Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 12.12.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2923/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава десета, Раздел първи от АПК във връзка с §19, ал.1 ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г./.  Образувано е по жалба на Г.А.К. *** срещу мълчалив отказ на кмета на Община Пазарджик по подадено от жалбоподателя искане с вх. № 44-Г-257 от 08.05.2018г. за издаване на заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването на земеделски имот №142018 с площ 2,706 дка. в землището на с.В., обл.Пазарджик, м. „х.“ от лице, което го ползва без правно основание, и предаването му на жалбоподателя като негов собственик.

Ответникът по жалбата счита същата за недопустима на основание чл.27, ал.2, т.2 АПК. Твърди, че към момента на подаване на искането е било в ход идентично административно производство с предмет същия земеделски имот, образувано по предходно искане на жалбоподателя с вх. №44-Г-193 от 04.04.2018г. за изземване на имота от търговско дружество „А.“ ЕООД и предаването му на собственика Г.К., поради което е била налице процесуална пречка за образуване на отделно административно производство по второто искане.

По същество оспорва жалбата като неоснователна при твърдение да е налице изрично произнасяне по искането, обективирано в писмо с изх. №44-Г-257/12.06.2018г. Поддържа да е налице изричен законосъобразен отказ за изземването на имота поради липсата на основание за прилагането на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба се отнася до лица с възстановено право на собственост върху земеделски имот, а жалбоподателят се легитимира като собственик с договор за дарение.

Съдът като съобрази твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК от надлежна страна и е допустима.

Въпросът за недопустимостта на административното производство на основание чл.27, ал.2,т.2 АПК, а от там и на самата жалба, е разрешен  с определение 1335/30.09.2019г. по ч.к.адм.д. №959/2017г. на АдмС – Пазарджик, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството и са дадени задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

От материалите в административната преписка е видно, че жалбоподателят е подал искане до кмета на Община Пазарджик с вх. № 44-Г-257 от 08.05.2018г. за издаване на заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването на земеделски имот №142018 с площ 2,706 дка. в землището на с.В., обл.Пазарджик, м. „х.“ от лице, което го ползва без правно основание, и предаването му на жалбоподателя като негов собственик. Към искането е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот №17 от 16.06.2009г., том І, рег. №557, дело №17/2009г. по регистъра на нотариус Милена Минкова с рег. №571, легитимиращ жалбоподателя Г.К. като собственик на имота.

В отговор на искането административният орган е уведомил жалбоподателя с писмо с изх. №44-Г-257/12.06.2018г., получено на 14.06.2018г., че за изземването на имот №142018 вече е постановен изричен отказ по предходно негово искане, както и че отново липсва нормативно основание за прилагането на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като разпоредбата се отнася единствено до лица с възстановено право на собственост, какъвто жалбоподателят не е. Това писмено изявление на административния орган може да се приеме за изричен отказ да се уважи искането, въпреки че не е оформено като типичен административен акт. Същият обаче е постановен извън срока за произнасяне по чл.57, ал.5 АПК, който е изтекъл на 08.06.2018г., т.е. след постановяването на мълчаливия отказ. В този случай според разясненията в ТР№4/24.06.1993г. по гр.д.№3/1993г. на ОСГК и  точка 8 от ППВС№4/76г.  се дължи произнасяне по мълчаливия отказ. На основание чл.58, ал.3 АПК, когато  по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.

Съгласно чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на право основание. Текстът изчерпателно посочва предпоставките, при кумулативното наличие на които може да бъде издадена заповед за изземване на земеделски имоти, а именно: 1/ искането да е направено от собственик или ползвател на земеделски имот с възстановено право на собственост, 2/ имотът да се ползва от трето лице  и 3/ползването от страна на третото лице да е без правно основание.

В случая жалбоподателят е придобил собствеността върху имота, предмет на искането по чл.34 ЗСПЗЗ, на договорно основание, а не чрез земеделска реституция. Следователно същият не е лице с възстановена собственост върху земеделския имот и не е сред имащите право да ползват административната процедура по чл.34 от ЗСПЗЗ. Други лица извън тези, на които е възстановено право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, не могат да искат издаване на заповед за изземване по реда на чл.34 ЗСПЗЗ. Този текст предвижда изключение от общия принцип, съгласно който имуществените спорове между частни лица се разрешават по общия исков ред, поради което не може да се тълкува разширително и да се прилага спрямо приобретателите на земеделски имоти на договорно основание, какъвто се явява жалбоподателя. Ето защо жалбоподателят следва да търси защита на засегнатото материално право по общия исков ред, а не по реда на административната процедура. В този смисъл е съдебната практика в следните актове: решение №5148 от 20.04.2010г по адм.д. №2761/2010г на ВАС, ІV отд., решение №2742 от 01.03.2010г  по адм.д. №1052/2010г на ВАС, ІV, отд., както и решение от 16.12.2018г. по гр.д. №2922/2018г. на РС – Пазарджик, потвърдено с решение № 321 от 16.05.2019 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. д. № 251/2019г.

По изложените съображения съдът приема, че в случая не са налице всички кумулативни предпоставки по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за издаване на заповед за изземване на земеделския имот. Затова мълчаливият отказ на кмета на община Пазарджик да издаде исканата заповед по чл.34 ЗСПЗЗ е законосъобразен. Това налага жалбата да се отхвърли като неоснователна.

 С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.4 АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.24 НЗПП  жалбоподателят дължи на ответника по жалбата разноски за защита от юрисконсулт, които съдът определя в минималния размер от 100лв.

         По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Г.А.К. *** срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Пазарджик, постановен по подадено от жалбоподателя искане с вх. № 44-Г-257 от 08.05.2018г. за издаване на заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването на земеделски имот №142018 с площ 2,706 дка. в землището на с.В., обл.Пазарджик, м. „х.“ от лице, което го ползва без правно основание, и предаването му на жалбоподателя като негов собственик.         ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 100лв.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                  

                                         

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: