№ 127
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
подадена от В. АНГ. СТ. и Д. Р. СТ., чрез адв. В. П, срещу решение №
260346/16.11.2020г. постановено по т.д.№303/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна,
с което е прието за установено, че В. АНГ. СТ. и Д. Р. СТ. дължат солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 16 000 евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща Линия-
плюс № BL 38325/26.06.2012г., Анекс № 1 от 29.05.2014г. и Анекс№ 2 от 31.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018г. /датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК/ до датата на окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д№ 530/2018г. на Районен съд – Варна,
и са осъдени да заплатят сумата от 1 793,78 лв., разноски в заповедното производство и
сумата от 1 467,28 лв., разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
на иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като
кредитът е обявен за предсрочно изискуем към дата 19.10.2017г., но видно е, че на
12.10.2017г. е извършено плащане на претендираната от банката сума 1 772,52 евро,
поради което не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Банката самоволно е разпределяла заплащаните вноски, независимо от
посоченото от страната основание. Моли съдът да постанови решение, с което отмени
1
решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото
на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди
решението, в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.
В частта, с която са отхвърлени исковете на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
срещу Д. Р. СТ. и В. АНГ. СТ., в условията на кумулативно обективно и субективно
съединяване искове с правно основание с правно основание чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК,
вр. чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
622.95 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 31.10.2017г. до
09.01.2018г., сумата от 206.93 евро, представляваща дължими такси по договор за
кредит, от които 30.69 евро – такса за просрочен кредит за периода 10.11.2017г. –
09.01.2018г. и 176.23 евро – такса за неподновен револвиращ кредит за периода
10.11.2017г. – 18.12.2017г., дължими на основание чл.20 и чл.21 от договора съгласно
т.6 и 7 от Тарифа на Банката, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 530/2018г. на ВРС, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Постъпила е и частна жалба срещу определение 260750/13.07.2021г., с което е
оставена без уважение молбата за изменение на решението, в частта за разноските, като
се моли същото да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД е представил писмен
отговор, с който моли да се потвърди определението.
Съдът по предмета на спора съобрази следното: Предявен е иск с правно
основание чл.422, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.79, ал.1, предл. първо от
ЗЗД. В исковата си молба ищецът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД излага, че на
26.06.2012г. е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия-
Плюс“ № BL 38325/26.06.2012г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и „Южен плаж“
ООД, с ЕИК *********, с който банката е предоставила на кредитополучателя „Южен
плаж“ ООД кредит във формата на кредитна линия в размер на 16 000 евро за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди срещу задължението му да го върне в
срок от 120 месеца, считано от датата на откриването на „Заемната сметка“, която
съгласно Приложение № 1 към Договора е 25.07.2012г., при годишна лихва в размер на
действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от Банката
и договорна преференциална лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта, но не по ниска
от 8 %. Към датата на подписване на договора обявеният от Банката БЛПМФ за евро е
в размер на 11,15 % процента. С Анекс № 2/31.08.2015г. годишната лихва е уговорена в
размер на действащия БЛПМФ за евро, обявен от Банката, намален с 1,4 пункта, но не
по-ниска от 8 %, като е предвидено увеличаване на лихвената надбавка при просрочие
на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, на 12,15 %
процента, която не подлежи на договаряне и става незабавно задължителна за страните.
Възнаградителната лихва за процесния период е начислена върху главница от 16 000
евро при лихвен процент от 13.15%. С подписването на договора за банков кредит Д. Р.
СТ. и В. АНГ. СТ. са встъпили при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжници в
задълженията на кредитополучателя, откъдето произтича солидарната им отговорност.
Поради допуснатото просрочие към 17.08.2017г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, след като на ответниците е връчено уведомление за предсрочна изискуемост
с нотариални покани, получени на 09.10.2017г. от ответницата лично и в качеството й
на съпруга на ответника. Предсрочната изискуемост е настъпила считано от
2
19.10.2017г., когато е връчена последната нотариална покана на длъжниците. Поради
неизпълнение на задълженията ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която ответниците Д. Р.
СТ. и В. АНГ. СТ.-настоящи въззивници, са подали възражения по чл.415 от ГПК. В
тази връзка кредитодателят е обективирал искане за съдебно установяване на
вземането си. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата Д С твърди, че липсва
погасителен план, по който да се извършва погасяването. Собственикът на
дружеството – кредитополучател е починал, а солидарните длъжници нямат право да
предоговарят. Извлечението от счетоводни книги не отговаря на изискванията на
чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поддържа становище за нищожност на Договора като
противоречащ на добрите нрави. Излага, че по отношение на физическите лица-
съдлъжници са налице неравноправни клаузи, тъй като към момента на подписване на
договора не са били в тесни връзки с кредитополучателя. Възразява срещу всички
такси, лихви и хонорари. Изразява готовност за споразумение с банката.
В депозирания от ответника В.С. писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК се
твърди, че многократно е искал споразумение по отношение на кредита, но банката
отказва всякакви преговори. Предоговарянето на кредита било невъзможно, тъй като
собственикът на дружеството-кредитополучател е починал и пълномощните на
съдлъжниците били прекратени. Таксите и лихвите са неправилно начислени. Липсва
погасителен план, не става ясно по какъв начин са начислени лихвите и таксите. Чл.3,
ал.3 от договора е нищожен поради противоречие с добрите нрави. По отношение на
съдлъжниците – физически лица са налице неравноправни клаузи, тъй като към
момента на подписване на договора не са били в тесни връзки с кредитополучателя.
Възразява срещу всички такси, лихви и хонорари.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа, че
процесният кредит не е потребителски, отчитайки целите, за които е отпуснат, а
именно за оборотни нужди на търговеца, поради което ответниците не могат да се
позовават на неравноправни клаузи. Касае се за абсолютна търговска сделка между
търговци, за която не се прилагат разпоредбите на ЗЗП. Възражението за нищожност
на чл.3, ал.3 от договора се оспорва като бланкетно и неоснователно, с твърдения, че в
качеството си на солидарни длъжници ответниците нямат право да се позовават на
нищожност на договора. Фактът, че собственикът на дружеството кредитополучател е
починал, е без правно значение.
В законоустановения срок по чл. 373 ГПК са постъпили допълнителни
отговори от ответника В С, в който поддържа, че е извършил плащания на сумите от
1 772,50 евро и 1 413,07 лв. на 12.10.2017г., 47 221 лв. на 28.06.2018г. и 200 евро на
27.10.2018г. и е молил банката да му позволи да плати още 12 000 евро, с което да се
уредят окончателно отношенията си, и от Д.С., която от своя страна поддържа, че
кредитополучателят „Южен плаж“ ООД и съдлъжникът „Девъл“ ЕООД са изпълнявали
задълженията си по договора; просрочените вноски, послужили като основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 1 772,52 евро и 1 413,02 лв.
са заплатени от ответниците на 12.10.2017г., но банката отказала предоговаряне; на
28.06.2018г. е заплатена и сума в размер на 47 221,98 лв.; поддържа и, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на неверни счетоводни книги.
3
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 16 000 евро, представляваща
просрочена главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща
Линия-Плюс“ № BL 38325/26.06.2012г., Анекс № 1 от 29.05.2014г. и Анекс № 2 от
31.08.2015г., сумата от 622.95 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода
31.10.2017г. до 09.01.2018г., сумата от 206.93 евро, представляваща дължими такси по
договор за кредит, от които 30.69 евро – такса за просрочен кредит за периода
10.11.2017г. – 09.01.2018г. и 176.23 евро – такса за неподновен револвиращ кредит за
периода 10.11.2017г. – 18.12.2017г., дължими на основание чл.20 и чл.21 от договора
съгласно т.6 и 7 от Тарифа на Банката, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.01.2018г. /датата на депозиране на Заявлението по чл. 417 от ГПК/ до
датата на окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 530/2018г. на ВРС.
Няма спор между страните, а и се установява от представения по делото
договор за кредит № BL 38325/26.06.2012г., че банката е предоставила на
кредитополучателя „Южен плаж“ ООД с ЕИК *********, кредит във формата на
кредитна линия в размер на 16 000 евро за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди срещу задължението му да го върне в срок от 120 месеца, считано от датата на
откриването на „Заемната сметка“ или от 25.07.2012г. съгласно Приложение № 1 към
Договора, при годишна лихва в размер на действащия базов лихвен процент - малки
фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от Банката, който не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните и договорна
преференциална лихвена надбавка в размер на 0,5 пункта, но не по ниска от 8 %
(„долна граница на дължима лихва”). Договорът касае банков кредит продукт „Бизнес
Револвираща Линия-Плюс“. Страна по договора – в качеството им на съдлъжници, са и
и В. АНГ. СТ. и Д. Р. СТ. – същите са подписали процесния договор в качеството им на
управители на кредитополучателя „Южен плаж”ООД и в лично качество като
физически лица – съдлъжници. Към датата на подписване на договора обявеният от
Банката БЛПМФ за евро е в размер на 11.15% процента - чл.3.2. от Договора, като
съгласно чл.3.3. действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него
стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му,
като банката уведомява кредитополучателя за това чрез обявяването му в банковите
салони, а ако е включен в Тарифата на банката – и в интернет сайта й. В чл.20 от
договора кредитополучателят и солидарните длъжници са дали неотменимото си и
безусловно съгласие банката да събира служебно от всичките им сметки, открити при
нея, дължимите суми по главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски
и разходи по кредита, като евентуалните курсови разлики при прилагане на
служебното инкасо са изцяло за тяхна сметка. В чл. 25 и чл. 26 от Договора са
посочени условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, сред които и
неизпълнение на което и да е от поетите по договора задължения.
Не се спори, че кредитът е бил усвоен, че са представени преписи от Общи
условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица (л.123) и Тарифа за
таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани
услуги на клиенти – юридически лица (л.98), както и, че са подписани допълнителни
4
споразумения от 29.05.2014г. и 31.08.2015г., съгласно които кредитополучателя
признава съществуващи задължения. С подписан от всички първоначални страни
Анекс № 1/29.05.2014г., като съдлъжник изцяло и във всички задължения на
кредитополучателя, е встъпило при условията на чл.101 от ЗЗД третото за спора лице
„Девъл”ЕООД. В чл.2 от Анекса е посочена банковата сметка, през която ще се
осъществява усвояването и погасяването на кредита. С Анекс № 2/31.08.2015г.
годишната лихва е уговорена в размер на действащия БЛПМФ за евро, обявен от
Банката, намален с 1,4 пункта, но не по-ниска от 8 %, като е предвидено увеличаване
на лихвената надбавка при просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима
погасителна вноска по кредита, на 12,15 % процента, равен на сбора от действащия
БЛПМФ (11.15% за евро) и договорна лихвена надбавка в размер на 1 пункт.
Задълженията по договора се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост.
Тъй като ответниците са навели възражение за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и неравноправни клаузи, а съдът дължи служебно
проверка относно наличието на неравноправни клаузи намира, че същият не попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. Ответниците, макар и физически лица, не се ползват с потребителска
закрила, понеже кредитът е отпуснат на търговското дружество, представлявано от тях
във връзка с упражняваната от него търговска дейност, поради което не намира
приложение ЗЗП.
Решение 240/29.03.2018 година на ВКС по т.д.1102/2017 година I т.о. е
допуснато до касационно обжалване по въпроса "Физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващо кредит, по който
кредитополучателят е търговец има ли качеството потребител и отговора е, че
по формулирания правен въпрос се споделят съображенията, изложени с
решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на I т. о. на ВКС, в следния
смисъл: "Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава
на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото,
с оглед установяване качеството "потребител". Обезпечаването на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални/ функционални връзки с посоченото дружество, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото".
Тъй като кредитополучателят е изпаднал в забава към 17.08.2017г., касаеща
плащане на дължимите суми по лихви, такси и застраховки по кредита в общ размер на
1 772,52 евро, банката-кредитор е възприела това като неизпълнение на Договора и
едностранно е обявила целия кредит за предсрочно изискуем на осн. чл. 26 от
Договора. Уведомяването на длъжниците за процедурата по обявяване на предсрочната
изискуемост е осъществено чрез нотариални покани, последните връчени на
09.10.2017г. на ответницата Д С. – лично, в качеството й на представляваща „Девъл“
5
ЕООД и като съпруга на ответника В.С.. По отношение кредитополучателя „Южен
плаж”ЕООД нотариалната покана е връчена по реда на чл.50 ГПК с изтичане на 14-
дневен срок считано от залепване на уведомлението на 19.10.2017г.
В настоящия случай се касае за револвиращ кредит, договорът не е анюитетен и
липсва погасителен план като неразделна част от него. Следователно изпълнението на
главницата не е разсрочено на отделни погасителни вноски, като главницата се
погасява и усвоява без изрично посочване на срокове за това. Преди крайния падеж
(изтичането на срока от 120 месеца) главното задължение е изпълняемо, но не и
изискуемо. Доколкото кредитираната сума е за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди (т.е. оборотно финансиране), единственото е предвидено ежемесечно
кредитополучателят да погасява възнаградителната лихва. От приетата по делото ССЕ
се установява, че възнаградителната лихва е начислявана от банката съобразно
предвидения в договора алгоритъм, изменяна е едностранно единствено спрямо
котировката на ЮРИБОР. В този смисъл ясна е методиката за промяна на лихвата, като
предприетото от банката едностранно увеличаване на лихвата, като абсолютна
величина, не е съществено - максимум с 1.5 пункта за период от 5 години.
Следователно не е налице нарушаване принципа за добросъвестност при сформиране
на лихвата, което да обуслови нищожност на клаузата поради накърняване на добрите
нрави. Това се отнася и за уговорените такси за неподновен и за просрочен кредит –
същите са начислявани съобразно предвидените в Тарифата на банката фиксирани
стойности (л.98). Ето защо съдът намира, че акцесорните задължения са начислени
съобразно договореното между страните и условията по договора.
По делото е допусната ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните, съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява,
че по процесния договор в периода 25.07.2012г. – 05.02.1014г. по банкова сметка с
титуляр „Южен плаж”ЕООД е усвоена сума в общ размер 75082,16 евро. Прилаганият
от банката лихвен процент е съобразен с уговореното в чл.3 от договора и е променян
както следва: на 11.65% считано от 25.07.2012г., на 12.15% считано от 21.08.2014г., на
9.75% считано от 01.09.2015г., на 12.65% считано от 21.09.2016г. и на 13.15% считано
от 21.07.2017г. Посочените изменения на годишния лихвен процент се дължат на
промените на Базовият лихвен процент (БЛП), който от своя страна се формира по
решение на компетентния орган на банката въз основа на промените в котировката на
ЮРИБОР. Общо начислената възнаградителна лихва за целия срок на действие на
договора 07.11.2012г. – 09.10.2017г. е в размер на 3976.11 евро. Таксите са
начислявани съобразно Тарифата на банката във фиксирани стойности: 150 лева (76,69
евро) месечно за такса неподновен кредит и 20 лева (10,23 евро) месечно за такса
просрочен кредит, като са преизчислени в евро. Предвид спецификата на процесния
револвиращ кредит главницата не е разсрочена на ежемесечни вноски, а може да се
усвоява и погасява ежедневно. Лихвата се начислява на база реално усвоената
главница месец за месец с падеж 21-во число на съответния месец. След последното
пълно усвояване на кредита в размер на 16000 евро на дата 12.07.2016г. лихвите са
погасявани със значителна забава, като вместо на 21.07.2016г. същите са заплатени на
22.11.2016г. и след тази дата всички останали плащания са в забава. Последното
плащане по кредита е извършено на 29.12.2017г., с което са погасени лихви до дата
30.10.2017г. и частично такса до 09.10.2017г.
Всички погашения по договора са извършвани по разплащателните сметки на
6
„Южен плаж”ЕООД и „Девъл”ЕООД. Първоначално кредитът е погасяван по
разплащателната сметка с титуляр „Южен плаж”ЕООД, по която е усвоен, а след
29.05.2014г. съгласно Анекс №1 и по посочената в него разплащателна сметка в евро с
титуляр „Девъл”ЕООД. По процесния договор няма извършени плащания чрез ЧСИ,
нито такива извършвани след 26.01.2018г.
От приложените по делото платежни нареждания (л.133 – 141, идентични с
приложени на л. 144-148) и от експертното заключение е видно, че за периода
13.11.2013г. – 28.06.2018г. плащания в полза на „Юробанк България“ АД са
извършвани от „Южен плаж”ООД и „Девъл” ЕООД. Общият размер на извършените
от задължените лица погашения за целия период на договора възлиза на сумата от 64
151,43 евро. В този смисъл процесният кредит е в евро. С представените по делото
платежни нареждания по сметките, обслужващи кредита, същите с различни дати,
някои в лева, други в евро, са постъпили 28 244.80 евро и 47 221,98 лв. Безспорно
плащането на сумата от 47 221,98 лв. с платежното нареждане от 28.06.2018г. е
извършено от наредителя „Южен плаж”ООД за погасяване на друг кредит – BL 44922,
сделка номер 4363082, поради което същото се явява неотносимо към спора и не следва
да бъде отнесена за погасяване на задълженията по процесния договор. Процесният
кредит BL 38325 е посочен като основание за плащането само в две от платежните
нареждания – от дата 12.10.2017г., за сумите съответно от 1 413,07 лв. и от 1 772,52
евро. В останалите платежни нареждания в основание за плащането, без
индивидуализиране на договор, е посочено „захранване на сметка”, с изключение на
това от 27.10.2017г. - в него за основание за плащане е посочено ”вноска по кредит”.
С платежното нареждане от 02.03.2018г. (л.135) е извършен превод на 320 лв. по лична
сметка на Д С. (с основание „захранване на сметка”) и затова същото не следва да
бъде вземано предвид.
Видно от заключението на стр. 8-10 от същото, останалата сума от 28 244,80
евро банката е разпределила за погасяване на двата кредита на „Южен плаж”ЕООД,
както следва: по процесния договор № BL 38325 са отнесени 27 523,84 евро, а с
разликата от 1 093,74 евро са погасени задължения по договор № BL 44922. За
разпределението на погасяванията, извършвано от банката пропорционално на
задълженията по двата договора към съответните дати на паричните вноски, са били
изготвяни инспекторски нареждания по кой договор какви суми да се погасяват
съответно в каква валута – лева или евро. При това, извършвайки вноските в левовата
разплащателна сметка, част от стойността се е превалутирала в евро по курс купува на
банката и след това са погасявани задълженията по процесния договор за кредит в
евро, заплащали са се и такси за обслужване на банковите сметка, а с остатъка се е
погасявал другият кредит. Съобразявайки възприетия от банката начин за
разпределение на плащанията, непогасеният остатък от дълга по пера към датата на
предсрочната изискуемост (09.10.2017г.) е както следва: 16 000 евро – главница,
153,38 евро – такса неподновен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. и 30,69
евро – такса просрочен кредит за периода 10.11.2017г. – 09.01.2018г. Непогасената
възнаградителна лихва за претендирания период 31.10.2017г. – 09.01.2018г. възлиза на
622,95 евро (л.267 от делото, стр. 4 от ССчЕ).
Съгласно нормата на чл. 76 ЗЗД, в случай че този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да определи кое от тях да погасено, но ако не заяви това, се погасява
7
най-обременителното за него задължение. В настоящия случай кредитополучателят
„Южен плаж”ООД е имал две еднородни задължения към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД – това по процесния договор № BL 38325/26.06.2012г., сделка № 4291840 и друг
кредит – BL 44922/24.10.2013г., сделка № 4363082, като процесния договор е по
старото задължение.
Безспорно е, че към датата на нотариалната покана е настъпила предсрочната
изискуемост и на двата кредита, като кредитополучателя сам е избрал, чрез платежното
нареждане на л.145 кой кредит да погаси изцяло. Банката е погасила изцяло кредит BL
44922/24.10.2013г., сделка № 4363082, поради което следва да се приеме, че
ответниците са приели извършените от банката плащания и не могат да ги оспорват в
настоящето производство.
Задължения към другия договор № BL 44922 са погасени в размер само на
1093,74 евро, а сума от 27 523,84 евро е използвана за погасяване на процесния
договор № BL 38325. Дори и да се приеме, че банката-кредитор неправилно е
разпределила сумата и тази в размер на 1093,74 евро следва да се отнесе към този
договор, то е видно, че към датата на предсрочната изискуемост неплатеното
задължение по договор № BL 38325 е в размер на 1772,52 евро, поради което за
банката е възникнало правото по чл. 26 от Договора да пристъпи към предсрочна
изискуемост на цялото задължение.
Датата на предсрочна изискуемост предшества момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 11.01.2018 г. Към датата на подаване на заявлението
11.01.2018г., от когато се счита предявен искът, съобразно фикцията по чл.422, ал.1 от
ГПК, е настъпила изискуемостта на непадежиралата към този момент главница, която
възлиза на 16 000 евро. Предвид липсата на доказателства за погасяване на остатъчния
размер от главното задължение, претенцията се явява доказана за пълния предявен
размер от 16 000 евро, поради което същата следва да бъде уважена изцяло. С оглед
правоувеличаващия ефект на исковата молба, върху главницата се дължи лихва за
забава, считано от подаване на заявлението 11.01.2018г., от когато се счита предявен
искът, до датата на окончателното изплащане на задължението.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на
Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
По депозираната срещу определението по чл. 248 ГПК частна жалба:
С решението ответниците са осъдени да заплатят сумата от 1793,78 лева
разноски в заповедното производство и сумата от 1467,28 лева, разноски в исковото
производство, като с определение от 13.07.2021 година, съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на решението, в частта за разноските.
Искът на ищеца е уважен за сумата от 16 000 евро, а отхвърлен за 829.88 евро,
поради което дължимите разноски за заповедното производство са в размер на 1793,78
лева за заповедното производство от общо 1886.82 лева и 1467,28 лева за исковото
производство от общо извършени 1543.38 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на
Окръжен съд Варна следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, на въззиваемата страна, доколкото не е направено
искане за присъждане на разноски, разноски не следва да се присъждат.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260346/16.11.2020г. постановено по т.д.
№303/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260750/13.07.2021г. по т.д. № 303/2019г. по
описа на ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9