№ 15778
гр. София, 18.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110123519 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по подадена искова молба, уточнена с молби от 25.08.2023 г. и
15.09.2023 г., от ***** с адрес: гр. *******“, срещу Д. С. М., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение,
ответникът има качеството на собственик в сграда в режим на ***** /ЕС/, находяща се
в гр. *******“. Излага доводи, че в качеството й на собственик на самостоятелен обект
в сградата дължи на ЕС плащането на сума в размер на 966,60 лв., начислена за
периода от 01.02.2021 г. до 02.05.2023 г., от която 113,40 лв. – сбор от 28 на брой
месечни вноски от по 4,05 лв. всяка, дължими към *****“ за периода 01.02.2021 г. –
02.05.2023 г., 672 лв. – сбор от 28 на брой месечни вноски от по 24 лв. всяка, дължими
за „***“ за периода 01.02.2021 г. – 02.05.2023 г., 102 лв. – сбор от 17 на брой месечни
вноски от по 6 лв. всяка, дължими за „****“ за периода 01.02.2021 г. – 30.06.2022 г.,
79,20 лв. – сбор от 11 на брой месечни вноски от по 7,20 лв. всяка, дължими за „****“
за периода 01.07.2022 г. – 02.05.2023 г. Излага подробни съображения относно
основанията за заплащане на посочените суми, както и относно формирането на
цената на отделните вноски, съобразно приети решения от Общото събрание на ***.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответника за плащането на
претендираните суми. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че ответника не разполага с представителна власт по отношение на ***.
Оспорва законосъобразността на приетите решения на Общото събрание на ЕС, въз
основа на които се претендират процесните вземания. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да
е установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) че ответника е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда в режим на *****, 2) както и че в това свое качество дължи на ***
на сградата суми, представляващи разходи за управление и поддръжка, както и вноски
към *****“, определени на основание валидно взети решения на Общото събрание на
*** в претендирания в исковата молба размер.
В доказателствена тежест на ответницата при установяване на горепосочените
факти е да установи, че е платила дължимите суми.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен, тъй като ответника не е доказал, съобразно разпределената
доказателствена тежест, че ответника е собственик на недвижим имот в процесната
сграда в режим на *****, което обстоятелство обуславя дължимост на претендираните
разноски за управление и поддръжка.
Единственото представено от ищеца доказателство за установяване на
качеството на собственик на ответника на процесния имот е писмо от *** от
20.06.2023 г. /л. 61/, в което е посочено, че в информационната система на *******
задължено лице за процесния имот е *****, ЕГН **********. Видно от представено по
делото удостоверение за наследници от 25.08.2023 г. /л. 82/, ***** е починал на
21.09.2019 г., като негов наследник по закон е ответницата Д. М., която е негова
дъщеря.
В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
последната е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
недвижим имот. Писмото от ******“ от 20.06.2023 г. дори да сочи именно праводателя
на ответника като данъчнозадължено лице, не е годно да установи, при условията на
пълно и главно доказване, правнорелевантния факт относно собствеността върху
имота, доказателствената тежест за който носи ищецът. Това е така, доколкото същото
не представлява пряко доказателство за установяване на това правнозначимо
обстоятелство, а би съставлявало единствено индиция за него. За да се приеме за
доказан един факт по делото въз основа на косвени доказателства, е необходимо да
има такава верига от косвени доказателства, които преценени в своята съвкупност, по
несъмнен и еднозначен начин да сочат единствено възможен извод. В конкретния
случай обсъжданото писмо от 2023 г. сочи **** като собственик на имота, а
същевременно лицето е починало още през 2019 г., т.е. информацията, отразена в него
не отговаря на действителното правно положение. За установяване на правото на
собственост на ответника ищецът е разполагал с правна възможност да ангажира
доказателства относно установяване на обстоятелството кой е бил собственика на
процесния имот в релевирания в исковата молба период, но не е предприел дължимата
процесуална активност, поради което и следва да понесе санкцията за нея –
отхвърляне на предявените искови претенции, като недоказани.
В обобщение, по изложените съображения, предявените срещу *** Д. С. М.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗУЕС са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
2
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има
ответника, който претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., плащането на което е доказано по делото, видно от представениядоговор за правна
защита и съдействие от 06.12.2023 г. /л. 98 – гръб/.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ***** с адрес: гр. *******“,
срещу Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: град ******, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за сума
в общ размер на 966,60 лв., представляваща неплатени дължими суми за апартамент №
32, находящ се в процесната сграда в режим на *****, начислена за периода от
01.02.2021 г. до 02.05.2023 г., която включва следните вземания: 113,40 лв. – сбор от 28
месечни вноски от по 4,05 лв. всяка, дължими за *****“ за периода 01.02.2021 г. –
02.05.2023 г., 672 лв. – сбор от 28 месечни вноски от по 24 лв. всяка, дължими за „***“
за периода 01.02.2021 г. – 02.05.2023 г., 102 лв. – сбор от 17 месечни вноски от по 6 лв.
всяка за „****“ за периода 01.02.2021 г. – 30.06.2022 г., 79,20 лв. – сбор от 11 месечни
вноски от по 7,20 лв. всяка, дължими за „****“ за периода 01.07.2022 г. – 02.05.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 87, ал. 3 ГПК, * в ***** с адрес: гр. *******“, да
заплатят на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес: град ******, сума в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3