РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. М.а
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110202200 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. П. С. срещу Наказателно постановление
№ 442а - 156/10.12.2024 г., издадено от началник на сектор ОП в 04 РУ към
ОДМВР - Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че
административнонаказващият орган не е извършил проверка по чл. 52, ал. 4
ЗАНН и не е отразил правилно действителната фактическа обстановка.
Според жалбоподателя наказателно постановление е издадено при непълнота
на доказателствата. Изложени са доводи за явна несправедливост на
наложеното административно наказанието. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В проведеното последно открито съдебно заседание въззивната страна,
1
редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е представена
молба от адв. А. Д. – процесуален представител на въззивната страна, в която
изразява становище по същество. Твърди се, че в хода на съдебното следствие
не са събрани достатъчно доказателства за извършено административно
нарушение. На следващо място се сочи, че НП не отговаря на изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не съдържа описание на нарушението, дата
и място на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Твърди се, че АУАН е издаден само въз основа на обяснения на лице, което е
изцяло заинтересовано по случая. Позовава се на приложения по делото
оптичен носител, съдържащ видеозапис, от който се установява, не се
обозначени плажната ивица, защитената територия и дюните (бели, сиви или
облесени). Сочи, че на мястото няма ограждения и има достъп за автомобили.
Твърди се, че на приложената по делото снимка не се виждат пясъчни дюни по
смисъла на пар. 1, т. 4 ЗУЧК. Твърди се, че по делото няма доказателства за
собствеността на автомобила, дали той е регистриран на територията на
Република България, какъв е адресът на собственика и дали МПС е спряно от
движение или не. Твърди се, че от описанието в НП не става ясно къде точно е
паркирал автомобилът – посочено е било общо, че е паркиран върху плаж,
ивица и дюни. Наред с това се твърди, че в АУАН и НП е посочено, че плажът
се състои от 13 поземлени имота, като е невъзможно автомобилът да бъде
паркиран едновременно върху всички тях. Излага съображения, че е налице
неяснота относно свидетеля Д. Желязкова – дали е очевидец или е
присъствала при съставянето на АУАН. Навежда доводи за извършено
нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото актът е съставен в отсъствие на
нарушителя. Твърди се, че декларацията, подписана от нарушителя, че той е
управлявал на процесната дата автомобила, няма процесуална стойност,
поради което и не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят
е паркирал процесното МПС. В подкрепа на това възражение се позовава и на
обстоятелството, че АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя, а е
съставен въз основа на констативен протокол. На следващо място се твърди,
че от показанията на св. Желязкова не може да се установи къде точно е бил
паркиран автомобилът, доколкото прави изявление, че не може да посочи
мястото. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и присъждане на сторените по делото разноски. Изразено е
становище, че няма законова възможност за присъждане на юрисконсултско
2
възнаграждение на въззиваемата страна.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ –
Варна при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. По делото
са постъпили писмени бележки от редовно упълномощен процесуален
представител – гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, в които е изразено
становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и е
отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 16.08.2024 г. около 11,23 часа е била извършена проверка на място
на морски плаж „*“, к.к. Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна
от служители на Община Долни чифлик и 04 РУ – Варна, измежду които
били и св. Ц. П. М. (полицейски служител) и св. Д. Ж. Ж. (служител в Община
Долни Чифлик).
В хода на проверката бил съставен протокол, в който проверяващите
служители удостоверили, че при обхождане на северната част на морски плаж
„Шкорпиловци“ в ПИ 83404.502.36 (вид територия Защитена, НТП
Крайбрежна плажна ивица) има паркирани множество автомобили, измежду
които и лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя А. П. С..
Проверяващите служители извършили проверка по специализираната
карта на Черноморското крайбрежие и установили, че мястото, на което са
паркирани автомобилите, представлява сиви дюни.
В констативния протокол било удостоверено, че има поставени
обозначителни информационни табели. В хода на извършената проверка бил
изготвен и снимков материал, включително и по отношение на процесния лек
автомобил.
Впоследствие жалбоподателят попълнил декларация, че на процесната
дата и час той е управлявал автомобила. На същата дата (01.10.2024 г.)
подписал и покана за съставяне на АУАН.
Приемайки, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 17а, ал. 2
3
вр. 30, ал. 3 ЗУЧК, на 14.10.2024 г. св. Ц. П. М. съставил акт за установяване на
административно нарушение. АУАН бил връчен на жалбоподателя, която го
подписал с изявление, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН, в които А. П. С. посочил, че оспорва описаната в АУАН
фактическа обстановка, както и това, че е възпрепятстван да разбере за какво
нарушение му е повдигнато обвинение.
На 10.12.2024 г. началникът на сектор ОП в 04 РУ - Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията
на св. Ц. П. М. и св. Д. Ж. Ж. и писмени и веществени доказателства: покана,
декларация, констативен протокол, писмо от областния управител на област
Варна, писмо от Община Долни чифлик до служебния министър на туризма и
областния управител на област Варна, писмо от Община Долни чифлик с вх.
№639838/16.07.2025 г., писмо от Община Долни чифлик с вх.
№639839/16.074.2025 г., писмо от Община Долни чифлик с вх.
№693841/11.08.2025 г. и трите писма по описа на РС – Варна, писмо от
Четвърто РУ – Варна 61937/10.07.2025 г. по описа на РС - Варна, ведно с
приложената към него покана, 3 броя снимки, представени от адв. А. Д.,
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие между А. П. С.
и адв. А. Д., 1 бр. снимка, намираща се в адиминстративнонаказателната
преписка и заповед на директора на ОДМВР – Варна.
Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. Ц. П. М. и св. Д. Ж. Желязкова като обективни
и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат
противоречия в себе си и такива помежду им, а освен това съответстват на
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени
доказателства, доколкото са непротиворечиви, като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
4
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на
16.08.2024 г. около 11,23 часа в к.к. „Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.
Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци-север“ е паркирал
собственият си лек автомобил „*“ с рег.№ *А върху крайбрежната плажна
ивица и сиви дюни в поземлен имот с идентификатор 83404.502.36 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.
Шкорпиловци, обл. Варна – нарушение по чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК забранява се
поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите
на разрешено строителство по ал. 1.
Дефиницията за морски плаж е дадена в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, съгласно
който морският плаж е територия, представляваща обособена част от
крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или
скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в
резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни,
5
разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж. В т. 4 от § 1 от ДР на ЗУЧК е посочено, че "Пясъчни дюни" са
образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от
взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.
От обективна страна въззивната страна А. П. С. е извършил нарушение
на посочената разпоредба, тъй като на 16.08.2024 г. е паркирал ремарке за лек
автомобил „Сеат Леон“ с рег. № В 6957 ТА в границите на сиви дюни на
морски плаж „Шкорпиловци – север“.
От субективна страна предвид формалния характер на престъплението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателят е имала ясното
съзнание, че участъкът, в който е паркирал процесното ремарке, представлява
сиви пясъчни дюни, доколкото е бил образуван от пясък, почва и чакъл.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече –
паркирането на превозни средства води до опасност от увреждане на
естествения ландшафт на Черноморското крайбрежие, чието опазване е от
изключителен обществен интерес.
По възраженията на въззивната страна:
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4
ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две
причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички
доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът
решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той
никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“,
издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.
6
Л. и доц. д-р И. Т., стр. 386).
Съдът не приема за основателно възражението, че АУАН е съставен
само въз основа на обясненията на лице, което е изцяло заинтересовано от
случая, доколкото същият е съставен за установените от контролните органи
обстоятелства, които наред с това са удостоверени и в констативен протокол,
подкрепен със снимков материал.
Относно възражението за липса на доказателства за определяне на
местонахождението на пясъчните дюни, респективно дали процесното МПС е
било паркирано на такива, съдът намира, че в случая от значение за
квалифицирането на определен участък от крайбрежната ивица като дюни е
земната повърхност, която в случая, видно от показанията на св. Желязкова, се
състои от пясък, чакъл и растителност. Посоченото описание отговаря на
дефиницията за пясъчни дюни, дадена в ЗУЧК, т.е. въз основа на критериите
на закона - образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от
взаимодействието на море, суша и вятър. Предвид това, че в случая освен от
пясък, земната повърхност е била образувана и от чакъл и растителност,
процесният лек автомобил е бил паркиран на сиви дюни. Действителното
местоположение е посочено, а именно сиви дюни в поземлен имот с
идентификатор 83404.502.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на землището на с. Шкорпиловци, обл. Варна, като изрично св. Желязкова
посочва, че са проверили имота по специализираната карта на Черноморското
крайбрежие.
Не е необходимо и поставянето на обозначителни за наличието на
пясъчни дюни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно
спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни
произтича непосредствено от закона. По тези съображения не е небходимо и
поставянето на ограждения, ограничаващи достъпа на автомобили, тъй като
дори и да няма ограждения, забраната на закона за паркиране на сиви дюни
действа по отношение на всички и не е налице задължение за която и да е
институция да охранява, огражда, обозначава защитените от закона
територии.
Въззивната страна твърди, че по делото липсват доказателства за
собствеността на процесния лек автомобил. В тази връзка съдът намира, че
следва да отбележи, че в административнонаказателната преписка се съдържа
7
справка за собственост на автомобила. Обстоятелството, че същият е бил
управляван от жалбоподателя на посочената дата се установява от
представената от него писмена декларация, удостоверяваща това
обстоятелство. Същата има характер на писмено доказателство и се цени от
съда наред с всички останали събрани по делото доказателства.
Обстоятелството, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, както и
това, че е попълнил декларация, в която е удостоверил, че на процесната дата е
управлявал този автомобил, затвърждават извода на съда относно авторството
на деянието. Дали автомобилът е регистриран на територията на Република
България и дали е спрян от движение, както и какъв е адресът на собственика
са ирелевантни за съставомерността на деянието обстоятелства.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивната страна,
че от описанието в НП не става ясно къде точно е паркирал автомобилът –
посочено е било общо, че е паркиран върху плаж, ивица и дюни. Изрично в
съдържанието на обжалваното НП, а и в АУАН, въз основан на който е
издадено НП, е посочено, че автомобилът е паркиран върху сиви дюни, като
имотът е индивидуализиран и чрез неговия номер по КККР на землището на с.
Шкорпиловци, обл. Варна.
Относно твърдяната неяснота относно свидетеля Д. Ж. – дали е
очевидец или е присъствала при съставянето на АУАН, съдът намира, че
такава не е налице. Св. Ж. е свидетел на установяване на нарушението, което
обстоятелство се установява от приложения по делото констативен протоколи
нейните свидетелски показания.
Не е налице и нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗУЧК предвижда
административно наказание глоба от 1000 до 3000 лв. за всеки, който в
нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели)
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", освен ако по друг закон не е
8
предвидено по-тежко наказание.
При определяне на размера на наказанието следва да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено
за първи път.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При наличието единствено на смекчаващо отговорността
обстоятелство наказващият орган правилно е определил наказанието в
минимален размер.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а - 156/10.12.2024
г., издадено от началник на сектор ОП в 04 РУ към ОДМВР - Варна, с което на
А. П. С. на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК;
ОСЪЖДА А. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. Аксаково, ж.к. „Н*“
№* ап. *4 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА
сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10