№ 52
гр. ХАСКОВО, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20235600100837 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. В. Д. от град
Хасково, с която се предявява иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ***, т. III, рег. № ****,
н.д. № ***** година от 22.06.2016 година на нотариус Христина Колева, рег.
№ 081 на Нотариалната камара на Република България.
Ищцата твърди, че с договор от 22.06.2016 година е прехвърлила на
М. К. И.а, срещу задължението за издръжка и гледане, собствените 3/4
идеални части от недвижим имот - жилище, представляващ: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор №******.33 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково,
одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006 година на Изпълнителния
директор на АК, с административен адрес: *********, целият с площ от
104,30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж:
обект с идентификатор №******.34, под обекта: обект с идентификатор
№****** и на обекта: обект с идентификатор №******, като самостоятелният
обект се намира в сграда с идентификатор №******, построена в поземлен
имот с идентификатор №******, заедно с 3/4 идеални части от прилежащото
избено помещение №11, цялото с площ от 15,18 кв.м. и 3/4 идеални части от
прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ от 14,61 кв.м., ведно с
1
3,798 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху имота.
Със сключването на договора, за М. И.а било възникнало задължение
за издръжка и гледане на ищцата, като М. И.а следвало да осигурява храна,
отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, като
обезпечи на ищцата сносен и спокоен живот докато тя е жива.
Тъй като М. И.а не изпълнявала задълженията си за издръжка и
гледане на ищцата, последната предявила иск с правно основание чл. 87 ал. 3
от ЗЗД за разваляне на договора и било образувано гр.д. № 693/2021 година по
описа на ХОС. В хода на делото приобретателката М. И.а починала и по реда
на чл. 227 ГПК била заместена от провоприемника си, единствен наследник
М. М. И., приел наследството на майка си М. К. И.а в пълен размер като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Но приелият
наследството М. И. – ответник по настоящото дело, също се дистанцирал от
изпълнението на договора. Ето защо ищцата изпратила на ответника И., на
15.11.2022 година, нотариална покана рег. № 3455, т. II, акт № 130/15.11.2022
година на нотариус Христина Колева, рег. № 081 но НКРБ. С поканата
поискала от ответника не пълна издръжка, а такава в размер, който ще
помогне да преживее останалите месеци от живота. В поканата му посочила и
адрес, на който може да я посети, като по този начин му оказала
необходимото съдействие за изпълнение на договора. Въпреки това,
ответникът И. не извършил нищо от исканото от ищцата и описано в
договора.
Ищцата твърди, че към датата на поканата 15.11.2022 година в
нейния живот настъпила неблагоприятна промяна в сравнение с условията,
които е имала към момента на сключването на договора. Тя станала 7 години
по- възрастна, настъпила голямата инфлация, здравословното й състояние
значително се влошило. Получаваната от нея месечна пенсия в размер на 706
лева била твърде малка за месечната издръжка, тъй като тя страдала от
редица заболявания, а именно: карцином на пикочен мехур, високо кръвно
налягане, вестибулапатия и други, за което била определена с Решение на
ТЕЛК 95% неработоспособност. Ежемесечно закупувала необходимите
лекарства на стойност 150-200 лева, налагало се да спазва хигиенно-диетичен
режим всекидневно. На 04.08.2023 година претърпяла операция на пикочния
2
мехур, след което трябвало да посещава през 20 дни Университетска болница
„Свети Георги” Пловдив за контролни прегледи. От 04.09.2023 година
постъпила в тази болница и била изписана на 07.09.2023 година, като според
Онкологичната комисия се касаело за рецидив на наличното заболяване
карцином и тя била насочена за химиотерапия-интракавитарна след
стадиране. Това следоперативно онколечение било твърде скъпо за ищцата,
бил необходим придружител до Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Свети Георги” ЕАД Пловдив, тъй като тя не била в
състояние да се движи с обществени превозни средства.
Ищцата твърди, също, че притежавала само ¼ ид.ч. от жилищна
сграда от 31 кв.м. на един етаж. Този имот бил закупен на 27.03.2015 година,
ведно с прилежащия поземлен имот, с площ от 442 кв.м., с цел тя и
семейството да живеят заедно, в едно домакинство и така ищцата да
получава помощ и ежедневни грижи от тях, предвид напредналата възраст.
Но понастоящем ищцата живеела в този имот сама, тъй като синът Д.Н.
починал, а снаха Д.А. и внук Б.Н. живеели и работели в чужбина.
Въпреки заместването на М. И.а в исковия процес по гр.д. №693/2021
година по описа на Окръжен съд Хасково, както и след получаването на
изричната нотариална покана на 15.11.2015 година, ответникът така и не
пристъпил към изпълнение на задълженията на приобретателя по алеаторния
договор. Повече от това – като взискател образувал срещу нея изпълнително
дело № 515/2018 година по описа на ЧСИ Николета Кавакова, за събиране на
задълженията на ищцата под формата на лихви. През месец декември 2022
година М. И. поискал от ЧСИ да продаде неин поземлен имот с площ от 600
кв.м., находящ се в град Ивайловград. Продажбата била осъществена на
12.01.2023 година, ищцата се лишила от този недвижим имот, в което съзира
проява на явно неуважение и пренебрежение към нейната личност от страна
на М. И..
С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищцата
прави искане за уважаване на предявения от нея иск с правно основание чл. 87
ал. 3 от ЗЗД и за разваляне на процесния договор. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът М. М. И. от град Хасково
подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск с доводи за
3
недопустимост и неоснователност. Счита, че поради формираната СПН с
решение по гр.д. № 693/2021 година по описа на Хасковския окръжен съд,
настоящият иск е недопустим. Признава, че след смъртта на М. И.а
процесният имот е преминал в негов актив, като единствен законен наследник.
Признава също и това, че не е престирал действия по гледане и издръжка на
ищцата. В същото време твърди, че извършването на такива не се е налагало,
тъй като собствените средства на ищцата били достатъчни за гледането и
издръжката . Представените от ищцата доказателства – медицински
документи били ирелевантни, тъй като касаели здравословното състояние на
ищцата в период от време, предхождащ влизането в сила на решение по гр.д.
№ 693/2021 година на ХОС. Т.е. те не установявали новонастъпили
обстоятелства, които да определят възникването на необходимост от завишени
по размер средства за издръжка през исковия период, визиран с настоящата
ИМ. Освен това, ищцата не установявала – какъв размер парични средства
били необходими за лечение, за да бъдат съпоставени с материалните
възможности на ищцата. Последната, въпреки пенсионната си възраст,
полагала постоянно труд по нерегламентирани правоотношения, по който
начин добавяла за себе си немалко доходи. Липсвали доказателства за това – с
какви материални възможности е разполагала ищцата по времето, когато е
било водено гр.д. № 693/2021 година на ХОС и сега, за да бъдат съпоставени.
С тези и останалите доводи ответникът прави искане за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и за присъждане на деловодните разноски.
След като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, както и във връзка със становищата на страните, ХОС приема
за установено следното:
Между страните е безспорно и се установява от нотариален акт №
*** т. III рег. № **** д. № 311/2016 година, на 22.06.2016 година между
ищцата М. Д. В. и М. К. И.а е сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане. Предмет на договора са били
притежаваните от ищцата 3/4 идеални части от следния недвижим имот:
жилище, съставляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
№******.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със заповед №РД-18-
63/05.10.2006 година на Изпълнителния директор на АК, с административен
адрес: *********, целият с площ от 104,30 кв.м., със съседни самостоятелни
4
обекти в сградата: на същият етаж: обект с идентификатор №******.34, под
обекта: обект с идентификатор №****** и на обекта: обект с идентификатор
№******, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор
№******, построена в поземлен имот с идентификатор №******, заедно с 3/4
идеални части от прилежащото избено помещение №11, цялото с площ от
15,18 кв.м. и 3/4 идеални части от прилежащото таванско помещение №11,
цялото с площ от 14,61 кв.м., ведно с 3,798 % идеални части от общите части
на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота. Не се спори и
относно това, че по силата на този договор за приобретателя М. К. И.а е е
възникнало задължението „ да поеме за в бъдеще издръжката и гледането на
прехвърлителката, като осигурява храна, отопление, грижи при немощ и
болест, било лично или чрез трето лице, и да обезпечи сносен и спокоен
живот, какъвто е живяла здосега, докато е жива, и доколкото нейните
собствени средства не са достатъчни за това“.
Безспорно е по делото, че ответникът М. М. И. е син и единствен
наследник на М. К. И.а, както и че е приел нейното наследството,
следователно се явява правоприемник на всички нейни права и задължения, в
това число и тези, възникнали от процесния договор.
На 13.06.2023 година е влязло в законна сила Решение №
153/17.05.2022 година по гр.д. № 693/2021 година на Окръжен съд – Хасково, с
което е отхвърлен предявеният от М. В. Д. срещу М. К. И.а (заместен в хода на
исковото производство от М. М. И.) иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД
и с предмет, сходен с този по настоящото дело – за разваляне на процесния
договор, сключен на 22.06.2016 година. В решаващите си мотиви към Решение
№ 175/28.10.2022 година по в.гр.д. № 333/2022 година, АС-Пловдив акцентира
върху липса на отправено искане от страна на прехвърлителката към
приобретателя за даване на издръжка, респ. грижи, както и на това, че не е
проведено доказването на обстоятелството, че М. Д. има нужда от такава
издръжка и/или грижи.
Видно от представената и приета като доказателство нотариална
покана рег. № 3455 том 2 акт. 130 по регистъра на нотариус Христина Колева,
М. В. Д. е отправила писмено изявление до М. К. И., с което му е заявила, че
предвид напредналата възраст, влошено здравословно състояние,
ограничени собствени средства и имущество, се нуждае от допълнителна
5
издръжка, а именно - по 350 лева ежемесечно за разходите за храна и режийни
разноски, еднократно сумата 800 лева за закупуване на зимно облекло и
обувки, както и по 180 лева през зимните месеци за покриване на разходи за
отопление. Поканила е ответника да заплаща тези суми с телеграфен запис,
чрез посочения в изявлението пощенски клон. Видно от положената от
нотариуса заверка, М. М. И. И. е получил нотариалната покана лично, на
21.11.2022 година.
В подкрепа на твърденията си за ограничени финансови
възможности ищцата ангажира писмени доказателства: Видно от копие от
разпореждане от 30.06.2023 година, издадено от НОИ-ТП-Хасково, считано от
този момент определеният на ищцата размер на пенсията, ведно с добавката е
706,73 лева. Според писмо от 14.06.2024 година на НОИ-ТП-Хасково, през
месеците декември 2023 година – юни 2024 година ищцата е получавала
ежемесечно пенсия в размер по 706,73 лева, в това число: 523,04 лева – лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от починал съпруг – 183,69
лева. Освен това, за периода след 13.06.2023 година до 31.03.2024 година са
били изплащани социални помощи в размер на по 126 лева месечно
(удостоверение от 11.04.2024 година, издадено от АСП-ДСП-Хасково), през м.
септември 2023 година - допълнителна помощ в размер на 546,95 лева, а през
м. февруари и м. март 2024 година размерът на помощите е бил по 131,50
лева.
Доколкото ищцата твърди, че разполага с ограничени финансови
средства за ежедневните си нужди, релевантни се явяват доказателствата не
само за приходите, които получава, но и за задълженията, които има. Така, от
удостоверение изх. № 1651/13.01.2025 година, издадено от ЧСИ Николета
Кавакова се установява, че ответникът М. И. е взискател, а ищцата М. Д. –
длъжница по изпълнително дело № 515/2018 година по описа на същия
съдебен изпълнител. Към 13.01.2025 година М. Д. дължи на М. И. сумата
10260,99 лева. Няма данни за предприети действия за принудително
изпълнение, но от изявлението на процесуалния представител на ответника в
с.з. на 20.01.2025 година става ясно, че тази сума е останала неизплатена
поради липса на друго имущество на М. Д., от което М. И. да се удовлетвори.
Това изявление кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства: от нотариален акт от 27.03.2015 година (л.26-27) е видно, че
6
ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от жилищна сграда в **********, която е с
площ 23 кв.м. и е на един етаж (ид. 77195.704.87.1), ведно със
селскостопанска постройка с площ 8 кв.м. (ид. 77195.704.87.2), ведно с
прилежащия поземлен имот, с площ от 442 кв.метра (ид. 77195.704.87).
Ответникът не оспорва твърдението на ищцата за това, че понастоящем тя
няма друго недвижимо имущество, от което да реализира допълнителни
доходи за издръжката си. Не се оспорва и твърдението, че семейството на
ищцата е закупило този имот с цел да живеят заедно и така да я подкрепят, но
след смъртта на сина на ищцата Д.В.Н., снаха Д.А. и внукът Б.Н. заминали
да живеят в чужбина. А от представената и приета като доказателство по
делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
(л.72), подадена от М. Д., също неоспорена, е видно, че тя е вдовица и
описаният имот (по-точно ¼ ид.ч. от него) за нея се явява единствен и в него
живее понастоящем.
Приетото като доказателство по делото постановление за
разпределение от 22.02.2023 година, постановено по същото изпълнително
дело, съдът няма да обсъжда, тъй като касае изпълнението за периода преди
13.06.2023 година - датата на влизане в законна сила на Решение по гр.д. №
693/2021 година на ХОС.
От представената и приета по делото медицинска документация се
установява, че здравословното състояние на ищцата е силно влошено. Тя
страда от заболяване „хипертонично сърце“ и има разстройство на зрението
(л.14). С експертно решение от 17.07.2020 година е определена трайно
намалена работоспособност – 95%, пожизнено, като оценката на
работоспособността е извършена след констатиране на онкологично
заболяване на пикочния мехур и извършена операция. Тези доказателства
касаят обстоятелствата, настъпили преди датата 13.06.2023 година, но са
релевантни, тъй като касаят трайно и продължаващо до сега състояние на
ищцата, при това с негативно развитие. Така, видно от епикриза от 07.09.2023
година (л. 25), ищцата е била лекувана в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив,
като на 05.09.2023 година е била извършена операция поради рецидив на
онкологичното заболяване, след което ищцата е била насочена за
химиотерапия (л.23). С Решение от 19.09.2023 година на комисия по
онкология (л.24) е потвърдено наличието на уротелен карцином с висока
степен на малигненост, поради което е било взето решение за прилагане на
7
химиотерапия. Стадирането е проведено в периода 04.10.2023 година –
06.10.2023 година, когато тя е била хоспитализирана в „СБАЛ по онкология –
Хасково“. Прието е, че болестта е стабилна и ищцата е изписана с
предписание за химиотерапия с Калвегакс и спазване на хигиенно-диетичен
режим. Следващото хоспитализиране на ищцата е в МБАЛ-Хасково за
периода 05.12.-07.12.2023 година (епикриза л. 73-75), като тя отново е била
подложена на оперативна интервенция, свързана с основното заболяване –
злокачествено новообразувание на пикочния мехур. Изписана е с предписание
да приема медикаменти и да следи уроинфекцията.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.
С.К.К. – дългогодишна приятелка на ищцата, се установява, че за овладяване
на болестното състояние се налага ищцата да прилага лечение. Поради това
свидетелката, която била медицинска сестра, я посещавала в дома , слагала
инжекции и системи. Ищцата много тежко понасяла химиотерапията, като
непрекъснато повръщала. Според наблюденията на св. К., които били трайни и
системни, ищцата се справяла в ежедневието си много трудно, буквално
изнемогвала – парите за издръжката и лечението не достигали. Поради това
ищцата заемала от св. К. различни суми, които понякога връщала, друг път –
не, но свидетелката проявявала разбиране, тъй като виждала, че ищцата няма
откъде да набави пари, за да върне дълга. Налагало се и храна да занесе, тъй
като нямало кой да напазарува, а когато била на легло – отивала да
сготви. Жилището на ищцата представлявало една къща, състояща се от една
стаичка и преддверие. През зимата на 2023/2024 година в жилището се
появила влага, поради което се наложило ищцата да вика майстори за ремонт.
Свидетелката твърди, че ищцата няма физическата възможност да работи като
болногледачка, повече от това – налагало се и самата нея да я гледат на легло,
да я мият и чистят.
Свидетелката И. Д. С. също е дългогодишна приятелка на ищцата, а
преди това и съседка. И досега те запазили близките си отношения, като се
виждали поне два пъти седмично, а освен това всяка вечер си говорили по
телефон. Св. С. твърди, че ищцата живее много скромно и дори оскъдно.
„Едва свързва двата края“, тъй като не стигала пенсията за издръжката и
лекарствата. В тази връзка нееднократно ищцата молила св. С. за паричен
заем, но и самата свидетелка не винаги имала възможност да помогне.
8
Знаела, че на ищцата помагат и други хора, в това число св. К. давала
пари за закупуване на лекарства, които стрували 48 лева, но повече не
разпитвала за това. Винаги се отзовавала когато ищцата искала помощ – да
напазарува, да занесе лекарства, при нужда – да спи при нея. Имало случай
ищцата да е цяла седмица на легло, да повръща много и през това време
свидетелката оставала да помага. След претърпяната операция тя не се
чувствала добре, налагало се лечение, тя редовно ходила на лекари, а освен
това няколко пъти пътувала до Пловдив във връзка с лечението си. Св. С.
настоява, че ищцата не работи „абсолютно никъде“. В противен случай тя би
го знаела, тъй като с ищцата си говорили ежедневно, споделяли за станалото
през деня и свидетелката била уверена, че М. Д. не би скрила от нея
обстоятелството, че работи.
Съдът кредитира показанията както на св. К., така и на св. С., тъй
като те са пълни, ясни, житейски приемливи и достоверни, кореспондират
помежду си и със събраните писмени доказателства за здравословното
състояние на ищцата, лечението и за размера на получаваната от нея
пенсия. Ответната страна подложи на съмнение твърдението на св. К. за това,
че тя често посещава ищцата в дома – поради отдалеченост на жилищата им
и затруднения в ходенето на самата свидетелка, както и относно финансовите
възможности на св. К., също пенсионерка, да дава парични заеми на ищцата.
Но свидетелката даде логични и ясни отговори на всички поставени
въпроси – тя живеела заедно с дъщеря си, която помагала и давала пари, а
до дома на приятелката си М. В. ходела с такси. Тези твърдения не бяха
опровергани или разколебани с други събрани по делото доказателства. Ето
защо съдът приема показанията на св. К. за достоверни и ги кредитира.
При първоначалния разпит, извършен в с.з. на 03.06.2024 година, св.
П. П. И. (състои в родствена връзка с ответника М. И.) твърди, че с ищцата М.
В. те се срещнали в Гърция през 2021 година, като ищцата била доведена от
нейна приятелка на име М., за да намери работа като болногледачка на
стари хора. Завели я в една къща, но тя не харесала работата и отишла да
работи в друго село. В началото на 2022 година св. И. се обадила по телефон
на ищцата, попитала я къде се намира, на което М. В. отговорила, че не
харесало в Гърция и се прибрала в Хасково, където гледала стари хора. През
месец март 2024 година св. И. се срещнала в Хасково с приятелка на ищцата,
която споделила, че М. В. е в града и „гледа един дядо“. При извършения от
9
съда преразпит в с.з. на 20.01.2025 година, св. И. заявява, че се е объркала за
годините. Твърди, че срещата им в Гърция се е осъществила през 2018 година.
Освен това твърди, че след като се завърнала в България през м. август 2024
година, в личен разговор с д-р П., практикуващ и живущ в град Хасково, тя
разбрала, че М. Д. гледа 90-годишния му баща. Свидетелката твърди, че
самата тя в момента работи в град Хасково, гледа възрастна жена и при работа
30 дни в месеца, т.е. 7 дни в седмицата, по 7 часа, тя получава възнаграждение
1000 лева.
Св. К.Г.Г. твърди, че с ответника И. състои в делови отношения и в
тази връзка се виждат от време на време. Тъй като И. бил юрист, а
свидетелката била студентка и следвала право, ответникът я запознал с
неговия личен проблем с М. В. Д.. Показанията на този свидетел са
пространни, но, обобщено, от тях се извежда, че на 05.11.2024 година те
предприели разследване с предмет – дали М. В. работи, след което издирване
– къде работи. В тази връзка ответникът разпитал негов познат, работещ за
„социален патронаж“, дали посещава един адрес в град Хасково и ако да – за
кой носи храна там. Интересът на ответника и свидетелката бил провокиран
от това, че няколко месеца преди това, през м.май 2024 година те забелязали
ищцата Д. да се движи около два жилищни блока, находящи се на този адрес.
Така, от служителя на „социален патронаж“ те узнали, че М. Д. редовно
сутрин между 8-8.30 часа влизала в сградата, вратата на която се отваряла с
помощта на чип или карта, а освен това – че между съседите се говорило, че тя
гледа възрастен човек с фамилия П., около една година. Освен това, в началото
на м.декември 2023 година св. Г. и ответникът заедно посетили зъболекар,
който направил забележка на М. И. за лошо поддържане на зъбите и му дал за
пример леля му – М. Д. В.. Заявил му, че ищцата също била негова пациентка,
ходила при него често и то за много скъпи манипулации, които не много
възрастни хора биха могли да си позволят.
След като съпостави дадените от свидетелката П. И. показания –
първоначални и тези, дадени при преразпита, съдът счита, че те не следва да
бъдат кредитирани с доверие. Това е така, защото, на първо място,
показанията на св. И. са непоследователни и вътрешно противоречиви. В с.з.
на 03.06.2024 година тя разказва за своята среща и телефонна комуникация с
ищцата, като ги „поставя“ времево в периода 2021 година – началото на 2022
10
година. По жалба от М. Д. е била образувана преписка № 2471/2024 година по
описа на РП-Хасково за проверка – дали е извършено престъпление срещу
правосъдието, а именно лъжесвидетелстване. Преписката е приключила с
отказ да се образува наказателното производство (с мотиви за липса на
субективния елемент – съзнателно изричане на неистина пред съд, както и че
дадените от П. И. показания са ирелевантни към предмета на настоящото
дело, тъй като касаят предходен период). Но до тези изводи прокуратурата е
стигнала след като П. И. е потвърдила, че съобщените от нея събития са се
осъществили по-рано. От тук съдът приема, че при извършения на 20.01.2025
година преразпит, св. И. се „поправя“ не като акт на добросъвестност на
свидетел, а след като в друго, прокурорско производство е била установена
обективната истина, различна от съобщеното от нея пред настоящия съд. Това
като цяло срива доверието на съда в добросъвестността на свидетелката при
даване на показания за всички факти и обстоятелства по настоящото дело. На
следващо място: Св. П. И. е разпитана за първи път в с.з. на 03.06.2024
година. При разпита и двете страни по делото са били представлявани от
техни адвокати, които са задавали въпросите си за всички релевантни към
делото обстоятелства. При този разпит св. П. И. не споменава въобще за
факти и обстоятелства, които са в центъра на спора и за които свидетелства
при преразпита в с.з. на 20.01.2025 година, а именно – за начина, по който е
узнала, че ищцата работи и кога е станало това, къде работи и кой възрастен
човек конкретно гледа. Повече от това, св. П. И. допълва показанията си едва
след като друг доведен от ответника свидетел – К. Г. (разпитана на 18.11.2024
година) в показанията си твърди, че след предприето проучване и наблюдение
за ищцата установили, че тя гледа един възрастен мъж. По този начин,
показанията в с.з. на 20.01.2025 година на св. П. И. са дадени с цел да се
развие и допълни съобщеното от св. К. Г. и най-вече с цел да се обслужи
защитната теза на ответника М. И.. На следващо място, показанията както на
св. И., така и на св. Г. се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства – както гласни, така и писмени. От кредитираните гласни
доказателства, които кореспондират с медицинската документация,
приобщена по делото, става ясно, че ищцата е 78 годишна жена, със сърдечни
проблеми и тежко здравословно страдание – онкологично заболяване, във
връзка с което е претърпяла през процесния период хирургични интервенции
и лечение, включително с химиотерапевтици. Ценейки показанията на св. С.
11
и К. за това, че ищцата трудно сама за себе си се грижи, неведнъж е била на
легло и се е нуждаела от гледане и медицински манипулации, често е
посещавала лекари и е предприемала пътуване до Пловдив във връзка с
лечението , съдът намира недостоверни внушенията на св. Г. за това, че М.
Д. ежедневно, всяка сутрин между 8-8.30 часа отива на работа, за да полага
грижи за възрастен болен. Св. Г. изнася тези твърдения на 18.11.2024 година и
заявява, че ищцата работи вече близо година. Това е в противоречие с данните
от медицинската документация, според която през м. септември 2023 година
на ищцата е била извършена операцията по повод карцином, близо до този
период тя е преминала комисия по онкология, която е предписала изследвания
за стадиране, през октомври 2023 година е било констатирано, че болестта е
стабилна, т.е. не е в ремисия и е предписана химиотерапия, а през м.
декември 2023 година е подложена на нова оперативна намеса. В обобщение,
съдът приема, че показанията на свидетелите Г. и И. не намират опора в
останалия доказателствен материал, недостоверни са и не следва да бъдат
кредитирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, основан на
твърдението на ищеца за неизпълнение на задълженията на приобретателя по
договора за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу
поемане на задължение за издръжка и гледане.
Възникналото облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за прехвърляне на идеални части от имот срещу поети
бъдещи задължения за издръжка и гледане, се установява от представения по
делото нотариален акт. Този факт не е спорен между страните. С доклада си
по чл. 146 от ГПК съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
М. М. И. е единствен наследник по закон на М. К. И.а, че е приел наследството
, съответно – встъпил е в задълженията на приобретателя по договора, на
място на починалата му майка М. И.а; че както в хода на производството по
гр.д. 693/2021 година на ХОС (след смъртта на М. И.а), така и от момента на
изпратената и получена от М. И. нотариална покана на 15.11.2022 година, той
не е изпълнявал задълженията на приобретател по договора – нито изцяло,
нито отчасти.
12
Ответникът се противопоставя на иска с основно твърдение, че
ищцата не се е нуждала от гледането и издръжката, тъй като собствените
материални средства са били достатъчни.
По общо правило, по иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД в тежест на ответника е
да докаже, че е предоставил изпълнение в обема, визиран в алеаторния
договор. За да прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на
договорните задължения от страна на приобретателя по отношение на
прехвърлителя, съдът е длъжен да определи обема на договорените
задължения, тълкувайки клаузите на договора. Едва след като същността на
поетото задължение за издръжка и гледане бъде дефинирано от съда, то
следва да се съпостави с конкретните нужди на лицето- кредитор, като
съобрази възрастта му и нуждите от грижи с оглед на здравословното му
състояние. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в
обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка
и всички необходими грижи. Ако в договора задължението на приобретателя е
описано като "издръжка и гледане", издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Безспорно е, че
за да бъде уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и развален договор за прехвърляне
право на собственост срещу бъдещи грижи и издръжка, е без значение дали
неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или
частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на
алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на
пълно неизпълнение.
В конкретния случай, задължението на приобретателя се състои в
поемане на издръжката и гледането на ищцата, като приобретателят
осигури храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез
трето лице, и обезпечи сносен и спокоен живот, какъвто е живяла досега,
докато е жива. В процесния договор е обективирано специално условие –
изпълнението се дължи тогава, когато собствените средства на ищцата не са
достатъчни за поемане на издръжката и гледането . Това е основният спорен
въпрос по делото и около него страните концентрираха доказването си.
По делото безспорно се установи, че прехвърлителката е на 79 години,
13
с влошено здравословно състояние има сърдечно и онкологично заболяване,
което не е в ремисия, а е признато по съответен ред за стабилна болест. За
процесният период, който датира от влизане в сила на предходното решение
по иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД между същите страни и със същия предмет –
13.06.2023 година, здравословното състояние на ищцата се е влошило
значително. Тя е била подложена на оперативни интервенции, като не са
необходими специални знания за преценката, че след такива лечения следва
възстановителен период, през който на ищцата е бил предписано спазване на
хигиенно-диетичен режим и контролиране на уроинфекциите. Тя е
пролежавала в болнични заведения за стадиране на заболяването , след
което е била предписана химиотерапия. През възстановителните периоди тя
се е нуждаела от подкрепа на други лица, тъй като е била на легло, не е
можела да си напазарува храна, да си купи лекарства, да се погрижи за своя
бит. Поради това се е налагало и се налага да търси помощ от своите
приятелки (св. С. и св. К.), включително и парична такава. Във връзка със
заболяването тя има нужда да посещава съответните медицински
специалисти, включително и такива в град Пловдив. Следователно ищцата
има доказана нужда от грижа, изразяваща се в помощ в домакинството,
пазаруване, водене на лекар, гледане през времето на възстановителните
периоди след предприетите операции и химиотерапия. Съдът не възприема
доводите на процесуалния представител на ответника, че ищцата е в добро
здраве, позволяващо да работи системно и така да заработва необходимите
средства, за да покрива нуждите си, тъй като не намират опора в
кредитираните доказателства. Здравословното състояние на човек не е
статично състояние, още повече когато се касае за възрастен човек. В редица
случаи в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на
прехвърлителя и др. обстоятелства свързани с него, се налага промяна във
вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за
да бъде изправен приобретателят следва да предоставя целият обем от грижи,
продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един
период от действието на договора определени грижи са били достатъчни за
нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат
недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на
договора. Така че дори и да се приеме, че в предходен момент ищцата е
работила, независимо че е била пенсионерка, не следва изводът за добро
14
здраве и липса на нужда от гледане и подпомагаща издръжка.
С отправената до ответника нотариална покана ищцата е рамкирала
исканията си към приобретателя и те касаят само предоставяне на средства за
издръжка, които ще допълват нейните собствени доходи. Уговорката между
страните, постигната при сключването на алеаторния договор, е обвързана с
изрична клауза, че тя ще се изпълнява „ако собствените на прехвърлителката
средства не са достатъчни за това“. При тълкуване на тази клауза съдът
приема, че последното изречение се отнася за издръжката, в това число
осигуряването на храна, отопление, обезпечаването на сносен живот. Що
касае уговореното гледане – грижи при немощ и болест, то те се дължат и без
покана, по силата на сключения договор, в пълен необходим обем така, че
ищцата да води спокоен живот. Освен това, отправянето на покана да се
изплаща издръжка в определени размери не отменя задължението на
приобретателя по договора да дава дължими грижи. Съдът, обаче, е обвързан
от отправените към него искания. И след като ищцата настоява за разваляне
на договора поради недаване на издръжка, то следва да се произнесе на тази
плоскост.
Т.е. за да бъде уважен предявеният иск, следва да се докаже, че
ищцата има нужда от допълнителни парични средства за издръжка – без
значение дали в пълен претендиран от нея с нотариалната покана размер или
само част от сумите, тъй като както вече бе посочено по-горе - дори и
частичното неизпълнение неизпълнение на алеаторното задължение за
издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.
По делото се установи, че ищцата разполага с около 880 лева месечно,
с произход пенсия и социални помощи. Вдовица е, живее сама, единственият
син е починал и около нея няма други близки, на чиято материална помощ
да разчита. Налага се сама да покрива всички консумативни разноски за
жилището – електричество, отопление, вода, неотложни ремонти, разходи за
битови нужди, за храна, облекло и лечение. Няма никакво имущество,
посредством продажба или отдаване под наем на което да реализира
допълнителни парични средства. Тук следва да се отбележи, че самият факт,
че на ищцата са отпуснати социални помощи по чл. 70 от Закона за хора с
уврежданията, дава основание да се приеме, че компетентните социални
служби са проверили финансовото състояние на ищцата и са приели, че тя
15
отговаря на условията за подпомагане. Като отделно перо в необходимите на
ищцата парични средства следва да се изведе това за лечение. Ответникът
настоява, че лечението на онкологично болни не се заплаща от пациентите.
Това действително е така, но не са необходими специални знания за това, че
след всяко хирургично лечение, по време на възстановяването болният понася
значителни разноски – за спазване на хигиенно-диетичен режим и за
контролиране на уроинфекциите, каквото предписание е било дадено на
ищцата. Освен това, ищцата за своя сметка е понасяла пътни разходи за
посещение на медицински специалисти във връзка със заболяването си, в това
число в град Пловдив. Болен на легло, в това число и в домашни условия, се
нуждае от медицински персонал. В случая, ищцата е получавала такава помощ
от своята приятелка и мед.сестра св. К., която е поставяла системи и
инжекции. А другата приятелка св. С. я е гледала докато е била неспособна
да се изправи на крака поради немощ и повръщане. И двете свидетелки са
дали своята помощ без заплащане, на доброволни начала. Но по този начин те
са спестили на ищцата разходи за мед.обслужване и болногледач, които също
формират размера на необходимата на М. В. издръжка.
Съдът се съобразява с данните на НСИ за необходимата месечна
издръжка на човек за процесния период, след което приема, че получаваните
от ищцата доходи, дори и в тях да бъде включена еднократно изплатената през
м.септември 2023 година сума 673 лева, са крайно недостатъчни за покриване
на нуждите на ищцата, включая тези за поддържане на здравето . В тази
насока са и показанията на свидетелите К. и С. за това, че на ищцата често
се налага да търси от тях суми на заем за покриване на ежедневните си
разходи.
Основният спорен въпрос по делото е за това – дали ищцата работи и
заработва допълнителни парични средства, които да задоволят описаните по-
горе нейни нужди. Това твърдение е въведено от ответника и доколкото това е
положителен за него факт, то в негова тежест е и да проведе пълно и главно
доказване.
Съдът по-горе вече изложи доводите си защо не кредитира
показанията на свидетелките К. Г. и П. И., а други доказателства за
твърденията си ответникът не представя. Но дори и да се кредитират тези
гласни доказателства, това по мнение на настоящия състав няма да доведе до
16
различни изводи. Това е така, защото по делото не се установява никаква
конкретика – какви парични средства получава ищцата от работата си като
болногледач, за какъв период, системно или епизодично. Св. И. в показанията
си твърди, че за работата си 30 дни в месеца, по 7 часа на ден, за гледане на
болен човек тя получава 1000 лева. Няма никакви индикации по делото за
това, че ищцата, дори и да е работила, то при същите условия. По делото е
категорично доказано, че през есента 2023 година ищцата е била болна и
неспособна да работи. От тук – ако е работила през времето, когато
състоянието е позволявало – колко време, колко е спечелила и дали
заработеното е било достатъчно да покрие цялостно нуждите или все пак
през някои от месеците И. е следвало да дава издръжка (все в план, че дори
и частичното неизпълнение води до разваляне на алеаторния договор).
Ищцата е пенсионерка на 79 години и предвид напредналата си
възраст и болестно състояние, дори и да работи, то несъмнено го прави
поради неотложна необходимост от средства за живот и лечение. Това, от една
страна, още веднъж свидетелства за наличието на нужда от парична издръжка,
а от друга – ако работи, ищцата сама си допълва издръжката, която по силата
на процесния договор дължи ответникът. Т.е. предвид конкретните
обстоятелства по делото, дори М. Д. и да работи и заработва някакви средства,
това не отменя задължението на ответника И. да осигурява нужната
издръжка за преживяване.
Освен това, дори и да бъдат кредитирани показанията на св. К. Г., то
съобщеното от нея сочи на още-по големи нужди на ищцата от средства за
издръжка и лечение. Св. Г. твърди, че в личен разговор със зъболекаря на
ищцата разбрала, че последната често ползва медицинските му услуги и при
това прилаганите й манипулации са скъпи. Денталното лечение е част от
грижите, които всеки човек следва да полага за здравето си, а това че ищцата е
на 79 години съвсем не означава, че следва да неглижира това лечение или да
търси най-евтение му методи.
Установи се, че отношенията между страните са много обтегнати. По
делото се събраха доказателства за това, че ищцата има качеството на
длъжник в изпълнително производство с взискател – М. И.. По това изп.дело
не се предприема изпълнение, но само поради изчерпване на имуществото на
длъжника М. Д., срещу което да бъде насочено изпълнението. Вместо да
17
помага на ищцата – с пари и грижи, ответникът противодейства, в това
число инициира проверки за законността на сградата (констативен протокол
на ДАГСИ към Община Хасково от 23.10.2024 година и преписката по която е
издаден), в която се намира единственото жилище. При това няма никакви
индиции по делото – въпросът относно законността на построяването на тази
сграда да засяга интересите на ответника И.. А предвид изводите на
комисията, няма основание да се приеме, че М. И. е бил воден от желанието да
отстоява законността в строителството.
В заключение, съдът счита, че по делото се доказа, че
прехвърлителката има нужда от издръжка, тъй като собствените средства не
са достатъчни за покриване на нуждите . В случая се установи по безспорен
начин, че ищцата е поискала такава издръжка (първоначално с ИМ по гр.д. №
693/2021 година на ХОС, а след това с изрична нотариална покана), но
ответникът не предоставя необходимата такава на ищцата съобразно нуждите
й, още пък по – малко да предоставя такава ежедневно и постоянно, както се
изисква съобразно утвърдената съдебна практика.
Поради гореизложеното предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените в настоящото
производство разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
направените от ищцата разноски са в размер на 1975,67 лева, от които 10 лева
за снабдяване с документи, 465,67 лева – заплатена държавна такса и 1500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени и
доказателства за реалното извършване на разноските, поради което следва да
бъдат присъдени така, както са заявени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения с нотариален акт № ***, т. III, рег. № ****, н.д.
№ ***** година от 22.06.2016 година на нотариус Христина Колева, рег. №
081 на Нотариалната камара на Република България, договор, сключен между
М. Д. В. – прехвърлител и М. К. И.а (починала и заместена от неин син и
18
законен наследник М. М. И.), договор за прехвърляне на собствеността върху
недвижим имот, срещу задължението за издръжка и гледане, на собствените
на М. Д. В. 3/4 идеални части от следния недвижим имот - жилище,
представляващ: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №******.33
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община
Хасково, област Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006 година
на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: *********,
целият с площ от 104,30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същият етаж: обект с идентификатор №******.34, под обекта: обект с
идентификатор №****** и на обекта: обект с идентификатор №******, като
самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор №******,
построена в поземлен имот с идентификатор №******, заедно с 3/4 идеални
части от прилежащото избено помещение №11, цялото с площ от 15,18 кв.м. и
3/4 идеални части от прилежащото таванско помещение №11, цялото с площ
от 14,61 кв.м., ведно с 3,798 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху имота.
ОСЪЖДА М. М. И. от ********, ЕГН ********** да заплати в полза
на М. Д. В. от *********, с ЕГН ********** сумата от 1975,67 лева –
деловодни разноски, направени по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
19