№ 12052
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110113035 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 67748/13.03.2023 г.,
с която от името на t, ЕИК ****** против Б. Н. Д., ЕГН ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 134498/29.06.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Сашка Д. Д., ЕГН **********, Б. Н.
Д., ЕГН ********** и Елена Д. Илиева, ЕГН ********** за суми, както следва: 1/
сумата от 996,19 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ
апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8,
абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 201,87
лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 14.06.2022 г.,
1
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
21,88 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г., за имот, представляващ
апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8,
абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. - 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. На
09.07.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Препис
от заповедта е връчен на длъжника Сашка Д. Д., ЕГН ********** на 20.09.2022 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника Сашка Д.
Д., поради което издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в
законна сила на 21.10.2022 г. по отношение на Сашка Д. Д. и за припадащите се на
този длъжник суми, съдът е издал изпълнителен лист в полза на t.
Препис от заповедта е връчен на длъжника Елена Д. Илиева, ЕГН
********** на 20.09.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило
възражение от длъжника Елена Д. Илиева, поради което издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 21.10.2022 г. по отношение
на Елена Д. Илиева и за припадащите се на този длъжник суми, съдът е издал
изпълнителен лист в полза на t.
Препис от заповедта е връчен на длъжника Б. Н. Д., ЕГН ********** на
20.09.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Б.
Н. Д., ЕГН **********, поради което ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземанията си спрямо този длъжник на 15.02.2023
г. Исковата молба е подадена на 13.03.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответницата. Поддържа, че същата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис
ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
2
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период,
поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че Б. Н. Д., ЕГН ********** дължи в полза на t суми, както следва: 1/
сумата от 332,06 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ
апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8,
абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 67,29
лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 14.06.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
7,29 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г., за имот, представляващ
апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8,
абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,93 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. - 14.06.2022 г., върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответницата,
чрез адвокат М. М. – САК, e депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между
страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Излагат се подробни съображдения в този смисъл.
Оспорва се, че за процесния период е доставена топлинна енергия на стойността,
претендирана с исковата молба. Поддържа се, че съгласно сключен между
ответницата Б. Н. Д. и Сашка Д. Д., предварителен договор за покупко-продажба
3
на недвижим имот, ответницата се задължила да прехвърли в полза на
съсобственик си Сашка Д. Д. идеална част от процесния недвижим имот. В тази
връзка се поддържа още, че съгласно чл. 3 от горепосочения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответницата се задължила да
заплати на купувача и задължения към t в размер на 666 лева, която сума
заплатила в полза на Сашка Д. Д. на 26.02.2021 г. Прави се възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба. Оспорват се и
исковете за главница за цена на услугата дялово разпределение и за лихви за
забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
4
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
5
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
6
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот от 02.07.1990 г., се установява в
производството, че Дамян Славчев Дамянов и Стойна Методиева Д. са придобили
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 104, находящ
се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 81.
Предвид обстоятелството, че в договор за продажба на държавен недвижим
имот от 02.07.1990 г. не е посочено какви са квотите, които всеки един от Дамян
Славчев Дамянов и Стойна Методиева Д. придобиват в съсобствеността на
процесния недвижим имот, то по аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС,
следва да се направи извод, че всеки от Дамян Славчев Дамянов и Стойна
Методиева Д. е придобил по ½ идеална част от собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад,
бл. 29, вх. Д, ет. 81.
От събраните в производството доказателства се установи, че Дамян
Славчев Дамянов е починал на 01.02.2005 г., като е оставил за свои наследници по
закон съпругата си Стойна Методиева Д., децата си Сашка Д. Д. и Елена Д.
Илиева, както и внучката си Б. Н. Д., върху които, по реда на наследственото
правоприемство, е преминала собствеността върху притежаваната от Дамян
7
Славчев Дамянов ½ идеална част от процесния имот, представляващ апартамент
№ 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 81.
От събраните в производството доказателства се установи, че Стойна
Методиева Д. е починала на 11.12.2019 г., като е оставила за свои наследници по
закон децата си децата си Сашка Д. Д. и Елена Д. Илиева, както и внучката си Б.
Н. Д..
Следователно всяка от Сашка Д. Д., Елена Д. Илиева и Б. Н. Д. е придобила
по 1/3 идеална част от собствеността върху процесния недвижим имот, като в тази
връзка е имала и качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до имот,
представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29,
вх. Д, ет. 81
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през
процесния период Сашка Д. Д., Елена Д. Илиева и Б. Н. Д. е следвало да отговарят
за заплащането стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия, в
качеството си на собственици на процесния недвижим имот, собствеността върху
който е придобита по силата на наследственото правоприемство от
наследодателите им Дамян Славчев Дамянов и Стойна Методиева Д., както и в
качеството си на наследници на Стойна Методиева Д., доколкото по реда на
наследственото правоприемство върху ответниците са преминали, както активите
на наследството, останало от починалите наследодатели на страните, така и
пасивите на наследството, включително задължение за заплащане на цената на
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия.
Действително от представения и приобщен към доказателствения материал
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том I,
рег. № 2147, дело № 61/2021 г. на нотариус Стела Даскалова, район на действие
СРС, се установява в производството, че ответницата Б. Н. Д. е прехвърлила
притежаваната от нея идеална част от процесния имот на съсобственика си Сашка
Д. Д., но това се е случило на 26.02.2021 г., т.е. след крайната дата на процесния
период, поради което и това обстоятелство е ирелевантно на правилното решаване
на делото.
Следователно за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ответницата Б. Н. Д. е
следвало да отговаря за заплащане на 1/3 част от стойността на потребената в
процесния имот топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
8
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало
монтирани 4 бр. отоплителни тела, прикачени към отоплителната инсталация на
блока, с монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия,
както 2 бр. монтирани и узаконени водомери за отчитане потреблението на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която е начислявана по
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия върху намиращите се в същия имот 4 бр. отоплителни тела; 2/
9
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 193,00 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, начислявана по реален отчет на
показанията на монтираните в имота 2 бр. узаконени водомери за топла вода. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е
начислена топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна
инсталация на обща стойност от 664,55 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на обща стойност от 1091,76 лева. Установява се също, че през
процесния период дружеството „Техем Сървисис“ редовно и на конкретна дата е
изготвял изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за „връщане“ в размер на 219,74 лева, която
следва да бъде извадена от общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1536,57 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че за част от процесния
период е извършено частично плащане в размер на 399,50 лева, което съдът
намира, че следва да се приспадне от установения дължим размер на дължимата
10
цена на доставена и потребена топлинна енергия за процесния период.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот незаплатената
стойност на потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1137,07 лева.
Ответницата Б. Н. Д. следва да отговаря за 1/3 част от горепосочената сума,
или за сума в размер на 379,02 лева.
В отговора на исковата молба, подаден от името на Б. Н. Д. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
11
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 29.06.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
12
погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., доколкото изискуемостта на
вземането за месец февруари 2019 г. е настъпила считано от 15.04.2019 г., като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно,
то 3-годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец февруари 2019 г. е следвало да изтече на 15.06.2022 г./. Изискуемостта на
вземането за месец март 2019 г. е настъпила считано от 16.05.2019 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец март 2019 г. е следвало да изтече на 16.07.2022 г./. Следователно, погасени
по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., респективно,
непогасени по давност са вземанията за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., като
от заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че за същия период
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 471,47 лева.
Ответницата Б. Н. Д. следва да отговаря за 1/3 част от горепосочената сума,
или за сума в размер на 157,15 лева.
От ответника Б. Н. Д. не са представени доказателства за извършени
плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия. Наведените
твърдения и представени доказателства за уреждане отношенията между
съконтрагентите по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71, том I, рег. № 2147,
дело № 61/2021 г. на нотариус Стела Даскалова, район на действие СРС / Б. Н. Д.
и Сашка Д. Д./, включително по отношения за комунални плащания /към t/ не
представлява доказателство за извършено пълно погасяване на сумите, предмет на
предявените искове. Плащанията са извършени между съконтрагентите по
13
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 71, том I, рег. № 2147, дело № 61/2021 г.
на нотариус Стела Даскалова, район на действие СРС / Б. Н. Д. и Сашка Д. Д./,
респективно касаят само техните вътрешни отношения. Същите не доказват
извършено плащане на процесните суми в полза на ищцовото дружесто.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 157,15 лева и
за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважения размер от 157,15 лева до пълния предявен
размер от 332,06 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г., искът следва да
бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /29.06.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 67,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
14
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 157,15 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 15.04.2019 г. до 14.06.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 43,83 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. и за размер от 43,83 лева и следва
да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над уважения размер от
43,83 лева до пълния предявен размер от 67,29 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
15
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.06.2022 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 7,29 лева за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 21,88 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между t и Техем
сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Ответницата Б. Н. Д. следва да отговаря за 1/3 част от горепосочената сума,
или за сума в размер на 7,29 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
От ответника Б. Н. Д. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата
дялово разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
16
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Н. Д. дължи на ищеца сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот се явява основателен и доказан до размера от 7,29 лева и за
периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /29.06.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
17
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 91,67 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 34793/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 8,33 лева /съразмерно на предявената
част от вземанията срещу ответника Б. Н. Д./; 3/ за заплатен депозит за вещо лице
по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 34793/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 16,67 лева гр. д. № 34793/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав /съразмерно на предявената част от вземанията срещу ответника Б. Н. Д./.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца t, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 12,74 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
34793/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 34793/2022 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК t, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: **********, следва да бъде осъден
да заплати в полза на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, сумата от 73,48
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 34793/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
18
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Б. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: в *****, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца t,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, сумата от 250,81
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 13035/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Б. Н. Д., ЕГН ********** не е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 13035/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, като същевременно не са представени и
доказателства за действителното извършванена разноски от ответника в
производството по гр.д. № 13035/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на t, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против на Б.
Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. Н. Д., ЕГН ********** дължи в полза на t,
ЕИК ******, сумата от 157,15 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. имот,
представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29,
вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.07.2022 г. по
гр.д. № 34793/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 157,15 лева до пълния предявен размер от
332,06 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2018 г.
19
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на t, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. Н.
Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Н. Д., ЕГН **********,
дължи в полза на t, ЕИК ****** сумата от 43,83 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г., дължима върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.07.2022 г. по гр.д. № 34793/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 43,83 лева до пълния предявен размер от 67,29
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на t, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. Н.
Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. Н. Д., ЕГН ********** дължи в полза на t,
ЕИК ******, сумата от 7,29 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г., за имот,
представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29,
вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 09.07.2022 г. по
гр.д. № 34793/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на t, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Б. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: в *****, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Б. Н. Д., ЕГН
********** дължи в полза на t, ЕИК ****** сумата от 1,93 лева, представлаваща
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за
цена на извършена услуга дялово разпределение, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 09.07.2022 г. по гр.д. № 34793/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в ***** да заплати в полза на
t, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 12,74 лева, представляваща разноски за държавна такса и
20
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
34793/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА t, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********
да заплати в полза на Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в *****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 73,48 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 34793/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: в ***** да заплати в полза на
t, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 250,81 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 13035/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21