Решение по дело №115/2009 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 110
Дата: 16 март 2009 г. (в сила от 27 април 2009 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20091400500115
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е ...

 

гр. ВРАЦА,16.03.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 20 февруари през 2009год. в състав:

 

Председател:М.А.

    Членове:М.Д.

                                 Р.И.

 

с участието на прокурора В. Д. и при секретаря И.М.,като разгледа докладваното  от съдия Д. *** по описа за 2009 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

И.П.И. ***,ЕГН********** е обжалвал решение №121/23.12.2008 год. на Районен съд-Мездра,постановено по гр.дело №413/2008 год.,с което предявения от него против Окръжен съд-Монтана иск с правно основание чл.2 от “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди” е отхвърлен.Счита решение №121/2008 год. за неправилно и незаконосъобразно и настоява същото да бъде отменено,а предявения от него иск уважен изцяло.

Въззиваемият Окръжен съд-Монтана  не е депозирал отговор в срока по чл.263 от ГПК,не е ангажирал и становище в с.з.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца е дал заключение за неоснователност на въззивната жалба.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

През ВОС нови искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

ВОС приема обжалваното решение за валидно и допустимо.

След анализ на събраните пред РС-Мездра доказателства,във връзка с доводите и съображенията на въззивника,настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес в законоустановения срок и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество,същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.Съображения:

Гр.дело №413/2008 год. е образувано по иск на И.П.И. против Окръжен съд-Монтана за сумата от 2700.00 лв.,претендирана като имуществени вреди,претърпени в резултат на незаконосъобразен съдебен акт на същия съд,ведно със законна лихва,считано от 24.07.1996 год. до окончателното изплащане на главницата.

По фактите страните не спорят.През 2000 год. въззивникът-ищец е предявил пред РС-Монтана искове с правно основание чл.200 от КТ против своя бивш работодател “Чипровци”ЕАД(в ликвидация)-град Чипровци за присъждане на сумите от  4160 лв. и 5000.00 лв.,представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди  от професионално заболяване. С решение по образуваното гр.дело №1092/2000 год.,постановено на 06.07.2001 год.,РС-Монтана е уважил исковете на И. частично,като е осъдил “Чипровци”ЕАД(в ликвидация) да му заплати  имуществени вреди в размер на 2700.00 лв. и неимуществени вреди в размер на 4600.00 лв.

И. не е обжалвал.Решението е обжалвано от “Чипровци”ЕАД(в ликвидация) в частта,с която са присъдени имуществени вреди над 500.00 лв. и неимуществени вреди  над 1000.00 лв.Образувано е гр.дело №424/2001 год. по описа на Окръжен съд-Монтана,по което съдът се е произнесъл с решение на 17.06.2002 год.С това решение ОС-Монтана е потвърдил решението на РС-Монтана в частта за неимуществените вреди и го е отменил изцяло в частта за имуществените вреди,отхвърляйки този иск.

Недоволен от решението на ОС-Монтана,И. го е обжалвал по реда на касационното обжалване и е образувано гр.дело №2926 по описа на ВКС за 2002 год.По касационната жалба ВКС се е произнесъл с решение №1897 на 16.11.2004 год.С това си решение касационният съд е обезсилил решението на ОС-Монтана в частта,с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди  от професионално заболяване за сумата от 500.00 лв.,приемайки го за недопустимо,като за тази част от иска е обявил за влязло в сила решението на РС-Монтана от 06.07.2001 год.Със същото решение №1897 ВКС е отменил решението на ОС-Монтана в частта,с която искът за присъждане на имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 500.00 лв. до 2700.00 лв. и е осъдил “Чипровци”ЕАД(в ликвидация) да заплати на И. сумата от 2200.00 лв.,ведно със законна лихва,считано от 24.07.1996 год.

Въз основа на решението на ВКС РС-Монтана е издал на И. 2 изпълнителни листа-на 17.12.2004 год. за сумата от 2200.00 лв.,ведно със законна лихва от 24.07.1996 год.,и на 20.12.2004 год. за сумата от 500.00 лв.,ведно със законна лихва от 24.07.1996 год.И. е предявил изпълнителните листове за плащане пред “Чипровци”ЕАД(в ликвидация)-град Чипровци.Но е получил отказ,мотивиран с &.9 от Заключителната разпоредба на ПМС №142/01.07.2003 год.(виж писмо изх.№Ж-98/07.03/2006 год. на Министъра на финансите-л.28 от гр.дело №1092/2000 г. на РС-Монтана),според който от държавния бюджет се изплащат обезщетения за професионални заболявания,присъдени до 14.07.2003 год.(най-късно).

Именно затова И. счита,че причина за невъзможността да получи присъдените му от РС-Монтана и от ВКС суми като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от професионално заболяване е решението на ОС-Монтана от 17.06.2002 год. по гр.дело №424/2001 год.Тази невъзможност той счита за вреда,причинена му от ОС-Монтана  с постановяването на незаконосъобразното решение,чийто размер определя на 2700.00 лв.,съответствуващ на присъдената му от ВКС по гр.дело №2926/2002 год.сума.

ОС-Монтана в отговора си по чл.131 от ГПК е оспорил иска,посочвайки,че не е налице никоя от изброените в чл.2 от “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди” хипотези.

При тези доказателства РС-Мездра е постановил своето решение,с което е отхвърлил предявения иск изцяло.Мотивирал се е както с разпоредби на “Закон за съдебната власт”,така и с факта,че конкретния казус не попада в никоя от 6-те хипотези на чл.2 от “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди”,които са изчерпателно изброени.

Така постановеното решение е правилно,защото правните изводи на РС-Мездра,изложени в мотивите,напълно съответствуват на изяснената по делото фактическа обстановка.Затова същото следва да бъде потвърдено.И тъй като мотивите на РС-Мездра изцяло се споделят от настоящия състав,то те не следва да бъдат преповтаряни,а в съответствие с нормата на чл.272 от ГПК Окръжният съд се възползува от възможността да препрати съм тях.

Отхвърляйки иска,РС-Мездра е пропуснал да присъди държавна такса.Този пропуск не може да бъде преодолян от въззивната инстанция,която в съответствие с чл.10,ал.2 от “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди” следва да осъди въззивника да заплати държавна такса само за тази инстанция, която е в размер на 54.00 лв.

Водим от гореизложеното Окръжен съд-Враца

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №121/23.12.2008 год. на Районен съд-Мездра,постановено по гр.дело №413/2008 год.,с което предявения от И.П.И. ***,ЕГН********** против Окръжен съд-Монтана иск с правно основание чл.2 от “Закон за отговорността на държавата и общините за вреди” е отхвърлен.

ОСЪЖДА И.П.И. ***,ЕГН********** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса за тази инстанция от 54.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........