№ 33
гр. Елена, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20244130100573 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А1 България“ ЕАД гр. С.,
представлявано от А. В. Д. и М. М., чрез юрисконсулт М. К., против Н. Д. Т. от
гр. Е.. В същата се твърди, че между страните е сключен Рамков договор №
*********/**.**.**** г., към който има приложения. Съгласно последния
ищецът предоставил на ответника електронни съобщителни услуги, както и
му продал устройства на изплащане, чиито цени били начислявани по партида
№ *********. Предоставените услуги били, както следва: комплексна
мобилна телефонна услуга на мобилен № **********, фиксирана услуга
интернет № ************, фиксирана услуга телевизия № ************ и
фиксирана телефонна услуга № *********. Устройствата, продадени на
изплащане, били както следва: Апарат Huawei Nova Y90Bla+Band7+HF TTEC
и Апарат Apple iPhone 13 128GB Starl+Ad.
Ищецът твърди, че по така посочената партида за периода от
23.08.2022 г. до 11.03.2023 г. ответникът натрупал и съответно не заплатил във
визираните срокове следните задължения: сумата 439.25 лв. за предоставени
мобилни услуги, както и сумата 1493.22 лв. за устройства на изплащане. На
25.01.2023 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения Рамков
1
договор *********/**.**.**** г. бил прекратен по вина на ответника. По тази
причина били начислени неустойки в общ размер 614.92 лв. Общо
претендираната сума била в размер на 2547.39 лв.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за сумата 2547.39 лв., въз основа на което било образувано ЧГД
№ 391/2024 г. по описа на Районен съд – Елена. Ответникът подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на това, за ищеца възникнал
правен интерес за завеждане на настоящия установителен иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено спрямо ответника, че последният му дължи следните суми:
- сумата 439.25 лв., представляваща дължима сума за предоставени
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
*********, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г., фактура №
*********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г., фактура №
*********/23.12.2022 г. и фактура № *********/24.01.2023 г.;
- сумата 80.27 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
439.25 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 1493.22 лв., представляваща дължима сума за устройство
по договор за продажба на изплащане, за което са издадени следните фактури:
фактура № *********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г.,
фактура № *********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г.,
фактура № *********/23.12.2022 г., фактура № *********/24.01.2023 г. и
фактура № *********/23.02.2022 г.;
- сумата 241.21 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
1493.22 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 614.92 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/15.09.2022 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
2
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г. и фактура № *********/25.01.2023 г.;
- сумата 97.80 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
614.92 лв. за периода от 16.09.2022 г. до 03.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2024
г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените разноски в заповедното производство и в
исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника Н. Д. Т., в който се взема следното становище:
Предявеният иск е допустим. Ответникът не оспорва претендираните от
ищеца суми за предоставени електронни съобщителни услуги в размер на
сумата 439.25 лв., начислената мораторна лихва върху нея в размер на 80.27
лв., както и сумата 1493.22 лв., представляваща претендирана такава за
устройство, продадено по договор за продажба на изплащане, и начислената
върху нея мораторна лихва в размер на 241.21 лв. Ответникът оспорва
претендирата неустойка в размер на 614.92 и начислената върху нея
мораторна лихва в размер на 97.80 лв. Намира, че последните две суми са
недължими, тъй като клаузите, съгласно които е начислена неустойката имат
неравноправен характер, тъй като противоречат на основните принципи,
заложени в Закона за защита на потребителите. На следващо място,
ответникът оспорва, че сключеният договор между страните е прекратен.
Същият твърди, че не е уведомяван за това от ищеца и няма основание за
преустановяване на договорните отношения между тях и съответно
начисляване на неустойка.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск в частта за
претендирана неустойка и начислената върху нея мораторна лихва, като съда
редуцира претендираните разноски от ищеца съобразно уважената част от
претенциите му. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, ако в първото по
делото заседания същият се представлява от нает от него адвокат.
В съдебно заседание ищецът „А1 България“ ЕАД не се
представлява. Същият депозира писмено становище чрез пълномощника си
юрисконсулт М. К., от което е видно, че поддържа депозираната искова молба
3
и моли съда да я уважи. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът Н. Д. Т. не се явява и не депозира
писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от извършената справка от Търговския регистър с дата
19.12.2024 г., ищецът „А1 България” ЕАД е вписан в Търговския регистър и се
представлява от А. В. Д. и М. М.. Същият е с предмет на дейност изграждане,
използване и поддържане на мобилни клетъчни мрежи с национално
покритие, предоставяне на електронни съобщителни услуги, изграждане,
поддържане и опериране на комуникационни системи в България и в чужбина
и предоставяне на съответните електронни съобщителни услуги, предоставяне
на дигитални услуги и цялостни решения в областта на електронните
съобщения, други търговски дейности, непротиворечащи на действащото
законодателство.
От Договор № *********/11.07.2021 г. се установява, че същият е
сключен между „А1 България“ ЕАД и ответника Н. Д. Т., като първият се
задължил да предоставя на втория електронни съобщителни услуги чрез една
или няколко съобщителни мрежи.
Към Договор № *********/11.07.2021 г. страните подписали
следните приложения: Приложение № */04.11.2021 г. към Договор №
********* – Промоционални цени и условия за ползване на услугата
Фиксиран интернет (А1 Нет) (срок – 2 г.), Приложение № */04.11.2021 г. към
Договор № ********* – Цени и условия за ползване на телевизионна услуга –
А1 ТВ в комбинация с фиксиран интернет А1 Нет или мобилна услуга (срок –
2 г.), Допълнително приложение към Приложение № */04.11.2021 г. към
Договор № ********* – Активиране и условия за ползване на допълнителен
ТВ пакет А1 Xplore TV Max към услугата телевизия, Приложение №
*/04.11.2021 г. към Договор № ********* – Цени и условия на тарифни
планове за фиксирана телефонна услуга А1 Фикс специален (срок – 1 или 2
години).
С Анекс към Договор № *********/26.07.2022 г. бил удължен
срокът за ползване на услугите по него с 24 месеца, т. е. от 26.07.2022 г. до
4
26.07.2024 г.
Между страните бил сключен Договор за продажба на изплащане №
*********/26.07.2022 г., съгласно който ищецът е прехвърлил на ответника
правото на собственост върху следната вещ: Апарат Huawei Nova
Y90Bla+Band7+HF TTEC срещу цена, която последният се задължил да
заплати в размера и при условията на разсрочено плащане. Посочената вещ –
предмет на договора била предадена от ищеца на ответника, видно от Приемо-
предавателен протокол за предоставено крайно устройство от 26.07.2022 г.
Към Договор № *********/11.07.2021 г. страните подписали
следните приложения: Приложение № */27.01.2022 г. към Договор №
********* – Условия за ползване на тарифни планове за мобилни услуги
Unlimited 35.99, 39.99, 45.99 и Ultra (срок – 2 г.).
Между страните бил сключен Договор за продажба на изплащане №
*********/27.01.2022 г., съгласно който ищецът е прехвърлил на ответника
правото на собственост върху следната вещ: Апарат Apple iPhone 13 128GB
Starl+Ad срещу цена, която последният се задължил да заплати в размера и
при условията на разсрочено плащане. Посочената вещ – предмет на договора
била предадена от ищеца на ответника, видно от Приемо-предавателен
протокол за предоставено крайно устройство от 27.01.2022 г.
По делото са приложени фактура № **********/23.08.2022 г.,
Приложение А към фактура № ********** – период на фактуриране
21.07.2022 г. – 20.08.2022 г., фактура № **********/24.09.2022 г., Приложение
А към фактура № ********** – период на фактуриране 21.08.2022 г. –
20.09.2022 г., фактура № **********/24.10.2022 г., Приложение А към
фактура № ********** - период на фактуриране 21.09.2022 г. – 20.10.2022 г.,
фактура № **********/23.11.2022 г., Приложение А към фактура №
********** - период на фактуриране 21.10.2022 г. – 20.11.2022 г., фактура №
**********/23.12.2022 г., Приложение А към фактура № ********** - период
на фактуриране 21.11.2022 г. – 20.12.2022 г., фактура № **********/24.01.2023
г., Приложение А към фактура № ********** - период на фактуриране
21.12.2022 г. – 20.01.2023 г., фактура № **********/23.02.2023 г., Приложение
А към фактура № ********** – период на фактуриране 21.01.2023 г. –
20.02.2023 г., сметка № **********/15.09.2022 г., сметка №
**********/25.01.2023 г., сметка № **********/25.01.2023 г., сметка №
5
**********/25.01.2023 г., сметка № **********/25.01.2023 г., сметка №
**********/25.01.2023 г., сметка № **********/25.01.2023 г., сметка №
**********/25.01.2023 г., сметка № **********/25.01.2023 г., сметка №
**********/25.01.2023 г., сметка № **********/25.01.2023 г., сметка №
**********/25.01.2023 г.
По делото са представени Информация – Цени на допълнителни
услуги, предлагани от А1, както и приложимите Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните
ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.
По делото е приложено ЧГД № 391/2024 г. по описа на Районен съд
– Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 832/03.10.2024
г. е издадена Заповед за изпълнение № *95/03.10.2024 г. по ЧГД № 391/2024 г.
по описа на Районен съд Елена, съгласно която длъжникът Н. Д. Т. от гр. Е. е
осъден да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД гр. С., представлявано от
А. В. Д. и М. М., следните суми:
- сумата 439.25 лв., представляваща дължима сума за предоставени
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
*********, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г., фактура №
*********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г., фактура №
*********/23.12.2022 г. и фактура № *********/24.01.2023 г.;
- сумата 80.27 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
439.25 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 1493.22 лв., представляваща дължима сума за устройство
по договор за продажба на изплащане, за което са издадени следните фактури:
фактура № *********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г.,
фактура № *********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г.,
фактура № *********/23.12.2022 г., фактура № *********/24.01.2023 г. и
фактура № *********/23.02.2022 г.;
- сумата 241.21 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
1493.22 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 614.92 лв., представляваща неустойка за предсрочно
6
прекратяване на договора, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/15.09.2022 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г. и фактура № *********/25.01.2023 г.;
- сумата 97.80 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
614.92 лв. за периода от 16.09.2022 г. до 03.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.09.2024
г. до окончателното им изплащане, както и сумата 59.33 лв., представляваща
ДТ, и сумата 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По ЧГД № 391/2024 г. по описа на Районен съд – Елена длъжникът
Н. Д. Т. подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед
за изпълнение във визирания едномесечен срок На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Заявителят
предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за съществуване на
вземането във визирания едномесечен срок.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и
дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договори за
мобилни услуги и договори за лизинг, признати в заповедното производство
по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните
вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 342, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй длъжникът е подал възражение в
определения едномесечен срок. Освен това, ищецът от своя страна е предявил
установителен иск във визирания едномесечен срок и предявените искове
напълно съответстват на предявените претенции в заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК.
7
Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване
на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждане изисква установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Доказателствената тежест лежи върху ищеца.
Това предполага установяване от негова страна наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по процесните договори за
мобилни услуги, изправността му като доставчик на същите, т. е. че е
осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни
услуги, размера на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка –
уговарянето на неустоечна клауза между страните по договорите, настъпване
на основанията, визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават
право на оператора да начислява неустойка в търсения размер. По договорите
за лизинг в тежест на ищеца е да установи сключването на всеки един от
договорите за лизинг, по силата на които е поел задължения да предостави
конкретно индивидуализирани вещи, а ответникът като лизингополучател да
заплати разсрочено лизинговата им цена, предаването на всяка една от вещите
и стойността на лизинговите вноски, постигната уговорка за заплащане на
неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за временно и
възмездно ползване устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, размерът й, както и че при сключването на договора са
спазени изискванията на ЗЗП. Доколкото неплащането на претендираните
задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се
размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът
следва да докаже реципрочния факт, че е извършил всички дължими
плащания, ако направи такова оспорване. Отделно от това, ответникът следва
да докаже всички свои възражения. В конкретния случай, такива са направени
относно претендираната неустойка, като ответникът твърди, че не е настъпило
основание за начисляването й, тъй като договорът между страните не е
прекратен.
От събраните по делото доказателства категорично се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договори за доставка на мобилни услуги и за предоставяне за ползване на
мобилни устройства срещу заплащане на лизингова цена, регулирани от общи
условия, по които ответникът има качеството на потребител на мобилни
услуги по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗЕС. Едната от страните по
8
договорите – продавачът на мобилни услуги, респективно лизингодателят, е
търговец и договорните отношения са свързани с упражняването от него
занятие. По тази причина процесните договори са търговски сделки по
смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Същите са сключени при предварително
установени от ищеца общи условия, които са приети от ответника, поради
което на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ го обвързват. В договорите за
лизинг е удостоверено, предаването на лизинговите вещи на ответника, за
което същият е положил подпис, който не е оспорил в настоящото
производство. Следователно, ищецът, в качеството си на лизингодател, е
изпълнил задължението си за предаване на вещите на лизингополучателя.
Представените по делото фактури, издадени от ищеца, не са оспорени от
ответника, поради което съдът приема, че те удостоверяват изпълнението на
задълженията за предоставяне на мобилни услуги и лизингови вноски.
Същите са издавани съгласно уговореното в договорите и в общите условия,
след изтичане на всеки отчетен период и съдържат задълженията на
потребителя за същия този период, включващи абонаментна такса съгласно
договора и лизингови вноски.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът по делото е
неизправна страна по сключените договори. Същият не е изпълнил
задължението си по заплащане на дължимите суми, представляващи
предоставени мобилни услуги и лизингови вноски. Следва да се отбележи, че
ответникът не представя доказателства, а и от негова страна не са наведени
твърдения, за плащане на дължимите суми, посочени по-горе. Същият
признава претенцията на ищеца за заплащане на предоставените електронни
съобщителни услуги и дължимите суми за предоставените устройства по
договорите за продажба на изплащане. Следователно, исковата претенция на
ищеца е основателна и следва да бъде уважена, като такава за следните суми:
- сумата 439.25 лв., представляваща дължима сума за предоставени
електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер
*********, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г., фактура №
*********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г., фактура №
*********/23.12.2022 г. и фактура № *********/24.01.2023 г.;
9
- сумата 80.27 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
439.25 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 1493.22 лв., представляваща дължима сума за устройство
по договор за продажба на изплащане, за което са издадени следните фактури:
фактура № *********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г.,
фактура № *********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г.,
фактура № *********/23.12.2022 г., фактура № *********/24.01.2023 г. и
фактура № *********/23.02.2022 г.;
- сумата 241.21 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
1493.22 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.
По претенцията на ищеца за заплащане на следните суми: сумата
614.92 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/15.09.2022 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г. и фактура № *********/25.01.2023 г., и сумата 97.80
лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 614.92 лв. за периода от
16.09.2022 г. до 03.09.2024 г., съдът намира, че същите са неоснователни по
следните съображения:
В конкретния случай, ищецът не представи доказателства по
делото, че надлежно е уведомил ответника за предсрочно прекратяване на
договора, кога е настъпило това прекратяване и осъществено ли последното е
по надлежния ред. По тази причина съдът не може да приеме, че в неговата
правна сфера е възникнало вземане за неустойка при предсрочното му
прекратяване. Надлежното упражняване на потестативното право за разваляне
на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да
се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява
на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се твърди и не се
10
установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с
което му предоставя подходящ срок за изпълнение и за прекратяване на
договора. Установяване факта на получаването на писменото предизвестие от
абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и размера на
иска. Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорът
между страните не е бил предсрочно прекратен. При това положение
неустойка не се дължи, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването й.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата 45.08 лв. – ДТ
съобразно уважената част от претенцията му и сумата 80.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, представляващи направените разноски в
заповедното производство, както и сумата 54.50 лв. – ДТ съобразно уважената
част от претенцията му и сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
представляващи направените разноски в исковото производство.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Т. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ гр. Е., ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, че Н.
Д. Т. дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С. ****, район И., ул. „К.“ № *, представлявано от А. В. Д. и
М. М., следните суми:
- сумата 439.25 лв. (четиристотин тридесет и девет лв. 25 ст.),
представляваща дължима сума за предоставени електронни съобщителни
услуги, предоставяни със системен партиден номер *********, като част от
Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, за
което са издадени следните фактури: фактура № *********/23.08.2022 г.,
фактура № *********/24.09.2022 г., фактура № *********/24.10.2022 г.,
11
фактура № *********/23.11.2022 г., фактура № *********/23.12.2022 г. и
фактура № *********/24.01.2023 г.;
- сумата 80.27 лв. (осемдесет лв. 27 ст.), представляваща мораторна
лихва върху сумата 439.25 лв. за периода от 13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.;
- сумата 1493.22 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и три лв. 22
ст.), представляваща дължима сума за устройство по договор за продажба на
изплащане, за което са издадени следните фактури: фактура №
*********/23.08.2022 г., фактура № *********/24.09.2022 г., фактура №
*********/24.10.2022 г., фактура № *********/23.11.2022 г., фактура №
*********/23.12.2022 г., фактура № *********/24.01.2023 г. и фактура №
*********/23.02.2022 г.;
- сумата 241.21 лв. (двеста четиридесет и един лв. 21 ст.),
представляваща мораторна лихва върху сумата 1493.22 лв. за периода от
13.09.2022 г. до 03.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците 439.25 лв. и 1493.22
лв., считано от 12.09.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район И., ул. „К.“
№ *, представлявано от А. В. Д. и М. М., против Н. Д. Т. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ гр. Е., ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, че Н. Д. Т. дължи на
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следните суми:
- сумата 614.92 лв. (шестстотин и четиринадесет лв. 92 ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за което
са издадени следните фактури: фактура № *********/25.01.2023 г., фактура
№ *********/25.01.2023 г., фактура № *********/15.09.2022 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г., фактура №
*********/25.01.2023 г., фактура № *********/25.01.2023 г. и фактура №
*********/25.01.2023 г., и
- сумата 97.80 лв. (деветдесет и седем лв. 80 ст.), представляваща
мораторна лихва върху сумата 614.92 лв. за периода от 16.09.2022 г. до
03.09.2024 г.,
12
ведно със законната лихва върху главницата 614.92 лв., считано от
12.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ гр. Е.,
ул. „П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район И., ул. „К.“
№ *, представлявано от А. В. Д. и М. М., направените разноски по
заповедното производство в размер на сумата 45.08 лв. (четиридесет и пет лв.
08 ст.) – ДТ и сумата 80.00 лв. (осемдесет лв. 00 ст.) – юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство в
размер на сумата 54.50 лв. (петдесет и четири лв. 50 ст.) – ДТ и сумата 100.00
лв. (сто лв. 00 ст.) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
13