Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……..07.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1776 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Протех Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Тополи, ул.“Акации“ №3, представлявано от
Синан Екинли, действащо чрез адв.Я.Я., с адрес ***, против “Българска Агенция
за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ №55, представлявано от П И Ф и М Й
Р, със съдебен адрес:***, площад “П.Славейков“ №1, вх.А, ет.2, чрез адв.Н.К., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.193, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47602.35лв.,
представляваща разлика между заплатено и дължимо застрахователно обезщетение по
Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит
в размер на 97791.50лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и сумата от
13476.24лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 47602.35лв. за периода от 20.01.2016г. до завеждане на исковата
молба-05.11.2018г., които суми следва да се заплатят по сметка в “ОББ“ АД с
IBAN ***. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен
договор, обективиран в Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г., по силата
на който ответника-застраховател се задължил да обезщети ищеца-застрахован,
съгласно условията, сроковете и покритията по полицата, в съответствие с Общите
условия за застраховане на плащания по договори за износ, последна редакция,
приета с Протокол 187/03.02.2012г. за вредите от не плащането по договор за
износ, със страна на износа Швейцария и длъжник-купувач по договора-Fluid
Valvessa /Fluid Networks SA/, срещу краткотраен търговски
риск-неплатежоспособност и забавЯ.на плащането по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2
от ОУ. Поддържа се, че договора е сключен въз основа на Заявка за застраховане
№33-14198/14.04.2014г., с валидност от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и 85 %
процента на застрахователното обезщетение с кредитният лимит от 35204.9лв., при
максимален кредитен период от 75 дни. Сочи се, че е уговорено периодът на
изчакване да е 6 месеца, считано от датата на получаване от застрахователя на
декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 от ОУ. Твърди се, че на
26.03.2015г., ищецът, чрез застрахователният си брокер “Карол Стандарт“ ЕООД и
представителят му в гр.Варна-Г Ш, изпратил по електронен път /ел.поща/ до
ответника, искане за увеличаване до 50000 евро на кредитни лимит на длъжника
Fluid Networks SA. В отговор, с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г., ответникът
уведомил “Карол Стандарт“ ЕООД и пълномощникa Г М, че утвърждават кредитния лимит в размер
на 97791.50лв. по отношение на Fluid Networks SA. В писмото изрично е посочено,
че в случай, че застрахования приеме условията за застраховане, следва да
уведоми писмено застрахователя за датата, от която иска да бъде сключено
Допълнително споразумение към полицата. Сочи се, че на 17.04.2015г. Г Ш, в
качеството на представител на ищеца, уведомила по електронен път ответника, че
желае новият кредитен лимит на Fluid Networks SA да влезе в сила, считано от
същия ден. Твърди се, че съобразно чл.9, ал.2 от ОУ “Повишаване на кредитен
лимит“ застрахованият има право да поиска, в писмен вид, повишаване на
кредитния лимит за всеки длъжник, като застрахователят разглежда молбата и по
своя преценка повишава или отказва да повиши кредитния лимит, но е длъжен да
уведоми писмено застрахования за своето решение. Поддържа се, че в конкретния
случай застрахователят е получил искане за увеличаване на кредитния лимит,
което е одобрил и е уведомил писмено застрахования, че кредитният лимит е
увеличен, като в последствие е начислил застрахователна премия върху увеличения
кредитен лимит. Сочи се, че след полученото одобрение за по-висок лимит към
длъжника си Fluid Networks SA, на 20.04.2015г. ищецът осъществил продажба на
стойност 46633.76 евро, която не надхвърля договорения кредитен лимит и е
застрахована за рисковете от неплащане и забавЯ.на плащане от страна на
клиента. За извършената продажба е издадена Фактура №********** от
20.04.2015г., която е включена от ищеца в месечната декларация за реализирани
доставки през месец април 2015г. Твърди се, че Fluid Networks SA не заплатило
стойността на осъществена доставка, в предвиденият 30-дневен срок на отсрочено
плащане. Ето защо и на основание чл.18, ал.1 от ОУ на 15.06.2015г. ищецът
представил на ответника декларация за просрочено плащане. Твърди се, че
забавянето на плащането за период по-дълъг от периода на изчакване, т.е. шест
месеца след изтичане на 30-дневният срок, задължава ответника да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 85 % от щетата. На 05.01.2016г. ищеца
предявил пред ответника Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
вх.№1600021/05.01.2016г. в размер на 46633.76 евро, във връзка с издадена
фактура №**********/20.04.2015г., като на 07.01.2016г. е предал и всички
относими документи. Сочи се, че на 05.01.2016г. ответника е издал Сметка
№8/05.01.2016г. по застрахователната полица за дължима от ищеца застрахователна
премия за месец април 2015г. в размер на 800.25лв. Твърди се, че според
приложението към сметка №8/05.01.2016г. по рамкова застрахователна полица,
начислената от ответника застрахователна премия в размер на 492.52лв.,
съответства на увеличения кредитен лимит в размер на 97791.50лв. по отношение
на Fluid Networks SA. С преводно нареждане от 06.01.2016г. ищецът заплатил
дължимата застрахователна премия за месец април 2015г. в размер на 816.25лв., в
която е включена определената от застрахователя премия във връзка с
договореното увеличение на кредитния лимит. Сочи се, че ответника заплатил
частично застрахователно обезщетение в размер 35204.94лв., съответстващо на
първично определения кредитен лимит при сключване на полицата от 15.05.2014г.,
а не съгласно увеличения кредитен лимит. С възражение от 03.06.2016г. ищецът
поискал да бъде преразгледано становището на ответника, с искане да бъде
заплатена 85 % от щетата, съгласно договореното увеличение на кредитен лимит в
размер на 97791.50лв., а не съобразно кредитния лимит в размер на 35204.94лв. В
отговор застрахователят уведомил ищеца, че взетото решение за изплащане на
застрахователно обезщетение, е на база първоначално одобрения кредитен лимит,
тъй като в досието на застрахователния договор липсва допълнително споразумение
за промяна на кредитния лимит на Fluid Networks SA и писмено потвърждение на
изпратената оферта. Твърди се, че с електронно съобщение от 27.06.2015г.,
ищецът изпратил на ответника електронна кореспонденция, от която е видно, че
одобреният с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г. увеличен кредитен лимит, е
потвърден от пълномощник на застрахования. Последвал нов отказ за заплащане на
обезщетение съгласно увеличения кредитен лимит, поради липса на подписано в
писмена форма потвърждаване на офертата, с което да се утвърди кредитния лимит
в размер на 97791.50лв. Последвалата кореспонденция между страните не довела до
друг резултат. Поддържа се, че отказът за плащане на дължимото застрахователно
обезщетение, съгласно договореното увеличение на кредитния лимит, е
неоснователен, бланкетен и немотивиран. Сочи се, че писменото потвърждение на
офертата, с която е утвърден кредитния лимит в размер на 97791.50лв., е
направено на 17.04.2015г. с електронно съобщение от представител на ищеца, за
което застрахователят е уведомен. Сочи се, че действително не е подписвано
писменото потвърждение на офертата, но това е така предвид установената, през
годините практика между страните по обслужване на застрахователните договори.
Сочи се, че всички заявки, искания за промяна на кредитни лимити са били
изпращани, чрез електронни съобщения по имейл, както и потвържденията на
офертите на застрахователя и същите са приемани за валидно извършени. Поддържа
се, че съгласието на страните за увеличаване на кредитният лимит, е видно от
издадената от застрахователя Сметка №8/05.01.2016г. за дължима застрахователна
премия за месец април 2015г. в размер на 800.25лв., в която сума е включена
застрахователна премия за увеличения лимит и която премия е заплатена от ищеца.
Поддържа се, че в общите условия по полицата не се съдържа изискване за
сключване на изрично допълнително споразумение за увеличаване на кредитния
лимит, но дори и да се налага, то липсата на изготвено споразумение, е
вследствие на бездействие и пропуск на застрахователят и не следва да се
вменява във вина и задължение на застрахования, който няма правомощия и отговорности да го издаде.
Твърди се, че приемайки платената застрахователна премия за увеличения кредитен
лимит, застрахователят се е съгласил да осигури застрахователно покритие,
въпреки липсата на издадено от негова страна допълнително споразумение.
Поддържа се още, че застрахователят може да се освободи от задължението за
плащане на застрахователно обезщетение, само при условията на чл.211 от КЗ
/отм./, които са свързани с поведение на застрахования, представляващо
неизпълнение на задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е предвидено в закон или в застрахователния договор, а в
настоящия случай такова не е налице. Твърди се, че предвид извършеното частично
плащане от страна застрахователя, дължимият остатък възлиза в размер на
47602.35лв. Твърди се, че на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е заявил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение и е представил всички относими документи. Сочи се, че
застрахованият е уведомил застрахователя и е предал всички относими документи
на 07.01.2016г., като след изтичане на 15 дневния срок, застрахователят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Твърди се, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава върху
сумата от 47602.35лв., считано от 22.01.2016г. до датата на завеждане на иска,
чиито размер е 13476.24лв.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Не се оспорва сключването на Рамкова полица
№Б1А051418492 от 15.05.2014г. покриваща рискове от забавено плащане от длъжника Fluid Valvessa /Fluid Networks
SA/ с кредитен лимит от 35204.94лв., подаването на Претенция за застрахователно
обезщетение №1600021/05.01.2016г. и изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 29924.20лв. Оспорва се наличието на валидно сключено допълнително
споразумение към рамковата полица за увеличаване на кредитния лимит до
97791.50лв.
Сочи се, че по
отношение на процесното правоотношение приложение намират разпоредбите на
отменения КЗ на основание § 22 от ПЗР от
същия, на Общи условия за застраховане на плащания по договори за
износ/изпращания срещу краткосрочен търговски риск, последна редакция с
Протокол №187/03.02.2012г. и на чл.293 от ТЗ. Сочи се, че според чл.184, ал.1
от КЗ /отм./ застрахователният договор се сключва в писмена формата, като
според ал.2 на същата норма неразделна част от този договор са писменото
предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен
договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя
въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска.
Ето защо се поддържа, че писмената форма е форма за действителност на
застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по
договора, като наред с това на основание чл.293, ал.6 от ТЗ, когато за
сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и
за измененията и допълненията на сделката. Сочи се, че съгласно чл.13 от ОУ всички
изменения и допълнения към застрахователния договор се правят по взаимно
съгласие между застрахователя и застрахования в писмена форма. Поддържа се, че
в случая към Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г. не е подписвано
Допълнително споразумение, поради което валиден е кредитния лимит определен в
полицата, въз основа на който е изплатено застрахователно обезщетение по
подадената претенция от ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е
изразил съгласие по електронен път да увеличи размера на кредитния лимит за
длъжника Fluid Valves SA на 97791.50лв., като се поддържа, че такова увеличение
е възможно да бъде извършено само по взаимно съгласие на страните, изразено в
подписано допълнително споразумение, каквото не е подписвано. Оспорват се
твърденията на ищеца, че размяната по електронен път на имейли между лица,
които не представляват дружествата застраховател и застрахован, може да породи
същите правни последици, които има подписаното допълнително споразумение със
задължителните законови реквизити на застрахователния договор по чл.184, ал.3
от КЗ /отм./. Твърди се, че между страните не е договаряно да кореспондират по
електронен път и да сключват допълнително споразумение към процесната полица по
електронен път, чрез размяна на писма между служители, както и че процедурата
по сключване на допълнително споразумение, е същата като процедурата по
сключване на самата рамковата полица. Оспорва се твърдението на ищеца за
наличие на утвърдена практика между страните по обслужване на застрахователните
договори по електронен път, като се поддържа, че винаги когато се е договаряла
промяна на параметрите в застрахователния договор, са съставяни и подписвани
допълнителни споразумения. Поддържа се, че плащането, без основание, на
последваща вноска от застрахователната премия, не създава права за получаване
на застрахователно обезщетение, защото сумата подлежи на връщане на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че ответника не е приел платена
застрахователна премия за увеличен кредитен лимит за длъжника Fluid Valves SА и
не е изразявал съгласие да осигури застрахователно покритие за този лимит. Сочи
се, че с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г., ответника изрично е подчертал, че в
случай на приемане от ищеца на предложените условия за застраховане, следва да
уведоми писмено застрахователя за датата, от която иска да бъде сключено
допълнително споразумение. Такова уведомяване от страна на ищеца, подписано от
представляващия дружеството, не е извършено и допълнително споразумение не е
подписано. Ето защо се поддържа, че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в претендирания размер, поради липса на застрахователен договор. На
следващо място се поддържа, че застрахователят не дължи обезщетение или е
налице изключен риск по смисъла на чл.6 от ОУ, тъй като в случая ищецът не е
предоставил информация за обстоятелствата, представляващи изключени рискове по
чл.6 от ОУ и застрахователят не може да прецени дали те са налице. Сочи се, че
не са представени доказателства, че съответния износ е бил реализиран в периода
на валидност на застрахователния договор и че са спазени изискванията за
представЯ.в срока по чл.16 от ОУ на декларация по образец за целия приет за
застраховане износ/изпращания, осъществен през предходния календарен месец. Не
са представени доказателства за спазване на изискването на чл.18 от ОУ за
представЯ.на декларация по образец за просроченото плащане и за изпълнени
задълженията на застрахования да изпрати до длъжника поне две напомнителни
писма до момента на представЯ.на декларацията за просрочено плащане и да
предприеме необходимите правни и фактически действия, необходими за получаване
на просрочените плащания. Сочи се, че не са изпълнени условията на чл.206, ал.1
и ал.2 от КЗ /отм./, съответно не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като претенцията не е предявена в срок и не
съдържа задължително изискуемите документи-приложения съгласно чл.20, ал.1 от
ОУ вр. с чл.20, ал.3 от ОУ, според който тежестта на доказване датата на
настъпване и вида на застрахователното събитие, е на застрахования. С оглед
оспорването на главния иск, се оспорва и претенциите за лихва и разноски. Наред
с това се поддържа, че лихва за забава не се дължи за периода от 20.01.2016г.
до завеждане на исковата молба, тъй като липсва ликвидно и изискуемо задължение
за плащане на застрахователно обезщетение. Моли се за отхвърлЯ.на предявените
искове, като неоснователни и недоказани, и за присъждане на деловодни разноски.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника,
изложени в отговора на исковата молба. По конкретно се оспорват твърдения от
ответника за приложимост на чл.293, ал.6 от ТЗ и чл.13 от ОУ, изискващи
задължителна писмена форма, като се поддържа, че процесния договор представлява
отворен застрахователен договор, по аналогия на чл.360 от КЗ, в който изрично
са посочени застрахования и контрагентите, като за датата на осъществяване на
доставката и за лимита на отговорност е предвиден различен, облекчен ред на
уведомление съгласно чл.9 от ОУ. Сочи се, че чл.9 от ОУ предвижда единствено
уведомление и съгласие по отношение увеличаване на кредитния лимит, без да
изисква за сключване на изрично допълнително споразумение за увеличаване на
същия. Твърди се, че посочената клауза, е специална по отношение на общата на
чл.13 от ОУ, тъй като очевидно застрахователят предвидил облекчен ред за
увеличението на кредитния лимит. На следващо място се оспорват доводите на
ответника, че приемането без основание на увеличения размер на застрахователната
премия, не води до потвърждение на увеличението на кредитния лимит, както и че
на застрахователят не е предоставена информация за обстоятелствата,
представляващи изключен риск по чл.6 от ОУ. Поддържа се, че не съществува
задължение на застрахования да предостави информация за обстоятелствата,
представляващи изключен риск по чл.6 от ОУ, напротив съгласно чл.188, ал.1 от КЗ /отм./ при сключването на застрахователния договор застрахованият, неговият
пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и
изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение
за риска, като за съществени по ал.1 се смятат само обстоятелствата, за които
застрахователят писмено е поставил въпрос, а такъв в настоящия случай не е
поставян от застрахователя. Сочи се, че на застрахователя са представени
доказателства, че съответният износ е бил реализиран в периода на валидност на
застрахователния договор, както и декларация за просрочени плащания за месец
май 2015г., ведно с две приложени напомнителни
писма до длъжника. Сочи се още, че очевидната неоснователност на възраженията
на ответника, произтича и от факта, че същия е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 29924.20лв. /85% от кредитния лимит 35204.94 лева/, което еднозначно показва, че застрахователя е
приел за спазена процедурата за предявяване на претенцията от страна на
застрахования.
С отговора на допълнителната искова молба, се оспорват съображенията и
доводите на ищеца изложени, като се сочи, че процесната рамкова полица, е
отворен застрахователен договор по аналогия с чл.360 от КЗ, тъй като по
отношение на нея приложение намират разпоредбите на КЗ /отм./, действали през
2014г. Оспорва се правилността на тълкуването на чл.9 и чл.13 от ОУ, като се
сочи, че посочените клаузи се намират в различни раздели и уреждат различни
условия по договора, като систематическото и логическо им тълкуване, води
извода, че двете разпоредби уреждат различни правни отношения и няма никаква
връзка между тези правни отношения, респективно, че нямат качеството на
специална към обща. Доразвиват се доводите изложение в първоначалния отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба,
оспорва отговора на същата и моли за уважаване на иска и присъждане на
деловодни разноски. С писмени бележки са доразвити доводи в подкрепа на
основателността на претенцията.
Ответникът, чрез процесуалният си представител,
оспорва иска, поддържа отговорите си и моли за отхвърлЯ.на претенцията.
Претендира деловодни разноски. С писмени бележки се излагат подробни
съображения за неоснователност на претенцията.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
налице спор и от представеният препис от Рамкова полица №Б1А051418492 от
15.05.2014г., ведно с Общи условия, в редакцията им по Протокол
187/03.02.2012г., се установява, че ищецът, в качеството на застрахован и
ответникът, в качеството на застраховател, са сключили договор за застраховане
на вредите от не плащането по договор за износ, със страна на износа Швейцария
и длъжник-купувач Fluid Valvessa /Fluid Networks SA/, срещу краткотраен
търговски риск-неплатежоспособност и забавЯ.на плащането по смисъла на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ОУ, с процент на застрахователно обезщетение в размер на 85 %,
период на изчакване от 6м. и кредитен лимит от 35204.94лв. В полицата е
отразено, че “Карол Стандарт“ ЕООД, се явява застрахователен посредник по
сделката.
По делото е приета
в заверена за вярност преписка от водена между страните, с участието на
застрахователният брокер, кореспонденция, включително и чрез електронна поща,
по-повод осъществяване на правата и задълженията по процесния застрахователен
договор. По конкретно установява се от съдържанието на Писмо изх.№1501098 от
17.04.2015г., изходящо от ответникът, че същият е получил, обективираното в
Писмо вх.№1501817/26.03.2015г., искане на ищеца за увеличаване на кредитният
лимит по отношение на Fluid Networks SA, както и че застрахователят е приел да
увеличи лимита до размер от 97791.50лв. Установява се още, че на застрахованият
е даден срок за приемане на увеличението до 17.05.2015г., за което той следва
да изрази писмено съгласие и да определи дата за сключване на допълнително
споразумение. Видно е от Писмо от 17.04.2015г. изходящо от ищеца, че същият е
заявил желание за увеличаване на кредитният лимит считано от 17.04.2015г.,
което писмо според представените разпечатки от ел.поща, е изпратено от
застрахователният брокер до застрахователя на същата дата.
Според приетия по
делото препис от Фактура №********** от 20.04.2015г., ведно с превод на
български език, ищецът е осъществил продажба на стоки с купувач Fluid Networks
SA, на стойност 46633.76 евро, като съгласно Товарителница /CMR/ **********, стоката е получена от купувача
на 13.05.2015г.
Установява се от
съдържанието на изготвената от ответника Сметка №8/05.01.2016г. по процесната
застрахователната полица, ведно с приложението към сметката, че застрахователят
е начислил и определил за дължима от ищеца застрахователна премия за месец
април на 2015г. в размер на 800.25лв., като част от същата е премия в размер на
492.52лв. касаеща покрит рис за длъжника Fluid Networks SA. Установява се още
от приложението към сметката, че в базата данни на застрахователя са вписани
декларирани доставки от застрахования към Fluid Networks SA в размер на
91207.71лв., както и че стойността на застрахованите доставки е същата. С
платежно нареждане от 06.01.2016г., препис от което е приложен по делото,
застрахованият е заплатил на застрахователя въпросната застрахователна премия.
По делото е
приложена застрахователната преписка образувана при ответника по повод
Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с
вх.№1600021/05.01.2016г. във връзка с неплащане в предвиденият срок на цената
по фактура №**********/20.04.2015г. на стойност 46633.76 евро. Разглеждането на
предявената щета по преписката е приключило с Ликвидационен акт
№43/17.05.2016г., с който застрахователят е уважил претенцията до размера от
29924.20лв., представляваща 85 % от уговореният лимит от 35204.94лв. с
рамковата полица от 15.05.2014г. Последващите искания на ищеца за
преразглеждане на случая и за изплащане на обезщетение, съобразно увеличеният
кредитен лимит от 97791.50лв., са счетени за неоснователни, предвид липсата на
допълнително споразумение за промяна на кредитния лимит на Fluid Networks SA и
писмено потвърждение на изпратената оферта. Последното и окончателно становище
на застрахования за размера на дължимото обезщетение, е обективирано във Писмо
из.х.№170405/23.06.2016г., по вече изложените от него съображения.
По делото по искане
на ищецът са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. Е. Ш.
и Я. Х. С., чиито показания съдът възприема и кредитира, като незаинтересовани и в частта, която е
базирана на непосредствени впечатления и съдържа данни за наведените от
страните факти, имащи значение за спора. От показанията на свидетелите се
установява, че към момента, в който се е развило процесното застрахователно
правоотношение, същите са били служители на Застрахователен брокер “Карол
Стандарт“, като са отговаряли за комуникацията по повод упражняването на
правата по договора между страните по делото. Установява се, че традиционно и по
ред въведен от застрахователят, кореспонденцията между страните, се е водила
предимно по електронен път, чрез ел.поща и телефонни разговори, а в редките
случаи, когато се налагало предаване на оригинални документи се ползвани
пощенски пратки. Свидетелката Ш. е кореспондирала пряко със застрахования, след
което е пренасочвала кореспонденцията по e-mail към централният офис в гр.София
до свидетелят С., който от своя страна е контактувал и препращал същата към
застрахователя. По същият начин е процедирано и относно изпратеното на
26.03.2015г. искане на ищеца към ответника за увеличаване на кредитните лимити
относно длъжника Fluid Networks SA, което е изпратено като прикачен файл към
e-mail. Същата процедура е проведена, след даване на съгласие от
застрахователят за увеличени на кредитният лимит и с писменото потвърждение на
застрахованият, че поддържа желанието си за увеличение на лимит, което е
изпратено на 17.04.2015г. до ответника. Свидетелите сочат, че задължението за
изготвЯ.на допълнителното споразумение за увеличаване на кредитен лимит за
конкретен длъжник на застрахования, е на застрахователят, който в процесният
случай не е изготвил такова споразумение. Според свидетелят Я. С. са били
налице няколко причини довели до неиздаване на въпросното допълнително
споразумение, а имено след подаване на искането за утвърждаване на кредитния
лимит, е настъпила промяна в структурата на ръководните органи и правилата за
работа при застрахователя, респективно са настъпили организационни промени. По
тази причина обработването на документацията по процесната полица, било
прехвърляно многократно на различни лица и въпреки потвърждаването от
застрахования по увеличенията от застрахователя кредитен лимит, последният така
и не изпълнил задължението се за изготвЯ.на допълнително споразумение.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания
случай с оглед датата на застрахователното събитие и на основание § 22 от КЗ
/2016г./ са приложими разпоредбите на част IV от Кодекса на застраховането
/2005г., отм./. В резултат, от което съдържанието на правоотношението по
договора за имуществена застраховка по смисъла на чл.200 и сл. от КЗ, т.е.
правата и задълженията на страните по него, се определя от разпоредбите на
приложимия материален закон и от договора. Разпоредбата на чл.208 от КЗ /отм./
определя правото на застрахования да получи и задължението на застрахователя,
да заплати застрахователно обезщетения при настъпване на застрахователното събитие,
т.е. плащането е дължимо по силата на закона. Поради липса на законови
разпоредби, обхвата на застрахователното покритие, размер на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка, начин на изплащане на обезщетението и
други специфични условия във връзка с изпълнение на договора, се определя в
съответствие с клаузите на сключения договор за застраховка и общите условия
към него, чието съдържание се подчинява на разпоредбите на чл.186 от КЗ /отм./.
В разглежданият
казус по делото не е налице спор относно обвързаността на страните със
застрахователен договор, който е действал към датата на застрахователното
събитие, както и че размера на дължимото обезщетение е 85 % от претърпяната
вреда, която е ограничена със съответният кредитен лимит. Спори се налице ли са
предпоставките за изплащане на обезщетение и дали между страните е постигнато
обвързващо писмено съгласие за увеличение на кредитен лимит по отношение на
длъжника Fluid Networks SA.
Съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства сочи, че отговорът и на двата спорни
въпроса е положителен, като съображенията за това са следните:
Общото оспорване на
ответника, че не са изпълнени изискванията на
чл.6 от ОУ, на чл.16 от ОУ и на чл.18 от ОУ, както и на чл.206, ал.1 и
ал.2 от КЗ /отм./ във връзка с чл.20, ал.1 от ОУ вр. с чл.20, ал.3 от ОУ, се
опроверга от доказателствата, съдържащи се в приетата по делото застрахователна
преписка. От въпросните доказателства, се установява, както настъпването на
покрит застрахователен риск, така и че са представени нужните документи за
изплащане на застрахователно обезщетение. Наред с това удостоверителното
изявление на ответника обективирано в Ликвидационен акт №43/17.05.2016г., с
който застрахователят е признал, макар и частично, застрахователната претенция,
го обвързва, тъй като посоченият частен свидетелстващ документ, се ползва с
доказателствена сила по отношение на неизгодните за издателят му факти-в случая
наличието на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. В
унисон с този извод е и демонстрираното от ответника извънпроцесуално поведение
по заплащане на застрахователно обезщетение в признатият от него размер.
На следващо място
се доказа и постигнато съгласие между страните в надлежният писмен вид за
увеличаване на кредитният лимит по отношение на длъжника Fluid Networks SA.
Изходящото от ответника Писмо изх.№1501098 от 17.04.2015г., което в качеството
си на частен свидетелстващ документ, се ползва формална доказателствена сила,
установява заявено желание от ищеца за увеличаване на кредитния лимит по
отношение на Fluid Networks SA, както и че застрахователят е приел да увеличи
лимита до размер от 97791.50лв. Писмо от 17.04.2015г. изходящо от
застрахованият, съдържа писмено изявление на ищеца, че същият потвърждава
искането за увеличаване на кредитният лимит, като иска това да стане считано от
17.04.2015г. Според събраните писмени доказателства за водена между страните
ел.кореспонденция и неопроверганите свидетелски показания, писмото на
застрахования е достигнало до ответника, съобразно обичайната им търговска
практика, под формата на сканиран документ в прикачен файл към ел.поща. Извода,
че е налице узнаване от застрахователят за потвърждението на застрахования на
искането му за увеличение на лимита, се подкрепа и от изготвянето от ответника
на Сметка №8/05.01.2016г., ведно със съответното приложение. Съдържанието на
посочените документи еднозначно установява, че застрахователят е получил
потвърждението и съответно е вписал в базата си данни новият кредитен лимит,
като е начислил съответната завишена застрахователна премия. При липса на
узнаване на потвърждение от страна на застрахования, каквато е защитната теза
на ответника, не би могло да се намери логично, от формална и търговска гледна
точка, обяснение на действията на застрахователя в горепосоченият смисъл.
С оглед горното
съдът намира, че в случая са налице две насрещни и кореспондиращи си по
съдържание писмени волеизявления на страните за увеличаване на кредитният
лимит, като всяка от страните е узнала за изявлението на насрещната страна. В
този смисъл, макар и да не се съдържа в един документ, е налице писмено
постигнато съгласие за увеличаване на кредитният лимит относно длъжника Fluid
Networks SA до размера 91207.71лв., което удовлетворява изискванията на чл.13
от ОУ във вр. с чл.184, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.293, ал.6 от ТЗ за спазване на
формата на при изменение на договора.
Предвид изложеното
доводите на ответника, че липсата на нарочно подписано допълнително
споразумение, е основание за отказ за заплащане на обезщетение, са
неоснователни. Същевременно следва да се има в предвид, че в случая, е налице
забава на застрахователя, която освобождава застрахования от риска при
неподписано споразумение. Това е така защото процесният застрахователен договор
и общите условия към него не дефинират, чие е задължението да изготви
въпросното допълнително споразумение. Гласните доказателства сочат, че това е
задължение на застрахователят, като тази част от показанията на свидетелите се
подкрепят от съдържанието на Писмо изх.№1501098 от 17.04.2015г. Цитираното
писмо съдържа изрично искане на застрахователя за уведомяване от застрахования,
за дата от която да се сключи допълнително споразумение, което налага извода,
че споразумението ще се изготви от първия. Такова уведомяване не би било необходимо,
ако задължението за изготвЯ.на споразумение, е на застрахования, тъй като
същият би изготвил и предложил за подпис документа, без да се налага да
съгласува това с насрещната страна. Ето защо в случая, е налице неизпълнение от
страна на застрахователя на задължението да подготви и представи за подпис
допълнително споразумение за увеличаване на кредитен лимит, от което свое
неправомерно поведение, същия не може да черпи права.
Оспорванията на
ответника относно доказателствената стойност на представената по делото
разпечатка от ел.кореспонденция, предвид неподписването ѝ с електронен
подпис, респективно че тя не представлява документ по смисъла на Закона за
електронния подпис и електронния документ, са неоснователни. В случая са
представени електронни документи възпроизведени на хартиен носител в заверен от
страната препис при условията на чл.184 от ГПК. Обстоятелството, че същите не съдържат
квалифициран електронен подпис, съответно не се ползват с формална
доказателствена сила, не ги приравнява на “правно нищо“, т.е. на пълна липса на
волеизявление. Ето защо доказателствената стойност на тези документи, следва да
се преценява съвкупно с останалите доказателства по делото. Както вече се посочи,
според неопроверганите свидетелски показания, трайно установената практика, е
кореспонденцията между страните да се води предимно по електронен път. Това
обстоятелство съпоставено с факта, че електронният адрес с разширение “@baez.bg“, чрез който е разменяна кореспонденция,
съвпада с този който е официално посочен в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество-“електронна поща: baez@baez.bg“, е годно да обоснове извода, че въпросните
документи съдържат именно кореспонденция между страните по повод процесното
застрахователно правоотношение, включително чрез прикачени файлове на сканирани
писмени документи.
Възражението на
ответника, че представените по делото документи не са обвързващи, тъй като не
носят подпис на представляващите дружествата, са неоснователни. На първо място
в тази хипотеза, ответникът може да оспорва обвързващата сила само на
документите, който са изходящи от него, но не и на тези от насрещната страна.
На следващо място, предвид търговското качество на ответника, по отношение на
него е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, а с оглед последващите действия
довели до плащане на застрахователно обезщетение, следва извода, че не е налице
противопоставЯ.на предходни действия, дори те да са били извършени без
представителна власт, респективно че пороците им са санирани.
В заключение съдът
приема, че страните са обвързани от застрахователно правоотношение относно не
плащане от длъжника Fluid Networks SA, с кредитен лимит в размер на
97791.50лв., както и че неплатената доставка от посоченият длъжник в размер на
46633.76 евро с левова равностойност от 91207.71лв., е покрит застрахователен
риск. Съобразно клаузите на договора, застрахователят дължи обезщетение в
размер на 85 % от стойността на доставката или сумата от 77526.55лв., като след
приспадане от тази сума на вече заплатеното обезщетение от 29924.20лв., на
доплащане подлежи сумата от 47602.35лв.
Предвид изложеното
и тъй като претенцията на ищеца за застрахователно обезщетение, съвпада с
последната посочена сума, то иска следва да бъде уважен изцяло.
Като акцесорна на
главният иск, доказана по основание се явява и претенцията за мораторна лихва
върху главницата от 47602.35лв. Що се касае за размера на обезщетението,
съответно периода за който се дължи следва да се съобрази разпоредбата на
чл.208, ал.1 от КЗ /отм./, според който застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е заявил претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение и е представил всички относими
документи. В случая, предвид уговореният период на изчакване от 6 месеца, през
който не е настъпило плащане от купувача Fluid Networks SA на доставката от
13.05.2015г., въпреки положените усилилия, включително с предприети действия от
страна на застрахователя, застрахованият е заявил претенцията си на 05.01.2016г.
Относимите документи за плащането, които са посочени в Опис от 07.01.2016г. и
съответстват на тези предвидени в чл.20, т.2 от ОУ, са предадени от
застрахованият на 07.01.2016г. От
последната посочена дата започва да тече срока по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./,
като същият изтича на 22.01.2016г. и този момент ответникът, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение върху главницата в размер на законната лихва до
предявяване на исковата молба, т.е. до 05.11.2018г. Изчислено от съда с помощта
на калкулатор на законна лихва при посочените параметри, дължимото обезщетение
за забава възлиза на сумата от 13477.49лв.
По изложените
съображения и с оглед факта, че ищеца претендира мораторна лихва в размер на
13476.24лв., т.е. по малко от действително дължимото, претенцията му следва да
бъде уважена в пълният и размер.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски,
съобразно с представените доказателства за извършени такива, а именно в размер
на 2443.14лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Българска Агенция за експортно
застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“
№55, представлявано от П И Ф и М Й Р, да
заплати на “Протех Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Тополи, ул.“Акации“ №3, представлявано от Синан Екинли, сумата от 47602.35лв., представляваща
разлика между заплатено и дължимо застрахователно обезщетение по Рамкова полица
№Б1А051418492 от 15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит в размер на
97791.50лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба в съда-06.11.2018г.
до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 13476.24лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 47602.35лв. за периода от 22.01.2016г. до
06.11.2018г., както и сумата от 2443.14лв.,
съставляваща деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: