Определение по дело №941/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е частичен иск от Ж. Б. К., като собственик и управител на "Ж. К." със седалище и адрес на управление Г.П. У."Д. Г." № *, с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД във вр. с чл. 535 - чл. 538 от ТЗ за заплащане на сумата 60 000/шестдесет хиляди/лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, при пълен размер на иска 103 603 лева, и направените по делото разноски, срещу К. Ц. Т., ЕГН *, като собственик и управител на "Н.К. Т., със седалище и адрес на управление Г.П. У."М..." № *.

В исковата молба ищецът посочва, че на 29.12.2000 год. ответникът му подписал запис на заповед за сумата от 120 103 лева с падеж на 10.02.2001 год.. С настоящия запис на заповед се бил задължил безусловно и неотменимо, без протест и разноски да изплати на предявяване сумата от 120 103 лева. На 10.02.2001 год. предявил на ответника записа на заповед, но последният отказал да изплати дължимата сума. През месец март 2001 год. ответникът превел по банковата сметка на ищеца сума в размер на 18 000 лева, след което спрял плащанията. До днес други суми не е получил от ответника. Иска се осъждане на ответника да му заплати сумата от 60 000 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

Първоначално предявеният иск от ищеца е за сумата от 103 603 лева, но в хода на производството, поради невъзможност за внасяне на дължимата се държавна такса, искът е изменен за сумата от 60 000 лева.

Ответникът не изразява становище по исковата претенция.

След преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представен заверен препис от запис на заповед от 29.12.2000 год., с който "Н.К. Т., данъчен номер * със седалище и адрес на управление Г.П. У."М..." №* представляван от К. Т., ЕГН *, неотменяемо се задължава срещу представяне на запис на заповед да плати на 10.02.2001 год., сумата от 120 103,00 лева, като с това се погасява задължението на "Н.К. Т. към "Ж. К." по фактури издадени от "Ж. К." с номера 2239/01.12.2000 год., № 2240/01.12.2000 год., № 2241/09.12.2000 г., № 2242/09.12.2000 г., № 2243/09.12.2000 г., № 2244/16.12.2000 г. и № 2245/16.12.2000 г.. В записа на заповед няма данни за отбелязани частични плащания. По делото се установява, с оглед твърдението на ищеца, че през месец март 2001 год. същият е получил от ответника по банковата си сметка в ТБ"Б." клон П. сумата от 18 000 лева по процесната запис на заповед.

Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка. За действителността на поетото задължение в записа на заповед законът не изисква наличие на основание. Записът на заповед действително често се издава, за да се изпълнят задължения по каузални отношения между страните и макар да е налице самостоятелност в породените правоотношения от двете сделки - каузална и абстрактна, то тя не е абсолютна.

В разглеждания случай записът на заповед от 29.12.2000 год. е достатъчно основание за наличието на установеното с него парично задължение. Предявяването на менителничния документ за плащане в разглеждания случай е само покана за изпълнение към длъжника, а неизпълнението на това задължение на поемателя, представлява само неоказване съдействие от кредитора по едно търсимо задължение. Неизпълнението на безспорно установено задължение, заместимо с обезщетение дава право на избор на кредитора по чл. 79 ал. 1 ЗЗД да иска само обезщетението при такова неизпълнение. Неизпълнението се проявява в две основни форми - пълно и неточно неизпълнение. В разглеждания случай е налице неточно изпълнение и са налице предпоставките на фактическият състав на общата норма на договорно неизпълнение - чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД във вр. с чл. 534 - 538 ТЗ. Съдът приема, че представеният запис на заповед от 29.12.2000 год. съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ - издателят на менителничния ефект е поел безусловно обещание да плати определена парична сума, и има частично погасявено на задължението.

Налице е облигационна връзка между ищеца Ж. К. и ответника К. Т., като неизпълнението по нея дава основание да бъде ангажирана отговорността на ответника, който поради това следва да бъде осъден да заплати на ищецът исковата сума - 60 000,00/шестдесет хиляди/ лева., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-15.06.2001 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, и сумата 2400,00/две хиляди и четиристотин/лева разноски по делото- заплатена държавна такса. В договора за правна защита и съдействие, сключен с пълномощника на ищеца, не е отразено заплащането на адвокатско възнаграждение, като защитата е безплатна. Поради това съдът счита, че не са направени разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Б. окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА по предявения частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД във вр. с чл. 534 - чл. 538 ТЗ К. Ц. Т., ЕГН *, като собственик и управител на "Н.К. Т., със седалище и адрес на управление Г.П. У."М..." № *, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Б. К., като собственик и управител на "Ж. К." със седалище и адрес на управление Г.П. У."Д. Г." № *, сумата от 60 000,00/шестдесет хиляди/ лева., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-15.06.2001 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 2400,00/две хиляди и четиристотин/лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :