№ 318
гр. ЛЕВСКИ, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20254410100835 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22
от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2021 г. ищцата Б. И. Х. е
сключила договор за потребителски кредит № ********** с ответника „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД с размер на кредита 7000 лв., с общ размер на
застрахователната премия 2199,23 лв. Твърди се, че лихвеният процент, с
който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен
процент е 41,09 %, а ГПР е в размер на 49,17.
Твърди се, че в годишния процент на разходите не са включени
разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално за застрахователните премии, като размера на застраховката е бил
предварително определен в договора за кредит към датата на сключването му
и е бил включен в размера на главницата по погасителния план.
Заявява се, че при главница по кредита от 7000 лв. в договора е
посочено, че общата парична сума, която е посочено, че следва Б. Х. да върне
е в размер на 16143,89 лв., което в никакъв случай не съответства на посочения
ГПР. Заявява се, че при изчисление на ГПР кредиторът не е посочил какви
допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения ГПР, което води
до объркване на ищцата, в качеството й на потребител и до невъзможност да
прецени действителните параметри по договора, който сключва, както и че
посочения ГПР в договора не е действителния процент на разходите по
кредита. Заявява се, че процесния договор е недействителен на основание чл.
1
22 във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен
договор за потребителски кредит № **********/20.09.2021 г. сключен между
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. И. Х., поради противоречието му със закона.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба и в същия е изразено становище, че иска е
допустим, но неоснователен. Заявява се, че сключения между страните
договор е действителен и се прави искане да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
********** е, че същия е сключен между страните по делото на 20.09.2021 г. и
със същия е договорено кредитора Ти Би Ай Банк ЕАД да предостави на Б. И.
Х. потребителски паричен кредит в размер на 7000 лв. Договорени са и две
застраховки в общ размер на 2199,23 лв., от които застраховка „BANK ПАКЕТ
3+ СМЕТКА (bill)“ за сумата от 1839,58 лв. и застраховка „BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА (bill)“ за сумата от 359,65 лв. В резултат в договора е посочено, че
общия размер на кредита е 9199,23 лв. В договора е посочено, че
предоставения кредит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
41,09 %. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ е
49,17% и че общата сума дължима по кредита от потребителя е 16143,89лв.,
която е прието да се върне под формата на разсрочено плащане на 36 месечни
погасителни вноски, от които 35 вноски по 448,44 лв. и последна вноска от
448,49 лв. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план отразяващ
броя вноски, размера на всяка вноска, каква сума от вноската погасява
главницата, каква сума от вноската погасява лихва и каква е остатъчната
главница след съответната вноска. В погасителния план е посочено, че общия
размер на главницата е 9199,23 лв. /т.е. предоставената в заем сума от 7000 лв.
и посочените в договора 2 бр. застраховки общо в размер на 2199,23 лв./.
В представения по делото отговор на исковата молба от ответника „Ти
Би АЙ Банк“ ЕАД, ответника е заявил, че за конкретния договор за кредит
ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит 49,17%.
Посочено е, че „при изчисляването на ГПР с включването на застраховката
като разход, резултатът е 87,91%“ и е заявено, че считат, че този размер е
ирелевантен, поради това, че застрахователната премия не следва да бъде
включена при изчислението на ГПР.
Включването на застрахователната премия в Погасителния план като
главница превръща застрахователната премия се превръща в разход по кредита
за потребителя. Макар в чл. 19 от договора да е посочено, че сключването на
2
застраховка не е задължително и потребителят сключва застраховката по свое
желание, съдът приема, че чл. 19 от Договора само формално предвижда
възможност потребителят да не сключи застраховка и тя да не е задължително
условие за отпускане на кредита. Както бе посочено по-горе
застрахователната премия общо в размер на 2199,23 лв. е включена в
главницата по кредита и при отпуснат кредит в размер на 7000 лв. в
погасителния план е посочена главница в размер на 9199,23 лв. Тази е и
посочената сума в чл.7.1 като общ размер на кредита.
При тълкуване на горепосочените клаузи, съдът приема, че сключването
на застраховка е съставлявало задължително условие за предоставяне на
кредита по смисъла на параграф 1 т.1 т ДР на ЗПК. Цитираната норма от
националното законодателство възпроизвежда определението, съдържащо се в
чл. 3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, което следва да се приложи. Според тази
норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредит или получаването му при предлаганите условия.
В настоящия случай се налага извода че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на застрахователни премии общо
в размер на 2199,23 лв., които са включени в главницата по кредита и
застрахователните премии по двете посочени застраховки представляват
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че след като разходите за
застрахователните премии в общ размер на 2199,23 лв. не са включени при
изчисляването на ГПР, е налице противоречие на императивната разпоредба
на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, което обуславя извода за недействителност на
процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и практиката
на ВКС – Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д. 578/2022 г., III г.о., която
практика настоящият съдия-докладчик изцяло възприема.
По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като
е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК относно размера на ГПР и
неправилно застрахователната премия е начислена към главницата, а не е
включена като разход при формиране на ГПР.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати
3
на ищцата направените деловодни разноски съгласно представения списък на
разноските, а именно деловодни разноски в общ размер на 1945,76 лв.,
включващи заплатената д.т. в размер на 645,76 лв. и сумата от 1300 лв.
заплатена като възнаграждение за 1 адвокат.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***** и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***** че сключения между тях договор за
потребителски кредит с № **********, сключен на 20.09.2021 г. в гр. *****
е недействителен на основание чл. 26 ал.1 предложение първо от ЗЗД във
връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД /със сочени по-горе данни/ да
заплати на Б. И. Х. /със сочени по-горе данни/ направените деловодни
разноски в настоящото производство в общ размер на 1945,76 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *****ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4