№ 22210
гр. С., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110130412 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от И. М. Г. и М. М. С. против Г. Р.
С., с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за продажба на
недвижим имот от 09.11.2012 г., сключен между Г. Р. С. и М.М.Г., а договор за
дарение от 25.07.2007 г. да бъде намален до размера на запазената им част
като наследници. Ищците твърдят, че били наследници по закон на М.М.Г.. На
25.07.2007 г. М.М.Г. и Р.Г.Г. сключили с ответницата договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № 6, том ІІ, рег. № ***, дело № *** от
25.07.2007 г. Предмет на договора били недвижим имот с идентификатор ***
по плана на с. И., с адрес с. И., ул. ***, при съседи с идентификатори ***, ***,
*** и ***, както и построените в него сгради: сграда с идентификатор ***,
сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор ***. С договор за
дарение, обективиран в Нотариален акт № 86, том І, рег. № 4826, дело № 75 от
25.09.2012 г., ответницата дарила процесните имоти на М.М.Г.. С договор за
продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том І, рег. № 5637, дело № 85
от 09.11.2012 г., М.М.Г. продала процесните имоти на ответницата за сумата
от общо 5500 лЕ.. Ищците считат, че договор за продажба, обективиран в
Нотариален акт № ***, том І, рег. № 5637, дело № 85 от 09.11.2012 г.,
накърнявали добрите нрави, тъй като продажната цена била прекомерно
занижена. Освен това били опит за заобикаляне на закона. Твърдят също така,
с договорът за дарение обективиран в Нотариален акт № 6, том ІІ, рег. № ***,
дело № *** от 25.07.2007 г. М.М.Г. и Р.Г.Г. накърнили запазената им част.
Молят съда да признае за установена нищожността на Договор за продажба на
недвижим имот от 09.11.2012 г., сключен между Г. Р. С. и М.М.Г., а договор за
дарение от 25.07.2007 г. да бъде намален до размера на запазената им част
като наследници. Претендират разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че
1
страните са единствените наследници на М.М.Г., че същата е починала на
08.01.2023 г., както и сключването на процесните договори. Счита, че същите
не били нищожни на посочените от ищците основания. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на иска с правно основание чл. 30,
ал. 1 ЗН. Твърди, че след 2013 г. направила подобрения в имота: изградила
дренажна канализация, циментова настилка, поставила тротоарни камъни.
Извършила ремонт на беседката на двора, изградила външна тераса, поставила
нови външни врати и нова дограма. Изградила вътрешна баня и тоалетна.
Поставила теракот и подови настилки, климатици, парна инсталация с пелетен
котел и подово отопление. При условията на евентуалност моли съда да
присъди направените подобрения в имота. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищците не изпращат представител, подават писмено
становище, с което поддържат исканията си. Ответницата изпраща
представители, чрез които също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Между страните не се оспорват и от доказателствата по делото се
приемат за установени следните факти: ищците са внуци на М.М.Г. и Р.Г.Г.,
последните са починали, ответницата е тяхна дъщеря, както и сключването на
процесните договори. За пълнота, по делото са представени преписи от
нотариалните актове, удостоверяващи сключването на всеки от тях. С договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт № 6 от 25.07.2007 г. М.М.Г. и Р.Г.Г.
са дарили ответницата с процесния имот. С договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 86 от 25.09.2012 г. ответницата е дарила майка си М.М.Г.
процесния имот. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт № *** от 09.11.2012 г. М.М.Г. е продала на ответницата процесния имот за
сумата от 5500 лЕ., получени от М.Г. преди съставяне на нотариалния акт. В
същия е посочено, че данъчната оценка на имота възлиза на 5131,60 лЕ..
По делото беше приета изготвена съдебно-техническа експертиза.
Установява, че за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2023 г. в имота са
извършвани подобрения на обща стойност 48325,18 лЕ..
Като свидетел по делото беше разпитан Р.А.А. Заявява, че познава
ответницата 2011 г., от както бил в С.. В момента на разпита живеел в Мало
Бучино. От миналата година бил там. Живял в С. в И., на *** в началото на
2011 г., а преди това не бил живял в къщата. По повод това, че живял с Г. на
семейни начала, извършвал подобрения в нейния имот. От началото, когато
дошъл първо започнал да ремонтира оградата, която била рухнала. После
сменил дограма. Направил дренаж на мазето. Пробил стените на къщата, за да
прокара тръби за радиатори. От общината получили един котел и три
радиатора. Всичко останало ответницата купила допълнително от магазина.
Изградена била тераса отвън. Свидетелят ползвал и чужда помощ. Сменил
входната врата. В течение на 13 години се правили всички тези ремонти. От
2011 г. до 2024 г. Заплатата на ответницата не била голяма. Тя и майка
давали парите за тези ремонти. Когато била жива, майка даваше от
пенсията. Свидетелят живял и с майката на ответницата в имота. Тя била в
отлични отношения с ответницата. Познава ищците. Те не се интересували от
майката на ответницата. Не са давали пари и не са носили нищо на майката на
Г.. Тя се казвала В.. Била на пълен пансион и нямала разходи. Пенсията си
2
давала за ремонт на имота. Ищците не ходили да я виждат в болницата, преди
да почине. В къщата нямало тоалетна и баня. Всички ремонти били поетапни.
След анализ съдът намира, че свидетелските показания са вътрешно
непротиворечиви, като не могат да бъдат кредитирани единствено по
отношение на факта, че майката на ответницата се казвала В., тъй като по
делото е установено, че се е казвала М.Г..
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 30 ЗН. В тежест на ищеца е
да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в
чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; че наследодателят му се е
разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез завещание в полза на
ответника; че наследодателят е излязъл извън разполагаемата си по закон част,
като се е разпоредил с процесния имот в полза на ответника, с което е
накърнил запазената част на ищеца от наследството му, както и какво е било
състоянието на дареното имущество към момента на дарението и каква е
стойността на наследения и завещан от наследодателя имот към момента на
откриване на наследството. Първият факт е безспорен между страните. По
отношение на втория факт и предявените в тази връзка искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че след анализ на
доказателствената съвкупност, същите не са доказани по основание. Не се
установява процесните два договора за дарение и един за покупко-продажба
да накърняват добрите нрави. Прехвърлянето на собствеността върху този
имот чрез дарение, първо не е между идентични страни: първото прехвърляне
става между М.Г. и Р.Г. от една страна и ответницата от друга, докато второто
прехвърляне е между ответницата от една страна и единствено М.Г. от друга.
Дори и да се приеме някаква идентичност, законът не забранява дееспособни
лица да се разпореждат със свои вещи дори и да прехвърлят собствеността
върху един и същ имот повече от един път. На второ място интервалът от
време между договора за дарение от ответницата към М.Г. и договора за
покупко-продажба не е необосновано къс – става дума за близо 40 дни.
Законът не поставя някакво изискване едно лице да е собственик на един имот
за определено време, преди да може валидно да прехвърли собствеността му,
това може да се извърши в рамките на същия ден. Съображението, че цената
на имота била неправомерно занижена също не се споделя от настоящия
състав. По делото не беше установена пазарната цена на процесния имот.
Дори и да беше установена, това не би довело до нищожност поради
противоречие с добрите нрави на прехвърляне собствеността на имот на цена
надвишаваща, макар и с малко данъчната му оценка. От доказателствената
съвкупност не се установява М.Г. и ответницата да са имали действителна
воля, различна от заявената с процесните нотариални актове, а именно – да
прехвърлят по между си собствеността на имота, първо на основание дарение,
а след това на основание покупко-продажба. Какви са били причините или
мотивите за тези волеизявления не е предмет на настоящия процес. Поради
изложеното съдът намира, че твърденията на ищците за нищожност на
процесния договор за покупко-продажба са недоказани, а исковете с правно
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени. Вторият факт
от фактическия състав на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е недоказан,
което води и до неговата неоснователност.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответницата.
3
От същата са доказано заплатени 360 лЕ. – депозит за експертиза и 1500 лЕ. –
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени по равно от
ищците, по 930 лЕ. за всеки от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Г., ЕГН: ********** и М. М. С., ЕГН:
********** и двамата със съдебен адрес гр. *** срещу Г. Р. С., ЕГН:
********** със съдебен адрес гр. С., ул. *** иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД за признаване за нищожен като противоречащ на добрите нрави на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том І, рег.
№ 5637, дело № 85 от 09.11.2012 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Г., ЕГН: ********** и М. М. С., ЕГН:
********** срещу Г. Р. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД за признаване за нищожен като сключен при условията на привидност
на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, том І,
рег. № 5637, дело № 85 от 09.11.2012 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Г., ЕГН: ********** и М. М. С., ЕГН:
********** срещу Г. Р. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН за възстановяване на запазената част на И. М. Г., ЕГН: ********** и М.
М. С., ЕГН: ********** от наследството на общия наследодател М.М.Г.,
починала на 08.01.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. М. Г., ЕГН: ********** да заплати на Г. Р. С., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 930 лЕ. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН: ********** да заплати на Г. Р. С., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 930 лЕ. – разноски в
производството.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4