№ 3105
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502582 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ЗК Лев инс“ АД, ответник в
първоинстанционното производство, чрез юрк. И., срещу решение № 949 от
17.01.2024 г. по гр. дело № 38146/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
163-ти състав, с което на основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен предявеният от
„Дем груп“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********,
за сумата от 4501,80 евро (с равностойност 8804,75 лева), представляващо
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
93002010014148 за извършени разходи за репатриране на полуремарке
„Шмитц С01“ с рег. № Т****ЕЕ и по застрахователна полица №
93002010050637 за извършени разходи за репатриране на влекач „Скания Р
420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № Т****ТН, във връзка с настъпило на 08.07.2020 г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие в Италия, на
магистрала А21, община Ротофрено, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, 07.07.2023 г., до окончателното
плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът следвало да
съобрази, че водачът А.З. бил управлявал процесното МПС след употреба на
алкохол, което обстоятелство представлявало изключен риск съгласно чл. 27.3
от Общите условия по сключените между страните застрахователни договори.
1
Съгласно италианското законодателство било забранено шофирането на МПС
с маса над 3,5 тона след употреба на алкохол. Възразява, че присъдената сума
била в необосновано висок размер и не съответствала на действителната
стойност на необходимите разходи по смисъла чл. 400, ал. 1 КЗ. Искането към
СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Дем груп“ ЕООД
ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Д., е подало отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Не била
доказана причинната връзка между концентрацията на алкохол от 0,44
промила в кръвта на водача и настъпването на ПТП, поради което не бил
приложим чл. 27.3 от Общите условия. Искането към СГС е обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за имуществено
застраховане, настъпване на застрахователно събитие и за ищеца да е
възникнало право да получи застрахователно обезщетение съгласно договора.
В съдебно заседание от 27.10.2023 г. с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни между страните са отделени следните
обстоятелства:
На 15.01.2020 г. между „ЗК Лев инс“ АД и „Дем груп“ ЕООД е бил
сключен застрахователен договор с полица № 93002010014148 за
имуществена застраховка „Каско“ за периода от 18.01.2020 г. до 17.01.2021 г.
за обект полуремарке „Шмитц С01“ с рег. № Т****ЕЕ. Договорено е
застрахователно покритие по „Клауза 1“ – всички рискове, която съгласно т.
1.5 от този раздел в Общите условия на застраховката покрива риска от
разходи за репатриране, когато МПС е повредено до такава степен, че е
невъзможно да се придвижи на собствен ход.
На 11.06.2020 г. между двете дружества е сключен аналогичен
застрахователен договор с полица № 93002010050637 по отношение на влекач
„Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № Т****ТН за периода от 16.06.2020 г. до
15.06.2021 г.
На 08.07.2020 г., в срока на действие на двата застрахователни договори,
2
на магистрала А1, Община Ротофрено, Италия, е настъпило ПТП с участието
на посочените по-горе пътни превозни средства.
Като безспорен между страните е признат посочения в доклада на съда
механизъм на ПТП, както следва:
Водачът А.З. управлявал композиция от застрахованите влекач и
полуремарке по магистрала. Поради интензивен трафик и извършващи се
строителни дейности се наложило, движещите се пред него два товарни
автомобила да намалят скоростта и да спрат на платното за движение. З. не
извършил своевременно спиране, поради което, настъпил сблъсък между
предната част на влекача и задната част на товарния автомобил пред него,
който от своя страна се ударил в задната част на автомобила пред него. В
резултат на това ПТП на влекача и полуремаркето били нанесени значителни
материални щети, довели до невъзможност за предвижването им на собствен
ход.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно обстоятелството и
наличието към момента на ПТП на алкохол в кръвта на З. от 0,44 промила.
С протоколно определение от 27.10.2023 г. между страните е прието за
безспорно заплащането от ищеца на сумата от 4501,80 евро, представляваща
разходи за репатриране на процесните ремарке и влекач от мястото на
катастрофата.
Страните не спорят и от заключението по автотехническата експертиза се
установява, че в резултат на ПТП процесните пътни средства са се запалили,
поради което не е било възможно да се придвижват на собствен ход.
„Дем груп“ ЕООД е предявило претенция пред „ЗК Лев инс“ АД за
заплащане на застрахователно обезщетение за направените от него разходи за
репатриране в размер на исковата сума като е завел щети № 2502-1201-20-
402458 и № 2502-1201-20-402457. С писма № 4598/20.05.2021 г. и №
4600/20.05.2021 г. застрахователната компания е отказала изплащането на
обезщетение като се е позовала на чл. 27.3 от ОУ към застраховката, който
предвиждал, че не подлежат на обезщетение щети, възникнали по причина
или следствие на управление на МПС след употреба на алкохол от водача му.
Спорът между страните в настоящото производство е фокусиран върху
правомерността на отказа за заплащане на обезщетение на посоченото
основание. По този въпрос съдът намери следното:
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие. Съгласно чл. 345, ал. 5, т.
1 КЗ застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и
изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие.
По цитираните разпоредби е формирана трайна и непротиворечива
3
практика на ВКС, обективирана в решения като № 50129 от 23.11.2023 г. по т.
д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр.
дело № 1464/2023 г., IV г. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. по т. д. №
2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение на ВКС № 105 от 10.04.2025 г.,
постановено по т. д. № 440/2024 г. на ВКС, II т., постановено между същите
страни по друг спор с предмет процесното ПТП. В тези решения е прието, че
приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на
пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в ОУ към застраховката като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие.
Настоящият съд е съгласен и не намира основание да се отклони от тази
практика на касационната инстанция. В случая „ЗК Лев инс“ АД се позовава
на чл. 27.3 от ОУ към застраховката, в който е предвидено, че застрахователят
не обезщетява вреди, възникнали след употреба на алкохол от водача на
застрахованото МПС. Това право възниква в хипотезата на чл. 27 от ОУ, в
който изрично е посочено, че щетите трябва да са възникнали по причина или
вследствие на това обстоятелство. Разширително тълкуване на чл. 27.3 вр. чл.
27 от ОУ е недопустимо съгласно чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ. Ето защо, за да бъде
обоснован отказът от изплащане на застрахователно обезщетение, в процеса е
необходимо да се докаже, че е налице причинна връзка между употребата на
алкохол от водача З. и настъпилите щети по застрахованото имущество – в
случая разходите за репатриране на влекача и полуремаркето. Тежестта на
доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху застрахователя, защото той се
ползва от възражението за изключен риск.
По делото е ангажирана съдебно токсикологична експертиза. В
заключението е прието, че при концентрация на алкохол в кръвта от 0.44
промила, лицето е практически трезво (субклинична степен на повлияване на
алкохол). Макар в организма да се намира незначително количество алкохол,
то не се отразява на неговите основни жизнени функции. Вещото лице сочи,
че забавянето на реакцията на водача З. с 15 секунди може да се дължи, както
на алкохолна употреба, така и на други фактори – психо-емоционално и
соматично състояние (болков синдром, физическо неразположение, натрупана
умора, недостатъчен сън, емоционални сътресения – тъга, гняв, напрегнатост,
притеснение и др.). Това заключение не е оспорено от ответника, нито са
събрани други относими доказателства, които да установяват, че ПТП е
настъпило в резултат на употребата на алкохол от З..
Изводът, който СГС направи е, че в процеса ответникът не е провел
успешно пълно и главно доказване на възражението си за наличие на
изключен риск, по причина употреба на алкохол от водача на застрахованото
МПС. Не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че съществува
обективна причинно-следствена връзка между употребата на алкохол и
забавата на реакция от 15 секунди от страна на водача, която забава от своя
страна е довела до причиняването на ПТП. Единственото доказателство в тази
4
насока е заключението по токсикологичната експертиза, но вещото лице
заявява, че забавата може да се дължи както на алкохолната употреба, така и
на други фактори. При липса на категорично доказана причинна връзка между
неизпълнението на задължението по чл. 27.3 от ОУ и настъпилото ПТП,
застрахователят не може да откаже плащане на обезщетение. Ето защо
възражението в жалбата за наличие на изключен риск се явява неоснователно.
Ирелевантно към предмета на делото е възражението, че в Италия е
забранено шофирането на МПС с маса над 3,5 тона след употреба на алкохол
като не е предвидена долна граница на концентрация на алкохол в кръвта. Това
обстоятелство касае съответната санкционна отговорност на водача, но е
неотносимо към правото на застрахованото лице да получи обезщетение по
сключения договор за имуществена застраховка.
В жалбата е направено възражение, че заплатените от ответника разходи
за репатриране на процесните превозни средства били в по-висок размер от
пазарната стойност на подобни разходи. В заключението по автотехническата
експертиза е прието, че сумата от 4501,80 евро е съобразена със средните
пазарни цени за този вид услуга за територията на Италия. Катастрофиралите
ППС е следвало да бъдат изтеглени с кран за тежки товари и превозени на
тежкотоварни платформи, както и участъкът на произшествието да бъде
почистен. Заключението не е оспорено своевременно от ответника като
доводи за необосновано висок размер на платените разходи за репатриране са
развити за първи път в процеса едва с въззивната жалба. Настоящият съд
намира заключението по САТЕ за компетентно изготвено, поради което го
кредитира. Ето защо това възражение на въззивника е неоснователно, защото
в производството е доказано, че платените от „Дем груп“ ЕООД разходи за
репатриране на процесните превозни средства са съобразени с действителната
застрахователна стойност на такива разходи съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ.
В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното
решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.
В обобщение на изложеното, по въведените в жалбата възражения СГС
намира обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият. Съгласно договор за правна помощ, сключен
между „Дем груп“ ЕООД и адв. Я. Д. на 06.03.2024 г. дружеството е направило
разноски за правна защита във въззивното производство в размер на 1420 лева
с ДДС. Съгласно разписка от 17.02.2025 г. то е изплатено в брой на адвоката.
Тези доказателства обосновават присъждане на посочената сума в полза на
въззиваемата страна.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 949 от 17.01.2024 г. по гр. дело №
38146/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163-ти състав, с което на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен предявеният от „Дем груп“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК *********, за сумата от 4501,80 евро
(с равностойност 8804,75 лева), представляващо дължимо застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 93002010014148 за извършени
разходи за репатриране на полуремарке „ШМИТЦ С01“ с рег. № Т****ЕЕ и по
застрахователна полица № 93002010050637 за извършени разходи за
репатриране на влекач „Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА“ с рег. № Т****ТН, във
връзка с настъпило на 08.07.2020 г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие в Италия, на магистрала А21, община
Ротофрено, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, 07.07.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗК Лев инс“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „Дем груп“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1420
лева, представляваща разноски по въззивно гражданско дело № 2582/2024 г.
по описа на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6