№ 5124
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100508982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, с предишно
наименование „Т.Б.” ЕАД, срещу решение № 20042939/17.06.2022г., постановено по
гр.дело № 7771/2021г. по описа на СРС, 151-и състав, с което са отхвърлени
предявените срещу ответника В. И. Н., установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за сумата 61.09 лева, представляваща месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за клиентски № ********* по договор от 12.01.2017г.
за периода от 20.02.2017г. до 19.06.2017г. и за сумата 43.56 лева - месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за клиентски № ********* по
договор от 02.12.2007г. за периода от 05.02.2017г. до 04.04.2017г., ведно със законната
лихва от 15.05.2019г. до изплащане на вземанията, за които по ч.гр.д. № 26909/2019г.
по описа на СРС, 151-и състав, е издадена заповед по чл. 410 ГПК и съединения
осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ за сумата 37.81 лева,
представляваща лизингови вноски по договор от 12.01.2017г. за периода от м.06.2017г.
до м.12.2018г.
Жалбоподателят излага, че решението на СРС било неправилно и необосновано,
поради допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила. Ищецът не бил
получил препис от отговора на исковата молба, с което процесуалните му права били
нарушени, тъй като за него останали неизвестни възраженията на ответника, както и с
1
определението си по чл. 140 ГПК съдът му указал в о.с.з. да представи посочени в
отговора на исковата молба документи в оригинал. СРС не се произнесъл и по молбата
на ищеца за удължаване на срока за изпълнение на указанията. Моли постановеното
първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с
което исковете бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ответник В. И. Н., чрез адв. Л. Д. –
особен представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна, за което излага
подробни съображения.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
На л. 72 от преписката на делото на СРС се намира разписката за връчване на
призовка на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, тогава с наименование „Т.Б.“ ЕАД, чрез
упълномощения процесуален представител адв. Г., за първото по делото о.с.з. пред
СРС, насрочено за 18.05.2022г., ведно с приложен препис от определението на
първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК от 14.01.2022г. и препис от отговора на
исковата молба на ответника. Получаването на книжата е удостоверено на 02.02.2022г.
с подписа на адв. Г., като в документа не са извършени отбелязвания за
липсващи/невръчени книжа. Такива възражения не са постъпили и последващо в хода
на производството пред първоинстанционния съд. Напротив – в молбата на ищеца,
депозирана чрез адв. Г. с вх. № 25037795/11.05.2022г., е направено изрично изявление,
че същата е запозната с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК.
Неоснователно е и последното въведено с въззивната жалба оплакване, тъй като в нито
една от постъпилите по делото молби на ищеца не е направено изавление с искане за
продължаване на срок.
Въззивникът, чрез адв. Г., не излага в сезиралата съда въззивна жалба никакви
конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания
съдебен акт. Простото бланкетно сочене на основания за неправилност на един
съдебен акт – незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, не са доводи по
смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността
на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика,
застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение
№ 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г.
2
по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г.
на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д. 1047/2010г. на ВКС.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
въззиваемия, но такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
За задължението на въззивника-ищец да довнесе държавна такса в размер на
сумата 25 лева за разглеждане на въззивната му жалба, настоящият въззивен състав му
е дал указания с разпореждането си от 20.09.2022г. По делото не са представени
доказателства за довнасянето на дължимата държавна такса, предвид на което страната
е останала задължена за разноски, което е основание настоящият съдебен състав да
приложи нормата на чл. 77 ГПК, като осъди ищеца „.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20042939/17.06.2022г., постановено по
гр.дело № 7771/2021г. по описа на СРС, 151-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: ******* *******
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3