№ 1194
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.01.2022г., гр.д. 29725/21г., СРС, 173 с-в признава за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Б. В. не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.”
АД сумата от 3 253,85 лева, начислена по Фактура № **********/11.05.2021г.
за преизчислени по реда на ПИКЕЕ количества електроенергия за
електроснабден обект, находящ се в град Сандански, ул. „******* след
извършена проверка по Констативен протокол № 3031869/02.02.2021г.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „ЧЕЗ Р.Б.” АД, с
ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. Счита, че
въз основа на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законово делегираните
му правомощия, ответникът начислява стойност за дължима електрическа
енергия през период, когато върху средството за търговско измерване е
оказано външно въздействие. ПИКЕЕ следва да се прилагат, защото не се
основават на общите правила на ЗЗД, а на специалния ЗЕ. Клаузата на чл.17,
ал.2 ОУ предвижда ред за уведомяване на потребителя за корекцията.
Въззиваемата – ищцата А.Б. В. оспорва жалбата. Възразява, че
1
ответникът едностранно начислява суми за корекция на сметки, при липса на
нормативно и договорно основание.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Страните са обвързани от търговско правоотношение за продажба и
потребление на електрическа енергия. Съставен е констативен протокол №
3031869/02.02.2021г., след проверка и установена неизправност на средството
за търговско измерване на електрическа енергия и свързващите го
инсталации. Установени са нерегламентиран достъп до вътрешността на
електромера и настъпило изменение на електрическата схема по начин, че
преминаващият ток се измерва с отклонение извън границите на допустимост.
С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г.) е налице законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент след доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово
изискване произтича от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за необходимост от правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Второто изискване на чл.98а, ал. 2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ ЗЕ касае
изрично предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция.
През процесния период действат Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с протокол №
2
147/14.10.2013г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Тези Правила
представляват подзаконов нормативен акт, съгласно делегираната му
нормотворческа компетентност по силата на чл.2, ал.1 ЗНА вр. чл.21, ал.1, т.9
от Закона за енергетиката вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в последна ред. изм. ДВ бр.
54/2012г. Същите Правила са отменени с изключение на приложимите към
случая разпоредби на чл.41 – чл.51 от раздел IХ „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи“ с влязло в сила решение №
1500/06.02.2017г., адм.д.2385/16г., ВАС, петчленен с-в, І колегия.
Впоследствие правилата са изцяло отменени с решение № 2315 от 2018г. на
ВАС.
Съобразно чл.177, ал. 1, изр.2 и чл.183 АПК, съдебното решение, с
което оспореният акт е отменен, има действие спрямо всички лица,
независимо от това дали са участвали в съдебното производство. Предвид
чл.195, ал.1 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт проявява
действие за в бъдеще, считано от влизане в сила на съдебното решение. Сами
по себе си, четирите неотменени през спорния период разпоредби на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация
изискуема от чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ относно принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за
предоставената електроенергия.
Същевременно, липсват издадени нови общи условия, съобразени с
действащата редакция на чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, което отново
изключва правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
неточно отчитане на потребената от него енергия. В чл.24, ал.2 ОУ, заварени
от новата уредба и одобрени с решение № ОУ-061 07.11.2007г. на ДКЕВР се
предвижда само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за
това. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение №
111/17.07.2015г., т.д.1650/14г., ВКС, І т.о.; решение № 173/16.12.2015г.,
т.д.3262/14г., ВКС, ІІ т.о.; решение № 203/15.01.2016г., т.д.2605/14г., ВКС, І
т.о. Предвиденият в чл.17, ал.2 ОУ 7-дневен срок за уведомяване не дава
необходимата пълна регламентация на посочената процедура, чрез ясно
уточняване на начините за редовно уведомяване.
3
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде
запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип
за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда
на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да
се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора
въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не
решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви
са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията.
Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Касае се за договор за продажба /доставка/, при който се прилагат
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати
цената на доставената стока - чл.183 от ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (решение
№ 124/18.06.2019г., гр.д.2991/18г., ВКС, III ГО и решение № 21/01.03.2017г.,
т.д.50417/16г., ВКС, I ГО).
Неоснователен е отрицателния установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване недължимостта на сумата 3 253,85
лева за допълнително начислена електроенергия.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат.
4
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
отхвърли.
Ищцата пред първа и въззивна инстанция не претендира и не установява
разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.01.2022г., гр.д. 29725/21г., СРС, 173 с-в и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б. В., ЕГН ********** срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (предишно наименование „ЧЕЗ
Р.Б.” АД), със седалище: гр.София, ул. „******* иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че А.Б. В. не дължи на „ЧЕЗ
Р.Б.” АД, сега „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, сумата от 3 253,85
лева, начислена по Фактура № **********/11.05.2021г. за преизчислени по
реда на ПИКЕЕ количества електроенергия за електроснабден обект, находящ
се в град Сандански, ул. „******* след извършена проверка по Констативен
протокол № 3031869/02.02.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5