РЕШЕНИЕ № 2609
гр. Бургас, 18.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 904/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
Бургас, с която претендира приемане за установено, че ответникът К.Г.И., с
постоянен и настоящ адрес ***, в качеството на абонат на ищцовото топлопреносно
дружество, му дължи следните суми: 1625,16 лева – сборна главница за потребените
от ответника услуги за битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия за
отопление, за сградна инсталация и за дялово разпределение, за имот в гр. Бургас,
ж. к. ........... през периода м. февруари 2017-м. август 2018 год., и 150,81 лева
– мораторна лихва върху сборната главница за периода 01.04.2017-30.10.2018 год.,
както и обезщетение в размер на законната лихва върху сборната главница, начиная
от 31.10.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват
част от предмета на Заповед за изпълнение № 4010/01.11.2018 год. по ч. гр. д. №
7832/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира присъждане на
деловодните разноски.
Правното основание на предявените
обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с
чл. 422, ГПК.
По молба на ищеца, с определение
от 13.06.2019 год. съдът е конституирал „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Бургас, в качеството на трето лице помагач.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете, моли за отхвърлянето им; ангажира
доказателства.
Третото лице помагач не изразява
становище по делото; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7832/2018
год. на БсРС, ответникът К.И. е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за
топлоснабден обект – среден апартамент в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 15, вх.
4, ет. 2, и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността
на потребените услуги за битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия за
отопление, за сградна инсталация и за дялово разпределение за периода м. февруари
2017-м. август 2018 год. – общо 1625,16 лева, ведно с мораторната лихва за
забава – 150,81 лева за периода 01.04.2017-30.10.2018 год., както и законната
лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението с правно основание
чл. 410, ГПК – 31.10.2018 год., до окончателното й изплащане. Задълженията на ответника
са описани по фактури и са изброени в писмени справки от сметка на ищеца на л. л.
9-10 по описа на делото.
По делото е изготвено експертно
заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице сочи, че дължимата цена за потреблението на ответника
е правилно определена от ищеца, в съответствие с действащата методика и
нормативна уредба.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за
основателни. Имуществената договорна отговорност на ответника произтича от
легитимацията му на единствен собственик на топлофицираното жилище, придобито
по наследство – съгл. договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 30.12.1987 год., удостоверението за наследници и изготвената служебна
справка (чл. 153, ал. 1, ЗЕ, действащ към периода, за който се дължат
процесните главници). Цитираната разпоредба сочи, че задължението за плащане
цената на топлоенергията възниква в тежест на собственика на обект в
сграда-етажна собственост с абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на
ограничено вещно право на ползване върху такъв обект. В случая правилното
отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за
правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този
факт е легитимацията на субекта като собственик или ползвател на топлоснабден
имот. Както бе посочено, ответникът К.И. е бил собственик на жилището през
целия процесен период. От представения по делото протокол е видно избирането на
ФДР, на което е възложено отчитането на потребената топлоенергия – за абонатната,
обслужвана от ищеца. Договорното правоотношение е било продължавано с писмени
анекси на страните, т. е. през процесния период действието на съглашението не е
отпаднало (вж. анекса от 16.01.2017 год. и договора от 01.04.2018 год.). В
настоящия съдебен процес не може да се извършва проверка за законността на
проведените ОС на ЕС, свързани с неучастието в тях на етажния
собственик-ответник или на други лица, а няма и доказателства за надлежната им
отмяна по реда на чл. 40, ЗУЕС, поради което възраженията му в тази насока са
неоснователни.
По отношение размера на
главницата съдът съобразява заключението на вещото лице, сочещо правилното
прилагане на действащата методика по ЗЕ и наредбата за топлоснабдяването.
Липсата на подписи на ответника върху представените карнети не може да обоснове
извод за недължимост на сумите, тъй като от заключението на вещото лице се
установяване, че ответникът не е осигурявал редовен достъп до жилището си, вкл.
и на експерта, за нуждите на заключението му в настоящия процес. В тежест на
ответника е провеждане на доказване за опровергаване твърдения от ищеца
отрицателен факт за неосигуряване на достъп до жилището. Данни в тази насока не
са представени; ответникът не е оказал и съдействие на вещото лице за оглед в
имота, поради което съдът намира, че отчитането на консумираната топлоенергия е
правилно и законосъобразно.
Делото не съдържа и данни за
неправилно определяне размера на сумите от ищеца, съотв. за неточно разпределение
на задълженията между етажните собственици, поради което съдът счита главния иск
за доказан по размер.
Предвид бездействието за плащане
на длъжника, съдът намира за доказан и акцесорния иск за обезщетение за забава.
Видно от заключението на вещото лице, обезщетението за забава е определено
възоснова софтуер на НАП, поради което съдът счита, че акцесорното вземане е
доказано и по размер.
Предвид основателността на
исковете, в тежест на ответника К.И. следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени в настоящия съдебен процес – общо 398 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от платените държавна такса и възнаграждения за вещо
лице и за представител по чл. 47, ал. 6, ГПК.
В тежест на ответника следва да
бъдат възложени и деловодните разноски от 35,52 лева, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1994/2016 год. на БсРС, представляващи платена държавна
такса (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът К.Г.И., ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, следните суми: 1625,16 лева –
сборна главница за потребените от ответника услуги за битово-горещо
водоснабдяване, за топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за
дялово разпределение, за имот в гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 15, вх. 4, ет.
2, ап. среден, през периода м. февруари 2017-м. август 2018 год., и 150,81 лева
– мораторна лихва върху сборната главница за периода 01.04.2017-30.10.2018
год., както и обезщетение в размер на законната лихва върху сборната главница
от 1625,16 лева, начиная от 31.10.2018 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
4010/01.11.2018 год. по ч. гр. д. № 7832/2018 год. на БсРС.
Решението е постановено при
участие на „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж. к. Лазур, ул. „Абоба“ № 6, в качеството на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА
К.Г.И., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, деловодни разноски в
размер от 35,52 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 7832/2018
год. на БсРС.
ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Топлофикация-Бургас”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, кв. Лозово, деловодни разноски в
размер от 398 лева, направени по гр. д. № 904/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ