Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 412 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 514106 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 16347/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав са отхвърлени предявените от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ «У.», ЕИК ******искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./,
вр. чл. 45, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 671,22 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, за нанесени вследствие на виновно и
противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника З.К. „Л.И.“ АД автомобил марка „БМВ
318“ с рег. № ******вреди на МПС – автомобил марка „Дайхатсу Териос“ с рег.№ ******,
при ПТП на 28.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска – 09.03.2018 г. С решението ищецът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «У.» е осъден да заплати
на З.К. „Л.И.“ АД сумата от 100 лева, представляващи, сторените от
ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА
с която искът по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата над 197,92
лв. до пълният предявен размер от 671,22 лв., както и в частта за законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, е останал ищецът - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «У.», който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. По-конкретно поддържа, че сумата, която е превел на застрахованото
лице е в размер на 12 430,44 лв., но реално изплатеното обезщетение е в
размер на 12 903,72 лв., тъй като освен паричния превод от 12 430,44
лв. дружеството е прихванало и насрещно задължение на застрахованото лице в
размер на 473,28 лв. за дължима, но неизплатена по договора премия. Претендира
разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските
на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна – З.К. „Л.И.“ АД, оспорва
въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК писмен отговор. По-конкретно поддържа, че не е ясно какъв е размерът на
изплатеното от ищеца обезщетение на увреденото лице, както и че в хода на
делото пред първоинстанционното производство е установено, че по процесната
щета е изплатено обезщетение в размер на 12 430,44 лв. Като този факт е
отделен за безспорен, а ЗК «ЛЕВ ИНС» АД е направила плащане към ЗК «У.» АД на
стойност 12 705,78 лв. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г.
на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
Пред Софийски районен съд са предявени искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ «У.», ЕИК ******срещу З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******за заплащане на
сумата от 671,22 лева, представляваща неиздължена разлика между определеното и
изплатеното /след прихващане/ в полза на „СОТ Сигнално охранителна техника“
ЕООД застрахователно обезщетение и възстановеното от ответника такова, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът
е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с който оспорва иска изцяло,
при твърдения, че извънсъдебната регресна претенция на ищеца е била за сумата
от 12 903,72 лв., като е възразил и относно причинно-следствената връзка с
обезщетените вреди. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и извършените от ищеца плащания.
Възразява, че по регресната претенция е платил сумата от 12 705,78 лв.
По иска по чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения
да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност".
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства се установява механизма
на процесното пътно-транспортно произшествие – на 28.03.2016 г. около 00:10
часа, лек автомобил марка „БМВ 318 ТДС“ с рег.№ ******се движи по път ІІІ-662 с
посока от с. Сборище към гр. Твърдица и в района на км. 25, при неправилно
изпреварване /непрекъсната пътна линия/, водачът навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с лек автомобил марка „Дайхатсу Териос“ с рег.№ ******.
В следствие на това ПТП за застрахованото по „Каско“ МПС - лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№ ******
настъпили вреди, за които ищецът, като застраховател по имуществена застраховка
„автокаско“ заплатил на собственика на застрахования автомобил сумата от 12 430,44
лева – застрахователно обезщетение, а по регреса на ищеца ответникът му
възстановил сумата от 12 705,78 лева.
Спорният
въпрос по делото е за размера на подлежащите на обезщетяване от
ответника вреди, по който въпрос въззивният съд намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" от
застрахованата отговорност на прекия причинител предполага размерът на
отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума - чл. 223 КЗ
/отм./. Според чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,
като целта на обезщетението е да постави увредения в имущественото състояние,
което той е бил преди деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда
изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които
са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от преди
увреждането. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или
надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с
което увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в
подобна хипотеза размерът на обезщетението е равен на действителната стойност
на цялата увредена вещ към момента на увреждането.
Видно от заключението на вещото лице по САтЕ (л. 71) действителната стойност на
лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№ ****** към момента на ПТП е била 18 291
лева, а след приспадане на годните
части, останали след ПТП от лекия автомобил, които са в размер на 26,5% от
общата стойност на автомобила, размерът
на действително претърпените вреди, които са причинно-следствена връзка от
претърпяното ПТП и за които ищецът е следвало да плати застрахователно
обезщетение са в размер на 13 444 лева. Съгласно заключението на
приетата и неоспорена от страните САтЕ,
при ПТП на 28.03.2016 г. на лек автомобил „Дайхатсу Териос“ с рег.№ ****** е
нанесена тотална щета по смисъла на
чл. 193 от КЗ, като е икономически нецелесъобразно възстановяването му, защото
стойността на ремонта надхвърля със 70% действителната стойност на лекия
автомобил към датата на ПТП. Ето защо размерът на дължимото обезщетение не може да надхвърли
стойността на целия автомобил. Меродавна за действителната стойност на
автомобила не е застрахователната му стойност /тази, която е била определена
при сключване на застрахователния договор/, а още по-малко - застрахователната
сума /която лимитира обема на отговорността на застрахователя/, а единствено - актуалната
му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие.
Същевременно, от тази действителна
стойност следва да бъде приспадната
остатъчната стойност на увреденото имущество, за да се получи размера
на дължимото обезщетение. Увреденият автомобил, макар и да не може да се
използва по предназначение, има остатъчна имуществена стойност /най-малкото
на пазара на метални отпадъци или стойността на неувредените части/, която
остатъчна стойност представлява имуществена полза за ищеца, причинена от
вредоносното деяние. Ако тази имуществена полза не бъде приспадната, би се нарушил основен принцип при
обезщетяването на вреди - обезщетението да доведе до изравняване на
имущественото състояние на увредения, в сравнение с това отпреди увреждането,
но не и да го надвиши. В подобна хипотеза следва да се извърши компенсация
между вредите и ползите, причинени от един и същ вредоносен факт, за да се
получи стойността на дължимото обезщетение ( compensatio lucri cum damino ). Ето защо при тотална щета застрахователят
има право да приспадне тази остатъчна стойност от размера на дължимото
обезщетение. Според заключението на АТЕ
действителната (средната пазарна) стойност на
процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на застрахователното събитие е 18 291.00 лв. Следователно стойността
на уврежданията, определени при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 13 444 лева. От представените пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че застрахователното
дружество е определило застрахователно обезщетение в размер на 13 377 лв.
от които е приспаднало две неплатени вноски по застрахователни премии в размер
на 473,28 лв. и е определило окончателен размер на обезщетението от
12 903,70 лв. В последствие, обаче, отново се приспадат още две вноски от
застрахователни премии от 473,28 лв. и реално изплатеното застрахователно
обезщетение е изплатено за сума в размер на 12 430,44 лв. видно от
приложената платежно нареждане. Не се спори между страните, че ответникът е погасил сумата от 12 705,78 лв., т.е. повече от това, което е било дължимо по
закон, за да репарира вредите вследствие процесното ПТП. Ето защо обоснован и
законосъобразен се явява изводът на СРС за неоснователност на иска.
И пред настоящата инстанция остана недоказано възражението на
въззивника-ищец че сумата, която е превел на застрахованото лице е в размер на
12 430,44 лв., но реално изплатеното обезщетение е в размер на 12 903,72 лв.,
тъй като освен паричния превод от 12 430,44 лв. дружеството е прихванало и
насрещно задължение на застрахованото лице в размер на 473,28 лв. за дължима,
но неизплатена по договора премия. Настоящият съдебен състав намира, че сумата
в размер на 473,28 лв. не следва да му се дължи, доколкото като прихваната от
него от застрахователното обезщетение се следва, че същата е платена от
застрахования, поради което и съобразно и нормата на чл. 213 КЗ /отм./ ответника
е задължен единствено и до размера на действително платеното застрахователно
обезщетение, а не и за неплатени вноски по премии дължими и в случая заплатени
от застрахованото лице.
Относно иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД
С оглед неоснователността на главния иск и
обусловеността на претенцията за мораторна лихва от него искът при квалификацията
на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде също отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед
изхода на спора пред въззивната истанция и на основание чл.78, ал.8 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат заплатени сторените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 514106 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 16347/2018
г. по описа на СРС, IІ ГО, 77 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «У.», ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** Д разноски пред въззивната инстанция в
размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.