видно от приобщената
3
схема за организация на движение в участъка двата административни адреса
са един срещу друг, поради което не е налице съмнение относно
действителното място на извършване на нарушението.
Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол
„CORDON” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на
тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD
1192 е преминал проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото протокол
от проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало
поставен пътен знак за ограничение за скоростта. От приложената по делото
схема за организация на движението се установява, че контролираният пътен
участък се намира на територията на гр. София и няма поставен пътен знак В-
26, който да установява разрешена скорост, по-висока от общовалидната за
населено място – 50 км/ч.
От приложената разписка за получаване на електронен фиш Серия К №
5399842 се установява, че същият е бил връчен лично на Н. на 18.02.2022 г., а
от приобщената квитанция – че наложената с него глоба е заплатена на същата
дата. Тези обстоятелства са отразени и в разпечатките от АИС АНД.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че от външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г на министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият ползвател, описание на нарушението. От своя страна същите
4
данни са инкорпорирани и в приложения като веществено доказателствено
средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. Неоснователни са доводите в
жалбата за допуснато нарушение, изразило се в неотразяване на възможността
за подаване на писмено възражение пред директора на съответната структура
на МВР, тъй като същото не е сред законоустановените реквизити на ЕФ.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено
се извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и
скоростта на движение на лекия автомобил. Инкорпорирани са
наименованието на техническото средство и неговият уникален
регистрационен номер, т.е. с необходимата конкретика, позволила на съда да
провери неговата изправност. По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението. Същото е формално такова,
т.е. би могло да бъде извършено само при форма на вина пряк умисъл, като
формата на вина не е необходимо изрично да бъде посочена в ЕФ. При
описание на нарушението в електронния фиш са посочени и обстоятелствата,
които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП - нарушението е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К
№ 5399842, като не е необходимо да се посочи датата на влизане в сила на
електронния фиш, който според административнонаказващия орган обуславя
наличието на повторност като квалифициращ признак. Достатъчно е
излагането на твърдения, че процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на посочения електронен фиш, а
установяването на това обстоятелства касае основателността на повдигнатото
административнонаказателно обвинение за нарушение в условията на
повторност.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, доколкото от приложената справка от
ОПП-СДВР е видно, че ползвател на процесния автомобил е именно Р. Р. Н.. С
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП законният
представител на юридическото лице, което е собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, носи административнонаказателна отговорност за
5
така извършеното нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил
управлението на МПС. В случая обаче в справката от ОПП-СДВР за
регистрация на автомобила освен собственика на автомобила „******“ ЕООД
е вписан и ползвателят му – Р. Р. Н.. С оглед на това отговорност по смисъла
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП следва да носи ползвателят на
автомобила, доколкото е изрично вписан в свидетелството за регистрация на
последния (в този смисъл е Решение № 1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело №
885/2018 г. по описа на АССГ, II-ри касационен състав). Разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП следва да се тълкува систематично с тази на чл. 188, ал. 1, изр.
1 ЗДвП, съгласно която отговорност за извършеното нарушение с МПС следва
да носи собственикът му или този, на когото е предоставено МПС. В този
смисъл и доколкото изрично е вписано при регистрацията на процесния
автомобил, че последният е предоставен за ползване на жалбоподателката,
именно тя следва да носи административнонаказателна отговорност за така
извършеното административно нарушение. С оглед на това в случая
законосъобразно електронният фиш е издаден срещу Н. в качеството й на
регистриран ползвател на автомобила.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON” с радар № MD
1192, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от заснетото превозно средство с датата, часа, засечената скорост
на движение и регистрационния номер на автомобила представлява годно
веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред.
В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От доказателствената
съвкупност по делото се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип, нарушението е
констатирано в срока на одобряване на типа след като конкретното техническо
6
средство е преминало през надлежна първоначална и последваща периодична
проверка.Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, като разписаното негово легално определение в §6, т.65 от ДР
на ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната
норма се касае за “уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”. В тези хипотези средството за измерване функционира без намесата
на контролния орган, чието задължение се заключава до неговото
позициониране, включване и задаване параметри на ограничението на
скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на
контрола - изключване и демонтаж. Изрично в мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗДвП е ангажирана като причина за въвеждане на
измененията становището на върховната съдебна инстанция, материализирано
в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд,
относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на
електронни фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран
процес при използването на мобилни технически средства, при който
единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване,
но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на
системата към момент на заснемане на нарушения, т.е. способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните
камери за скорост. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка, в това число и софтуера
за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
7
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната
програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в
сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ:
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. АТСС е
предназначено за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за
скорост. Уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС
само в автоматичен режим от статив (тринога) в стационарно положение при
временното му разположение на пътя. Установените данни за нарушения не
могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях на оператора,
като това важи и за процесите на съхранение и експорт на данни.
Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
Следователно към датата на нарушението, за което е издаден
атакуваният електронен фиш - 10.10.2022 г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен включването
и изключването на мобилното техническо средство Наредбата въвежда
нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС. С оглед на това съдът приема, че
към момента на твърдяното нарушение, не само стационарните, но и
мобилните технически средства могат да бъдат използвани за установяване на
нарушения, които да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш.
Видно от снимковия материал към ЕФ измерената скорост на движение
на автомобила е била 70 км/ч, в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост
от 67 км/ч. Погрешно е посочено единствено, че е приспаднат толеранс от 3 %
8
вместо 3 км/ч, но същото не е съществено предвид еднаквия краен резултат и
при двата метода на приспадане. Именно тази коригирана скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава.
В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е
съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от 17 км/ч, което
обстоятелство е в полза на нарушителката и именно за това превишение
същата е била санкционирана.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като е превишила ограничението на
скоростта от 50 км/ч в населено място. Движейки се на посоченото в
електронния фиш време и място, със скорост от 67 км/ч., жалбоподателката е
нарушила забраната за движение със скорост до 50 км/ч, превишавайки
разрешената скорост с 17 км/ч. От субективна страна нарушението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателката като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на
закона и да се движи с разрешената скорост за пътния участък. Съзнавала е и
обстоятелството, че по-малко от година преди извършването на процесното
нарушение с влязъл в сила електронен фиш й е било наложено
административно наказание, отново за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за размера на конкретното превишение
от 17 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.2 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 50 лв. АНО правилно е определил
наложеното на Н. наказание на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП в двоен размер
от 100 лева предвид извършването на нарушението в условията на
повторност. Настоящото нарушение е извършено на 10.10.2022 г., в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5399842, издаден от
СДВР за идентично нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което е налице
повторност по смисъла на т. 33, пар. 6 от ДР на ЗДвП. Видно от приложената
по делото разписка ЕФ серия К № 5399842 е бил връчен лично на Н. на
18.02.2022 г. Същевременно както от представената от въззиваемата страна
квитанция, така и от отбелязването в картона на водача, глобата, наложена с
9
ЕФ серия К № 5399842 е платена на 18.02.2022 г. С оглед на това и при
съобразяване на разпоредбата на чл.79б, ал.2 ЗАНН, съдът намира, че
електронният фиш е влязъл в сила на датата на плащане на наложената с него
глоба – 18.02.2022 г. поради което настоящото нарушение се явява извършено
в едногодишен срок. Разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН, въведена с
измененията в ЗАНН обн. в ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г., е с
процесуален характер и има действие занапред, поради което е приложима и
по отношение на констатирани в предходен период административни
нарушения, какъвто е настоящият случай (в този смисъл Определение № 9304
от 30.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9968/2023 г.). Поради това и на
основание чл. 3 от НПК ( намираща субсидирано приложение по силата на чл.
84 ЗАНН) тя има действие по всички висящи процесуални отношения, тоест
такива които не са приключили с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Дори и в
случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно предвид
стойността на превишението - 17 км/ч, и то в рамките на населено място, което
е повишило опасността от реализиране на ПТП, както и множеството
извършени нарушения от Н. видно от справката-картон на водача.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна. Като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и
обстоятелството, че процесуалното представителство на институцията, издала
обжалвания акт, е осъществено само посредством депозирано писмено
становище, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
10
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д т. 4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6483829, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на Р. Р. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11