Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
гр. Русе, 19.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осми януари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3807 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
С.И.И. заявява, че с В.И.Д. са бивши съпрузи. Пояснява, че
бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по гражданско дело
№1756/2017г. по описа на РРС.
Твърди,
че на 20.12.2013г. (преди сключване на брака) по настояване на ответника
превела по банковата му сметка 9926.10 лева. Преводът извършила от собствената
си банкова сметка. ***та на имот, придобит от В.Д. чрез публичен търг.
Поддържа, че средствата, които предоставила са нейна лична собственост,
съхранявани в евровата й сметка, получени след
продажба на имот. Наложило се да прехвърли пари от евровата
си сметка по сметката си в лева. От левовата си сметка превела по сметка на
ответника визираната сума, тъй като цената на имота следвало да бъде заплатена
в българска валута.
Заявява,
че във връзка с предоставените средства не е подписан договор за заем, а
ответникът отказал да подпише какъвто и да е документ. Конкретизира, че с В.Д.
не са имали каквито и да било други договорни отношения.
Сключването
на брака забавило връщането на парите, а след прекратяване на брачната връзка,
въпреки многократните разговори, скандали и обещания, ответникът не й
възстановил сумата. Счита, че отказвайки да върне дадените без основание
9926.10 лева, последният се обогатил за нейна сметка.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди В.И.Д. да й заплати 2500 лева –
частично предявени от 9926.10 лева, поради неоснователното си обогатяване за
сметка на обедняването й.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.И.Д. е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва
представените извлечения от банкови сметки, тъй като чрез тях не можело да се
проследи цялостния паричен поток. Твърди, че е имал уговорка с ищцата да внесе
по личната му сметка средства на дружество „Д.“ ООД, които лично й е предал, а
не да внася тези средства по нейна сметка и от нейната сметка да извърши
превода. Намира за недоказано твърдението, че лично той се е обогатил за сметка
на молителката, тъй като със счетоводните документи се установява превод по
сметка на дружеството, а не на физическото лице В.Д.. Поддържа, че предал лично
на ищцата 9926.10 лева – пари на „Д.“ ООД, в който бил съдружник и управител.
Едва
след като получил исковата молба по ГД №7925/2018г., ответникът поискал
извлечение от личната си сметка в обслужващата го банка и установил, че парите
са били преведени по банков път от сметка на ищцата, а като основание било
посочено „захранване на сметка“.
Твърди,
че С.И. не е имала налични средства в сочения от нея размер, които да му
предостави.
Оспорва
твърдението, че е приел да възстанови на ищцата сумата 9926.10 лева.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
В.И.Д.
и С.И. Дженева са бивши съпрузи. Бракът им, сключен
на 21.03.2014г., е прекратен с развод поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство (съдебно решение №668/05.06.2017г., постановено по гражданско дело
№1756/2017г. по описа на РРС).
С
влязло в сила съдебно решение №658/19.04.2019г., постановено по гражданско дело
№7925/2018г., Районен съд – Русе отхвърлил предявения от С. Дженева
срещу В.Д. иск за заплащане сумата 9926.10 лева - предоставена от ищцата на ответника на
20.12.2013г. чрез банков превод с изричната уговорка да й бъде върната.
С релевираните в хода на производството писмени доказателства
(извлечения от банкови преводи) и заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че:
- в
периода 01.01.2013г. – 31.01.2014г. по сметка на
ищцата: IBAN ***едните суми:
07.08.2013г.
– 9750 евро, наредител М. Ц. П., основание: „покупка
на недвижим имот“;
07.08.2013г.
– 19 500 евро, наредител М. Ц. П., основание:
„покупка на обзавеждане“;
07.08.2013г.
– 9650 евро, наредител М. Ц. П., основание - липсва;
31.12.2013г.
– 9.68 евро, лихви за текущата 2013г.
- в
периода 01.01.2013г. – 31.01.2014г. по сметка на
ищцата: IBAN ***едните суми:
29.08.2013г.
– 4450 лева – средства прехвърлени от евровата сметка на ищцата;
02.09.2013г.
– 46 810.20 лева – средства прехвърлени от евровата
сметка на ищцата;
12.09.2013г.
– 2350 лева – средства прехвърлени от евровата сметка
на ищцата, които на същата дата са преведени по сметка на ЧСИ В. Маринов с
основание „задатък“. Сумата е възстановена от ЧСИ на
01.10.2013г., на 10.10.2013г. отново е преведена по
сметка на ЧСИ, като е възстановена на 25.10.2013г.;
26.09.2013г.
– 1882 лева – средства прехвърлени от евровата сметка
на ищцата, които на същата дата са преведени по сметка на ЧСИ Иван Хаджииванов с основание „задатък“.
Сумата е възстановена от ЧСИ на 07.10.2013г., на 10.10.2013г.
е преведена по сметка на ЧСИ В. Маринов, като е възстановена на 25.10.2013г.;
20.12.2013г.
– 9926.10 лева – средства прехвърлени от евровата
сметка на ищцата;
31.12.2013г.
– 7.66 лева – лихви за текущата 2013г.
- Относно
сметката с IBAN *** В.И.Д.:
01.07.2013г.
салдото по сметката е било отрицателно – 0.45 лева;
01.07.2013г.
– 31.12.2013г. по сметката са постъпили суми в общ размер 88 299.54 лева,
в това число и сумата 9926.10 лева. Последната сума е била прехвърлена на
20.12.2013г. от левовата сметка на С. Дженева;
01.07.2013г.
– 31.12.2013г. разходваните суми по сметката са в общ размер 88 054.53
лева. В този период не са установени тегления от титуляра
в брой.
На
20.12.2013г. от сметка IBAN *** В.И.Д. по сметка с IBAN *** „Д.“ ООД са
прехвърлени 50 000 лева (в т.ч. и постъпилите 9926.10 лева).
С
оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: Д.Н.Б., А.
Маринова Колева и Д.С.Г..
Д.Б. (дъщеря на ищцата) заявява, че през 2013г. майка й продала
наследствен апартамент, а средствата от сделката били преведени по банкова
сметка *** С.И.И.. Ищцата имала намерение да закупи
два имота - по-малко жилище за майка си и студио, в което да работи. Докато
търсела работно помещение, ответникът установил, че се продава апартамент в
съседство с неговия, но не разполагал с достатъчно средства. Обсъдил проблема
със С.И. и се разбрали тя да преведе по сметката му около 10 000 лева.
През м.декември 2013г. двамата посетили банката и ищцата превела по сметката му
процесната сума.
А. К. твърди, че С.И. обсъдила с нея намерението си да се
разпореди с наследствено жилище и средствата от продажбата да вложи в два имота
– малък апартамент и козметично студио. Ищцата споделила, че след продажбата на
имота услужила на ответника с около 10 000 лева, но до настоящия момент
той не й върнал парите. Тъй като не разполагала с други средства не успяла да
закупи помещение, което да приспособи за козметично студио.
Д.Г. (бивш съдружник на ответника) поддържа, че не му е известно
В.Д. да е получавал пари от С.И.. Твърди, че към 2013г. „Д.“ ООД разполагало с
достатъчно средства. Съдружниците имали намерение да
закупят имот. Тъй като ответникът не бил в града, свидетелят трябвало да вземе
от С.И. около 10 000 лева в брой, за да ги внесе по сметка на дружеството.
Уговорил се с ищцата да се срещнат пред банката. С.И. му казала да изчака да
преведе парите и по-късно му показала платежно нареждане, с което установила,
че сумата е преведена по банкова сметка ***. Свидетелят не конкретизира кога е
извършена трансакцията. Пояснява, че пари на дружеството се съхранявали в дома
на ответника. Заявява, че в периода 2013г. – 2015г. дружеството закупило
няколко имота.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявения
иск е на плоскостта на неоснователното обогатяване, доколкото не се твърди
наличието на облигационна връзка между страните, а сумата се претендира като
получена без правно основание.
С
уреждане института на неоснователното обогатяване, законодателят е
регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс
на друг без правно основание, т.е. без да е налице годен юридически факт, който
да поражда субективно право и корелативно на него правно задължение за това
имуществено разместване. Обогатяването на един субект за сметка на друг при
липса на годен юридически факт е от обективно естество и след като се установи
това неоснователно имуществено разместване, имущественият баланс следва да бъде
възстановен.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД установява
задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият
състав, от който възниква правото на вземане за неоснователно обогатяване в
посочената хипотеза, включва следните кумулативни елементи: обогатяване на едно
лице за сметка на друго; обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на
друго; липса на основание за това имуществено разместване. Отговорността за
неоснователното обогатяване, т.е. възстановяването на неоправданото разместване
на блага между правната сфера на обеднелия и на този, който се е обогатил, се
реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 ЗЗД
се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на
обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете
стойности.
Между страните няма спор относно факта, че
брака им, сключен на 21.03.2014г., е прекратен с решение
за развод №668/05.06.2017г., постановено по гражданско дело №1756/2017г. по
описа на РРС. Не е спорно и обстоятелството, че на 20.12.2013г. С. Дженева прехвърлила от левовата си сметка по сметка на В.Д.
сумата 9926.10 лева.
Ответникът
оспорва произхода на процесната сума с твърдението, че е предоставил средства
на дружеството на ищцата и тя е следвало да ги внесе по личната му банкова
сметка. ***, че С.И. не е разполагала с налични средства.
Тези
твърдения се опровергават от ангажираните в хода на производството
доказателства. От заключението на приетата по делото икономическа експертиза е
видно, че през м.август 2013г. по еврова сметка на С.И.
са постъпили 38 900 евро – продажна цена на недвижим имот и обзавеждане.
На 20.12.2013г. ищцата извършила две банкови операции: прехвърлила 9926.10 лева
от евровата по левовата си сметка, които превела по банковата
сметка на В.Д.. На същата дата, ответникът прехвърлил сумата по сметка на „Д.“
ООД.
Релевантните
за спора факти (установени с извлечения от банковите сметки и заключението на
вещото лице) опровергават показанията Д.Г., който поддържа, че за да бъде извършен
превода на визираната по-горе сума, заедно с ищцата посетил банката, тъй като
ответникът бил извън града и нямал физическа възможност да внесе парите. От
друга страна констатациите на експерта кореспондират с показанията на Д.Б. („..Майка
ми преведе от нейната сметка по сметката на В. сума, около 10 000 лева….
Това се служи в края на 2013г. – месец декември…. Майка ми и В. отидоха заедно
в банката. Вечерта говориха пред мен за това. Двамата се разбраха пред мен,
сутринта да отидат в банката и тя да му преведе парите…. Всички пари на майка
бяха в банката…“).
Липсва
логика в твърденията, досежно действията на ответника, който вместо да преведе
по сметка на „Д.“ ООД сумата, съхранявана в касата на дружеството, предоставил
средствата на ищца, за да ги внесе по банковата сметка на „Д.“ ООД. Очевидно В.Д.
е имал възможност да извърши трансакцията, тъй като в деня, в който С.И.
превела парите от личната си банкова сметка, ***жеството,
т.е. на 20.12.2013г. е имал обективна възможност да посети кредитна институция,
за да осъществи съответните банкови операции.
Анализът
на доказателствената съвкупност по делото води до извод, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, с оглед което претенцията като
основателна следва да бъде уважена изцяло.
Предвид
изхода на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по
делото в размер на: 100 лева – заплатена държавна такса и 120 лева – депозит
вещо лице. Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на адвокат М.Р. 450 лева – адвокатско възнаграждение, определено
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.И.Д.,
ЕГН ********** да заплати на С.И.И., ЕГН **********,
на основание чл.59 ЗЗД сумата: 2500 лева
– частично предявени от 9926.10 лева, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцата, както и 220
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА В.И.Д.,
ЕГН ********** да заплати на адв.М.Р. възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 450 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: