Мотиви към
Решение №453/26.09.2019г., постановено
по НАХД №586/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла
постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия А.Н.А. *** за това, че на 05.07.2018г., в гр.Разград, потвърдил неистина
в писмена декларация от 05.07.2018г., приложена към Заявление с вх.№
3494/05.07.2018г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин
- свидетелство за управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му
пребиваване (повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца) не е в
друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон -
чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация»,
пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-
гр.Разград, чрез служителя Й.И.А.- системен оператор в сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване на истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България -
престъпление по чл.313, ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание.
В
заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението предложение срещу обвиняемия.
Обвиняемият не се явява – не е намерен.
Защитникът му моли за минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните
и събраните по делото доказателства,
констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Н.А. е роден на ***г***. Същият е неженен, не е осъждан
/реабилитиран/.
Обвиняемият А.Н.А. е реабилитиран по старо
осъждане по НОХД № 250/2009г. по
описа на PC-гр.Исперих.
Обвиняемият А.А. от
около 10 години живеел и работел в Г.. Същият живеел в гр.Х.-Г. от 2016г.През
2013г. той завършил курс за водач на
МПС, за което му били издадени съответните удостоверения. След завършване на
курса обв.А. не можал да издържи успешно изпита за шофьор и заминал да живее и
работи в Г..
През 2018г. обв.А. се завърнал в България, като целта му била да положи
изпит за придобиване на СУМПС. Във връзка с придобиване на СУМПС на
05.07.2018г. в писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№
3494/05.07.2018г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български
гражданин, обв.А. посочил, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през
всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз.
Тази декларация обв.А. попълнил във връзка с изискването на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който член «Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация». Декларацията, заедно с
останалите документи обв.А. подал чрез св.Й. А. - служител в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР-Разград, до директора на ОДМВР-Разград.
Въпреки, че обичайното пребиваване на обв.А.А. било в друга държава, членка
на ЕС, а именно гр.Х., Г., същият посочил в декларацията, подадена съгласно
чл.13, т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, в която удостоверил неверни обстоятелства. В
декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното му
пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга
държава - членка на Европейския съюз. След това подписал декларацията в графата
„Декларатор”.
От заключението по
назначената по делото графическа експертиза /л.42- 44 от ДП/ е видно, че:
1 .Подписът, положен в графа „подпис“
в декларация от дата 05.07.2018г. по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002г., приложена към Заявление с вх.№ 3494/05.07.2018г. е изпълнен от А.
Н.А., ЕГН **********.
2.Ръкописният текст в
декларация от дата 05.07.2018г. по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157 от
01.10.2002г. е изпълнен от А. Н.А., ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитани свидетели
от досъдебното производство, назначената
експертиза, писмените доказателствени материали, кратките обяснения на
обвиняемия на досъдебното производство. Всъщност спор относно фактите по делото
не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в
постановлението на прокурора за безспорно доказани.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 05.07.2018г., в гр.Разград, потвърдил
неистина в писмена декларация от 05.07.2018г., приложена към Заявление с вх.№
3494/05.07.2018г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин
- свидетелство за управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му
пребиваване (повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца) не е в
друга държава - членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон -
чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация»,
пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР-
гр.Разград, чрез служителя Й.И.А.- системен оператор в сектор «Пътна полиция»
при ОДМВР гр.Разград, за удостоверяване на истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/
невярно обстоятелство в писмена
декларация пред орган на властта.
При
определяне на наказанието на обвиняемия А. А.съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или глоба, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а
от НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е
лице с висока обществена опасност и фактически е признал виновността си, намира,
че наказанието му следва да се определи в размер равен на минималния, а именно
1000лв, като този размер на санкцията според
съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С
оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден и за разноските по
същото.
Мотивиран
така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: