Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 05.02.2024
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен
съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова АД №227 по описа за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.220
от Закона за митниците (ЗМ), образувано по жалба на „Г.к.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Г. Г., против Решение към митнически декларации (МД) MRN
20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и MRN 21BG002005070022R2/24.11.2021 г., с
рег.№32-227537/16.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с
Решение №Р-450/32-498873/01.08.2023 г. на Директора на Агенция „Митници“, с
което на основание чл.70 и чл.71 пар.1, б.“д“ от
Регламент /ЕС/ №952/2013 г. е: 1.Отказано
да бъде приета митническа стойност на декларирана стока №1 по МД с MRN
20BG002005042071R6/29.10.2020 г. - употребяван лек автомобил с повреди, марка А.модел
А8, брой места 5, първа регистрация 20130515, цвят черен, раб. обем 2967
куб.см, мощност 184 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел, шаси:
WAUZZZ4H9DN017273; определена е нова митническа стойност на стоката в
размер на 15 023.92 лв.; отказано е предоставянето на преференциално
третиране по чл.56 параграф 2 б.“г“ от Регламент /ЕС/ 952/213 във връзка със
Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария; разпоредено е да се коригират данните за стока №1 в
митническата декларация; определени са начислените и взетите под отчет суми и
са определени дължимите суми за досъбиране за мито в размер на 1 502.39 лв. и
за ДДС 2 824.01 лв. или общо 4 326.40 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания, представляващи разликата между реално платените
и подлежащи на плащане публични вземания; 2.Отказано
да бъде приета митническа стойност на декларирана стока №1 по МД с MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г. - употребяван лек автомобил, марка Л.Р., модел
DISCOVERY, тип: 4, брой места 7, първа регистрация 20121129,
цвят черен, раб. обем 2993 куб.см, мощност 155 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел,
шаси: SALLAAAM6CA637527;
определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 6 692.22 лв.; разпоредено е да се коригират данните за стока №1 в
митническата декларация; определени са начислените и взетите под отчет суми и
са определени дължимите суми за досъбиране за мито в размер на 409.78 лв. и за
ДДС 901.52 лв. или общо 1 311.30 лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания, представляващи разликата между реално платените и
подлежащи на плащане публични вземания.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални
нарушения, неспазване на изискването за форма – липса на фактически основания и
в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изводите на митническите органи
почиват на частни документи, а именно на фактури с един и същ издател и
получател, но с различна стойност, като при това положение следва да се приеме,
че продажната цена е тази, посочена в износната декларация, тъй като това е
официалният документ. Излагат се и аргументи, че митническите органи не са
извършвала проверка в счетоводството на жалбоподателя за това какво е
договорено или платено за леките автомобили - предмет на внос. Жалбоподателят релевира и довод, че митническия орган не може да определи
нова митническа стойност по реда на чл.70 и чл.71 от Регламент /ЕС/ 952/213, както
и че реалната стойност на стоката е тази, декларирана пред митническите органи
при вноса на стоката. По изложените съображения жалбоподателят отправя искане към
съда за цялостна отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, както и
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна Директор на ТД Митница Варна, редовно призована, за нея се явява гл.
юрисконсулт Т. К., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност
на жалбата. Излага подробни аргументи, включително и в депозираното писмено
становище, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения на
административно производствените правила в съответствие с материалния закон. Релевира довод, че информацията е достоверна, тъй като
същата е удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил
проверката - Швейцарската митническа администрация, както и че правилно е
определена новата митническа стойност по реда на чл.70 и чл.71 пар.1, б.“д“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., поради което
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да присъди юрисконсултско
възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
На 29.10.2020 г. с МД MRN
20BG002005042071R6 от 29.10.2020 г. дружеството-жалбоподател като стока №1 към
декларацията декларирало режим „допускане на свободно обращение
и специален режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична
употреба“ лек автомобил употребяван с повреди, марка А., модел А8, брой места 5, първа регистрация 20130515, цвят
черен, раб. обем 2967 куб.см, мощност 184 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел, шаси: WAUZZZ4H9DN017273, държава на износ Швейцария,
износител Е. Ц. Експорт център Швейцария, с обща фактурна стойност 1 500 CHF,
при курс за 1 швейцарски франк - 1.81549 лв.
В Е.Д. 4/17 на митническата
декларация е деклариран код 300 за тарифна преференция, във връзка с поставен
текст върху фактурата за покупко-продажба от 19.10.2020 г., а в ред 4/16 е
деклариран метод за определяне на стойност – Договорна стойност на внасяните
стоки /чл.70 от Кодекса/. Декларирана е обща митническа стойност в размер на 2406.26
лв., от която за процесната стока 1050 CHF, при курс
за 1 швейцарски франк - 1.81549 лв. и 500.00 лв. разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за
застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По отношение на
задълженията е декларирано мита 0.00 и дължим размер 0.00 лв., както и ДДС 481.25
лв. и дължим размер 481.25 лв.
С посочената декларация е
осъществен внос и друг автомобил – Мазда, който не е
предмет на настоящото производство и за който е декларирана митническа стойност
от 450.00 CHF, при курс за 1 швейцарски
франк - 1.81549 лв., поради което и общата фактурна стойност по МД е в размер
на 1 500 CHF.
Към процесната
митническата декларация са приложени: транзитна декларация „Т“, регистрационен
талон на превозното средство 844.077, фактура от 19.10.2020 г. на стойност 1 050
CHF с продавач „Е.Ц.ЕКСПОРТ ЦЕНТЪР“, снимков материал и документи за платени
държавни вземания. В придружаващите документи не са отразени дефектите за
стоката при нейната продажба.
На 24.11.2021 г. с МД MRN
21BG002005070022R2 от 24.11.2021 г. дружеството-жалбоподател като стока №1 към
декларацията декларирало режим „допускане на свободно обращение
и специален режим – употреба за специфични цели – декларация за специфична
употреба“ лек автомобил употребяван, марка Л.Р., модел DISCOVERY, тип: 4, брой
места 7, първа регистрация 20121129, цвят черен, раб. обем 2993 куб.см, мощност
155 KWDIN, двигател: неоткрит, дизел, шаси:
SALLAAAM6CA637527, държава на износ Швейцария, износител Е. Ц. Експорт център
Швейцария, с обща фактурна стойност 1 150 CHF, при курс за 1 швейцарски франк -
1.82124 лв.
В Е.Д. 4/17 на митническата
декларация е деклариран код 100 за ставки на мита по отношение на трети страни,
а в ред 4/16 е деклариран метод за определяне на стойност – Договорна стойност
на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/. Декларирана е обща митническа стойност в
в размер на 2 594.43 лв., от която в размер на 1
150 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.82124 лв. и 500.00 лв. разходи за
транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и
разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По отношение на
задълженията е декларирано мита 259.44 и дължим размер 259.44 лв., както и ДДС 570.77
лв. и дължим размер 570.77 лв.
Към процесната
митническата декларация са приложени: транзитна декларация „Т“, регистрационен
талон на превозното средство 00.031.050.472, търговска фактура от 30.10.2021 г.
на стойност 1 150.00 CHF с продавач „Е.Ц.ЕКСПОРТ ЦЕНТЪР“, снимков материал
и документи за платени държавни вземания.
При повторна проверка на
декларирането, на основание чл.84а от ЗМ, на митническите декларации за внесените
автомобили по процесните митнически декларации, завършила
с Доклад №BG002000/1/3/19.08.2022 г.,
възникнали съмнения у митническите органи по отношение на декларираната
митническа стойност по представените фактури, както и към текста за произход,
поставен върху фактурата за покупко-продажба.
Когато в процеса на
определяне на митническата стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност
представлява цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Митнически кодекс на
Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447). В този случай митническите
органи могат да изискат допълнителна информация, а когато съмненията
продължават, са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят
заинтересованото лице, в писмен вид, относно основанията за съмненията си,
както и да му предоставят възможност за отговор.
Във връзка с възникналите
съмнения по отношение на декларираната митническа стойност на процесните автомобили - предмет на внос, митническите
органи са предприели действия за проверка на представените търговски документи,
установяване стойността и произхода на автомобилите по митническите декларации
по линия на международното сътрудничество, в каквато връзка е изпратено писмо
№32-244751/21.07.2022 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция
„Митници“ с искане да бъде отправено искане до швейцарските митнически власти
да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация
Швейцария, по отношение на 4 бр. употребявани автомобили с държава на изпращане
Конфедерация Швейцария, включително за А., модел А8, шаси:
WAUZZZ4H9DN017273 по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и Л.Р., модел
DISCOVERY, шаси: SALLAAAM6CA637527 по МД MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г.
С писмо peг.№32-439427/15.12.2022 г. от Централно митническо
управление на Агенция „Митници“ е препратен до ТД Митница Варна получения
отговор от швейцарската митническа администрация, регистриран в ЦМУ с №32-432976/12.12.2022 г., в резултат на извършена последваща
проверка. Извършената проверка от швейцарските митнически власти на износителя
Е.С.Export Center SA
показала, че автомобилът марка А.А8 и автомобилът Л.Р. модел DISCOVERY са продаден от същия износител на
„Г.К.“ ЕООД *** на друга, по-висока стойност, съответно 8000.00 и 3400.00 CHF.
Към отговора на швейцарските митнически власти са били приложени и фактура от 19.10.2020
г., с предмет покупко-продажба на автомобил А., модел А8, шаси:
WAUZZZ4H9DN017273, както и фактура от 31.10.2021 г., с предмет покупко-продажба
на автомобил Л.Р. модел DISCOVERY, шаси:
SALLAAAM6CA637527, ведно с регистрационни талони на автомобилите.
С писмото от 12.12.2022 г. митническите органи на Конфедерация Швейцария
информират, че приложените към писмото фактури на автомобилите, по твърдение на
износителя, не са издадени и подписани от посочения продавач-износител.
След проверка
на приложените към митническите декларации документи, както и тези събрани по
линия на международното сътрудничество – представените фактури от продажбата за
износ от 19.10.2020 г. и от 31.10.2021 г., е прието за установено, че фактурите
към МД не са издадени от продавача Е.С.Export Center SA и подписите върху тях не принадлежат на никой от
служителите на дружеството, поради което стойността на стоките за митническите
цели следва да се определи по реда на чл.70 пар.1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
В резултата на проверката по
линията на международното сътрудничество също е прието за установено, че
износителят при издаване на фактурата за продажба на лекия автомобил А.А8 не е
подписвал декларация за произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006)
към Споразумение между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната
преференция, код 300 в Е.Д. 4/17, при декларирането не може да бъде приета,
съответно да бъде предоставена тарифна преференция, съгласно разпоредбите на
чл.56, пар.2, б.г) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Внесената стока следва да се счита за стока с непреференциален произход и за
нея следва да бъдат начислени дължими мита и др. държавни вземания.
Със съобщение
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-77070/27.02.2023 г.,
дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои издаване на решение, с което
ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на декларираната стока
под №1 по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. в размер на 15 023.92
лв. – 8 000 CHF х 1.81549 за 1 CHF /14 523.92
лв./ + 500.00 лв. декларирани транспортни разходи, и на декларираната стока под
№1 по МД MRN 21BG002005070022R2/24.11.2021 г. в размер на 6 692.22 лв. – 3 400
CHF х 1.82124 за 1 CHF /6 192.22 лв./ + 500.00 лв. декларирани транспортни
разходи. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, а именно, че
след резултатите от направената проверка по линия на международното
сътрудничество и представените констатации, е установена друга, действителна
цена на процесните стоки. С оглед на тези
обстоятелства е изведен извода за оапределяне на
митническата стойност на двата автомобила по реда на чл.70 пар.1
от Регламент (ЕС) №952/2013 , както и че по отношение на лекия автомобил А.не
са налице основания да бъде предоставена тарифна преференция, тъй като
износителят не е подписвал декларация за произход. С това писмо е дадена
възможност на дружеството да представи становище по посочените мотиви в
30-дневен срок от получаване на уведомлението.
Съобщението е било връчено на дружеството на 17.03.2023
г., видно от приложената обратна разписка, като в определения срок е било
представено становище вх.№32-138322/10.04.2023 г., в което са били оспорени
изводите на административния орган по приложение на Регламент (ЕС) №952/2013.
Въз основа на
констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния
внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД
Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство Решение. Органът е
приел, че при осъщественото сътрудничество с швейцарската митническа
администрация е установено по безспорен начин, че стойността на процесните автомобили е в размер на 8000 CHF или 140523.92
лв. за лекия автомобил А., модел А8 по МД
MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и в размер на 3 400 CHF или 6 192.22 лв. за лекия автомобил Л.Р. модел DISCOVERY по МД MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г., съобразно предоставените фактури за
покупко-продажба с данни за същия износител и вносител от митническите власти
на Конфедерация Швейцария. Въз основа на тези фактури е прието, че
жалбоподателят е получател на стоката на по-висока стойност, вписана в тези
фактури и съответно подлежащата на плащане цена е тази, посочена в по-големия
размер. Събраните доказателства съобразно следващата им се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала
до изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното
дружество - изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а
именно тази посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за
информация, след като подлежащата на плащане цена е тази посочена в по-големия
размер. Органът е приел, че не съществува съмнение относно достоверността на
предоставената информация от митническите власти на Конфедерация Швейцария, тъй
като същата е удостоверена от официален чуждестранен орган, извършил проверката
- а именно от Швейцарската митническа администрация. Съгласно чл.11 от
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ относно административна взаимопомощ в митническата област
към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация
Швейцария (OB L 300, 31.12.1972 г., стр.189), тази информация може да се
използва от договарящите страни информация в съдебни или административни
процедури, заведени вследствие на нарушения на митническото законодателство.
Прието е също, че по отношение на лекия автомобил А., модел А8 не може да се
ползва от дадените при обмитяване преференции, доколкото видно от предоставената
фактура за покупко-продажба, износителят при издаване на фактурата за продажба
не е подписвал декларация за произход
върху фактурата.
Предвид горното и на основание чл.70 и чл.71, пар.1, буква „д“ от Регламент (ЕС) №952/2013, митническата
стойност на стоката допусната за свободно обръщение по МД MRN
20BG002005042071R6/29.10.2020 г. е прието, че е в размер на 15 023.52 лв.
и се определя като се взема предвид установената продажна цена в размер на 8 000
CHF, по курс за митнически цели 1.81549 лв. за 1 CHF, увеличена с транспортните
разходи в размер на 500.00 лв. декларирани от вносителя, предвид посоченото
условие на доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в митническата декларация, а митническата
стойност на стоката допусната за свободно обръщение по МД MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г. е прието, че е в размер на 6 692.22 лв. и се
определя като се взема предвид установената продажна цена в размер на 3 400
CHF, по курс за митнически цели 1.82124 лв. за 1 CHF, увеличена с транспортните
разходи в размер на 500.00 лв. декларирани от вносителя, предвид посоченото
условие на доставка в Е.Д. 4/1 FCA Швейцария в митническата декларация.
Въз основа на
тези факти, Директорът на ТД Митница Варна е отказал да приеме декларираната
митническа стойност и на основание чл.70 и чл.71 пар.1
б “д“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е
определил нови митнически стойности на процесните
стоки по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г., отказал предоставянето на преференциално
третиране, произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2
б.“г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и
Конфедерация Швейцария по отношение на лекия автомобил по МД MRN
20BG002005042071R6/29.10.2020 г., както
и е разпоредил да се коригират данните за стоките под №1 по митническите декларации
в съответствие с установените от органа нови митнически стойности. Във връзка с
извършените корекции и по двете МД е установена дължимата сума за доплащане общо
за Мито 1 912.17 лв. и ДДС в размер на 3 725.53 лв., ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания.
Решението е
връчено на дружеството – жалбоподател на 27.06.2023 г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне. Оспорено е било по административен ред пред
Директора на Агенция „Митници“ град София, който с Решение №Р-450/32-498873/01.08.2023
г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Директора на Агенция
„Митници“ град София е връчено на дружеството – жалбоподател на 15.09.2023 г.,
който недоволен от него го е оспорил пред АдмС град
Шумен с жалба, депозирана по пощата на 20.09.2023 г.
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспореният акт, включително и е
изготвен официален превод на митническите документи.
В хода на
съдебното производство бе назначена ССчЕ експертиза. От
заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно дадено, се
установи, че за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. дружеството-жалбопо
дател има извършени и отразени в счетоводството
покупки на 57 автомобила от Е.С. Export center SA, Швейцария, като всички извършени плащания от
дружеството-жалбоподател към Е.С. Export center SA, Швейцария, за същия периода 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г. са отразени в счетоводството
като в лева в брой. Процесиите фактури по
процесиите две митнически декларации са осчетоводени в счетоводството на
жалбоподателя като задължение към доставчика и в последствие като погасяване на
задължението, чрез заплащане на същото в брой от каса в лева. Отразено е и
начисляването и заплащането на митническите сборове от мито и ДДС по процесиите
декларации.
От
заключението на вещото лице също се установи, че процесиите фактури по двете
митнически декларации са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя като
задължение към доставчика и в последствие като погасяване на задължението, чрез
заплащане на същото в брой от каса в лева при което по фактура, издадена на
19.10.2020 г. на стойност 1050 швейцарски франка за покупка на лек автомобил А.А8
е заплатена сума в размер на 1914.98 лв., а по фактура, издадена на 30.10.2021
г. на стойност 1150 швейцарски франка за покупка на лек автомобил Л.Р. е
заплатена сума в размер на 2119.69 лв. По
данни от заведената счетоводна отчетност, фактурираните доставки от Е.С. Export center SA, Швейцария с
фактурата, издадена на 19.10.2020 г. на стойност 1050 швейцарски франка за
покупка на лек автомобил А.А8, е заплатена сума в размер на 1914,98 лв., и по
фактурата, издадена на 30.10.2021 г. на стойност 1150 швейцарски франка за
покупка на лек автомобил Л.Р. е заплатена сума в размер на 2119,69 лв. Разплащанията
по посочените фактури са отразени в български левове, при което не съществува
и/или не са представени други документи относно това къде, как и на кого са
извършени разплащанията, поради което вещото лице по алтернативен начин е сравнило
стойностите на завеждане на доставките и извършените плащания към доставчика и
въз основа на което се установява от заключението, че разплащанията са
извършени и съвпадат с официалния курс на БНБ за обмен на българския лев към
швейцарския франк към датата на фактурата: Валутен курс за 19.10.2020 г. - 1,82379
лв. за 1 CHF X 1050 CHF = 1914,98 лв.; Валутен курс за 29.10.2021 г. - 1,84321
лв. за 1 CHF X 1150 CHF = 2119,69 лв.
От
заключението на вещото лице се установи, че дружеството-жалбоподател по данни
от заведената счетоводна отчетност е извършило последваща
продажба на декларираните процесии стоки по двете митнически декларации,
съответно: 1.По фактура
№**********/25.03.2021 г., издадена на И.Д.И.е продаден лек автомобил, марка: А.,
модел А8, рама WAUZZZ4H9DN017273 за цена 3000 лв., начислен ДДС 600 лв., обща
стойност на фактурата 3600 лв. 2.По фактура №**********/13.07.2022 г., издадена
на Левен Пиринов Ангелов е продаден лек автомобил,
марка: Л.Р., модел Дискавари, рама SALLAAAM6CA637527
за цена 4000 лв., начислен ДДС 800 лв., обща стойност на фактурата 4800 лв.,
като е констатирано, че има съответствие на придобитите процесии стоки по
митническите декларации и фактурираните горепосочени продажби.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от провеждане на съдебен
контрол за законосъобразност на акт, който поражда за него правно задължение,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл.101 §1 и
чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във вр. с
чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ и чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г. – Директора
на ТД Митница Варна. Атакуваният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и при осъществяване
на последващ контрол по смисъла на чл.84 ал.1 т.2 и чл.84а
от ЗМ. Актът съдържа относими за случая юридически
факти, като е цитирана приложимата
правна уредба, поради което направените в тази връзка възражения в
жалбата съдът намира за неоснователни. Следва да се посочи, че със съобщението
по реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-77070/27.02.2023 г.,
митническият орган е дал възможност на дружеството-жалбоподател да представи
становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението,
като в указания срок жалбоподателят е депозирал възражение и се е запознал със
събраните доказателства в хода на административното производство.
При издаване на процесното
Решение съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на приложимия
процесуален и материален закон, поради следните съображения:
Митническата
стойност на стоката, определена за митнически цели в лева, подлежи на
деклариране от вносителя при представяне на стоката пред компетентното
митническо учреждение, съгласно чл.66 ал.1 от ЗМ,
чл.15, §2 от МКС и служи за база за определяне на възникващите от вноса
митнически задължения - чл.70 от МКС, чл.128, §1 от Регламент за изпълнение
2015/2447. Съгласно чл.48 от Регламент №952/2013 г., в правомощията на
митническите органи е въведено извършването на последваш контрол върху
пълнотата и точността на декларираните данни, на което кореспондира задължението
на лицата, участващи в извършване на митнически формалности, да предоставят на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказват цялото
необходимо съдействие /чл. 15, § 1 от Регламент № 952/2013 година/.
Този вид
проверка е извършена и в разглеждания случай, като мотивите на административния
орган да не приеме декларираната от жалбоподателя митническа стойност на процесните автомобили са, че определената по реда на чл.70
от МКС митническа стойност /посочена в митническата декларация/, не представлява общата платена или подлежаща на плащане
цена по чл.70, §1 от МКС, т.е. е невярна. Такава възможност е легално
предоставена на митническите органи с нормата на чл.140, §1 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447 г., при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70, §1 от МКС, като за целта поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази
допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно
чл.140, §2 от регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната
цена. Цитираната правна уредба цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности. Ако преценят, че стойността на стоката не може
се определи по реда на чл.70, §1 от МКС /на база декларираните данни и съответните
придружаващи документи/, митническите органи следва да приложат вторичните
методи по чл.74, § 2, б. "а" – б. "г" от същия регламент, в
тяхната последователност, както и евентуално резервният метод по чл.74, §3 от
регламента.
За да не
приеме декларираната митническа стойност, ответникът се е позовал на данните,
отразени в писмо вх.№32-432976/12.12.2022 г. на ЦУ на
Агенция "Митници" от митническата администрация на Конфедерация
Швейцария и приложените към това писмо фактури от износителя. Административният
орган е определил нова митническа стойност на автомобилите по данните, посочени
във фактурите на износителя, като е приел, че това е реално платената или
подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, и съответно
следва да послужи за определянето на митническата стойност съгласно чл.70 от
МКС. Становището си за достоверността на данните е мотивирал с факта, че тази
стойност е определена на база фактурите, предоставени от износителя и ги е
съпоставил, с тези представени от вносителя жарбоподателя,
както и отразените в писмото на митническата администрация на Конфедерация
Швейцария данни, че представените пред българските митническите власти фактури
не са издадени от дружеството Е.С. Export Сenter SA и че подписите върху тях не принадлежат на никой
от служителите във фирмата, включително и че износителят не е декларирал и не е
подписвал декларация за произход на стоките.
Спорът между
страните в настоящото производство се свежда до това дали са налице основания,
които да обосноват съмненията на администрацията в достоверността на
декларираната стойност на стоката, съответно да не се приеме тази митническа
стойност, и правилен ли е начинът на определяне на действителната митническа
стойност на автомобила, без да се използват вторичните методи за определяне на
действителната стойност на вноса, съгласно чл.74 от МКС, както и налице ли са
основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката,
произтичащо от разпоредбите на чл.56 пар.2 б.г от
Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария.
На първо
място следва да се посочи, че съгласно чл.70, §1 от МКС, митническата стойност
е договорната стойност на стоките, която в случая е отразена в представените от
жалбоподателя към митническите декларации фактури – съответно фактура/разписка
за продажба от 19.10.2020 г. по отношение на лекия автомобил А.А8, ведно с
регистрационен талон и съответно фактура/разписка за продажба от 30.10.2021 г.
за лек автомобил Ленд Роувър
Дискавъри, ведно с регистрационен талон, както и
придружаващи вноса документи, доказващи закупуването на процесните
автомобили, и е надлежно декларирана пред митническите органи. В хода на
съдебното производство истинността на тези документи, вкл. на фактурите за
продажба, не е оспорена от административния орган, маК.
същият да е приел, че са налице основания за отхвърляне на декларираната
митническа стойност.
На второ
место, съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни
стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения
дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане
сума, посочена в чл.70, §1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са
отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съобразно
така посочения ред, по делото липсват доказателства, а и в оспореното решение
органът не сочи, че от дружеството-жалбоподател, в качеството му на декларатор
е изискана допълнителна информация във връзка с процесния
внос, което съставлява нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№2015/2447. Органът направо е пристъпил към издаване и връчване на съобщение по
реда чл.22 пар.6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо с рег.№32-77070/27.02.2023 г., че предстои
издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност
на основание чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013
на декларираните стоки по съответните митнически декларации.
Практиката на
Съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага
становището, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не
изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани
(решение С-263/06, т. 52).
В конкретния
случай административният орган се е позовал на писмо вх.№32-432976/12.12.2022 г. на ЦУ на Агенция "Митници" от
митническата администрация на Конфедерация Швейцария и приложените към това
писмо фактури от износителя – фактура/квитанция за продажба от 19.10.2020 г. с
предмет лек автомобил модел и марка AUDI A8, пускане
в експлоатация 05.2013, цвят черен, идентификационен номер WAUZZZ4H9DN017273, тегло
без товар 1915 кг., цена 8 000 швейцарски франка, и фактура/квитанция за
продажба от 30.10.2021 г. с предмет лек автомобил модел и марка LAND ROVER
DISCOVERY 4, пускане в експлоатация 11.2012,
цвят черен, идентификационен номер SALLAAAM6CA637527, тегло без товар 2650 кг.,
цена 3 400 швейцарски франка.
В писмото на швейцарските митнически власти -
л.65 по делото е посочено следното: „Проверки, извършени с износителя,
изглежда, че превозните средства, посочени в епиграфията,
са продадени и фактурирани на Г.К. ЕООД Шумен на обща стойност от 8 000 /
AUDI A8/ и 3 400 /LAND ROVER DISCOVERY/. Износителят
твърди, че представените фактури пред българските органи не са издадени от него
и че съдържащите се в тях подписи не принадлежат на нито един от неговите
служители“. Или данните в цитираното писмо се декларират от самия износител.
Обратно на възприетото от ответника, настоящият съдебен състав намира, че
цитираното съдържание на това писмо не обосновава извод за безусловна
достоверност на данните, тъй като тези данни всъщност се базират на
декларативни изявления на износителя и съдържанието на приложени към тях
документи - фактури. Видно от фактурите, приложени към писмото, в тях не се
съдържат подписи за доставчик и получател, съдържанието им не установява и
задължение за полагане на такива /както впрочем и действащото българско
законодателство/. В разяснителното писмо от митническата администрация на Конфедерация
Швейцария не е посочено, че декларираните от износителя данни и тези в
представените от него документи, подлежат на някаква допълнителна проверка от
страна на митническите органи. Или в обобщение на горното, съдържащите се в писмото
данни са тези, посочени от декларатора на износа и/или отразени в представени
от него фактури /неподписани частни документи/, които не подлежат на последваща проверка.
Безспорно
предоставената от Швейцарската митническа администрация информация е
удостоверена от официален чуждестранен държавен орган, извършил проверката и
съгласно чл.11 от Допълнителен протокол относно административна взаимопомощ в
митническата област към Споразумение между
ЕИО и Конфедерация Швейцария тази информация може да се ползва от договарящите
страни като информация в съдебни или административни процедури, наведени
вследствие на нарушения на митническото законодателство, но в конкретния случай
тази информация не е резултат от самостоятелна проверка на контролен орган, а се
базира и преповтаря отговора на частно лице-изпращача на стоките, без да взема
отношение относно достоверността на представените от последния документи. В
случая следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че нито швейцарските, нито
българските митнически власти са извършвали проверка в счетоводството на
продавача и купувача относно това какво е договорено или платено за процесните автомобили,
предмет на вноса и как е извършено плащане, при наличие на противоречива
информация. Представените от изпращача на стоката фактури с по-висока стойност
съставлява частен документ, върху които не е положен подпис на вносителя и в
този смисъл същите не могат да удостоверят по безспорен начин, че това е действително
договорената или платена цена на внесената стока. Според съдебна практика
износната декларация или фактура на по-висока стойност съставляват частни
документи, които нямат обвързваща съда материално-доказателствена
сила, с оглед на което имат еднаква доказателствена
стойност с вносната декларация и фактурата, приложена към нея. Не без значение
е и фактът, че фактурата се съставя едностранно от износителя на стоките и
вносителят не може да носи отговорност за верността на данните, отразени в нея,
още повече, че същият не е разполагал с тази фактура, на която липсва положен
от него подпис. Вносителят може да носи отговорност единствено за верността на
данните във вносната декларация, която кореспондира напълно със стойността във фактурите, приложени към процесните
МД, както и с извършените плащания от дружеството, съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ.
В хода на
съдебното производство от ответната страна са представени преводи на Решение за
облагане с износно мито №********** по отношение лек автомобил AUDI A8, с идентификационен
номер WAUZZZ4H9DN017273 и Решение за облагане с износно мито №********** по
отношение на автомобил LAND ROVER
DISCOVERY 4, с идентификационен номер SALLAAAM6CA637527, и двете издадени от
Федерална митническа администрация, Митническо учреждение
Мендризиото, CH 004162. Тези обаче Решения се представят за първи път в хода
на съдебното производство и нито в оспореното Решение, нито в уведомителното
писмо до жалбоподателя административният орган се е позовал на тях като
доказателство за определяне на новата митническа стойност. Митническите органи
са се позовали единствено на писмото и представените фактури, изпратени от
швейцарските власти с по-висока стойност само и единствено поради отразената в
тях по-висока продажна цена и липсата на декларация за произход върху
фактурата, без да са налице доказателства за реално договаряне и плащане на
тази цена, както и дали е налице идентичност на стоката – доколкото е налице
повреда на автомобила А.А8, съгласно приложения снимков материал, докато
същевременно процесните МД-ии
са придружени с всички търговски документи и плащания /фактури, талони на
превозните средства, снимков материал и документи за платени държавни
вземания/, аргументиращи декларираните в тях митнически стойности и произход. В
тежест на административния орган е да докаже по безспорен начин, че именно
определената по-висока митническа стойност е договорната такава-реално платена
или подлежаща на плащане според МК, което в случая не е сторено. Същевременно
административният орган без да оспорва автентичността на представените и
приложените към МД фактури за придобиване на стоката е приел, че е възникнало
основание за отхвърляне на декларираната в нея митническа стойност и декларация
за произход. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане
на данните за платените суми по тях, при условие, че не се отрича
автентичността на същите.
В случая,
предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума и доколкото не може категорично и несъмнено да се установи каква е
действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието за
пристъпване към прилагане на методите по чл.74, §2, респ. по чл.74, §3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е
спазил предвидения в регламента ред за определяне на митническата стойност на
внесените автомобили, органът е допуснал нарушение, както на материалния закон
и неговата цел, така и на процесуалните норми, което е достатъчно основание
атакуваното в настоящото производство решение да бъде отменено. На практика, след като е приел, че декларираните от жалбоподателя
митнически стойности на внесените автомобили не е действителната такава, Директорът
на ТД "Митница Варна" просто ги е подменил с нови такива, съобразно
обсъдените по-горе фактури, представени към писмото на швейцарските митнически
органи, поради което съдът приема, че при определянето на митническата стойност
на процесните автомобили не са спазени и посочените
по-горе императивни изисквания на чл.70 и чл.74 от МКС.
От представените
по делото фактури, приложени към процесните МД-ии се установява
осъществена сделка с предмет процесните автомобили,
вида и техническите характеристики на същите, както и цената на придобиване, а
в МД в статистическата стойност е включен и разходът за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за
застраховка до мястото на въвеждане на декларираната стока в ЕС, общо в размер
на 500.00 лв. От заключението на вещото лице по ССчЕ
се установява, че посочената във фактурата, приложена към всяка една от МД, покупко-продажни цени на автомобилите са били заплатени в
брой, което води и до извода, че е налице съответствие между платената цена за
стоката - предмет на вноса и декларираната стойност по процесната
митнически декларации. Индиция за достоверност на декларираната стойност от
дружеството е и последващото разпореждане с процесните автомобили, съобразно заключението на вещото
лице – на цена 3600 лв., която включва данъчна основа 3 000.00 лв. и ДДС
600.00 лв. за лекия автомобил А., модел А8, рама WAUZZZ4H9DN017273, и на цена
4 800.00 лв., която включва данъчна основа 4 000.00 лв. и ДДС 800.00
лв. за лек автомобил Л.Р., модел Дискавари, рама
SALLAAAM6CA637527, като е констатирано, че има съответствие на придобитите
процесии стоки по митническите декларации и фактурираните последващи
продажби. Последващото разпореждане със стоките е
извършено в кратък период от време след вноса им, като продажната цена е
по-ниска от приетата от митническите органи митническа стойност на процесните автомобили.
Гореизложеното
сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната
митническа стойност, в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, както и до необоснованост на отказа за предоставяне на
преференциално третиране на стоката, произтичащо от чл.56 пар.2
б.г от Регламент /ЕС/ 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската
икономическа общност и Конфедерация Швейцария. По отношение отказа за
предоставяне на преференциално третиране за лекия автомобил А.А8 следва да се
изложи и следното: В оспореното Решение административният орган е посочил, че с
писмото от 12.12.2022 г. митническите власти на
Конфедерация Швейцария уведомили българските митнически органи, че износителят
не е декларирал и не е подписвал декларациите за произход на стоките в
представените от дружеството документи. При внимателен прочит на посоченото
писмо, в превод представен от административния орган, съдът констатира, че
липсва такава констатация от митническите органи на Конфедерация Швейцария,
поради което не става ясно от къде ответната страна и въз основа на какви
доказателства е стигнала до посочения извод.
При
процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че
във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена такава, на това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.
С оглед гореизложеното
изложеното съдът приема, че като не е приел декларираната договорна стойност на
процесната стока - употребявани автомобили, като
единият от тях и с повреда – лек автомобил А.А8 и е определил нова стойност,
както и е отказал предоставянето на преференциално третиране за лек автомобил А.А8
по МД MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г., единствено въз основа на получената
по линия на международно сътрудничество информация от Швейцарската митническа
администрация, Директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени изцяло. Това влече и незаконосъобразно
определяне на нова митническата стойност на стоката и съответно определени с
оспорения акт и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС.
Съобразно
изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски,
ведно със списък на същите, съдът намира искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за основателно за сумата общо в размер на 1 313.00 лв.,
от които 50.00 лв. заплатена дължима държавна такса за образуване на делото, 500.00
лв. внесен депозит за вещо лице и 763.00 лв. договорено и изплатено в брой
възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение от страна на ответника
за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя съдът намира
за неоснователно, тъй като е точно в минималния размер, посочен в чл.7 ал.2 т.2
във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.30 ал.2 от Устройствен правилник на Агенция „Митници“, директорът на
териториалната дирекция е третостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на
Министерството на финансите, поради което следва ТД Митница Варна при Агенция
„Митници“ да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски общо в размер на 1 313.00 лв., съгласно чл.143 ал.1 от АПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло по жалба на „Г.к.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Г. Г., Решение към митнически
декларации (МД) MRN 20BG002005042071R6/29.10.2020 г. и MRN
21BG002005070022R2/24.11.2021 г., с рег.№32-227537/16.06.2023 г. на Директора
на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение №Р-450/32-498873/01.08.2023 г. на
Директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална агенция Митница Варна при Агенция
„Митници“ да заплати на „Г.кар“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Г. Г., направените по делото разноски общо в размер на 1 313.00 /хиляда триста
и тринадесет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: