№ 3823
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100501324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4962 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 37772 по описа на
СРС, 144-и състав за 2021 г., е отхвърлен предявеният от "С.в." АД иск за установяване
на основание чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, че А. А. И. му дължи сума в размер на
2098,91 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за имот с кл.№
********** за периода от 01.02.2012 г. до 11.11.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение -15.04.2021 г. до
изплащане на вземането., за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021 г.
по ч.гр.д.№ 21615/2021 г. по описа на СРС, както и е оставена без уважение молбата на
ответницата за присъждане на разноски в исковото производство и в заповедното
производство.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба с вх.
№ 116379, подадена от "С.в." АД срещу решението. Жалбоподателят излага
оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на процесуалните
правила и неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Твърди, че
мотивът на съда да отхвърли иска, а именно, че ищецът не доказал ответникът да е
потребител на ВиК услуги, противоречал на събраните по делото доказателства. За
доказване качеството на потребител ищецът представил по делото заявление за
промяна на титуляра на партидата, подписано от ответника, в което като дата на
придобиване собствеността на имота била посочена 27.01.2012 г., от който момент
именно ответницата придобила и качеството потребител.
Въззиваемата А. И. в законоустановения срок е подала писмен отговор на
въззивна жалба чрез адв.Е. С.. Счита, че първоинстанционният съд правилно
1
отхвърлил иска като неоснователен и недоказан, като моли решението да бъде
потвърдено изцяло и да им бъдат присъдени разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Съдът
намира, че решението е частично неправилно.
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил тежестта
на доказване, а именно, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение, по
силата на което е доставял водоснабдителни услуги в имота и качеството на ответника
на потребител за процесния период, както и размерът на дължимото възнаграждение за
ВиК услуги.
В настоящия случай ищецът претендира вземания за доставени в процесния
имот услуги за периода от 01.02.2012 г. до 11.11.2020 г. от ответницата, като твърди, че
същата имала качество на потребител на ВиК услуги, тъй като била собственик на
имота през процесния период. Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване на изискванията на този закон. Според нормата на чл.1,ал.2 от ЗРВКУ,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т.2, б."а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл.3,ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /в редакция -попр.,бр.93 от 19.10.2004 г., изм. с Решение №
3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ-бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, вкл. чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник - чл.8,ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на тези нормативни разпоредби съдът стига до извод, че
ответницата не е имала качеството на потребител на ВиК услуги за периода от
01.02.2012 г. до 26.09.2020 г., доколкото това обстоятелство не бе доказано пълно и
2
главно в хода на процеса от ищеца съобразно тежестта на доказване. Същият твърди,
че с ответницата са се намирали в облигационни отношения в този период, но за
доказване на това обстоятелство не е ангажирал никакви други доказателства освен
заявление за промяна на партида от 26.09.2020 г. Твърденията му, че А. И. е придобила
собствеността върху имота през 2012 г., поради което оттогава има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, останаха недоказани.
Представената справка от Агенция по вписванията не е годна да установи твърдението
на ищеца, че имотът е придобит през 2012 г. от ответницата, тъй като същата се отнася
за друго физическо лице - В.П.Т.. При това положение съдът не може да приеме за
установено, че до подаване на заявлението за промяна на титуляра на партида
ответницата е имала качеството потребител на ВиК услуги.
По отношение на оплакването на въззивника за това, че заявлението за промяна
на партида доказва наличието между страните на облигационни отношения, съдът го
намира за основателно, но за датата след подаване на заявлението на 26.09.2020 г. Това
е така, тъй като по своето правно естество заявлението представлява предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на ВиК услуги за посочения в него имот.
- арг. от чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си, открило
е партида по нов клиентски номер и е доставило ВиК услуги до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответника
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че с
оглед доказването на възникнали облигационни отношения между страните след
26.09.2020 г., то неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил цялото предявено
вземане на ищеца. Видно от приобщената и неоспорена от страните по делото съдебно-
счетоводна експертиза, както и фактура № **********, за периода след подаване на
заявлението за промяна на титуляр на партида, са доставени ВиК услуги до имота,
чиято стойност възлиза на 30,43 лв. с ДДС, която следва да бъде призната за дължима.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът до сума в размер на 30,43
лв., а в останалата част, предвид съвпадането на изводите на двете инстанции,
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед частичното уважаване на иска право на разноски имат и двете страни.
Доколкото ответницата не е представила никакви доказателства за сторени в
първоинстанционното и въззивното производство разноски, такива не следва да се
присъждат. В полза на въззиваемото дружество, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК
следва да се присъдят пропорционално на уважената част на иска юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1,45 лв. за първоинстанционното и 1,45 лв. за въззивното
производство. В полза на ищеца следва да се присъдят също така и разноските,
сторени в заповедното, исковото и въззивното произовдство, както следва - по 0,61 лв.
държавна такса за всеки етап на производството, както и 4,35 лв. за възнаграждение за
вещо лице.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4962 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 37772 по
описа на СРС, 144-и състав за 2022 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от
3
"С.в." АД иск за установяване на основание чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, че А. А. И. за
сума в размер на 30,43 лв. от общо предявена от 2098,91 лв., представляваща
задължения за предоставени ВиК услуги за имот с кл.№ ********** за периода след
подаване на заявлението за промяна на партида от 26.09.2020 г. до 11.11.2020 г., ведно
със законната лихва от подаване на зявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021 г.
по ч.гр.д.№ 21615/2021 г. по описа на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл.422 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, че А. А.
И. с ЕГН: **********, че дължи на "С.в." АД, ЕИК: **** сума в размер на 30,43 лв. от
общо предявена от 2098,91 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК
услуги за имот с кл.№ ********** за периода след подаване на заявлението за промяна
на партида от 26.09.2020 г. до 11.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
зявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 21615/2021 г. по описа
на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4962 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д.№
37772 по описа на СРС, 144-и състав за 2022 г. в останалата част, в която е отхвърлен
искът за сума над признатия размер от 30,43 лв. до пълния предявен размер от 2098,91
лв.
ОСЪЖДА Ал. А. И. с ЕГН: ********** да заплати на "С.в." АД, ЕИК: **** на
основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.8 от ГПК пропорционално на уважената част на иска
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,45 лв. за
първоинстанционното производство, 1,45 лв. за въззивното производство, 0,61 лв.
държавна такса за заповедното производство, 0,61 лв. държавна такса за исковото
производство, 0,61 лв. за въззивното производство, както и 4,35 лв. за възнаграждение
за вещо лице.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4