№ 42992
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110131455 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде отхвърлено, доколкото ответникът не оспорва факта на извършено пълно
погасяване от ищеца на задълженията по договора за кредит.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на задачите, поставени в исковата молба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от 10:00 ч., за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,41 лева, представляваща
недължимо платена сума над главницата по договор за кредит при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. В условията на евентуалност на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 230,41
лева, представляваща недължимо заплатена такса за експресно разглеждане по договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
1
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит
№****/10.01.2024 г. при следните условия: размер на предоставената в заем парична сума –
1 300 лева; срок на договора – 17 дни; годишен лихвен процент от 40,97%,, ГПР - 49,90 %. В
общия дължим размер на дължимата сума по кредита била включена и такса „бързо
разглеждане“ в размер на 212,94 лева. На 22.01.2024 г. ищецът погасил предсрочно
задълженията си по процесния договор за кредит, като заплатил сумата от 1 530,41 лева.
Ищецът посочва, че договорът за кредит е изцяло нищожен, тъй като клаузата, предвиждаща
заплащане на договорната лихва по кредита, е уговорена в противоречие с добрите нрави и
има неравноправен характер. Посочва, че уговорената такса за експресно разглеждане
прикрива способ за натрупване на печалба от ответното дружество, а същевременно е
уговорена в нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да конкретизира в договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Ищецът оспорва като недействителна клаузата, уреждаща
приложимия ГПР по договора за кредит, доколкото при формиране на размера не са
включени уговорените такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на кредита,
част от общите разходи по кредита. Оспорва посочената клауза като неравноправна, т. к.
посредством нея потребителя се подвеждал относно съответствието на ГПР със законовото
ограничения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът сочи, че ответникът не е формулирал ясно и
разбираемо какви разходи формират ГПР. Сочи че, липсата на правилно посочен ГПР в
договора за кредит и непосочването на всички формиращи го елементи, съставлява
основание за прогласяване нищожността за договора за кредит в цялост. Ищецът оспорва
действителността на договора за кредита поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПК. В условията на евентуалност ищецът оспорва вземанията за начислена такса за
експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита поради противоречие с чл.
10, ал. 2 ЗПК, чл. 33 ЗПК, противоречие с добрите нрави. Въз основа на така изложените
твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 230,41
лева, представляваща недължимо платена сума над главницата по договора за кредит при
начална липса на основания, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 230,41 лева, представляваща недължимо
заплатена такса за експресно разглеждане по договор за кредит. Претендира за сторените
съдебни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.Бг“ ЕООД е депозирал отговор, в който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че между П. С. И. и
„Вивус.Бг“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за
кредит №****/10.01.2024 г. при посочените от ищеца условия, както и че задълженията по
договора са погасени предсрочно, като от ищеца е заплатена сумата в общ размер от
1 530,41 лева. Твърди, че с нея са погасени съответно главница – 1 300 лева, договорна лихва
– 17,47 лева и такса експресно разглеждане – 212,94 лева. Относно договорната лихва
разяснява, че на основание чл. 12.2 от Общите условия приложими към договора при
предсрочно погасяване кредитополучателят има право на съответно намаление на лихвата за
предоставяне на кредита, съответно сумата от общо дължимия по договора размер 1537,69
лева е намалена на 1530,41 лева. Ответникът посочва, че срещу таксата за експресно
разглеждане на кредита била предоставена услуга по срочно извършване на проверка и
получаване на отговор спрямо резултата от извършената проверка за кредитоспособност на
заявилото искане за отпускане на кредит лице. Така предоставената услуга не съставлявала
задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала възможностите за
кредитополучателя за получи кредит. Ответникът посочва, че при сключване на процесния
договор за кредит са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорът за
кредит съдържал ясно посочени ГПР, годишен лихвен процент размер на задължението,
разпределено по пера, общата сума дължима от кредитополучателя, поради което счита, че
не са налице твърдените от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като излага
обстойни доводи. Посочва, че ищецът има качеството на кредитополучател по множество
кредитни правоотношения с ответното дружество, поради което същият разполагал с
предварителна запознатост с условията по договора и задълженията, които възникват в
негова тежест. Преди сключване на договора на разположение на ищеца била предоставена
преддоговорна информация, включително относно размера на таксата по заявената
допълнителна услуга. При така изложените съображения моли за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни. Претендира за сторените съдебни разноски.
2
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между П. С. И. и „Вивус.Бг“
ЕООД по силата на сключен договор за кредит №****/10.01.2024 г. за главница от
1 300 лева за срок от 17 дни при годишен лихвен процент от 40,97%, ГПР от 49,90 %;
2. Факта, че главницата по кредита в размер на 1 300 лева е предоставена от кредитора и
усвоена от кредитополучателя;
3. Факта на извършено предсрочно погасяване на задълженията по договора, чрез
заплащане от ищеца на сумата в общ размер от 1 530,41 лева.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
Ищецът носи доказателствена тежест да установи, че ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, като е получил сумата от 230,41 лева, която не му се е следвала, причинно-
следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, както и
липса на правно основание за получаване на сумата.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил
процесната парична сума на валидно правно основание.
По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Ищецът носи доказателствена тежест да установи, че ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, като е получил сумата от 230,41 лева, заплатена такса за предоставена
услуга експресно разглеждане по договора за кредит, която не му се е следвала, както и
липса на правно основание за получаване на сумата.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил
процесната парична сума на валидно правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3