Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1246 12.04.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVIІІ гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав
Председател: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
секретар: Радка Цекова,
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 4329 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37 твърди, че имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която
доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответницата като собственик на имот, находящ се в гр. П., ул. „П”****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължала обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор
за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството е доставило до сградата,
а търговецът, извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответника
топлинна енергия на стойност 533,36
лева, включваща главница в размер на 487,77 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата
от 45,59 лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.12.2015 г. – 30.01.2017 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси
горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр.
дело № 1447/2017 г. на ПдРС, XI гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми,
ведно с разноски от 75 лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал
възражение за недължимост на вземанията, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 422 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските за заповедното и
настоящото производство.
Ответницата Р.И.Г., ЕГН **********,*** не оспорва
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, но възразява, че между
страните не е възникнало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия срещу заплащане на нейната цена. В тази връзка изтъква, че не дължи
заплащането на непоискана услуга на основание чл.62 ЗЗП. След като не е
ползвала топлинна енергия за отопление, поддържа, че не дължи и стойността за
разпределена топлинна енергия. Възразява, че средството за търговско измерване
в абонатната станция не е от одобрен тип, както и, че не са извършени
първоначална и последващи метрологични проверки на СТИ, поради което
показанията на същия не могат да бъдат приети за достоверни. Поддържа и, че
топлинната енергия за сградна инсталация е определена неправилно, въз основа на
произволно взети показатели. Възразява, че фактурите, издадени от ищеца, не
отразяват реално потребление на топлинна енергия в имота и че приложената от
ищеца методика не държи сметка за реално потребената енергия, което е в
противоречие с Директива 2006/32/ЕО, имаща пряко приложение с приоритет пред
нормите на националното законодателство. По изложените съображения моли
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 1447/2017 г. на ПдРС, XI гр. с-в, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Между страните не
съществува спор за това, че ответницата е понастоящем и през процесния период
от време е собственик на недвижимия имот в гр. П., ул. "Б."****.
Видно от документите на л.95 – л.99 от делото, на 12.06.2014
г. на адрес гр.П., ул. "Б."****, е демонтиран топломер № *** и e монтиран топломер с фабричен № ***, тип UH-50. Типът UH-50 е одобрен със сертификат за
изпитване и одобряване на типа от 22.01.2007 г.,
валиден до 30.01.2017 г.
Приети са като доказателства по делото общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД
на потребители в гр. П, публикувани във вестник „Новинар“ и във вестник
„Марица“ /л. 5-9/. В чл.3, ал.1 ОУ като купувач и потребител на топлинна
енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.34 ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Приета е съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че през процесния период от време жилищният
блок в гр. П., ул. "Б."****., е бил включен към топлопреносната мрежа
на ищцовото дружество. През процесния период в блока е ползвана топлинна
енергия за отопления и битово горещо водоснабдяване. През имота на ответницата
преминавали 6 броя щранг- лири с обща мощност от 2540 W. Потребената топлоенергия от същите се начислявала по
максимална нормативна мощност, поради липса на ИРУ. В имота на ответницата през периода няма отсъединени
отоплителни тела, както и няма монтирани ИРУ. В имота има монтиран един водомер
за топла вода, който е бил редовен на отчет и по негови показания е била
начислена топлоенергия за БГВ. Количеството топлинна енергия в
имота е общо от 579119 Мwh, в това
число 1,58006 МWh за отдадена сградна инсталация, 3,70691 Мwh за отопление и 0,50368 МWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлоенергия и начисленото от ищеца. Спазени
са изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради – етажна собственост“ – приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, според
заключението на която задълженията на абоната през периода 01.10.2015 г. – 30.04.2016
г. възлизат на сумата 487,77 лв. за доставена топлинна енергия. За периода от
01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. по
партида на ответницата е издадено кредитно известие, с което е погасено част от
задължението за периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. Обезщетението за забавено
плащане върху главницата считано от датата на падежа до 30.01.2017 г. възлиза
на 45,66 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна
енергия. Съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие
на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата на
закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно
страните. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните
възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели
действие. По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, следователно същият е потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, а
от приетите доказателства за публикуване на общите условия на доставчика на
топлоенергия е видно, че през посочения период същите са били действащи и
надлежно са обвързвали страните.
Поради изложеното съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съдът намира възраженията на ответницата, основани на
разпоредбата на чл.62 ЗЗП, за неоснователни. Според ТР №2/25.05.2017г. на ВКС,
ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В цитираното
тълкувателно решение е прието, че с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като
услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Доставката на централно
отопление в сграда – етажна собственост, не е непоръчана услуга по смисъла на
чл.62 ЗЗП, тъй като е налице решение на общото събрание на етажните собственици
за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, респективно субектът, който прави искането
при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост,
е самата етажна собственост, а не всеки отделен собственик. Ето защо и
доколкото е налице договор с етажната собственост за присъединяване към
топлопреносната мрежа на ищеца, за което няма спор по делото, то доставените от
ищеца услуги не са такива по смисъла на чл.62 ЗЗП и се дължи тяхното заплащане.
Съдът намира и за неоснователни и възраженията,
свързани с изправността на топломера в абонатната станция, тъй като от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че същият е от одобрен
тип и е преминал периодична проверка за годност.
От заключението на СТЕ се установява, че сградата –
етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана.
Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово
разпределение по реда на чл.139 ЗЕ от лице, избрано по реда на чл.139 б ЗЕ –
чрез решение на етажните собственици. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се
дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители,
съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал.
3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните
имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал.
3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и
ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички
собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал.
6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Съдът кредитира изцяло
заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, според което
през имота на ответника минават 6 броя щранг-лири, като потребената топлоенергия
от същите се начислява по максимална нормативна мощност, тъй като същите не се
отчитат с ИРУ. Щранг-лирата е посочена като отоплително тяло в Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването, което служи за отдаване на топлина и при наличието й в
сградата се начислява енергия за отопление. Тя е част от отоплителната
инсталация на имота, а не от сградната инсталация, поради което топлината
енергия, отдадена от нея се заплаща като дял от енергията за отопление на
имота, а не като дял от енергията, отдадена от сградната инсталация. При
щранг-лира без уред за дялово разпределение /за отчет, какъвто е настоящият случай, инсталираната
мощност се определя по изчислителен път и се прилага правилото на т.6.5 от
Приложението на Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г., т.е. с топлината й
мощност и екстраполация. Според в.л.са
спазени изискванията на „Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ –
приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Безспорно се установи и, че за процесния период в имота на
ответника е ползвана и начислявана и ТЕ за БГВ, изчислявана чрез метрологично
годен водомер, който е отчитан редовно. Установи се от заключението на СТЕ и,
че начинът на разпределение и начисляване на доставената на ответника топлинна
енергия от техническа гледна точка съответства на специалната методика на
нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на топлинната
енергия през процесния период.
Предвид изложеното съдът приема, че е доказано
реалното потребление от страна на ответника на топлинна енергия. Затова и не е
допуснато соченото нарушение на Директивата на ЕС относно ефективността при
трайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги
/2006/32/ЕО/, съгласно която сметките следва да включват само реално потребеното
отчетено количество енергия.
Конкретният размер на задълженията на абоната се
установява от в.л.по ССчЕ, което изчислява доставеното количество ТЕ, включващо
отопление, сградна инсталация и БГВ, на база данните от СТЕ, тези, предоставени
от ищеца и нормативно определените цени на услугата. в.л.сочи, че за процесните
периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като размери с
претендираните в настоящото производство суми. Съдът кредитира заключението
като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Изложеното дотук налага извод за основателност на
предявените от ищеца искове за
установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за
изпълнение-главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и
законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на
заявлението – 31.03.2017 г. до окончателното й
заплащане.
Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно
разноските:
Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 203/ и доказателства за
сторени такива в общ размер на 450 лв., от които 25 лв. – държавна такса в
заповедното производство; 75 лв. – държавна такса в исковото производство; 200
лв. – възнаграждения за вещи лица, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита
в заповедното и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 450 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Г.,
ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата
от 487,77 лева /четиристотин осемдесет и седем лева и
седемдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „Б” **, за
периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. и сумата от 45,59 лева /четиридесет
и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.12.2015 г. до 30.01.2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. – дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 908 от 01.02.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1447 по
описа на ПдРС за 2017 г.
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - разноски, от които сумата от
75 лева – деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 1447
от 2017 г. и 375 лева по настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ