РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно гражданско дело №
20255300500365 по описа за 2025 година
С Решение №146/13.01.2025г., постановено по гр.д.№3212/2024г. по описа на Районен
съд – ***, I бр.състав, е изменен размерът на присъдената по гр.д.№ 3251/2015г. на Районен
съд – *** месечна издръжка, дължима от Р. Н. Г., ЕГН ********** на Н. Р. Г., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Е. Х. Х., ЕГН **********, като
същата е увеличена от 200 лв. на 700.00 лева /седемстотин лева/, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.02.2024г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№4729/06.02.2025г., депозирана от Р. Н.
Г. против решението на Районен съд- ***, в частта, с която размерът на издръжката е
увеличен за разликата над 400 лв. до уважения размер от 700 лв. Излагат се съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят сочи, че
редовно заплащал определена с Решение по гр. д. №3251/2015г. на Районен съд – ***
издръжка в размер на 200 лв., а отделно от това участвал в допълнителни разходи за детето,
като закупувал подаръци, заплащал екскурзии и т. н. Имал желание да поема разходи за
спорт, но детето не проявявало интерес. В тази връзка навежда, че живеел на квартира,
заплащал наем, а от друга страна майката имала високи доходи, достигайки до около 10 000
лв. месечно. Не било отчетено от първоинстанционния съд, че майката дистанцирала детето
от бащата, както и че връщала пощенските записи с издръжка, които бащата изпращал.
Сочи, че с оглед финансовите си възможности бил способен да заплаща издръжка в размер
на 400 лв. Искането е за отмяна на решението като неправилно и необосновано.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Р. Г.,
ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. В. Р. Х., с който се взема становище
за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Искането към
въззивния съд е за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
1
Първоинстанционното производство е образувано по повод предявена искова молба с
правно основание по чл. 150 СК от Н. Р. Г., към момента на предявяване на иска
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител - Е.
Х. Х., ЕГН **********, против Р. Н. Г., за увеличаване размера на дължимата от бащата
издръжка в полза на детето Н. Р. Г. от 200 лв. на 700 лв. месечно, считано от датата на
предявяване на иска до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното плащане. Изложени са твърдения в исковата молба, че с Решение
№977/18.03.2016г. по гр. д. №3251/2015г. на ПРС бил увеличен размерът на присъдената
месечна издръжка, определена по-рано с Решение №7/11.02.2008г. по гр.д.№3686/2007г. по
описа на ПРС, изменена с Определение от 14.05.2012г. за одобряване на съдебна спогодба по
гр. д. №4037/2012г. по описа на ПРС, като размерът на издръжката бил увеличен от 110 лв.
на 200 лв., считано от 19.03.2015г. От последното изменение на издръжката до момента на
депозиране на исковата молба минали близо 8 години, детето било на ** годишна възраст,
като разходите за неговото отглеждане значително се увеличили. Сочи се, че месечната
издръжка на Н. възлизала в размер на около 1400 лв., цялата сума заплащана от майката,
като подробно се описват съответните нужди на детето /за джобни, за ученически пособия,
за образование, за дрехи, за частни уроци за кандидат-студентски изпити и пр./, както и
размерът на дължимите за тях разходи. Отделно от това се сочи, че вън от разходи за сина
си, Е. поемала и други собствени разходи като например за данъци, такси, отопление и т.н.
Майката работила като *** в „МБАЛ- ***“, а полученото от нея трудово възнаграждение
било и единственият доход. Признава, че от 6 месеца бащата заплащал по собствено
желание издръжка в по-голям от присъдения размер, а именно сумата от 300 лв. месечно.
Бащата също работил като лекар *** в МБАЛ „***“. Последният имал високи доходи, не
бил женен, нямал друго семейство и други деца и бил способен да заплаща издръжка от 700
лв. месечно.
В законоустановения срок е постъпил и отговор на исковата молба от Р. Н. Г.. Сочи, че с
Решение по гр. д. №***г. на ПРС определената по-рано издръжка за Н. Г. била изменена на
200 лв., считано от 19.03.2015г., като от тогава бащата редовно изпълнявал задължението си,
а също участвал и в допълнителни разходи за детето, като закупувал подаръци, плащал за
екскурзии и пр. Имал желание да поема такси за спорт, но детето отказвало. В последните
шест месеца бащата заплащал издръжка в по-голям размер от дължимия, а именно сумата от
300 лв. месечно. Признава, че детето рядко комуникирало с бащата през последните шест
месеца. Претендираният размер на издръжката от 700 лв. бил прекомерен с оглед
финансовата възможност на родителя, а и с оглед нуждите на детето, което било на **
години. Р. Г. работил като *** във ***, като основната му заплата била в размер на 2500-
2800 лв. Не притежавал собствено жилище, живеел под наем, като заплащал наемна цена от
500 лв. месечно.
За да постанови обжалваното решение Районният съд приел, че Р. Н. Г. и Е. Х. Х. са
родители на детето Н. Р. Г., като с решение по гр. д. №3251/2015г. на Районен съд – *** била
увеличена издръжката за детето на 200 лв. Към датата на депозиране на исковата молба в
съда, а именно на 21.02.2024г. Н. бил на ** години, като в хода на производството навършил
пълнолетие. Тоест процесният период бил от 21.02.2024г. до 18.10.2024г., за осем месеца.
Констатирано е от решаващата инстанция, че от последното увеличение на издръжката до
момента изминали осем години. Отбелязано е, че Н. завършвал гимназия, а последната
учебна година била свързана с поемането на много разходи. Отделно от това, възрастта, в
която се намирало детето обуславяла и по-голям размер на разходите за храна, облекло и др.
Определената към този момент издръжка от 200 лв. била недостатъчна за покриване
нуждите на детето, а също била и под размера на минимално определената издръжка – ¼ от
МРЗ. Родителите били ***, което предполагало и добри доходи. От доказателствата по
делото се установява, че бащата бил способен да поеме целия размер на исканата издръжка,
а именно 700 лв. Съдът се е обосновал, че доходите на Р. Г. били високи, а също е отчетено и
обстоятелството, че издръжката ще се присъди за кратък период от време. Отчетено на
последно място е наличието на променени обстоятелства, обуславящи промяна на размера
2
на издръжката, като наличието на инфлационни процеси. Непосредствените грижи за детето
били поети изцяло от майката, а заплащаната от бащата издръжка била недостатъчна. По
тези съображения съдът уважил изцяло предявения иск.
Съдът, след като прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Представено по делото е удостоверение за раждане на Н. Р. Г. с посочена рождена дата –
***г. и родители – Е. Х. Г. и Р. Н. Г..
Видно от Решение № ***г., постановено по гр. д. №***г. по описа на Районен съд – ***,
V бр.състав, съдът е изменил размера на определената с Решение №***г., по гр. д. №***г. по
описа на Районен съд – *** издръжка, изменена с Определение от 14.05.2012г. за одобряване
на постигната съдебна спогодба по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – ***, дължима от
Р. Н. Г. на Н. Р. Г., чрез неговата майка и законен представител Е. Х. Х., като е увеличил
размера на същата от 110 лв. на 200 лв., считано от 19.03.2015г.
Представено е Решение №***г., постановено по гр. д. №***г. по описа на Районен съд –
***, с което Р. Н. Г. е осъден да заплаща ежемесечно на малолетното дете Н. Р. Г., чрез
неговата майка и законен представител Е. Х. Х., месечна издръжка в размер на 80 лв., а
видно от Протоколно определение от 14.05.2012г., постановено по гр. д. №***г. по описа на
Районен съд – ***, е одобрена постигната спогодба за увеличение на присъдената издръжка
от 80 лв. на 110 лв., дължима от Р. Н. Г. на Н. Р. Г., чрез неговата майка и законен
представител Е. Х., считано от 01.05.2012г. до възникване на причина за изменението или
прекратяването .
Представено по делото е удостоверение от „МБАЛ-***“ АД от 06.12.2023г. на Е. Х. Х.,
ЕГН **********, в съдържанието на което е посочена сумата в размер на 88,964.29 лв. като
брутен доход по ЗДДФЛ за периода от 12.2022г. до 11.2023г., както и сумата от 242.72 лв. –
обезщетение за временна неработоспособност и майчинство, а като общ размер е посочена
сумата 89,207.01 лв.
Видно от уверение № УР-08-684/04.01.2024г. от СУ „***“, гр. ***, Н. Р. Г. е записан за
ученик в дневна форма на обучение в 11 „г“ клас на учебната 2023/2024г.
В съдържанието на представена декларация за гражданство, жителство, семейно и
имотно състояние от Е. Х. Х. е посочено, че същата работи като *** и единственият доход е
трудовото възнаграждение. Декларирано е, че Х. притежава апартамент № 69 със застроена
площ от 79.98 кв. м., както и апартамент №7 със застроена площ от 56.30 кв.м., подробно
описани в декларацията. Посочена е собственост досежно лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Джук“, с рег.№ ***. Не са декларирани други доходи.
Представено по делото е удостоверение с изх. № ПВ-3-693/29.03.2024г. от МБАЛ – ***
към *** на Р. Н. Г., в съдържанието на което е посочена сумата в размер на 40,068.16 лв. като
брутен доход за периода от април 2023г. до март 2024г., както и сумата от 32,364.92 лв., като
нетен доход за същия период.
Представен е и договор за наем от 06.03.2019г., сключен между З. М. К., в качеството си
на наемодател и Р. Н. Г., в качеството си на наемател, за предоставяне за временно и
възмездно ползване от наемателя на подробно описан недвижим имот. Посочено е в
договора, че същият е безсрочен, както и месечна наемна сума в размер на 500 лв.
По делото е постъпила и справка за действащи трудови договори на Е. Х. Х. за периода
от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., с посочен работодател „МБАЛ- ***“ АД, с дата на сключване
на договора – 31.01.2022г. и дата на последно доп. споразумение от 31.08.2022г. В графа
„дата на прекратяване“ липсва отбелязване.
Представена е и Справка-данни за осигуряване на Е. Х. Х. за периода от 01.01.2022г. до
31.12.2022г., в която е посочен осигурителният доход на Х. за 2022г., като за различните
месеци доходът варира от 1944.08 лв. до 3400 лв.
Видно от съдържанието на справка местни данъци и такси, Е. Х. е декларирала
собственост по отношение на недвижим имот, сграда в гр. ***, ***; по отношение на
3
недвижим имот, сграда в гр. ***, р-н ***, както и МПС, марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег.
№ ***.
Постъпила е и справка за действащи трудови договори на Р. Н. Г. за периода от
01.01.2022г. до 31.12.2022г., с посочена датата на сключване на трудов договор – 26.11.2014г.
и дата на последно доп. споразумение от 01.04.20**г. В графа „дата на прекратяване“ липсва
отбелязване.
Представена е и Справка-данни за осигуряване на Р. Н. Г. за периода от 01.01.2022г. до
31.12.2022г., в която е посочен осигурителният доход на Г. за 2022г., като за различните
месеци доходът варира от 2631.90 лв. до 3400 лв.
Видно от съдържанието на справка местни данъци и такси, Р. Г. е декларирал
собственост по отношение на две моторни превозни средства, а именно: МПС с марка
„Пежо“, модел „207“, с рег. № *** и МПС с марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ***.
Като свидетел в производството е разпитана С. П. Б.. Същата сочи, че Р. Н. споделял,
че нямал контакт със сина си. Бащата искал да запише детето на спорт, но момчето отказало.
Свидетелства, че пощенските записи, изпращани от дължащия издръжката, били връщани от
пощата многократно. Преди известно време Р. завел майката и детето на почивка в Испания,
но след това последните двама спрели да отговарят на телефонните обаждания от бащата.
Той имал желание да закупува подаръци, но не могъл да ги даде, тъй като нямал връзка със
сина си и майката. Родителят всеки месец правил опити да заплаща издръжка. Живеел под
наем в гр. ***.
Показания като свидетел е дала и А. Ф. А.. Свидетелят заявява, че майката давала за
частни уроци на сина си по биология, химия и български език около 830 лв. всеки месец.
Отделно от това Е. давала на детето по 10 лв. дневни пари, поемала разходи за облекло,
униформа, учебници и др. Сочи се в показанията, че Е. споделила на св. А., че разходите за
детето възлизали на около 1400 лв. месечно.
Представени по делото са и касови бележки от Български пощи за върнати записи.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК.
Уважаването на исковата претенция по чл. 150 СК се обуславя от установяване на
следните предпоставки: родителят да е баща на претендиращото издръжка дете, нужда от
получаване на издръжка в претендирания размер, материална възможност на родителя да
дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите на
правоимащия от издръжка в претендирания размер. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определя съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства от
значение за случая. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя съобразно
нуждите на детето, което има право да я претендира и възможностите на задължения
родител.
По делото е безспорно, а и това се установява от представеното удостоверение за
раждане, че Р. Н. Г. е баща на Н. Р. Г.. На следващо място с Решение №***г., постановено по
гр.д.№***г. по описа на Районен съд – ***, V бр. състав, съдът е изменил размера на
дължимата до онзи момент издръжка, като е увеличил същата на 200 лв., като и до
настоящия момент това е дължимия от бащата размер на задължението си да издържа своя
низходящ. Прави впечатление, че от момента на определяне на досегашния размер на
издръжката, считано от 2015г., до момента на предявяване на претенцията, е изминал един
значителен период от време, през който безспорно са нараснали разходите за детето,
необходими за образование, култура, социален живот, облекло и др. На следващо място,
ноторно известно е, че за период от около 8 години от момента на определяне досегашния
размер на издръжката, са настъпили инфлационни процеси в страната, които имат за
4
последица повишаване на цените на стоките и услугите. Все във връзка с изменението на
обстоятелствата следва да се държи сметка и за възрастта на детето. Така видно от
удостоверение за раждане, Н. Р. Г. е роден на ***г. Към момента на определяне на
досегашния размер на издръжката детето е било на около 9 години, а към момента на
депозиране на исковата молба в съда то вече е било на ** години. Сегашната възраст на
момчето /към момента на предявяване на иска/, спрямо възрастта към първоначалното
определяне на издръжка, само по себе е основание да се приеме, че са налице такива
обстоятелства, които налагат промяна размера на издръжката, тъй като влизането в
съответната възраст води след себе си и появата на нови начинания в ежедневието, промяна
в социалните контакти, което води и до увеличаване размера на разходите. От изложеното
до момента следва и обоснованият извод, че действително е налице изменение на
обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, което несъмнено
обосновава необходимостта и от нейната промяна.
На следващо място трайно възприето е от съдебната практика, че при непълнолетните
самата нужда от издръжка не се доказва. Обичайните потребности се предполагат, предвид
процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя социално значими
занимания на детето. В конкретния случай от данните по делото се установява, че от
момента на предявяване на иска момчето е било непълнолетно, на ** годишна възраст, което
е съпътствано от поемането на множество разходи. На първо място Н. е ученик в *** клас за
учебната 2023/2024г., което предполага понасянето на разходи за закупуване на учебни
пособия, дрехи, даването на джобни пари. От основополагащо значение при определяне
размера на издръжката, от която се нуждае детето, е обстоятелството, че то посещава и
частни уроци за евентуално бъдещо кандидатстване в университет. Така от показанията на
св. А. А. се установява, че Н. посещава частни уроци по биология, химия и български език,
като майката заплащала всеки месец за тях сума в размер на 830 лв. Последно посочената
сума действително не се установява от останалия събран по делото доказателствен
материал, но това не води до извод, че не се заплащат и не се дължат такси за частните
уроци на детето, в които разходи следва да участва и бащата. На следващо място, както вече
бе посочено, момчето е на ** годишна възраст, като му предстоят социално значими
събития, като например завършване на средното си образование, създаването на нови
социално контакти, излизане с приятели и други подобни занимания, което също е
съпътствано от разходи.
По отношение материалната възможност на родителя да дава издръжка, настоящия
състав намира следното:
При определяне материалната възможност на родителя да дава издръжка следва да се
държи сметка за това дали дължащият издръжката е трудово ангажиран, какъв е размерът на
възнаграждението, което получава, има ли други източници на доходи, притежава ли
движимо или недвижимо имущество, в каква възраст се намира родителят, има ли
обективни пречки, които го възпрепятстват на генерира допълнителни доходи, има ли други
низходящи или лица, на които по закон дължи даването на издръжка, какви разходи поема в
ежедневието и т.н. В настоящия случай по делото безспорно се установява, че Р. Г. по
професия е ***, със специалност *** във ***, като от удостоверение с изх. № ПВ-3-
693/29.03.2024г. от МБАЛ – *** към *** се установява, че бащата е получил сума в нетен
размер от 32,364.92 лв. за периода от април 2023г. до март 2024г. На следващо място
индикация за финансовата възможност на родителя представлява и обстоятелството, че
същият е декларирал собственост по отношение на две моторни превозни средства, а
именно МПС с марка „Пежо“, модел „207“, с рег. № *** и МПС с марка „Ситроен“, модел
„Саксо“, с рег. № ***. Действително по делото се представиха доказателства, от които е
видно, че бащата има ежемесечно наемно задължение, тъй като не притежава собствено
имущество. В тази връзка обаче ще се отбележи, че не са налице данни по отношение на Р.,
че има друго семейство, че се грижи за други свои деца, на които да заплаща издръжка и т.н.
Отделно от това няма данни и да са налице някакви обективни пречки, които да
възпрепятстват дължащия издръжката да генерира и допълнителен доход, като по този
начин да се обезпечат нуждите на момчето Н., с оглед неговата възраст. Поради тази причина
съдът намира, че така определеният размер на издръжката от първоинстанционния съд,
дължима от бащата, е адекватен и правилен. Действително този размер на задължението не е
малък, но правилно районният съд е отбелязал, че периодът, за който се присъжда
5
издръжката е кратък – едва за няколко месеца, предвид че момчето навършва пълнолетие и
предвид неговите нужди, свързани с образование, частни уроци, предстоящо кандидатстване
във ВУЗ, завършване на средно образование и т.н.
На последно място ще се посочи, че действително бащата е заплащал редовно така
присъдената издръжка от 200 лв., като дори е участвал и в допълнителни разходи за детето.
Последното показва заинтересованост към детето, полагането на грижи над необходимото
по присъдената издръжка, но с оглед гарантиране интересите на момчето, необходимо е да
се създаде една сигурност, че до настъпването на законоустановената причина за дължимост
на издръжката, нуждите на Н. ще бъде обезпечавани. Обстоятелството, че майката връщала
пощенските записи с пращани пари от Р. също е ирелевантно с оглед определяне дължимия
размер на издръжката към настоящия момент и възможността на родителя да я заплаща.
Настоящият състав, с оглед всичко изложено по-горе, намира че момчето се нуждае от
месечна издръжка в общ размер от около 1400 лв. При разпределяне на същата между
родителите следва да се държи сметка и за доходите на майката. Установява се, че Е. Х.
също е *** в „МБАЛ- ***“, като от представените по делото доказателства е видно, че
същата генерира висок доход. Така от удостоверение от „МБАЛ-***“ АД се установява, че
Х. е получила сумата от 89,207.01 лв. за периода от 12.2022г. до 11.2023г. в брутен размер.
Майката също е декларирала собственост по отношение на два недвижими имота, както и
едно МПС. Поради това, според настоящия състав, общият размер на издръжката за детето
следва да се подели поравно между родителите, от което следва и извода, че правилно
Районният съд е определил, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 700 лв. до
настъпването на законоустановената причина за нейното изменение или прекратяване.
По разноските:
С оглед изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и
сторените разноски, а именно: сумата в размер на 500 лв., представляваща заплатено по
Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2025г. адвокатско възнаграждение за
въззивно производство.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №146/13.01.2025г., постановено по гр.д.№3212/2024г. по
описа на Районен съд – ***, I бр.състав.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., ЕГН:**********, с адрес в гр. ***, *** да заплати на Н. Р. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, сумата от 500 лв. представляваща заплатено по
Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2025г. адвокатско възнаграждение за
въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6