№ 12734
гр. С, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140396 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.7,т.1,б.“в“,чл.8,т.1,б.“а“,чл.9,т.1,б.“б“ и „в“ от регламент 261/2004
г.,вр.чл.79,ал.1,предл.2,вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,вр.чл.99 от ЗЗД от
„2“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от М Х М и М Б М,заедно и поотделно,чрез адв.Д. М.,против
„Д“АД,дружество,регистрирано в Г,действащо в Б чрез търговското си
представителство,код по БУЛСТАТ *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З З и П П,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществуват вземания на ищеца за
следните суми – 600 евро обезщетение на основание чл.7,т.1,б.“в“ от
регламент 261 за отмяна на полет С – Н за 02.09.2022 г.,1521
лева,представляваща стойността на самолетен билет за заместващ полет,51,58
евро,представляваща хотелско настаняване в Б,119,33 лева,представляваща
наземен транспорт до Б,ведно със законната лихва върху всяка от
главниците,считано от предявяване на иска – на 26.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането,както и 549,30 лева мораторна лихва
за периода 03.09.2022 г. до 20.03.2024 г.
В исковата молба се твърди,че М В Х,ЕГН **********,трябвало да
отпътува на организирана от ищеца групова екскурзия до Н с полет С – Н през
Ф,за което бил закупен билет 2205879287997-98. Твърди се,че поради стачка
на авиокомпанията ( предварително известна на ответника ) полетът бил
отменен,без да е предложен заместващ полет. Ищецът сочи,че се наложило
групата да отпътува с автобусен транспорт до Б,откъдето да лети до С и оттам
за Н. Сочи се,че разходите за наземен транспорт,хотелско
настаняване,заместващ билет са пряка последица от настъпилата отмяна на
полета,за чието възстановяване ответникът отговаря. Твърди се,че стачката не
1
е извънредно обстоятелство. Ищецът сочи,че е носител на вземането на
основание сключен договор за цесия,при което отправил покана до
ответника,но плащане не е реализирано. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид подадено възражение е налице правен интерес от
предявяване на установителните искове. Моли съда да постанови решение,с
което да уважи предявените установителни искове.
Ответникът „Д“АД оспорва исковете като неоснователни като не
отрича,че М Х е имала закупени билети за два полета – *****/02.09.2022 г. и
****/02.09.2022 г. от С до Ф и от Ф до летище Д Ф К – Н. Оспорва се
твърдението за липса на оказано съдействие като се твърди,че на пътника са
предложени алтернативни полети ****/03.09.2022 г. и AY029/03.09.2022 г.
Твърди се,че договорът за цесия е опорочен,защото са посочени
несъществуващи полети,без да са индивидуализирани с дата и номер. Сочи
се,че ответникът не е уведомен за реализираната цесия. Ответникът намира
исковете за неоснователни и моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 26.03.2024
г.,“2“ООД претендира от „Д“АД,дружество,регистрирано в Г чрез търговското
му представителство в Б сумите от 600 евро главница за отменен полет,1521
лева самолетен билет за заместващ полет,51,58 евро хотелско настаняване в
Б,119,33 лева наземен транспорт от Ф до Б,549,30 лева мораторна лихва за
периода 03.09.2022 г. до 20.03.2024 г.,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17528/2024 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са доказателства за закупени билети на името на М Х за
полети LH 1429 – С до Ф и LH 400 – Ф до Н,както и за полети от Б до С и от С
до Н за 03.09.2022 г.,които са закупени на 02.09.2022 г.
Установява се от фактура от 05.09.2022 г.,че „2“ООД дължи заплащане в
полза на „Е“ООД на сума в размер от 1790 лева.
Видно от договор за цесия от 13.10.2022 г.,сключен между М В Х,като
цедент,и „2“ООД,като цесионер,че страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,с което цедентът прехвърля правото си да
получи обезщетение за отменен полет и правото си на обезщетение за
допълнително закупени билети в размер от 1500 лева,както и цедентът
овластява цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане.
Според справка от „Л“АД на пътника М Х са предложени полети за
03.09.2022 г. **** и AY29.
Приети са преводни нареждания,с които „2“ООД нарежда заплащането
на парични суми за самолетни билети и за извършена транспортна услуга.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение. С оглед регламентирането на иска като положителен
установителен иск в тежест на ищеца е възложено провеждането на
доказване,че вземането съществува – на соченото основание и в
претендирания размер. Положителният установителен иск за вземането
следва да има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – в
настоящия случай следва да бъде проведено доказване,че ищецът е носител на
вземане на основание сключен договор за цесия,да бъде доказано,че между
цедента на вземането и ответното дружество е сключен договор за въздушен
превоз,да бъде установено,че полетът е отменен,при което е налице основание
за изплащане на обезщетение за отмяна на полета и за обезщетяване на всички
вреди,които са пряка и непосредствена последица от отменения полет. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
26.03.2024 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между дружеството
ищец и М Х е сключен договор за цесия като цедентът Х е прехвърлила свои
вземания – обезщетения за отмяна на полет и за закупуване на билет за
заместващо пътуване,поради което ищецът,като цесионер е активно
легитимиран да претендира паричните суми,за които е сключен договорът за
цесия. Договорът за цесия е двустранен договор,съгласно който страната
цедент прехвърля свое вземане на страната цесионер при условията,които
страните по договора за цесия са уговорили помежду си. За да счете,че ищецът
е носител на вземане във връзка с отменен полет от 02.09.2022 г.,съдът взе
предвид,че от съдържанието на представения договор за цесия се
установява,че се касае за прехвърляне на вземане именно за процесния полет,в
която насока в договора за цесия е изрично посочено за коя дата се отнася
самолетният билет,поради което съдът намира,че договорът за цесия
прехвърля вземане именно във връзка с конкретния полет. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответника чрез процесуалния му представител,че
исковата претенция е недопустима,защото ответникът не е уведомен за
прехвърленото вземане. В тази насока следва да се посочи,че за
процесуалната допустимост на искова претенция е достатъчно страната ищец
да твърди,че е носител на вземане. От друга страна,съдът намира,че
уведомяването на длъжника на вземането за наличието на нов кредитор има
значение,доколкото до уведомяването му за настъпилата промяна в страната
кредитор длъжникът би могъл валидно да изпълни на предишния
кредитор,каквито твърдения ответникът в настоящото производство не
релевира. Същевременно дори да не е уведомен за прехвърляне на вземането
преди подаване на исковата молба,връчването на препис от исковата
молба,когато към исковата молба е представен договорът за
цесия,представлява такова уведомяване,което съдът е длъжен да отчете – в
този смисъл решение от 24.06.2009 г. по търг.дело № 123/2009 г. по описа на
ВКС. Така мотивиран,съдът приема,че исковите претенции са допустими за
разглеждане по същество.
3
Софийският районен съд счита,че исковата претенция в частта за сумата
от 600 евро обезщетение за отменен полет подлежи на уважаване. Съгласно
регламент 261/2004 г. авиопревозвачът дължи изплащане на обезщетение при
отмяна на полет или при закъснение на полет над три часа. Страните не
спорят,а и от представените доказателства се установява,че М Х е трябвало да
лети с полети на ответника,реализирани от С до Ф и от Ф до Н,не е спорно и
обстоятелството,че полетите на 02.09.2022 г. не са реализирани поради стачка
на служители на авиопревозвача. Съдът,отчитайки разстоянието между
летището на излитане по първия полет и летището на пристигане по втория
полет,приема,че в полза на ищеца е дължимо обезщетение в размер от 600
евро. За да счете,че исковата претенция в частта за сумата от 600 евро е
доказана по основание и по размер,съдът взе предвид,че ответникът не е
доказал наличието на обстоятелства,които да изключват отговорността му. С
приемането на регламент 261/2004 е предвидена възможност за пътника да
претендира изплащане на обезщетение,стойността на което се определя
според разстоянието между двете летища,ако полетът е отменен или ако е
допуснато закъснение с повече от три часа. Отмяната на полет не поражда
право на обезщетение в изрично посочени в регламента хипотези – ако
отмяната е осъществена повече от две седмици преди полета,ако отмяната е
осъществена между две седмици и седем дни при предложено
премаршутиране,при което часът на заминаване не се променя с повече от два
часа,а часът на пристигане с повече от четири часа,както и ако отмяната е
направена по-малко от седем дни спрямо датата на полета,но е предложено
премаршутиране с разлика от един час спрямо часа на заминаване по
първоначалната резервация и час на пристигане не повече от два часа спрямо
пристигането на първоначалната резервация. В конкретния случай съдът
приема,че не е реализирана нито една от хипотезите,при които не е дължимо
обезщетение при отмяна на полета,тъй като от представените по делото
доказателства се установява,че полетът,насрочен за 02.09.2022 г. е отменен в
деня преди полета,а същевременно не се доказва при условията на пълно
доказване,че на пътника М Х е предложено премаршутиране,което да
съответства на посочените изисквания,при които обезщетение не би било
дължимо,в която насока съдът намира,че представената справка от ответното
дружество представлява частен документ,който съдържа отбелязване,че
пътникът е приел заместващите полети,но в действителност доказателства,че
М Х е летяла чрез реализирани от ответника полети на 03.09.2022 г. липсват –
не са представени издаден самолетен билет или бордна карта. При това
положение и като съобрази,че между страните липсва спор относно
разстоянието между летищата съдът приема,че искът за присъждане на сумата
от 600 евро е доказан по основание и по размер. Софийският районен съд
счита,че в хода на производството не са представени доказателства,които да
водят до извод,че ответникът не отговаря за отмяна на полета поради
наличието на извънредни обстоятелства. Съгласно чл.5 § 3 от регламент
261/2004 г. отговорността на въздушния превозвач за отмяна на полет или за
закъснение на полет се изключва,когато въздушният превозвач докаже
настъпването на извънредни обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори
да са взети всички необходими мерки. Това означава,че извънредните
обстоятелства следва да имат внезапен и непредвидим характер и да не могат
да бъдат прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде
4
възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде
установено наличието на конкретни обстоятелства,при които осъществяването
на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час на пристигане е
фактически или юридически невъзможно – напр.поради силно влошени
метеорологични условия,природни явления,забрана за осъществяване на
полети и др. Съдът счита,че отмяна на полета поради стачка на служители на
ответника не представлява извънредно обстоятелство,което да освободи
авиопревозвача от отговорност да обезщети пътника за отменения полет,в
която насока е и цитираното от ищеца решение на СЕС по дело № С-28/2020 г.
С оглед това,че съдът възприема исковата претенция за заплащане на
обезщетение за отмяна на полета за основателна,както и като отчете,че
ответникът не ангажира писмени доказателства за реализирано плащане на
дължимото обезщетение в размер от 600 евро,съдът намира,че предявената
искова претенция за сумата от 600 евро подлежи изцяло на уважаване.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за сумата от
1521 лева,представляваща стойността за закупуване на заместващ билет също
подлежи на уважаване. За да счете,че искът е доказан по основание и по
размер за тази парична сума,съдът взе предвид представеното доказателство
относно закупуване на билет на стойност 777,67 евро,както и отчете,че
вземането за закупен заместващ билет е предмет на сключения договор за
цесия. Съдът приема,че имуществените вреди за закупуване на билет за друг
полет,реализиран от друг авиопревозвач,представляват пряка и
непосредствена последица от допуснатото от ответника неизпълнение на
задължението му да реализира полетите,за които М Х е закупила билет и тези
вреди подлежат на обезщетяване. В тази насока следва да бъде отчетено,че
съгласно чл.8 и чл.9 от регламента авиопревозвачът дължи възстановяване
стойността на билета,както и обезвреда за разходи,свързани с
премаршутиране. В конкретния случай ответникът нито твърди,нито доказва
да е възстановил стойността на закупените за полетите от 02.09.2022 г.
билети,поради което претендираната стойност от 1521 лева следва да бъде
присъдена изцяло,защото закупуването на билети от друг авиопревозвач
представлява имуществена вреда,която следва да бъде обезвредена предвид
това,че е последица от допуснатото от ответника бездействие.
Софийският районен съд счита,че в частта,в която са претендирани
сумите от 51,58 евро,представляваща хотелско настаняване в Б,119,33
лева,представляваща наземен транспорт до Б исковете подлежат на
отхвърляне като недоказани по основание. В хипотезата,когато цесионер
претендира вземане,цесионерът следва да докаже,че е носител на вземането.
Ако липсват доказателства цесионерът да е носител на вземането,липсва
материалноправна предпоставка за уважаване на иска,респективно искът
подлежи на отхвърляне. С оглед това,че от съдържанието на представения
договор за цесия се установява,че в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията за обезщетение за отменен полет и за закупен
заместващ билет,но не и други вземания,съдът намира,че ищецът не може да
претендира от ответника присъждане на други обезщетения извън
вземанията,за които изрично е сключен договорът за цесия,поради което и в
тази част исковете подлежат на отхвърляне.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
5
обусловено от провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при
което длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Ако
задължението има падеж или срок за изпълнение,длъжникът изпада в
забава,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния
ден от срока,но ако задължението няма определен срок за изпълнение
длъжникът изпада в забава след отправяне на покана. Съдът намира,че липсва
основание да се счита,че за изплащане на обезщетението,респективно на
имуществените вреди вследствие допуснатото договорно неизпълнение има
падеж или срок,поради което и счита,че искът за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне,защото не се доказва ответникът да е поставен в забава.
При този изход на делото и като съобрази уважената и отхвърлена част
от исковете,съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
495,27 лева за заповедното производство и 687,47 лева за исковото
производство,а предвид липсата на проведено доказване за размера на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника в
полза на ответника не могат да бъдат присъдени разноски и/или адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.7,т.1,б.“в“,чл.8,т.1,б.“а“,чл.9,т.1,б.“б“ и „в“ от регламент
261/2004 г.,вр.чл.79,ал.1,предл.2,вр.чл.82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,вр.чл.99 от ЗЗД
по отношение на „Д“АД,дружество,регистрирано в Г,действащо в Б чрез
търговското си представителство,код по БУЛСТАТ *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от З З и П П,че съществува вземане на
„2“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от М Х М и М Б М,в размер от 600 евро ( шестстотин евро ) обезщетение на
основание чл.7,т.1,б.“в“ от регламент 261 за отмяна на полет С – Н за
02.09.2022 г.,1521 лева ( хиляда петстотин двадесет и един лева
),представляваща стойността на самолетен билет за заместващ полет,ведно
със законната лихва върху всяка от главниците,считано от предявяване на иска
– на 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 17528/2024 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля исковете за сумите от 51,58
евро,представляваща хотелско настаняване в Б,119,33 лева,представляваща
наземен транспорт до Б,както и за сумата от 549,30 лева мораторна лихва за
периода 03.09.2022 г. до 20.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Д“АД,дружество,регистрирано в Г,действащо в Б чрез
търговското си представителство,код по БУЛСТАТ *****,със седалище и адрес
на управление гр.С,представлявано от З З и П П да заплати на основание чл.81
от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „2“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от М Х М и М Б М сумите от 495,27 лева (
четиристотин деветдесет и пет лева двадесет и седем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и 687,47 лева ( шестстотин осемдесет и седем лева
6
четиридесет и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7