№ 104
гр. Монтана, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЯ М.
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ М. Гражданско дело № 20241630100287
по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ,,.....“ ЕООД,
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: град ...... М. М., ЕГН
**********. Ищецът твърди в исковата молба, че между страните „....“ ЕАД, в
качеството си на кредитодател и Б. М. М., в качеството си на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2169639 на
20.01.2020 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.
Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече.
Твърди, че съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
1
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Твърди, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. Сочи още, че в случая
представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният
договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10,
чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Твърди, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит „....“, като за целта попълнил заявление за отпускане на
кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за
кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита
е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски
формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и
погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ“ на посочения от
ищеца e-mail.
Твърди, че след електронното изявление, договора, Приложение № 1
към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „....“ ЕАД
като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при
лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При
кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на ...., като договорът
за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също
бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Ищецът посочва, че на 20.01.2020 година длъжникът Б. М. М., ЕГН
**********, е сключил Договор за кредит № 2169639 с ...., по силата на който
е получил сумата от ..... лева, срещу което се съгласил да върне 24 броя вноски
по .... лева в срок до 31.01.2022 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към
Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %.
Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
2
разпоредбата на чл.66 ЗЗД.
Твърди, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /„ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска.
Твърди също, че ответникът Б. М. М., ЕГН ********** е сключил на
20.01.2020 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
...... По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се
е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - .... и да отговаря
пред .... солидарно с Б. М. М. за всички задължения по Договора за кредит с ....
така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от .....
Твърди, че ответникът Б. М. М. не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. .... е поканило ..... да плати всички изискуеми задължения
на Б. М. М. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл.3 ал.2 от Договора за предоставяне на
поръчителство ..... е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в
което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ......
На 23.02.2021 г. ..... е погасило дължимите от Б. М. М. на .... суми. С
извършване на посоченото плащане ,,.....“ ЕООД, в качеството си на изпълнил
задължението поръчител, на основание чл.143, ал.1 ЗЗД се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021 г. ..... е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на ..... в правата на кредитора
...., както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора
за предоставяне на поръчителство в размер на .... лева, ведно със сумата от ....
лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
02.03.2021 г. „....“ ЕАД и „.....“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „.....“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и
към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
приеме за установено, че ответникът Б. М. М. дължи на ,,.....“ ЕООД, с ЕИК
...... парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№
2216/2023 г., а именно сумата в общ размер от 7160.87 лв., формирана, както
3
следва: главница в размер на ..... лв., възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на .... лв., договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на .... лв. за периода от 20.01.2020 г до
18.02.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на .... лв. за
период от 18.02.2021 г. до 29.08.2023 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на .... лв. за период от
18.02.2021 г. до 29.08.2023 г., както и лихва за забава върху възнаграждението
по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземанията. Моли съда да му присъди сторените
в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. М. М., чрез назначения му
особен представител адвокат М. К. от АК Монтана, е представил писмен
отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Твърди, че оспорва приложените към
исковата молба писмени доказателства, като твърди, че не са подписани от
нея. Заявява, че не е налице какъвто и да било договор за потребителски
кредит, а ако има такива, то същите са нищожни като сключени в
противоречие със закона, при заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави, липса на съгласие, респективно унищожаеми, сключени при условията
на крайна нужда. Предвид гореизложеното счита, че не дължи каквито и да
било суми на ищеца, поради което и исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни със законните последици от това.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
От приложеното към настоящото производство частно гражданско дело
№ 2216/2023 г. по описа на РС - гр. Монтана, ГО, II състав, се установява, че
по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед №
1265/17.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Б. М. М. от ....., ЕГН **********, да
заплати на кредитора „.....“ ЕООД, ЕИК: ......, със седалище и
адрес на управление град ....., представлявано от ..... и ..... сумата ..... лева,
от които ..... лева - главница и ..... лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ..... лева - договорна лихва върху главницата
по Договор за кредит от 20.01.2020 година до 18.02.2021 година, ..... лева -
законна лихва за забава по Договор за кредит от 20.01.2020 година до
29.08.2023 година, ..... лева - законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство от 20.01.2020 година до 29.08.2023 година,
ведно със законната лихва от 04.09.2023 година до изплащане на вземането,
както и сумата .... лева - платена държавна такса и сумата от .... лева -
юрисконсултско възнаграждение.
4
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и са събрани
данни, че лицето не е установено на адреса и имотът е необитаем. С
Разпореждане № 3427/19.12.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба,
въз основа на която е образувано настоящото производство.
Представен е Договор за потребителски кредит № 2169639/20.01.2020 г.,
в който като страни са вписани „....“ ЕАД като кредитор и ответникът Б. М. М.
като кредитополучател и Приложение № 1 към същия, според които
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на ..... лева. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия
заем в срок от 24 месеца, на месечни вноски съгласно погасителния план в
Приложение № 1. Падежната дата на последната вноска по кредита e на
31.01.2022 г.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити от „....“ АД, в
които са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на
договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете
страни.
Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.03.2021 г., по силата на които цедентът „....“ ЕАД и „.....“ ЕООД като цедент
е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „.....“ ЕООД,
Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство, ведно с
Приложение № 1 /погасителен план/ и Общи условия.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха
елементите от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада
доказателствена тежест, ищцовото дружество не ангажира доказателства,
които да установяват възникнала между „....“ ЕАД и ответника облигационна
връзка, нито реално предоставяне на заемната сума, нито че вземанията към
ответника са прехвърлени в полза на ищеца от „....“ ЕАД по силата на
сключения между двете дружества договор за цесия от 02.03.2021 г.
На първо място, не се установи между „....“ ЕАД и ответника Б. М. да е
бил сключен Договор за потребителски кредит № 2169639/20.01.2020 г. при
спазване на разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП.
Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от
разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ.
доказване на това обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на
специалния закон. Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
5
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР,
„средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор за кредит,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт. Разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗПФУР регламентира
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на доставчика на услугата - в случая ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР, преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация
от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното
оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от
ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ЗЕДЕП, електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L
257/73 от 28 август 2014 г.). Писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията. (чл.2, ал.1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП. Правната сила на електронния
подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. (чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП).
В случая сключването на договора за кредит не се доказа от ищцовото
дружество. Процедурата по сключването му е уговорена в ОУ и по-конкретно
в раздел III, озаглавен „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, раздел IV
„Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на
заявлението“ и раздел V „Договор за кредит“. В чл. 1 от раздел III е посочено,
че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до ....
по образец - чрез сайта, чрез профила или по телефона, по реда, указан в чл. 4
от раздел III. В заявлението кредитополучателят попълва личните си данни, e-
mail, телефон за контакт, желания от него размер на кредита, срок за
връщането му, начин на усвояване и т. н. /чл. 3/. След това .... изпраща на
кредитополучателя на посочения от него e-mail Стандартен европейски
6
формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация /чл. 6/. Ако
кредитополучателят е съгласен да сключи договора, същият потвърждава по
електронен път, респ. по телефона, че е получил СЕФ на e-mail и приема ОУ и
договора /чл. 9/. Едва след извършване на тези действия кредитополучателят,
посочен в заявлението, се счита за негов автор до доказване на противното /чл.
10/, заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за
кредит - приети и подписани от него /чл. 11, изр. първо/; след подаване на
заявлението .... предоставя на кредитополучателя на посочения в заявлението
e-mail актуалните ОУ и Договора за кредит /чл. 11, изр. второ/.
Съгласно чл.1, чл. 4 и чл. 6 от раздел IV, след получаване на редовно
попълнено заявление, .... оценява кредитоспособността на кредитополучателя,
като в случай че одобри подаденото заявление, уведомява кредитополучателя
на указания от него e-mail или телефонен номер /чрез смс или позвъняване/, а
в случай че .... не одобри заявлението, договорът за кредит не влиза в сила.
Съгласно чл.1 и чл. 3 от раздел V, с договора за кредит .... се задължава
да предостави на кредитополучателя кредит, при условие че подаденото от
последния заявление е одобрено от ....; договорът за кредит се счита сключен
под отлагателно условие, че .... ще одобри подаденото от кредитополучателя
заявление и влиза в сила от момента на одобрението - от получаване на
уведомление за одобрение по реда на раздел IV, чл. 4 от ОУ.
С оглед приетото в ОУ, следва да се приеме, че едва след попълване и
подаване на посоченото в ОУ заявление може да се приеме, че
кредитополучателят е направил валидно волеизявление за сключване на
договора за кредит, приемане на ОУ и съгласие всички негови изявления да се
считат подписани от него, т. е. че на обикновения електронен подпис е
придадена стойността на саморъчен такъв. А едва след одобряване на
заявлението от .... и уведомяване на кредитополучателя, че заявлението е
одобрено, договорът за кредит влиза в сила.
Ищцовото дружество не е представило попълнено от ответника
заявление, нито доказателства, че СЕФ, договорът и ОУ към него са му били
изпратени на посочена от него електронна поща, нито че е направил валидно
електронно волеизявление, че приема ОУ и условията по договора и е
съгласен да сключи договора за кредит. Не са представени доказателства, че
„....“ ЕАД е одобрило такова заявление и че е уведомило ответника за това по
уговорения начин.
Също така в самия договор за кредит е уговорено, че договорът,
приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно
споразумение между страните /чл. 2, ал. 1/, както и че след подписването му от
кредитополучателя .... одобрява заявлението му за кредит /чл. 3/. Ако
заявлението не бъде одобрено от .... в уговорения срок, договорът за кредит не
поражда действие между .... и кредитополучателя /чл. 4, ал. 3 от договора/.
Както бе изтъкнато по - горе, не са представени доказателства нито такова
заявление да е било подадено от ответника, нито същото да е било одобрено
от „....“ ЕАД.
В случая е представен единствено договорът за кредит, който се твърди
7
да е сключен с ответника. При наличието на изрично оспорване от насрещната
страна обаче и при аргументираната по-горе доказателствена тежест за
установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване
на договора, респ. за установяване на авторството на приложения по делото
електронен документ, само и единствено този договор не е достатъчен, тъй
като с оглед уговорките с кредитора, уговорените в договора за кредит
условия не доказват пълно и главно възникване на облигационно отношение
между страните. Както бе посочено, по делото не са представени попълнено
от кредитополучателя и одобрено от „....“ ЕАД заявление за кандидатстване за
кредит, нито извлечения от електронна поща или други електронни
изявления, съхранявани на траен носител, от които да се установяват
изявления на ответника, обективиращи волята му да сключи процесния
договор за кредит и да получи в заем претендираната сума. Приетите по
делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато
между страните съгласие за сключване на договора за кредит.
Освен всичко изложено, съдът е задължен и служебно да се произнесе
по неравноправни клаузи в сключените договори за кредит и поръчителство.
В условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска
потребителски кредит в размер на ..... лева за срок от 16 месеца, лихвен
процент по кредита от 40.00 %; годишен процент на разходите/ГПР/ от 48,21
% и общ размер на плащанията от .... лв.
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство
между „.....“ ЕООД и Б. М., в който е посочено, че „....“ ЕАД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство.
Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „....“ ЕАД, за да отговаря пред дружеството солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1, ал. 1 по
Договора за поръчителство/, както и за всички последици от неизпълнението
му а именно - връщане на предоставената сума по кредита, възнаградителна
лихва, всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора,
задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора.
Предвидено е, че за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер и при условия, съгласно Приложение
1, а именно по .... лв. – 24 месечни вноски до падежа на главното задължение -
31.01.2022 г. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение” от Договора
за предоставяне на поръчителство е предвидено „....“ ЕАД да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този
договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна
за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „....“АД и на
задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-
обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по
ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на
възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза
8
кредитодателя „....“ ЕАД.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Кредитополучателят има
качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По
отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на
ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно
знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да
бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит,
този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се
приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Сумата по предоставяне
на поръчител не е включена като разход в договора, а това е следвало да бъде
сторено, тъй като това е разход във връзка предоставяне на кредита.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание
противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести,
като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. Това
е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
кредитополучателят не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето
вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване
9
за сключване на подобен договор като условие за отпускането на паричния
заем. Кредитополучателят е поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с „.....“ ЕООД, което лице
е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „.....“ ЕООД се е
възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за кредит, видно от текста на сключения
с ищеца договор за предоставяне на поръчителство. Основен принцип в
гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване, каквато се
констатира да е налице в случая с оглед на което договорът за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден договор за
потребителски кредит посредством средствата за комуникация от разстояние
при описаните условия. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Освен всичко гореизложено, ищцовото дружество не доказа, че
вземанията към ответника са прехвърлени в негова полза по силата на
сключения с „....“ ЕАД договор за цесия. Макар и по делото да е представено
Приложение № 1 към Договора за цесия, от което да е видно, че вземанията на
„....“ ЕАД към ответника М. са валидно прехвърлени на ищцовото дружество
и че изобщо са предмет на договора за цесия, на който се позовава ищцовото
дружество, то съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да произведе действие
прехвърлянето е необходимо надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия. За уведомяването на длъжника не са представени
доказателства в тази насока.
Ето защо ищецът не е доказал качеството си на кредитор по отношение
на ответника М. и искът е неоснователен и на това основание, следва да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват
и кумулативно обективно съединените установителни искове.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 2169639
от 20.01.2020 година, сключен между „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление град София, и Б. М. М. от ....., ЕГН **********, на основание
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от
20.01.2020 г., сключен между „.....“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление град София и Б. М. М. от ....., ЕГН **********, на основание чл.
26, ал. 1, предложение трето ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „.....“ ЕООД, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление: ..... против Б. М. М. от град ......, ЕГН
********** установителни искове - за признаване за установено по отношение
10
на Б. М. М., че към 30.08.2023 година дължи на кредитора „.....“ ЕООД,
ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление град София, .....,
представлявано от ..... и ..... сумата ..... лева, от които ..... лева - главница и .....
лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ..... лева
- договорна лихва върху главницата по Договор за кредит от 20.01.2020 година
до 18.02.2021 година, ..... лева - законна лихва за забава по Договор за кредит
от 20.01.2020 година до 29.08.2023 година, ..... лева - законна лихва за забава
по договор за предоставяне на поръчителство от 20.01.2020 година до
29.08.2023 година, ведно със законната лихва от 04.09.2023 година до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1265/17.10.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
1032/2023 г. по описа на РС - гр. Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
11