№ 22700
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110175902 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 414593/19.12.2024г. на СРС,
подадена от „*********“ ООД срещу К. Й. Д..
Ищецът „*********“ ООД чрез адв. А. Г. – АК-София, е предявил срещу ответника
К. Й. Д. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да върне на ищеца
сумата от 6210,75 лева, преведена му по банков път на 05.11.2024г. поради грешка и без
основание. Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор от
31.10.2022г., като на 08.12.2022г. в срока за изпитване ищецът-работодател прекратил
договора. Близо две години по-късно – на 05.11.2024г., поради допусната грешка ищецът
изплатил по банковата сметка на К. Д. с IBAN *************** сумата от 6210,75 лева с
посочено основание за превода „заплата и командировки за октомври/2024“. Тази сума обаче
не била предназначена за К. Й. Д., а за работника на ищеца К. П.Н., като съответна сума
била преведена на последния още на следващия ден, след като се установила грешката. Към
м.10.2024г. К. Й. Д. не бил работник на дружеството и нямало причина да му бъде
изплащана посочената сума. Поради това тя е била платена без основание и подлежала на
връщане. В изложеното по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от
адв. Г., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Й. Д. чрез назначения му особен
представител адв. Н.Н. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
319141/01.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че
при прекратяването на трудовото правоотношение на ответника е допуснато нарушение на
трудовото законодателство, тъй като трудовият договор се е трансформирал от такъв със
срок за изпитване в окончателно сключен. В заповедта от 08.12.2022г. за уволнение на
работника нямало основание и посочено обезщетение. Тъй като уволнението било
незаконно, то работодателят дължал на своя работник-ответника обезщетение в размер на
шест заплати. Вземанията за възнаграждение за труд се погасявали с тригодишна давност,
поради което ответникът, доколкото бил добросъвестен, не бил длъжен да връща парите. Той
имал основание да ги получи – обезщетение. В насроченото по делото публично съдебно
1
заседание ответникът не се явява, като се представлява от назначения му особен
представител адв. Никова, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните
състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че посочената от него парична сума е изплатена на ответника
в посочения в исковата молба размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на
основание да задържи процесната сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Видно от представеното по делото заверено копие, между страните е сключен Трудов
договор № 134/31.10.2022г., по силата на който ответникът К. Й. Д. е постъпил на длъжност
„шофьор“ в „********“ ООД при месечно трудово възнаграждение от 710,00 лева,
петдневна работна седмица и осемчасов работен ден. Посочено е, че трудовият договор се
сключва с клауза за изпитване по чл. 70 КТ в полза на работодателя, като срокът на
изпитването не е посочен. В този случай следва да се приеме, че трудовият договор е
сключен с със срок за изпитване от шест месеца /така М., В., и колектив, „Коментар на
Кодекса на труда“, изд. „Сиби“, София, 2016г., стр. 240/.
Със Заповед № 100/08.12.2022г. на Управителя на „*********“ ООД трудовото
правоотношение с К. Д. е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 08.12.2022г.
Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, на 08.12.2022г.
уведомление за уволнението на К. Д. подадено до НАП.
Видно от Авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод с УИН
ОВ60511240019259/05.11.2024г. „*********“ ООД е превело на К. Й. Д. сумата от 6210,75
лева. Като основание за превода е посочено „заплата и командировки за октомври/2024“.
Видно от Авизо за издадено преводно нареждане с УИН
******************/06.11.2024г. „*********“ ООД е превело на К. П.Н. сумата от 6210,75
лева. Като основание за превода е посочено „заплата и командировки за октомври/2024“.
От така събраните доказателства се установява, че между страните на 31.10.2022г. е
сключен трудов договор с клауза за изпитване със срок на изпитването от шест месеца. Няма
данни уволнението да е оспорено пред съда по реда на чл. 344 КТ, поради което и
настоящият съдебен състав не разполага с правомощие да преценява законността му, още по-
малко дължимост на обезщетение за незаконно уволнение, като единствено и с оглед
пълнота ще отбележи, че уволнението е извършено в срока на изпитването. Няма
доказателства обаче заповедта за уволнение да е връчена на работника: в нея няма
удостоверено с негов подпис връчване, нито са ангажирани други доказателства в тази
насока. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, когато трудовият договор се прекратява без
предизвестие, трудовото правоотношение се счита за прекратено от момента на получаване
на заповедта за уволнение. Тъй като данни за такова получаване по делото няма, то не може
да се направи и формален извод, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено.
2
Представеното на л. 6/гръб/ авизо доказва, по аргумент от чл. 57 ЗПУПС и с оглед
липсата на въведени възражения в противна насока, че процесната сума е преведена на
ответника.
Съдът намира, че ответникът не доказа наличие на основание да задържи посочената
сума. По делото не се твърди и не бе въведено възражение през м.10.2024г. ответникът Д. да
е бил действително на работа и да е изпълнявал трудовите си задължения за „*********“
ООД. По аргумент от чл. 242 и чл. 245, ал. 1 КТ трудово възнаграждение се дължи само за
положен труд и изпълнени трудови задължения. Следователно за дружеството-ищец не е
налице основание да заплаща трудово възнаграждение, съответно суми във връзка с
командироване, на ответника, който не фигурира и в разчетно-платежната ведомост за
м.10.2024г., за разлика от К. Неделев, който е вписан в нея, и която, съобразно чл. 40 НПОС
вр. чл. 9 КСО, е първичният документ за установяване на осигурителен стаж
/р.9326/13.07.2017г.-адм.д.2325/2017г.-ВАС,VІотд./.
При това положение съдът намира, че събраните по делото доказателства несъмнено
установяват, че в полза на К. Й. Д. поради грешка е наредено плащане на процесната сума,
като не се установи наличие на основание той да получи/задържи същата и дължи
връщането ú. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Няма основание да се приеме, че задължението за връщане на сумата е погасено по
давност, доколкото плащането е осъществено през 2022г. и никаква давност не е била
изтекла към датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Доказано е заплащане на разноски от 2488,43 лева в настоящото дело, както
и разноски от 880,00 лева по ч.гр.д. № 1020/2024г. на РС-Костинброд /обезпечение на бъдещ
иск/. Заплатените от ищеца адвокатски хонорари, като се вземе предвид защитаваният по
делото материален интерес, фактическата, правната и процесуалната сложност на спора,
наличието на проведено обезпечително производство и съответстващата им степен на
необходима интензивност на професионалните усилия, не могат да бъдат преценени в
конкретния случай като явно прекомерни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „*********“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град Благоевград, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 6210,75 лева, преведена му по банков път на 05.11.2024г. поради грешка и без
основание.
ОСЪЖДА К. Й. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „*********“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град Благоевград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2488,43 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство
/гр.д. 75902/2024г. на СРС/, както и сумата от 880,00 лева, представляваща разноски в
обезпечителното производство /ч.гр.д. № 1020/2024г. на РС-Костинброд/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
3
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4