№ 7079
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110124061 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в сила решение от 03.08.2024г. е допусната делба между съделителите
П. З. Г., ЕГН ********** и С. З. Г., ЕГН **********, на следния недвижим имот:
апартамент № 44, представляващ самостоятелен обект в сграда в сграда с
идентификатор № 68134.2820.1981.1.44 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изп. Директор на АГКК,
последно изменение на кадастрална карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект от 06.07.2016 г., с адрес на имота: с адрес: гр. София, р-н
Връбница, ж.к. „Връбница“ 1, блок ..., ет. 11, ап.44, който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор 68134.2820.1981.1, предназначение: жилищна
сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор:
68134.2820.1981, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, със застроена площ от 68,20 кв.м, състоящ се съгласно документ за
собственост от две стаи, кухня, обслужващи помещения, с прилежащи части: избено
помещение № 43, с площ 2,92 кв.м, при съседи на избеното помещение по документ за
собственост: изток - коридор, запад - мазе 44, север - коридор, юг - коридор и заедно с
1,559 % идеални части от общите части на сградата, при съседи по документ за
собственост на апартамента: изток - фасада, запад - стълбище, север - апартамент 43,
юг - фасада, отгоре - ап. 48, отдолу - ап. 40, а по кадастрална схема: на същия етаж:
68134.2820.1981.1.43, под обекта: 68134.2820.1981.1.40, над обекта:
68134.2820.1981.1.48, между при квоти 1/2 идеална част за П. З. Г. и 1/2 идеална част
за С. З.
Г.. В
първото по делото редовно заседание след допускане на делбата /проведено на
19.11.2024г./ ищецът П. З. Г. е предявил претенции по сметки срещу съделителя С. З. Г.
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, приети за разглеждане, за заплащане на сумата от
1
4088 лева /допуснато изменение размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал.1
ГПК в осз от 18.02.2025г./, представляваща обезщетение за лишаване от право на
ползване върху собствените му по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот за периода от
15.05.2023г. до 19.11.2024г.
Ответникът С. З. Г. оспорва заявените претенции по сметки. Поддържа, че от
момента на завеждане на настоящото дело ищецът отказва да получава дължимия му
се съобразно правата в съсобствеността наем.
Във втората фаза на делбата е приета претенция от съделителя С. З. Г. за
поставяне в негов дял на апартамента на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
С определение от 19.12.2024г. на мястото на починалия в хода на
производството ищец П. З. Г. и на основание чл.227 ГПК са констутиурани
наследниците му по закон – Е. М. Г. /съпруга/, Р. П. З. /дъщеря/ и Р. П. З.
/син/.
В производството е изслушано и прието заключението на СТЕ /л. 113-115/,
което съдът кредитира напълно, според което процесният имот е реално неподеляем,
съгласно действащите технически правила и норми, като неговата пазарна цена
възлиза на 228 100 лв.
В производството е изслушано и прието допълнителното заключение на СТОЕ
/л. 113-115/, което съдът кредитира напълно, според което размерът на дължимото
обезщетение за лишаване от право на ползване за 1/2 ид.ч. от процесния недвижим
имот за периода 15.05.2023г. – 19.11.2024г. възлиза на сумата от 4088 лв.
По делото е представена изходяща от ищеца покана от 12.05.2023г., с която
ответникът е поканен да му заплаща обезщетение за ползването на идеалната им част
от процесния недвижим имот в размер на 250 лв. месечно. Поканата е връчена на
ответника на 15.05.2023г, видно от известие за доставяне /л.
85/.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото
съдебно заседание от 19.11.2024г. се установява, че процесният имот е реално
неподеляем съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същия е
определена в размер на 228 100 лева. Тази оценка следва да бъде използвана при
определяне на стойностите на квотите на съделителите.
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки
съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за
получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се
ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите поначало е възможно посредством три
2
способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене
на жребий – чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.В
настоящия случай предвид обстоятелството, че се дели единствен имот, вторият и
третият способ са практически неприложими.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата, проведено на 19.11.2024 г., е приета за разглеждане възлагателна
претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на ответника С. З. Г..
Основателността на така направената претенция се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално
неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала
от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава
друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към
момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-
късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата
по чл. 344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на
съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на
отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на
положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на
друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.
Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е
установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението
по цитираната експертиза, че имотът отговаря на характеристиките на жилищен
такъв.
По отношение на следващата предпоставка – имотът да е наследствен, начинът
на възникване на съсобствеността между страните по делото – Е. М. Г., Р. П. З., Р. П. З.
/конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото
ищец П. З. Г./ и С. З. Г., е установен с решението в първата фаза по допускане на
делбата – а именно по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот,
сключен по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.05.1990г. от З.Н. Г. и Р.Б. Г.,
притежаван в режим на СИО. Със смъртта на З.Н. Г. /починал на 30.10.2012г. и на Р.Б.
Г. /починала на 08.06.2013г./ техни наследници по закон са П. З. Г. /син/ и С. З. Г. /син/.
С юридическия факт на наследяване ответникът С. З. Г. за пръв път е придобил
идеална част от съсобствения процесен имот. Следователно спрямо него е доказано
имотът да има наследствен характер.
Същевременно по делото не са събрани доказателства, че С. З. Г. е живял в
процесния имот към момента на откриване на наследството на общите на страните
наследодатели, както и че не притежава друг жилищен имот, които обстоятелства са
били разпределени в тежест на страната и за които същата не е ангажирала
доказателства и доказателствени искания в хода на съдебното дирене в рамките на
втората фаза на делбеното производство. За пълнота следва да се посочи, че
представянето на доказателства, касаещи третото лице помагач на страната на
ответника не изпълнява изискването на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК. Ето защо
претенцията за възлагане на имота на ответника С. З. Г. е неоснователна.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че единственият законоустановен
способ за ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот е изнасянето му
на публична продан, съгл. чл.348 от ГПК. Получената от проданта цена следва да се
разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно
решението по допускане на делбата.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявена от
Е. М. Г., Р. П. З., Р. П. З. /конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на
починалия в хода на делото ищец П. З. Г./ срещу ответника С. З. Г..
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни
предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от
единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и 3/ писмена покана за
заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение №
163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК -
ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №
80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка –
наличие на съсобственост върху процесния недвижим имот. По делото е отделено за
безспорно, че допуснатият до делба апартамент № 44, с адрес: гр. София, р-н
Връбница, ж.к. „Връбница“ 1, блок ..., ет. 11, се ползва от ответника С. З. Г., чрез сина
му А. С. Г..
Съгласно константната практика на ВКС задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика / Тълкувателно решение
№ 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Решение № 99 от 13.05.2016
г. на ВКС по гр. д. № 83/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 83 от 31.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3896/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 1307 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5897/2007 г., II г. о., ГК и др./. В процесния случай ищецът е отправил писмена покана
по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС на 12.05.2023г., получена от ответника на
15.05.2023г.
По изложените съображения съдът приема, че от страна на ищците са доказани
всички елементи от правопораждащия фактически състав на претендираното от тях
вземане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения според
правата им
имот.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие със средния пазарен
4
наем за ползване на същия, но при съобразяване на обема, за който ползващият имота
съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В случая,
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза по делото се
установи, че средният пазарен наем за ползване на целия имот за периода от
15.05.2023г. – 19.11.2024г. възлиза на сумата от 8176 лв. Ищците претендират месечен
наем за собствената им общо 1/2 ид.ч. от имота – 4088 лева, поради което искът е
изцяло основателен и следва да бъде уважен, като ответникът дължи по 1/3 от
посочената сума по отношение на всеки от ищците Е. М. Г., Р. П. Г., Р. П. З.
/конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото П.
З. Г./.
По разноските:
Всеки от съделителите следва да заплати на основание чл. 355, изр. 1 ГПК
държавна такса върху стойността на дела си от делбеното имущество, както следва: Е.
М. Г. в размер на 1521 лева, Р. П. Г. в размер на 1521 лева, Р. П. З. в размер на 1521
лева и С. З. Г. в размер на 4562 лева.
Ищците претендират разноски за вписване на исковата молба в размер на 29,00
лева, 250 лева депозит за вещо лице във втората фаза на делбата, 350 лева за допусната
СОЕ, адвокатски хонорар в размер на 1500 лева за първата фаза на делбата и
адвокатски хонорар в размер на 1500 лева за втората фаза. Предвид липсата на
конкретизация в какъв размер е възнаграждението за втора фаза на делбата и по
отношение на претенцията по сметки, съдът приема, че ответникът дължи на ищците
сумата от общо 750 лв. – адвокатски хонорар за уважената претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС, както и сумата 350 лева – разноски за СОЕ. Останалата част от хонорара и
сторените в производството разноски не се дължат от него предвид особения характер
на делбеното производство.
С оглед на гореизложеното ответникът също няма право на разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в делбеното
производство. Същият няма правото да претендира и заплатеното възнаграждение за
вещо лице по назначената служебно съдебно-техническа експертиза в рамките на
втората фаза на делбата, доколкото разходите за нея са за сметка на страните,
съобразно притежаваните квоти в съсобствеността.
На основание чл. 355, изр. 2, вр. чл. 78 ГПК ответникът С. З. Г. следва да
заплати държавна такса иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на по 163,52
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК следния
недвижим имот: апартамент № 44, представляващ самостоятелен обект в сграда в
сграда с идентификатор № 68134.2820.1981.1.44 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изп.
Директор на АГКК, последно изменение на кадастрална карта и кадастралните
5
регистри, засягащо самостоятелния обект от 06.07.2016 г., с адрес на имота: с адрес: гр.
София, р-н Връбница, ж.к. „Връбница“ 1, блок ..., ет. 11, ап.44, който самостоятелен
обект се намира в сграда с идентификатор 68134.2820.1981.1, предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор: 68134.2820.1981, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 68,20 кв.м, състоящ се
съгласно документ за собственост от две стаи, кухня, обслужващи помещения, с
прилежащи части: избено помещение № 43, с площ 2,92 кв.м, при съседи на избеното
помещение по документ за собственост: изток - коридор, запад - мазе 44, север -
коридор, юг - коридор и заедно с 1,559 % идеални части от общите части на сградата,
при съседи по документ за собственост на апартамента: изток - фасада, запад -
стълбище, север - апартамент 43, юг - фасада, отгоре - ап. 48, отдолу - ап. 40, а по
кадастрална схема: на същия етаж: 68134.2820.1981.1.43, под обекта:
68134.2820.1981.1.40, над обекта: 68134.2820.1981.1.48, която публична продан да се
извърши от съдия-изпълнителя, като от получената сума от проданта съсобствениците
получат паричната равностойност на дяловете си от имота, а именно – 1/6 ид.ч. за
Е. М. Г., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. за Р. П. З., ЕГН **********, 1/6 ид.ч. за Р. П. З.,
ЕГН ********** и 1/2 идеална част за С. З. Г., ЕГН
**********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, предявената от С. З. Г., ЕГН **********,
възлагателна претенция с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Г., ЕГН
**********, Р. П. З., ЕГН ********** и Р. П. З., ЕГН **********, на основание чл. 31,
ал. 2 ЗС по 1/3 от сумата от 4088 лв., представляваща претенция по сметки за
лишаване от право на ползване за периода 15.05.2023г. – 19.11.2024г., ведно със
законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от 15.05.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. М. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 1521 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Р. П. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 1521 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА Р. П. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 1521 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 355, изр. 1 ГПК сумата от 4562 лева, представляваща държавна такса,
съобразно определения дял в делбеното имущество, а на основание чл. 355, изр. 2, вр.
чл. 78 ГПК сумата от 163,52 лв., представляваща държавна такса, съобразно
присъединения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА С. З. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. М. Г., ЕГН
**********, Р. П. З., ЕГН ********** и Р. П. З., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от общо 1100 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС и депозит за вещо лице по СОЕ.
Решението е постановено при участието на А. С. Г., ЕГН **********, като
6
помагач на страната на ответника С. З. Г., ЕГН **********
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7