Р Е Ш
Е Н И Е № 20/2.2.2021г.
Гр. Ямбол, 02.02.2021 г.
Ямболският административен съд, първи състав, в открито
заседание на двадесет и пЕ. януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
съдията адм. д.
№ 326 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и
е образувано по жалба на „Е. - 57“ ООД, гр. * против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-395-0052023/21.11.2020 г., издадена от Началника на
сектор „ГКПП“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – бръснарски салон, находящ се в гр. ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни. Иска се отмяна на
заповедта за налагане на ПАМ, като се излагат съображения, че същата е незаконосъобразна, тъй като
изложените факти не отговарят на действителността, а срокът на наложената мярка
е изцяло санкционен и несъразмерен на установеното нарушение. Претендира се за
присъждане и на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. В постъпилата писмена защита жалбата се поддържа изцяло на
основанията, изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като
счита същата за неоснователна.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и
съобрази становищата на страните, съдът констатира следното:
На
18.11.2020 г. била извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бръснарски салон,
находящ се в гр. ***, стопанисван от дружеството – жалбоподател „Е. - 57“ ООД,
гр. *, при която била извършена контролна покупка на масло за брада на стойност
34.00 лева. Сумата била заплатена в брой от проверяващия екип, но не била
издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, нито пък ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Установено
било и наличие на касова разлика между
наличните парични средства и тези, маркирани във фискалното устройство в размер
на 100 лева.
Констатациите
са отразени в съставения Протокол за
извършена проверка № 0052023 от 18.11.2020 г., който е подписан от представител
на дружеството – жалбоподател с възражения, които дословно са следните: „не е вярно описанието на протокола“. Впоследствие,
въз основа на съставения протокол е
издадена и Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., с която
Началника на сектор „ГКПП“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е постановил принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – бръснарски салон, находящ се в гр.
***, стопанисван от дружеството –
жалбоподател и е забранил достъп до него за срок от 14 дни. В същата е
посочено, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18
от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което
е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Именно тази заповед е
предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
За
това нарушение е съставен АУАН № F580894/26.11.2020
г., а относно констатираната положителна разлика
от 100 лева в касата, за които няма
направени записвания във фискалното устройство, е съставен АУАН № F580899/26.11.2020 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценява
като НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г.
е издадена от компетентен орган - Началника на сектор „ГКПП“ - Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия и в условията на обвързана
компетентност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на
касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът
и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен
превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи
извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от кочан, административният орган,
при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна
административна мярка – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. В
конкретния случай жалбоподателят не оспорва факта, че при извършената контролна
покупка в търговския му обект, не е била издадена касова бележка от фискално
устройство или от кочан и с оглед на това административният орган правилно и в пълно съответствие с материалния
закон, действайки в условията на обвързана компетентност е наложил
принудителната административна мярка.
Съгласно чл. 110, ал. 4, изр. 1 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане за
извършването на проверката. В този смисъл и твърденията на жалбоподателя,
че липсата на изрична заповед, с която
да се възлага извършването на проверка води до нищожност на издадените въз
основа на нея актове, са несъстоятелни и не се споделят от съда.
Що
се отнася до продължителността на
наложената мярка, следва да се има предвид, че
при определянето му органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти
и обстоятелства в конкретния случай, т.е., при определяне на продължителността
на срока органът действа в условията на оперативна самостоятелност, което
следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“. В настоящия казус
срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, за които
свидетелства разликата между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ, както и с необходимото време за създаване на нормална организация
за отчитане на приходите от дейността на търговеца. В тази връзка следва да се
посочи също, че описа на паричните средства в касата към момента на започването
на проверката е изготвен не от извършващите проверката служители на НАП, а от
работещия в обекта Г.В.В., който към момента на самата
проверка е посочил, че в касата има оборотни пари 10 лева, а останалите са пари
на управителя. Несъмнено неиздаването на касова бележка, което
представлява неизпълнение на нормативно установеното задължение за отчитане на
всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон от
фискално устройство или касова бележка, винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити доходи и съответно до отклонение от
данъчно облагане. Поради това, като е
определил срок на конкретната ПАМ от 14 дни, административният орган е издал
един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа за съразмерност.
Заповедта
– предмет на жалбата е издадена и в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на
чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено
извършването на административни нарушения от същия вид. В случая заповедта цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет, свързани с правилното
отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020 г., издадена от Началника на сектор „ГКПП“ - Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП е напълно законосъобразна както от
материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Подадената
против нея жалба е неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, претенцията на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Предвид обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на
принудителна административна мярка е по реда на АПК, разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. - 57“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. *, **,
представлявано от управителя Е.М.М., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-395-0052023/20.11.2020
г., издадена от Началника на сектор „ГКПП“ - Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП.
ОСЪЖДА „Е. - 57“ ООД, гр.
* да заплати на НАП – София сумата от 100 (сто ) лева за направените по
делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете