РЕШЕНИЕ
№ 3922
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110113301 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Г. С. Г., ЕГН ********** с адрес ************* срещу „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз А. Дондуков” № 68 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумите както следва: 1943,80лева, представляваща дължимо обезщетение
за претърпени имуществени вреди на мотоциклет ************* настъпили вследствие на
ПТП реализирано на ************* по вина на водача на л.а ************* застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие от
27.09.2023г. до 26.09.2024г. и 93,30лева, разходи по изготвяне на фактура № *************
издател „Бултрако Моторс“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на мотоциклет ************* На 07.06.2024г., около 18,30ч. в гр.
************* на входа за ****************** по посока центъра на града, л.а
************* управляван от Й.Т. не пропуснала движещия се по път с предимство
мотоциклет ************* управляван от Г. Г.. В резултат на ПТП на мотоциклета били
нанесени материални щети, чийто ремонт надвишавал пазарната му стойност. По
представена от „Бултрако Моторс“ АД фактура новите части необходими за възстановяване
на мотоциклета били на обща стойност 11535,53лева. Сочи, че на водача Й.Т. било съставено
НП, влязло в законна сила на 02.10.2024г. Ответникът като застраховател на виновния водач
е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 25.06.2024г. Образувал щета №
1
*************, по която на 05.08.2024г. изплатил обезщетение в размер на 3056,20лева.
Твърди, че така полученото застрахователно обезщетение е несъответно на действително
нужната стойност за отстраняване уврежданията по мотоциклета му. Отделно от горното за
изготвяне на оферта от “Бултрако Моторс“ АД сторил непредвиден разход в размер на
93,30лева. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и законната
лихва считано от датата на изплащане на обезщетението от застрахователя. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен по размер.
Твърди, че търсеното обезщетение е завишено спрямо средните пазарни цени на труд
и материали, и поради това е несъответно на реално претърпените вреди.
Счита, че с изплатената от него на 05.08.2024г. сума от 3056,20лева е изпълнил точно
задължението си за плащане на дължимото се обезщетение за настъпилата тотална щета.
Оспорва претенцията за заплащане на сумата от 93,30лева, доколкото не се представят
доказателства за направата й. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа чрез процесуаления представител на ищеца.
Ответникът не се явява и не се представлява, като чрез нарочна молба до съда
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за Б.а сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да
установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения
по иска, в т.ч. наличието на „тотална щета“, респ. наличие на запазени части по
мотоциклета.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
2
че между собственика на л.а ************* и ответника е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност“;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 07.06.2024г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и мотоциклета собственост на ищеца, за което
ответникът е уведомен на 26.06.2024г. и за което е изготвил опис по щета №
*************/*******.;
че увреждането представлява „тотална щета“;
че на 05.08.2024г. ответникът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение от 3056,20лева.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на мотоциклет ************* което обуславя извод за материалната
му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на увреждащото
МПС л.а. ************* по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП -
07.06.2024г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 07.06.2024г. е настъпило ПТП с участието на л.а ************* и мотоциклет
*******, с рег. № *******, като л.а. е бил управляван от Й.Т.. Произшествието е било
посетено от служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, които са съставили
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Съгласно удостовереното в протокола като
причина за настъпване на ПТП е движението на водача на л.а ************* който при
извършване на маневра обратен завой не препуска движещия се по път с предимство,
обозначен с П.З. „Б3“ от ЗДвП мотоциклет *******, с рег. № ******* и го блъска. За така
извършеното нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на водачът на л.а ************* е бил
съставен АУАН, а впоследствие издадено и НП, влязло в законна сила. За събитието,
ответното дружество е било уведомено и е образувало щета № *************/*******.
Изготвен е опис на уврежданията. На 05.08.2024г. във вр. със застр. събитие застрахователят
изплатил на ищеца обезщетение в размер на 3056,20лева.
Спор относно механизма на ПТП между страните е нямало, а и той бива категорично
установен от ангажираните писмени доказателства, в частност от протокол за ПТП. Налага
се извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а *************. Определянето и
изплащането на застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на
застрахователя за реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен
риск. Установява се, че водачът на л.а не е изпълнил задължението вмененото му в чл. 50, ал.
1 ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Поведението
на водача на водача на л.а ************* се определя като противоправно, а вината му се
предполага.
3
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди.
Уврежданията по автомобила са документирани в описа на застрахователя и тяхното
причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП. Исковата
претенция се явява доказана в своето основание.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. – Ал. В. по изготвената САТЕ, което като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, съдът кредитира в неговата цялост.
Според експертното заключение действителната пазарна стойност на мотоциклета
към датата на ПТП е 4550лева, а стойността на разходите за необходимия ремонт възлиза на
13316,17лева.
Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата
на пълна загуба на МПС, т.е. увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в случая е
налице „тотална щета“, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на
автомобила съобразно експертното заключение надвишава себестойността на самото
имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно и налага ограничаване на
отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ
ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност,
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение се установи, че реализирането на пазара на части за
втора употреба би донесло максимална сума на собственика от 364лева. Доколкото обаче
така дадената стойност е хипотетична и несигурна, при липса на твърдения за наличие на
конкретни годни части от страна на застрахователя, които да са били обект на изследване от
в.л., то от стойността на автомобила към датата на увреждането - 4550лева, следва да се
приспадне сумата от 61,60лева, като сигурна стойност, която би могло да се реализира от
собственика на увредената до степен „тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. От
тази сума следва да се приспадне и полученото вече от увредения застрахователно
обезщетение от 3056,20лева. В заключение, исковата претенция се явява доказана до размера
от 1432,20лева, а над тази сума до претендирания размер от 1943,80лева, следва да бъде
отхвърлена, като недоказана.
По отношение на искането за присъждане на сумата от 93,30лева във връзка с
изготвяне на оферта от “Бултрако Моторс“ АД, съдът намира, че разхода представлява
имуществена вреда, сторен във връзка с настъпилото произшествие. Затова и
обезщетяването му се следва от ответника. По отношение на размера му, съдът съобрази
представените по делото писмени доказателства за реалната направа на разхода във връзка с
4
остойнстената фактура. От посочения документ, неоспорен от насрещната страна се
установява, че ищецът е заплатил 93,30лева – за изготвяне на оферта от лицензиран сервиз
на „Хонда“. Тази сума следва да бъде присъдена в цялост.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на
изплащане на определеното от застрахователя обезщетение - 05.08.2024г. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна от тази на
делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в
чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия
кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. В случая лихвата се претендира от
05.08.2024г., поради което същата следва да бъде присъдена от този момент.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 127,75лева- платена ДТ, 350лева- депозит на вещо лице и 500лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 03.10.2025г. или общо
977,75лева. Предвид изхода на спора и съразмерно уважената част на исковете в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 732,20лева.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
такива от 350лева- депозит на вещо лице и 300лева юк. възнаграждение. На основание чл.
25, ал.1 от Наредбата за правната помощ съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника от 300лева. Предвид изхода на спора и съразмерно отхвърлената част на иска в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 163,30лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕГН
5
********** с адрес ************* сумата от 1432,20лева, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени имуществени вреди на мотоциклет ************* настъпили
вследствие на ПТП реализирано на ************* по вина на водача на л.а *************
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на
действие от 27.09.2023г. до 26.09.2024г, ведно със законната от 05.08.2024г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1432,20лева до пълния
заявен размер от 1943,80лева, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕГН
********** с адрес ************* сумата от 93,30лева, разходи по изготвяне на фактура №
************* издател „Бултрако Моторс“ АД, ведно със законната от 05.08.2024г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Г., ЕГН
********** с адрес ************* сумата от 732,20лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН ********** с адрес ************* ДА ЗАПЛАТИ на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз А. Дондуков” № 68 сумата от 163,30лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6