№ 88
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана У.
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К. и
като разгледа докладваното от К. Аршинков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601366 по описа за 2024 година
С присъда № 50/13.09.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 1717/2021
год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият Ж. К. Д. е признат за
невиновен в това, че на 06.05.2021 год., около 22,30 часа, на ул. „В“ в гр. С,
пред двор на къща, в която компания празнували имен ден, чрез нанасяне на
удар с парче от счупена стъклена чаша в областта на лицето на Е. К. У., му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно обезобразяване на
лицето за срок повече от 30 /тридесет/ дни, поради което и на основание чл.
304 от НПК във вр. с чл.12, ал. 1 от НК, го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Със същата присъда БлРС е отхвърлил като неоснователен предявения
от М Е. У. в качеството и на наследник на починалия в хода на процеса Е. У.
граждански иск срещу подсъдимия за причинени от престъпното деяние
неимуществени вреди.
С оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл. 190, ал.
1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски в досъдебната и
съдебната фаза на процеса да останат за сметка на държавата.
1
Срещу присъдата на първоинстанционния съд в законния срок е
депозиран протест от Районна прокуратура – Благоевград, в който се навеждат
възражения за необоснованост и незаконосъобразност. Според прокурора
въприетата фактическа обстановка се дължи на неправилна интерпретация на
събраните доказателства и игнориране на заявеното от разпитаните свидетели.
В тази връзка не е отчетено заявеното от свидетелката К, която отрича да е
видяла как пострадалия Е. У. е нанасял побой над подсъдимия. В подкрепа на
заявеното от нея са и показанията на свидетеля П, възприел подсъдимия и К да
вървят един след друг непосредствено след деянието. Изцяло са
пренебрегнати и показанията на св. И У., който според съда е активен
участник в нанасянето на побой над Д.. В показанията си той е посочил, че е
видял, излизайки на улицата, как подсъдимият нанася удар със счупена чаша в
областта на лицето на Е. У., както и в областта на рамото на Г У.. Те са лицата,
участвали пряко в конфликта и заявеното от тях е от съществено значение за
установяване на обективната истина по случая. Прокурорът счита, че от
данните по делото не може да се установят предпоставките на неизбежна
отбрана спрямо подсъдимия, поради което предлага оправдателната присъда
да бъде отменена и постановена нова такава от въззивната съдебна инстанция,
с която Д. дъ бъде признат за виновен по водигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
протеста по изложените в него съображения, съгласявайки се с направената в
него интерпретация на доказателствената съвкупност.
Жалба срещу присъдата на БлРС е депозирана и от името на М Е. У.,
граждански ищец и частен обвинител, конституирана в този смисъл като
наследница на починалия в хода на процеса Е. У., с която също се оспорва
обосноваността и законосъобразността й. Оспорва се интерпретацията на
свидетелските показания и се изтъкват множество противоречия в
показанията на кредитираните от съда свидетели, което е опорочило и
направените изводи. Освен това се изтъква колебливата позиция на самия
подсъдим, който отрича да е нанасял удари срещу пострадалия Е. У., от което
логично се изключва приложението на института на неизбежната отбрана.
Цитираният институт предполага активни действия от страна на обвиненото
лице, което признава, че е извършило противоправни действия, но с
намерение да се защити. Неправилно са кредитирани и показанията на
свидетелите К и П, които в проведените очни ставки са сериозно разколебани
2
в поддържаното от тях. Оспорва се и отхвърлянето на гражданската претенция
за обезвреда, отразяваща претърпените от пострадалия болки и страдания от
причиненото му увреждане. Иска се отмяна на атакуваната присъда и
признаването на Д. за виновен в нанасянето на телесна повреда на Е. У. и
уважаване в цялост на предявения граждански иск.
В хода на пледоариите пред въззивната съдебна инстанция повереникът
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, считайки, че са налице
основания за отмяна на присъдата, опорочена поради неправилната преценка
на свидетелските показания и заключенията по изпълнените експертизи.
Защитникът на подсъдимия оспорва изцяло както протеста на
прокуратурата, така и жалбата на ГИ и ЧО, считайки, в мотивите си БлРС е
дал точна и вярна оценка на събраните доказателства, установяващи именно
възприетата фактическа обстановка. Налице са достатъчно доказателства, че
именно на подсъдимия е нанесен побой от тримата У.и, срещу които той се е
защитавал, потвърдено в показанията на свидетелите К и П. Правилно е
преценено от първата инстанция, че именно Д. е сезирал органите на МВР на
тел.112 и то неколкократно, сочейки при разговора си с дежурния оператор, че
е бил пребит от трима души. В подкрепа на думите му са и СМЕ, посочили, че
само от бутане и падане на терен не е възможно да са му приченине
установените наранявания. Приложението на неизбежната отбрана към
действията му е оправдано и безспорно установено, поради което и
оправдателната присъда следва да бъде потвърдена, включително и по
отношение на предявения граждански иск.
Подсъдимият Д. поддържа заявеното от защитника му като в
предоставената му последна дума заявява, че с действията си тримата У.и са
искали не да го бият, а да го убият, което следва от причинените му
наранявания по цялото тяло. Моли съда да потвърди присъдата на БлРС.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че първата съдебна инстанция е
разгледала задълбочено събраната по делото доказателствена съвкупност,
обяснявайки ясно и логично кои свидетелски показания кредитира и защо.
3
Отчетена е връзката на свидетелите с всяка от страните и съотношението
между дадените показания и обективно установените находки по подсъдим и
пострадал, което е позволило на съда обосновано да заключи, че заявеното от
пострадалия Е. У. и племенниците му Г и И У. цели да прикрие собственото
им противоправно нападение, довело и до ответните защитни действия от
страна на Д.. На второ място и при ясно разграничение на действията на двете
страни в конфликта, на база заключението по съдебно-психологическата
експертиза и кредитираните гласни доказателства, напълно обосновано е
приложен института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Съдът не се е задоволил да посочи само наличните и безспорно установени по
казуса предпоставки за оневиняването на подсъдимия, но е разгледал и всички
възможни хипотези за това дали действията на Д. не надхвърлят интензитета
на упражненото срещу него насилие, заключавайки обосновано, че в създалата
се ситуация и реално съотношение на силите, за подсъдимия е било
наложително да причини установените по пострадалия увреждания, за да се
защити. В тази връзка и при обективно установена фактическа обстановка,
почиваща на адекватен и логичен анализ на събраните доказателства, първата
съдебна инстанция е направила и верни правни изводи, които се споделят и от
въззивния съд.
С направените уточнения и с оглед задълженията на инстанция по
същество съдът намира, че подсъдимият Ж. Д. от една страна и пострадалият
Е. У. и неговите племенници И и Г У.и от друга страна, са съседи и живеят в
гр. С, като къщите им се намират на ул. „В“, сравнително близо една до друга.
Д. и У. не поддържали близки отношения, а първият от тях по-често
контактувал с Г У., с който си вършили взаимни услуги.
На 06.05.2021 год. /Г/ св.Г.У. имал рожден ден и имен ден, поради което
празнувал с компания в двора на къщата си, находяща се на ул.В”№15, където
живеел и Е. У.. На тържеството присъствали и свидетелите ........ Около 22.30
часа при празнуващите отишъл и подсъдимия Д., седнал до свидетеля П и си
налял в една чаша от носеното от него вино. Скоро след това към него се
приближил св. Г У. и му казал да излязат отвън за малко. Двамата излезли
пред дома и към тях се присъединили И У. и Е. У.. Г У. обвинил Д., че има
интимни отношения с майка му, след което запознал да му нанася удари и го
блъснал на земята, при което се счупила носената от подсъдимия чаша. Е. У. и
И У. също се включили в нанасянето на побоя над Д., удряйки го с ръце и
4
ритайки го с крака. В един момент и изпитвайки силен страх за оцеляването
си в създалата се ситуация, подсъдимият замахнал с държаната от него
счупена чаша и ударил Е. У. в областта на лицето, причинявайки му дълбока
рана. Случилото се било чуто от присъстващите на тържеството и свидетелят
П веднага излязъл, възприемайки как тримата У.и нанасяли удари по падналия
на земята подсъдим. П се намесил и опитал да ги разтърве, което помогнало на
Д. да се отскубне и отдалечи в посока към дома му. В този момент бил
забелязан от свидетелката К, която му помогнала да се прибере. Тя съобщила
на св. Ч, че подсъдимият е бил бит, който се обадил на сина му и го уведомил.
Св. Д. веднага се прибрал в къщи и възприел следите от насилие върху баща
си, след което веднага звъннал на тел.112. Тъй като очакваната линейка
закъсняла, той решил и закарал лично баща си до МБАЛ „Пулс” в
Благоевград, където го прегледали и назначили лечение. За инцидента били
уведомени и органите на МВР като на място в гр. С пристигнали свидетелите
........ Тъй като на място не били установени нито подсъдимия, нито
пострадалия, те уведомили дежурния в полицейското управление, който
изпратил в болницата друг екип в лицето на полицаите ...... Когато двамата
пристигнали, пострадалият Е. У. също се намирал в болничното заведение и
му се оказвала помощ. Съобразно дадените им указания полицаите задържали
Д., а по-късно се образувало и досъдебно производство.
В хода на наказателното производство от разследващия орган е била
назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че на Е. У., в резултат на
нанесения му удар в областта на лицето със счупената чаша, му било
причинено трайно обезобразяване на лицето за срок повече от 30 /тридесет/
дни, квалифицирано от правна гледна точка като средна телесна повреда.
Експертът освен това е допълнил, че установеното увреждане на лицето добре
отговаря да е получено от порязване със счупено стъкло, вкл. с парче от
счупена стъклена чаша. Според него са налице и други травми по
изследваното лице, които могат да бъдат получени и при падане. В хода на
съдебното следствие пред първата инстанция вещото лице е поддържало
заключението си, уточнявайки механизма на причиняване на описаните
увреждания, както и оздравителния период до пълно възстановяване.
В хода на съдебното следствие СМЕ е била назначена и по отношение на
подсъдимия, чието заключение се базира на представени от него медицински
документи. Видно от представеното заключение е, че на Д. са били причинени
5
оток, охлузване и кръвонасядане в областта на челото, оток и кръвонасядане
на клепачите на дясното око, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око,
оток и кръвонасядане в двете слепоочни области на главата, оток,
кръвонасядане и разкъсване на лигавицата на долната устна, разклащане на
горните четири резеца I-II степен, силно изразен оток и синкавозеленикаво
кръвонасядане в дясната страна на гръдния кош с плътна консистенция, оток,
кръвонасядания и дълбоки охлузвания на двете колена. Според експерта,
медико-биологичните характеристики на описаните увреждания отговарят на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма
на причиняването им е посочил, че могат да се получат от удари с ръце и
крака, както и по време и място, описани от освидетелствания.
От назначената от съда съдебно-психологичска експертиза се установява
психологичното състояние на Д. по време на инцидента. Според вещото лице
се отграничават следните моменти; неочакваност и изненада, уплаха
вследствие на физическото нападение и страх за здравето и живота му,
представляващи състояния, които протичат много бързо и редуващи се,
вследствие на физическото насилие, което е нежелано и което причинява
болка и носи риск от физическа травма и болка. Нанесеният на Д. побой е
довел до силна стресова реакция у него, защото не е очаквал и е бил
изненадан от действията на тримата У.и. У него е бил налице стремеж да се
„измъкне и да се спаси”. Реакцията на стрес е възникнала внезапно и бурно, и
прераснала в силно раздразнение, след като той е осъзнал, че му е потърсена
сметка чрез насилие.
Именно описаната фактическа обстановка се извежда от внимателния
прочит на събрания по делото доказателствен материал. Първостепенният съд
логично е разделил гласните доказателства на няколко групи, в зависимост от
заинтересоваността им от изхода на делото, давайки обективна оценка на
истинността на заявеното от всяка група. Към първата група се отнасят
показанията на пострадалия Е. У. и племенниците му Г и И У.и, които са преки
участници в конфликта с подсъдимия. Житейски е напълно логично в
заявеното от тях да се изтъква виновното поведение на Д., който освен това е
наранил сериозно един от тях. Онова, което обаче очевидно е в противоречие с
обективната истина по казуса, са установените наранявания по подсъдимия.
Затова и напълно логично БлРС е дал вяра не на заявеното от тях, а на другата
6
група свидетели, които са посочили, че тримата У.и са нанесли побой на Д.,
чийто външен вид и наранявания по тялото са отразени в показанията на
свидетелите П, К и С Д., и най-вече в заключението по изпълнената от
съдебния лекар д-р Х СМЕ. Категоричността на експерта относно механизма
на причиняване на телесните увреждания на Д. съотвества и на заявеното
свидетеля П за това, че по падналия на земята подсъдим тримата У.и са
нанасяли множество удари. В подкрепа на показанията на втората група
свидетели е четирикратното сезиране за случилото се тел.112, от разпечатката
на който е видно, че св. С Д. е посочил като лица, нанесли побой над баща му,
техни трима съседи. Още един аргумент може да се прибави към
обосноваността на заключението на проверявания съд, че следва да се даде
вяра на твърденията на втората група свидетели и това са показанията на
свидетелите ...., ........ Като незаинтересовани от изхода на делото лица те са
заявили такива факти, които съотвестват и допълват заявеното от
кредитираната група свидетели. Те потвърждават, че самият подсъдим се е
намирал в болница „Пулс“ в Благоевград поради множество наранявания по
тялото, което е в съзвучие с обясненията му за нанесен побой. Все в същата
посока, за установяване на външния вид на Д. след насенесения му побой, са и
показанията на св. К, видяла го непосредствено след като избягал от У.и.
Всички останали свидетели в една по-малка степен спомагат за
установяването на интересуващи наказателния процес факти, като БлРС е дал
логично вяра на заявеното от тези от тях, които не са заинтересовани от изхода
на делото и чийто възприятия са в посоката на кредитираните доказателства.
Възраженията в протеста и жалбата на ЧО и ГИ относно неправилна оценка на
доказателствената съвкупност, поддържани и в пледоариите им, не могат да
бъдат споделени. Освен, че проверявания съд подробно е описал защо и кои
доказателства кредитира, той е дал и една вярна и логична житейска
интерпретация на твърденията на разпитаните свидетели, обвързвайки
обективността им най-вече със заключенията по двете СМЕ. Липсва каквато и
да било житейска логика именно Д. да е търсил конфликт с У.и, отивайки в
дома им на тяхно празненство. Освен това той е бил изправен срещу трима
по-млади и по-силни от него мъже, с категоричен превес на силите им над
неговите, което прави повече от съмнително заявеното от пострадалия и
неговите племенници, че той е започнал конфликта. А действията му по
причиняване на нараняванията по лицето на починалия по-късно Е. У. са израз
7
на изпитвания страх от случващото се и опит да се предпази от нападателите
си с всички подръчни средства, с които е разполагал. В подкрепа на тези
разсъждения е и заключението по съдебно-психологическата експертиза.
Възражението на повереника на ЧО и ГИ, че Д. пръв е нанесъл удар по
лицето на Е. У. е не само невярно поради изтъкнатото по-горе, но и защото
преди да бъде повален на земята Д. е държал в ръката си здрава чаша. Според
заключението по СМЕ нараняванията по лицето на У. добре отговарят да са
получени от счупено стъкло, което изключва възможността Д. да е нападнал
пръв Е. У.. А точният момент на нанасяне на удара в динамиката на развилата
се ситуация е невъзможно да бъде конкретизиран, още повече като се има
пред вид състоянието на подсъдимия, които е бил в силна стресова реакция от
неочакваността на случилото се и реалната опасност за неговото здраве.
Не може да бъде споделено и възражението на повереника относно
промяна в показанията на свидетелите, кредитирани от съда, след проведените
очни ставки. На първо място, изтеклият период от време е възможно да заличи
част от спомените на разпитвания, а на второ място не бива да се игнорира и
желанието им да не бъдат въвличани пряко в конфликта между техни общи
съседи. Затова и заявленията им в един предходен момент са кредитирани от
двете инстанции с ясно посочване на причините за това.
Не следва да се коментира подробно и възражението, че подсъдимият
отрича в дадените от него обяснения да е нанасял удари по Е. У. и
племенниците му, защото е ноторно известно, че заявеното от подсъдимия
освен доказателствено средство е и израз на правото му на защита.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка почива на анализа на
цялата доказателствена съвкупност, поради което и обясненията на
подсъдимия могат да бъдат кредитирани само в частта им, която не
противоречи на приетото за установено.
Следва да се отбележи, че в конкретният казус е безспорно значението
на заключенията по двете СМЕ и съдебно-психологическа експертизи. Освен
установяване на съществени детайли от предмета на доказване, те спомагат за
отсяване и на истинността на заявеното от множеството разпитани свидетели.
Отделно от това първите две от тях са съобразени с представените по делото
медицински документи за сътоянието на пострадал и подсъдим, поради което
липсват каквито и да било пречки да бъдат кредитирани.
8
При така установеното от фактическа страна проверяващата инстанция
напълно се съгласява със сторения от БлРС правен извод за приложението на
института на неизбежна отбрана към действията на подсъдимия. Обосновано
и законосъобразно е прието, че Ж. К. Д. следва да бъде признат за невиновен в
това, че на 06.05.2021 год., около 22,30 часа, на ул. „В“ в гр. С, пред двор на
къща, в която компания празнували имен ден, чрез нанасяне на удар с парче от
счупена стъклена чаша в областта на лицето на Е. К. У., му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно обезобразяване на лицето за срок
повече от 30 /тридесет/ дни, поради което и на основание чл. 304 от НПК във
вр. с чл.12, ал. 1 от НК правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
В конкретният казус приложението на института на неизбежната отбрана
е неизбежно, като се имат предвид установените по надлежния процесуален
ред обстоятелства. Според чл.12, ал.1 от НК „Не е общественоопасно деяние,
което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни и обществени интереси,
личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.“ Според съдебната
практика и правната теория нападението е непосредствено, когато е започнало
и не е завършило. В конкретният казус подсъдимият е бил нападнат от
пострадалия Е. У. и двамата му племенници, поради което и действията му
неизбежно следва да бъдат преценявани на плоскостта на цитираната
разпоредба на чл.12, ал.1 от НК. След като е бил поставен в една тежка за него
житейска ситуация, Д. се е опитал да се защити и съответно да се измъкне от
нея, за което свидетелства и установеното му поведение при първия възможен
момент да се отдалечи от местопроизшествието. Доколкото нападението и
защитата в случая са се развили като една динамична ситуация, от правно
значение е обстоятелството, че нападението срещу подсъдимия е отпочнало и
съответно не е приключило към момента на нанасяне на удара от негова
страна със счупената чаша в областта на лицето на Е. У.. Не може да има спор
и за това, че действията на У.и са били противоправни, защото са
застрашавали здравето на подсъдимия, който е имал правото да се защити в
рамките на необходимите предели. Този ограничителен критерий би бил
спазен според практиката на съдилищата, когато стореното от защитаващия се
е било необходимо за отблъскване на нападението на първо място и на второ
9
място - нанесените вреди на нападателя, с оглед конкретната обстановка, не са
били излишни за отблъскване на нападението.
Според решаващият съдебен състав на БлОС стореното от подсъдимия
съответства на характера и опасността на нападението срещу него. В тази
посока проверяваната инстанция е изложила подробни разсъждения, които
напълно се споделят от въззивния съд. Като се има предвид изненадата от
внезапното нападение срещу него и числения превес на нападателите, които
освен това са и по-млади от подсъдимия, е очевидно, че Д. не е имал друг
начин да се защити, освен да използва част от счупената чаша в опита си да
възпре нападателите си. В този смисъл нанесената средна телесна повреда на
Е. У. е в рамките на необходимите предели за отблъскване на нападението. От
значение за този извод е и заключението по съдебно-психологическата
експертиза, подробно изследвала състоянието на подсъдимия в момента на
инцидента. Липсват основания при наличните данни по делото да се
коментира дали не е налице превишаване на пределите на неизбежната
отбрана. Тази хипотеза би била възможна, ако нападателят беше само Е. У. и
действията му с голи ръце не са застрашавали в сериозна степен Д., който
въпреки това му е нанесъл удар със счупената чаша в областта на лицето.
Логично, на база възприетото, не следва да се коментира е ли налице уплаха и
смущение в действията на подсъдимия, която позволява при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана деецът да не бъде наказан.
Отчитайки изложеното може да се заключи, че конкретните действия на
подсъдимия Д. не са общественоопасни. А обществената опасност е елемент
от всяко престъпно деяние и нейното отсъствие прави действията на
обвиненото лице напълно правомерни, поради което и Ж. Д. законосъобразно
е оправдан да е извършил престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Корекция проверяваната присъда не следва да търпи и по отношение
отхвърлителния диспозитив за предявения от пострадалия граждански иск за
обезщетение на причинените от престъпното деяние неимуществени вреди.
Липсата на противоправност в действията на подсъдимия изключва
възможността той да носи отговорност за действията си в рамките на
неизбежната отбрана и нанесените в тази връзка вреди на нападателя.
Напълно обосновано е и заключението, че съобразно чл.190 от НПК
сторените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.
10
По изложените съображения и поради липсата на основания за отмяна
или изменение на атакувания съдебен акт, на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50/13.09.2024 год., постановена по н.о.х.д. №
1717/2021 год. на Районен съд - Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11