Решение по дело №2163/2019 на Районен съд - Ловеч

                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                        №

                                            гр.Ловеч, 18.02.2020 г.      

                 

                                В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…….ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА……… .като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 2163 по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:  

             Иск за увеличение на издръжка с правна квалификация по чл.150 от СК.

             Производството по делото е образувано по искова молба от М.М.Н., ЕГН **********, като непълнолетен, със съгласието на неговата майка С.Т.Ц., двамата с адрес:г*** против М.Н.М., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***.

             В ИМ ищецът излага, че с Решение по гр.д.№561/2007 г. по описа на ЛРС съдът е прекратил брака между родителите му, приел е, че майката следва да упражнява родителските права върху двамата си сина, единият от които е непълнолетният ищец М.Н. и е осъдил бащата да изплаща  на детето М. месечна издръжка в размер на 60.00 лв. Изтъква, че до този момент не е водено дело за изменение на издръжката. Твърди се, че майката работи като старши експерт в РУО – Ловеч със средно месечно трудово възнаграждение около 900 лв., като освен за непълнолетния М. полага грижи и подпомага финансово и по-големия си син Недислав. Посочено е, че ищецът е редовен ученик в Х клас на ПЕГ – Ловеч, като посещава допълнително уроци и други извънкласни дейности. Същият твърди, че има постоянна и все по-нарастваща нужда от дрехи, обувки и храна. Необходими са му също джобни, както и средства за закупуване на учебници и учебни пособия. Изтъква се, че майката сама заплаща всички консумативи  - ток, отопление, вода и други необходими битови разходи. Навеждат се твърдения, че финансите й са недостатъчни и не достигат за пълно задоволяване на потребностите на сина й М., а ответникът работи като шофьор и има доходи от трудова дейност, но не дава никакви пари за сина си. Счита, че бащата е в състояние да изплаща месечна издръжка от 200 лв. месечно за детето, още повече, че към настоящия момент размерът на присъдената при развода издръжка е в пъти под предвидения минимален размер съгласно чл.142, ал.2 от СК.

             В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение от 22.04.2008 г. по гр.д.№561/2007 г. по описа на РС – Ловеч в полза на С.Т.Ц., като майка и законен представител на М.М.Н. месечна издръжка от 60 лева, като я увеличи със сумата от 140.00лв. или от сумата 60 лв. издръжката да се увеличи на 200 лв. месечно., считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.11.2019 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

             Претендирани са и разноските по делото.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Н.М., чрез неговия представител – адв.А.М.. Счита, че иска е допустим и частично основателен. Твърди, че от момента на раздялата с ищцата не е спирал да полага грижи за двамата си сина и да им заплаща издръжка според възможностите си. Заявява, че живее и работи в чужбина, като в момента работи в Румъния към фирма „Етора” и получава 2080 леи, което е около 500 долара. Фирмата е транспортна и пътува с товарен автомобил. Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че не е заплащал дължимата на децата издръжка.  Твърди, че е давал парите на съпругата си на ръка, а впоследствие била открита банкова сметка ***, по която изпращал пари. От миналата година е открил банкова сметка ***, по която също внася пари. Излага, че понякога няма физическа възможност да направи превод, в тези случаи или поръчва на някой да внесе вместо него сумата или впоследствие внася по-голяма сума. Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че тя заплаща всички битови разходи. Сочи, че тя и детето живеят в апартамента на неговите родители, които са се преместили на село. Освен това, към апартамента има гараж, който е отдаден под наем на магазин за автоаксесоари и наемната цена се получава от ищцата, за издръжка на децата. Заявява, че за кратко си е дошъл в България и  по време на престоя си е дал на ръка на сина си М. около 100 лв, като отделно имали уговорка да ходят по магазините за дрехи. Твърди, че доходите му и тези на ищцата са почти равни, като след развода е предоставил и всички движими вещи, които притежава, включително и негови лични за ползване от съпругата и децата им. Освен това, заплаща своите ежемесечни потребителски разходи, полага грижи и отделя средства за родителите си, при които пребивава, когато е в България, като също така заплаща и данъка на апартамента, който ползва бившата му жена и детето. Моли съдът да приеме, че претендираната издръжка от 200 лв. е прекомерна и да определи за заплащане месечна издръжка в размер на 160 лв., които да заплаща от м.януари 2020 г.

             В с.з. се явяват лично ищецът М.М.Н., като непълнолетен, със съгласието на майка си С.Т.Ц., като се представляват и от договорно упълномощен процесуален представител - адв.В.Н.. Поддържат иска и молят като основателен и доказан да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.

             Ответникът   М.  Н.М. не взема лично участие в процеса, като се представлява от особен представител– адв. А. М.. По същество изразява становище, че  претендираната издръжка от 200 лв. се явява прекомерна, поради което моли да бъде определена издръжка в минимален размер.

             При условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет. по делото е изслушано детето  М.М.Н.. Изтъква, че е ученик в Х „б” клас на ПЕГ „Екзарх Йосиф І”– гр.Ловеч, като през настоящата учебна година е заявил желанието си да изучава профил „математика и предприемачество. Споделя, че на ден разполага с джобни пари около 3-4 лв, като разходите му основно поема майка му. Наскоро баща му  бил в България и се двамата се виждали около 3-4 пъти, но при срещите им баща му не му е давал пари и не изпълнил обещанието си да ходят заедно по магазините за дрехи. Заявява, че през настоящата учебна година предстоят матури, поради което ще посещава  и частни уроци с оглед допълнителна подготовка по съответните дисциплини. Детето споделя, че към апартамента, в който живеят с майка си, има гараж. Същият е преустроен на магазин, като е предоставен под наем, като наема от магазина го взема майка му.

             Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Активната и пасивната легитимация на страните в процеса се установява и от вложеното удостоверение за раждане серия и номер АОД 000375  от 05.09.2003, издадено въз основа на акт за раждане № 0385 от 05.09.2003 г. на Община – Ловеч.

             По делото е установено, че детето  М.М.Н. е родено на *** г. по време брака на С.Т. Маринова и М.Н.М..

С  Решение № 197 от 22.04.2008 г. по гр.дело № 561/2007 г. по описа на РС – Ловеч бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие, като съгласно постигнатото споразумение  родителските права по отношение на роденото от брака дете  М. са предоставена на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Бащата  М.М. се е задължил да заплаща на С.Т., като майка и законна представителка на малолетния си син, месечна издръжка в размер на 60.00 лв., считано от 17.02.2007 г. до настъпване на законна пречка за прекратяването или изменението й. С решението по развода ползването на семейното жилище на адрес: гр.Ловеч, ул.”Д-р Съйко Съев”№26, ет.2, ап.3 е предоставено на С.Т. и двете й деца, като изрично е отбелязано, че жилището е лична собственост на съпруга М.М. – прехвърлено от родителите преди брака срещу задължение за издръжка и гледане.

По делото са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че през учебната 2019/2020 г.  непълнолетният М.М.Н.  е редовен ученик в  10 „б” клас на Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф І” – гр.Ловеч.  

Видно от приложеното удостоверение с изх.№ ЧР – 07 – 354 / 11.10.2019 г. на РУО – гр.Ловеч, майката С.Т.Ц. заема длъжност:”Старши експерти по ОНГОР и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на   939.47 лв.

По делото е изготвен и приложен социален доклад, съгласно който основните грижи за детето се полагат от майката С.Т.Ц.. Установено е, че същата е осигурила подходяща среда за отглеждане на детето, като за М. са осигурени лично пространство, облекло, обувки и индивидуални принадлежности, осигурен е достъп до здравеопазване и подходящо учебно заведение. Жилището, в което живеят майката и детето на адрес: гр.Ловеч, ул.”Д-р Съйко Съев”№26, ет.2, ап.3 представлява четиристаен апартамент, като се поддържат много добри хигиенно – битови условия и са осигурени подходящи условия за отглеждането на непълнолетното дете М.. В хода на социалното проучване майката е съобщила, че работи в РУО – Ловеч и получава месечните помощи по чл.7 от ЗСПД за детето. Детето има възможност да контактува с членовете на разширеното семейство, както по майчина линия, така и по бащина. Същото има полезни контакти с връстници в училище и извън него. М. е привързан към майка си, която полага и непосредствените грижи за него.

 От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ЙО.Д.Г.и Й.И.Й. се установява, че майката С.Т.Ц. е  изключително грижовна и всеотдайна както към М., така и към неговия по-голям пълнолетен брат, на когото също помага. Справя се сама с всичко, сама поддържа домакинството, заплаща всички консумативни разходи и полага грижи за непълнолетния си син М.. И двете свидетелки отричат бащата М.М. да участва по някакъв начин в издръжката на детето и да е давал пари както на него, така и на майката. Св.Й. заявява, че й е известен фактът, че ответникът е осъден преди около 10 години да заплаща издръжка за детето, но не е изпълнява задължението си. От показанията на св. Гъркова става ясно, че преди С. да се омъжи за ответника в апартамента са живеели свекърът и свекърва й. Впоследствие същите се установили да живеят в с.Дебнево, където имат създадени много добри условия на живот. Понякога посещават за кратко снаха си и внуците си в гр.Ловеч.

             С оглед на очертаната по-горе фактическа обстановка и доказателствата, от които същата се извежда, съдът намира предявеният иск за увеличение на издръжката за основателен.

   Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

   С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице съществено изменение в обстоятелствата, при които е била постановена издръжката и същата следва да бъде изменена, като бъдат съобразени нуждите на детето и възможностите на неговите родители.

    В процесния казус е направено искане за изменение на издръжка, определена в размер на 60.00лв, съгласно влязло в сила решение по гр.д.№ 561/2007 г. Издръжката в посочения по-горе размер за детето М.М.Н. е определена по споразумение на родителите, като  са съобразени нуждите на детето с оглед възрастта му, възможностите на родителите и размера на МРЗ /220.00 лв./ към момента на постановяване на бракоразводното решение през 2008 г. Установява се, че от постановяване на решението са изтекли повече от 10 години, като в рамките на този период несъмнено е настъпило изменение в обстоятелствата, при които издръжката е постановена. Към настоящия момент детето М. вече е на 16 години и е ученик в Х клас на ПЕГ – Ловеч. Посочената възраст се характеризира с твърде бързо физическо и психическо развитие, което води до осезаемо увеличаване на необходимите текущи разходи – храна, облекло и други такива, необходими за осигуряване на подходящи условия за живот и съпътстващи процеса на израстването и обучението му. Наред с това, с оглед новата учебна програма през настоящата учебна година предстоят задължителни матури /НВО/ по БЕЛ и математика, което изисква по – засилена подготовка по тези учебни дисциплини и обуславя необходимостта от допълнителни уроци с оглед индивидуалните потребности на детето. Изложеното по-горе предполагат допълнителни разходи, които безспорно са в негов интерес и стимулират развитието му. От друга страна, в случая  следва да се отчетат и протичащите в страната през посочения 10 – годишен период  инфлационни процеси, както и настъпилите законодателни промени в регулацията на МРЗ.

  Съобразявайки всичко изложено по-горе, съдът намира иска за увеличение на издръжката за основателен.

            При определяне размера на издръжката съдът съобразява разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, според която  минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. По силата на ПМС № 350/19.12.2019 г., считано от 01.01.2020 г. МРЗ лв. е в размер на 610.00лв. или установения от законодателя минимум на издръжката се изчислява на сумата от 152.50лв. Данните по делото са безспорни, че бащата трайно се е установил да живее и работи в чужбина, като в момента работи в транспортна фирма в Румъния, която е страна – членка на ЕС. По делото същият е декларирал месечен  доход от трудови възнаграждение в размер на 2080 леи или около 500 щ.д., без обаче да е изяснено дали в декларираната сума са включени и доходите от командировки. Съдът намира, че разходите за задоволяване на нуждите и потребностите на малолетното дете са в общ размер на 380.00 лева, като счита, че бащата може да заплаща издръжка в размер на  сумата от 180.00 лв, без това да води до накърняване на собствената му необходима издръжка. Същият е в активна възраст, работоспособен и няма данни да има здравословни проблеми, както и да дължи издръжка на други правоимащи лица. Дори и да бяха ангажирани доказателства в тази насока, то следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От своя страна, заедно с осъществяване на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, майката следва да осигурява паричния еквивалент до пълния необходим размер на издръжката.  В случая съдът отчита факта, че същата получава и месечната наемна цена от предоставен под наем гараж към апартамента, лична собственост на ответника. При тези съображения съдът счита, че  ответникът следва да заплаща на непълнолетния си син М.М.Н., със съгласието на майката С.Т.Ц., месечна издръжка в размер на 180.00 лв, или едно увеличение на издръжката от 120.00 лв. Съдът счита, че този размер се явява реален, като съответства както на възможностите на родителите, така и на нуждите и потребностите на детето. Своя извод за размера на дължимата издръжка съдът е направил, вземайки предвид обикновените и обичайни разходи за храна, облекло, здравни и образователни потребности, извънучилищна дейност и данните по делото относно възможностите на ответника. Както бе посочено по-горе в мотивите, последният работи в страна от ЕС и предвид доказателствата по делото заработва заплата около средната за страната, с оглед на което определеният размер на издръжката е напълно в неговите  възможности. За разликата над сумата от 180.00 лв. до пълния претендиран размер на издръжката от 200.00 лв, претенцията на ищеца ще следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

             При този изхода на процеса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 172.80 лв /съставляваща 4% върху тригодишните платежи/, както и сумата от 300.00лв. - възнаграждение за служебно назначения му особен представител-адв. А.М., което съобразно разпоредбата на чл.83, ал.3 ат ГПК се изплаща от сумите, предвидени от бюджета на съда.

             На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сторените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00лв , съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019 г.

             На адв. А.М. следва да се изплати сумата от 300.00лв. от бюджета на съда, за което се издаде РКО.

  Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

             ИЗМЕНЯВА, на основание чл.150 от СК определената съгласно Решение № 197 от 22.04.2008 г. по гр.д.№ 561/2007 г. по описа на Ловешки РС издръжка, като я  УВЕЛИЧАВА със сумата от 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ или за вбъдеще  ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетния си син М.М.Н., роден на *** г., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка С.Т.Ц., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 180.00лв./сто и осемдесет лева/, начиная от датата на предявяване на иска – 05.11.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, а иска за разликата до пълния претендиран размер на издръжката от 200.00 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Н.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Н., роден на *** г., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка С.Т.Ц., ЕГН**********, двамата с адрес: *** сумата от 300.00лв /триста/лева - разноски по делото.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, М.Н.М., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката в размер на 172.80 лв / сто седемдесет и два лева и 80ст/, съставляваща 4% върху тригодишните платежи, както и сумата от 300.00лв./ триста лева/ - възнаграждение за служебно назначения му особен представител - адв. А.М..

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.А.М. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от  сумите, предвидени от бюджета на съда, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.

             Решението подлежи обжалвано с въззивна жалба пред  Ловешки ОС в двуседмичен срок, считано от днес.

    Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: