Присъда по дело №1758/2023 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 23 април 2025 г. (в сила от 12 юли 2025 г.) |
| Съдия: | Петя Йорданова Котева |
| Дело: | 20231720201758 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 20 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по описа за 2023г. на Районен съд П.:
С частна тъжба Д.Н.Т. е повдигнала обвинение срещу З.Н.И. за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК за това, че на 18.10.2023г. в гр. П. на
вътрешни стълби на къща с адрес ул. „Презвитер Козма” № 27 е причинила на
Д.Н.Т. лека телесна повреда, която се е изразила в лек оток на главата вляво,
който е причинил на частния тъжител страдание без разстройство на здравето.
Частният тъжител Д.Н.Т. лично и чрез повереника си адв. Б.Б. от ПАК,
в хода на съдебното производство поддържа повдигнато обвинение. Моли
подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено справедливо
наказание. Иска присъжда в полза на тъжителя на направените съдебни
разноски за водене на делото.
В хода на съдебното следствие подсъдимата З.Н.И. дава обяснения.
Отрича на инкриминираната дата да е нанасяла удари по тъжителката.
Упълномощеният защитник на подсъдимата - адв. С.Г. от ПАК, пледира
за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че по делото не са налице
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват
механизма на причиняване на инкриминираното увреждане. Счита, че на
разположение са само косвени доказателства, които не доказват авторството
на твърдяното деяние. Намира, че обвинението е недоказано и подсъдимата
следва да бъде оправдана.
Подсъдимата поддържа пледоарията на защитника си. В последната си
дума заявява, че иска частният тъжител да не живее в къщата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК прие за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата З.Н.И. е родена на ** *** ****г. в гр. П.. Има средно
образование. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV-ти на Глава осма от НК.
Подсъдимата З.Н.И. е сестра на частния тъжител Д.Н.Т.. Двете живеят в
една къща с адрес: гр. П., ул. „Презвитер Козма” № 27. Обитават различни
етажи, като тъжителят живее на първия етаж, а подсъдимата - на втория.
От около 20 години отношенията между двете сестри са силно
влошени, като в основата на техните разправии най-често бил въпросът във
връзка с полаганите грижи за родителите им, а след тяхната смърт,
допълнително се обтегнали по повод спор за оставеното наследство. В тази
връзка по делото са налице данни за образувано гр.дело № 4812/2023г. по
описа на Районен съд П., което е с предмет допускане на съдебна делба на
недвижими имоти, оставени от наследодателите на двете сестри.
На 18.10.2023г. у дома на тъжителката пристигнал техник, който
1
извършил профилактика на климатиците, които са монтирани в нейното
жилището. Около обяд тя го изпратила. Прибирайки се към дома си, на
вътрешните стълби на жилищната сграда се срещнала със З.И., която я
хванала с едната си ръка за косата, дърпайки я, а с другата й нанесла удари в
лявата теменна област на главата. Вследствие на дърпането на косата,
подсъдимата откъснала кичур от косата на пострадалата, която в резултат на
конфликта се плъзнала надолу по стълбите. Виждайки това, И. се качила по
стълбите към жилището си на втория етаж. Тъжителката подала сигнал на тел.
112, във връзка с който на мястото бил изпратен автопатрул № 211 от Първо
РУ П.. Двамата полицейски служители - свидетелите П.В.Б. и Г.Р.Ж.,
разговаряли с подсъдимата и пострадалата. След като последната отказала
медицинска помощ, двете били предупредени да не се саморазправят. Във
връзка с посещението е съставена Докладна записка с рег. № 17223 от
20.10.2023г. до началника на Първо РУ П..
В 13:20 часа тъжителката посетила кабинет по спешна медицинска
помощ на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. П., където била освидетелствана
от съдебен медик и й било издадено Съдебномедицинско удостоверение №
243/2023г. В документа лекарят описал, че при снетата анамнеза пострадалата
е посочила, че на същата дата към 11:30 часа сестра й я ударила по главата с
ръка, оскубала косата й и я блъснала по стълбите. В съдебното удостоверение
медицинският специалист отразил констатираното увреждане – лек оток на
меките тъкани на площ около 5 см в диаметър в областта на лява теменна
област по главата, които са причинили страдание на пострадалата. Посочил, че
прегледаната се оплаква и от болезненост в областта на лява лопатка като
видими травматични увреждания към момента на прегледа не са установени.
Според съдебният лекар, така описаните телесни увреждания били получени в
резултат на действието на твърди тъпи предмети с или върху такива и е
възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.
След прегледа, тъжителят Д.Т. се обадила по телефона на дъщеря си -
св.Ц.Б.С., и на сина си - св. Н.Б.Д., като им съобщила, че подсъдимата я е
нападнала на стълбите, оскубала я е и я блъснала. Св. С. се срещнала с майка
си и непосредствено констатирала физическото й състояние. Тъжителката
треперела и била уплашена, като заявила на дъщеря си, че главата я боли от
нараняването. Предвид състоянието на пострадалата, С. я взела в дома си,
където отишъл да я види и св. Н.Д.. Същата вечер, тъжителката не се
почувствала здравословно добре, което наложило св. Д. да придружи майка си
повторно до болнично заведение, където във връзка с повърхностната травма
на окосмената част на главата в 18:18 часа било направено искане от
медицински специалист за образна диагностика - рентгенография на черепа на
Д.Т.. Заради появил се шум в лявото ухо, тъжителката потърсила още два пъти
медицинска помощ, за което са издадени Амбулаторни листове №
23297508FАDF от 24.10.2023г. и Амбулаторен лист № 23298С07FD40 от
25.10.2023г.
Междувременно по повод извършената на 18.10.2023г. проверка от
2
полицейския автопатрул, била образувана прокурорска преписка рег. №
4182/2023г. по описа на Районна прокуратура П., която е прекратена с отказ да
се образува досъдебно производство, тъй като прокурорът приел, че при
инцидента е била причинена лека телесна повреда на тъжителката,
наказателното преследване за която се преследва по тъжба на пострадалия до
съда, за образуване на дело от частен характер.
От заключението на назначената по искане на частното обвинение
съдебно-медицинска експертиза и от материалите по делото се установява, че
на Д.Т. са причинени следните травматични увреждания: Повърхностна
травма на окосмената част на главата - лекостепенно изразен мекотъканен оток
в лявата теменна област на главата вляво; субективни оплаквания от
болезненост в областта на лява лопатъчна кост (по гърба вляво), без видими
травматични увреждания в посочената област; субективни оплаквания от шум
в ушите по-изразен в ляво ухо, които в този им вид, в тази степен и с тези
характеристики са довели до болка и страдание. За описаното увреждане
локализирано в теменната област на главата, вещото лице е посочило, че е
получено в резултат от действието на твърд тъп предмет и е възможно да е
получено по начин и по време, за което се съобщава в тъжбата по делото.
Експертът е отбелязал, че предмети с такава характеристика биха могли да
бъдат както части от човешки крайници, така и терен и други. Маркирал е, че
от медицинска гледна точка не може да се посочи конкретен предмет,
причинил това увреждане, както и да се изяснят обстоятелствата, при които е
получено, тъй като увреждането не е „специфично“, т.е. не отразява формата,
размера и характеристики на контактната повърхност на предмета, причинил
мекотъканния оток в теменната област на главата на пострадалата.
По доказателствата:
По делото не се спори, че между подсъдимата и нейната сестра Д.Т.
съществуват дългогодишни влошени роднински отношения. Спорен в случая
се явява въпроса за начина на установяване на инкриминираното травматично
увреждане на пострадалата. Доколкото повдигнатото с тъжбата фактическо
обвинение обхваща изключително действията на подсъдимата по отношение
на тъжителя, които са довели до причиняване на лека телесна повреда без
разстройство на здравето, изразяваща се в лек оток на главата вляво, то
предметът на доказване обхваща единствено твърденията за причинена лека
телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, свързана с визираното увреждане. При
това положение, доказателственият анализ на съда ще се концентрира именно
в рамките относно това увреждане.
Изследвайки доказателствените източници, съдът установи, че по
делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством разпит
на свидетелите Ц.Б.С., Н.Б.Д., В.А.С., П.В.Б. и Г.Р.Ж., нито един от които не се
явява очевидец на упражненото от страна на подсъдимата физическо насилие
по отношение на телесната неприкосновеност на тъжителката, т.е. за
авторството на деянието не са налице преки доказателствени източници.
3
Въпросът за авторството обаче подлежи на изследване с всички допустими
доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат
косвени доказателства, стига при анализа им поотделно и в тяхната
съвкупност да се достига до един несъмнен извод.
Св. Ц.Б.С. – дъщеря на тъжителката, която е допусната по искане на
частното обвинение посочва, че не е очевидец на физическия конфликт между
страните по делото. Тя преразказва това, което майка й е споделила с нея
няколко часа след инцидента: че е била нападната от подсъдимата, която я
оскубала по косата, в резултат на което е имало паднали кичури коса на
стълбите, където е станал сблъсъка, след което я е блъснала по стълбите. Тази
свидетелка заявява, че след конфликта тъжителката е подала сигнал до
полицейските органи и че дошлите на място служители посъветвали
пострадалата да посети медицинско заведение, за да удостовери
нараняванията си. С. изяснява, че след извършения преглед на Д.Т. от съдебен
лекар, се е срещнала с пострадалата, установявайки непосредствено
последиците от действията на подсъдимата - „майка ми имаше нараняване на
главата от лявата страна, виждаше се подутина в лявата част на главата й“. В
тази насока са показанията и на св. Н.Б.Д. – син на тъжителката, който
директно е възприел, че тъжителката е имала „от лявата страна на главата
хематом“. Св. С. и св. Д. доизяснява, че същата вечер пострадалата повторно е
посетила болнично заведение, тъй като имала болки в главата и губела
равновесие. Посочените гласни доказателства, макар и косвени, в своята
последователност, взаимна връзка и като допълващи се подкрепят заявеното
от частната тъжителка за механизма на осъществяване на деянието и неговия
автор. Налице е съвпадение на времето и мястото, където то се е случило - на
стълбите на къщата, в която живеят страните, около 11:00-11:30 часа, както и
на вида на полученото нараняване от пострадалата - оток в лявата област на
главата. Вярно е, че двамата свидетели са в близка родствена връзка с
тъжителката (дъщеря и син), но това обстоятелство само по себе си не
дискредитира техните показания, тъй като не се установиха обстоятелства,
които да мотивират съдебният състав да се съмнява в тях. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Ц.Б.С. и Н.Б.Д. като достоверни и истински, тъй
като са последователни, логични, взаимно допълващи се и без противоречия
помежду си. Съдебният състав като съпостави съобщеното от св. Ц. С. и св.
Н.Д. с кредитираните по делото като писмени доказателства медицински
документи по отношение на тъжителя - Съдебномедицинско удостоверение №
243/2023г., удостоверяващо, че първият преглед на пострадалата е бил
извършен в 13:20 часа на 18.10.2023г., а впоследствие е било направено
искане/назначение за образна диагностика на черепа на тъжителката, което е
от 18:18 часа на 18.10.2023г., прие, че двамата свидетели изнасят
добросъвестно информация за обстоятелствата, които непосредствено са
възприели след инцидента и за повторното посещение на пострадалата в
болнично заведение, което е станало на инкриминираната дата, вечерта.
За потвърждение на истинността на твърденията на св. Ц. С. и св. Н.Д.
4
допринася и подаденото, непосредствено след инцидента, съобщение до
полицейските органи от пострадалата. Това обстоятелство се доказва от
кредитираното по делото копие на извлечение на дневник за получени сигнали
с рег. № 1920р-11610/2023г., от съдържанието на което е видно, че на
18.10.2023г. е постъпил сигнал в Първо РУ от Д.Т. срещу З.И., с който е била
потърсена помощ във връзка с възникналия инцидент.
Съществено потвърждение за достоверността на разказаното от св. Ц.
С. и св. Н.Д. се съдържа и в приложената Докладна записка с рег. № 17223 от
20.10.2023г. по пр.пр. № 4182/2023г. по описа на Районна прокуратура П., в
която е отразено, че непосредствено след инцидента пострадалата е заявила
пред полицейските служители, че във връзка със спор за имота сестра й я е
бутнала по стълбите, за какъвто скандал е съобщила и самата подсъдима,
макар и да е отрекла същият да е прераснал във физическа саморазправа.
Следва да бъдат обсъдени и показанията на полицейските служители
П.В.Б. и Г.Р.Ж., които не допринасят съществено за изясняване на механизма
на осъществяване на деянието, нито пък съдържат информация за наличие на
наранявания или следи от такива по тялото на пострадалата, непосредствено
след инцидента. Все пак следва да се отчете, че констатирания при
медицинския преглед на Т. лек оток по главата в ляво, не е външно изразено
нараняване, което да е обективно видимо и очевидно забележимо, поради
което и житейски правдоподобно е такова увреждане полицейските служители
да не възприемат и да не отразят в изготвените от тях документи. Приетото
обаче като писмено доказателство заверено копие на Съдебномедицинско
удостоверение № 243/2023г. е един обективен и категоричен доказателствен
източник на информация. В този документ подробно е описано установеното
травматично увреждане в лявата част на главата на пострадалата,
непосредствено след инцидента, както и са маркирани направените
оплаквания от тъжителката от болезненост в областта на лява лопатка, без
установени видими травматични увреждания към момента на прегледа.
Съдебният лекар, който е извършил прегледа на Т., изрично е посочил, че
описаните увреждания са получен в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, с или върху такива и е възможно да са реализирани по начин и
време, както съобщава прегледаната. Относно механизма на получаване на
процесното увреждане лек оток по главата вляво съдът се довери и на
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, намирайки го за
компетентно и обосновано.
В заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза са
посочени всички причинени на тъжителя увреждания, като освен
инкриминирания леко степенно изразен мекотъканен оток в лявата теменна
област на главата, са маркирани и тези, които частният тъжител не е включил
в рамките на фактическото обвинение в тъжбата- субективни оплаквания от
болезненост в областта на лява лопатъчна кост (по гърба вляво), без видими
травматични увреждания в посочената област, субективни оплаквания от шум
в ушите по-изразен за ляво ухо. Вещото лице е пояснило, че описаното
5
увреждане локализирано в теменната област на главата е получено по
механизма на удар от или върху твърд предмет, същото не е „специфично“ от
медицинска гледна точка, т.е. не отразява формата, размера и
характеристиките на контактната повърхност на предмета причинил меко
тъканния оток в теменната област на главата, поради което не дава
възможност от медицинска гледна точка да се посочи конкретен предмет
причинил увреждането. Експертът е посочил обаче, че предмети с такава
характеристика биха могли да бъдат части на човешки крайници, за какъвто
начин се съобщава в тъжбата. Такава информация е предоставена
непосредствено и след инцидента, при снемане на анамнезата при извършения
на 18.10.2023г. преглед на пострадалата. От разпита на вещото лице д-р К.Ч. в
хода на съдебното следствие е видно, че специалистът категорично е заявил,
че локализираното увреждане в теменната област на главата на пострадалата е
получено в резултат на действието на твърд предмет и е възможно да е
получено по време и начин, описан в тъжбата, където е визирано, че
тъжителката е била удряна с ръка в тази част на тялото. Пояснил е, че това
увреждане е причинило страдание на пострадалата, доколкото в експертизата
е посочил и други травми, които обаче не са включени във фактическото
обвинение, което е рамкирано в частната тъжба, т.е. заключението на вещото
лице по никакъв начин не оборва твърденията на частната тъжителка за
механизма на причиняване на увреждането, който е описан в тъжбата и не
подлага на съмнение, че съставомерната последица от неправомерното
поведение на подсъдимата е получена чрез нанасяне на удари с ръка в лявата
област на главата на Т.. Квалификацията по чл.130, ал.2 от НК се обуславя
именно от тези действия на З.И., поради което настоящият състав прие за
неоснователни възраженията на защитника на подсъдимата по отношение на
неустановен механизъм на причиняване на инкриминираното увреждане.
Съдът счита, че показанията на св.В.А.С. - дъщеря на подсъдимата, не
установяват фактическа обстановка, която да е коренно различна от приетата
и описана по-горе в настоящите мотиви. Тя подробно свидетелства за
конфликтните отношения между страните, интерпретирайки ги от своя гледна
точка. С. също не е очевидец на инцидента между подсъдимата и тъжителката.
Дава сведения, че на инкриминираната дата И. й се е обадила по телефона, за
да й съобщи, че е била посетена от полицейски служители, които й казали, че
тъжителката е била бита от нея. Съдът прие, че е логично подсъдимата да е
предоставила такава информация на дъщеря си с цел да оправдае собственото
си поведение, за което обаче са отразени обективни находки в приетото по
делото Съдебномедицинско удостоверение № 243/2023г. и в заключението на
вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза. Съдебният
състав счита, че житейски оправдано е, предвид близката родствена връзка с
подсъдимата (майка и дъщеря), С. да проявява неодобрително отношение към
тъжителя, застъпвайки личното си мнение, че майка й не е агресивна по
отношение на Т., но в нейните показания се констатира доказателствен
дефицит по отношение на относимите факти във връзка с изложените в
6
тъжбата фактически положения, поради което и този гласен доказателствен
източник не поставя под съмнение изложената по-горе фактическа обстановка
и авторството на деянието.
Правната теория и практика е константна, че косвените доказателства
могат да послужат за изграждане на изводи за деянието и дееца, стига да
представляват единно, логически обусловено фактическо цяло, при което да е
възможен само един единствен безпротиворечив извод за релевантните факти
по делото. В случая, веригата от събраните по делото косвени доказателства
води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството
на престъплението на конкретно посочената дата и то по начин, който
изключва други възможни версии. Както беше вече посочено, освен
показанията на низходящите на тъжителката, са налице анализираните по-горе
писмени доказателства и становището на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза, които сочат на извод, че подсъдимата е
съпричастна към извършването на вмененото й обвинение. В този смисъл
възраженията на защитника, че не са събрани достатъчно косвени
доказателства за съпричастността на подсъдимата към предявеното й с
тъжбата престъпление, които еднопосочно и непротиворечиво да сочат на
този извод, са неоснователни, тъй като доказателствената съвкупност по
делото утвърждава противния извод. Установено е извършването на деянието
от З.И., установени са и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
страдание без разстройство на здравето, както и причинната връзка между
тях.
Предвид анализирания доказателствен материал не се поставя под
съмнение наличието на мотив у подсъдимата за процесния конфликт, а
именно конфронтираните отношения с тъжителката във връзка с
наследствените им имоти и образуваното по искане на последната гр.дело №
4812/2023г. по описа на Районен съд П. за допускане на делба по отношение
на тях, което обстоятелство не е спорно между страните.
По отношение на обясненията на подсъдимата, настоящият състав ги
цени с оглед на тяхната двойна функция. На първо място от обясненията на
самата З.И. се извежда извода, че отношенията между нея и частния тъжител
са били силно влошени от много години. В тази част обясненията на
подсъдимата кореспондират с изложените факти и обстоятелства в частната
тъжба, в съответствие са с разказаното от св.Ц. С., св.Н.Д. и св.В. С., поради
което и съдът ги възприема като достоверен източник. Съдебният състав
ползва като обективни обясненията на подсъдимата и в частта им относно
това, че на инкриминираната дата на вътрешните стълби на къщата се е
намирал кичур от косата на пострадалата. За това обстоятелство обясненията
се потвърждават и от показанията на св.Ц. С., като за настоящата инстанция
не съществуват никакви основания да се внесе съмнение в достоверността им.
Твърдението на подсъдимата, че пострадалата сама се е оскубала, съдът прие
за житейски нелогично и в явно противоречие с останалия доказателствен
материал, поради което счита, че в тази част обясненията не са обективни, а са
7
насочени като средство на защита към постигане на личния желан изход от
настоящото производство, а именно оневиняване. По отношение на тези
обстоятелства обясненията изцяло се опровергават и от показанията на св. Ц.
С., която непосредствено след инцидента е възприела както физическото, така
и психическото състояние на пострадалата, поради което настоящият състав в
тази им част ги изключи като неверни, тъй като са несъответни на
действително развилите се събития и не са носители на доказателствена
информация. Не се констатира и мотив за целенасочено набедяване на
подсъдимата чрез изнасянето на неверни факти, тъй като отока в теменната
област на главата е бил констатиран още при първоначалното освидетелстване
на пострадалия и е отразен като обективна находка, възприета от
медицинското лице. Така че данни, които да сочат за организирана от
тъжителката инсценировка, не само, че не са налице, но е и нелогично Т. сама
да уврежда здравето си.
Съдът кредитира следните писмени доказателства по делото, като
удостоверяващи отразените в тях факти, както следва:
От приложения сред материалите по пр.пр. № 4182/2023г. по описа на
Районна прокуратура П. копие на протокол за предупреждение по ЗМВР, се
установява, че след инкриминираното деяние подсъдимата е била
предупредена да не упражнява физически и психически тормоз по отношение
на частния тъжител.
От постановлението от 02.01.2024г. на прокурор от Районна
прокуратура П. е видно, че по горепосочената преписка е било отказано да се
образува досъдебно производство, като държавното обвинение е приело, че се
касае за лека телесна повреда, наказателното преследване за която се
преследва по тъжба на пострадалия до съда, за образуване на дело от частен
характер.
От справката за съдимост на подсъдимата се установява, че тя не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV-ти на Глава осма от НК.
От правна страна:
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдът намира за доказано по категоричен и безспорен начин, че подсъдимата
З.Н.И. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на
чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 18.10.2023г. в гр. П. на вътрешни стълби на
къща с адрес ул. „Презвитер Козма” № 27 е причинила на Д.Н.Т. лека телесна
повреда, която се е изразила в лек оток на главата вляво, който е причинил на
частния тъжител страдание без разстройство на здравето.
Обект на престъплението по чл.130, ал.2 от НК са обществени
отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, за
който макар и да не се е стигнало до разстройство на здравето, а само до
ограничено смущение, изразяващи се в болка – краткотрайно неприятно
8
усещане от физически контакт или страдание – една продължаваща болка,
законодателят е квалифицирал тези състояния като причинена лека телесна
повреда.
В конкретния случай подсъдимата З.Н.И. е упражнила върху
пострадалата Д.Н.Т. физическо въздействие, изразяващо се в нанасяне на
удари по главата, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на упражненото насилие
пострадалата е получила телесно увреждане лек оток на главата вляво, което
й е причинило страдание. Ето защо от обективна страна деянието се явява
съставомерно по чл.130, ал.2 от НК.
Подсъдимата е имала представа, че нанасянето на удари с ръка по
главата на пострадалата несъмнено ще доведе до причиняване на визираното
телесно увреждане. Ето защо съдът счита, че З.И. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, което е свързано с увреждане на
личността, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им, при което е реализирала намерението си. С оглед на това,
анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че
същото е извършено с пряк умисъл.
За пълнота на присъдата, съдът счита за необходимо да отбележи, че по
делото са налични данни за причинени на тъжителката и други увреждания, а
именно субективни оплаквания от болезненост в областта на лява лопатъчна
кост (по гърба вляво), без видими травматични увреждания в посочената
област и субективни оплаквания от шум в ушите по-изразени за ляво ухо. В
случая обаче в подадената тъжба е предявено фактическо обвинение
единствено за съпричастност на подсъдимата към инкриминираното деяние с
нейни насилствени действия с дърпане и удари с ръка по главата по
отношение на пострадалата, причинили на последната лек оток на главата
вляво, поради което съдът намира за безпредметно да анализира дали са
налице други увреждания, които да са причинили на пострадалата и медико-
биологичния признак болка, както и какъв е техния механизъм на
реализиране. В тази връзка следва да се отбележи, че по делата, които се
образуват по тъжба на пострадалия, пределите на обвинението и предмета на
доказване зависят от волята на частния тъжител, при което излизането извън
предмета на обвинението е процесуално недопустимо. Съдът не би могъл да
квалифицира други факти извън вменените на подсъдимата с тъжбата и
самоволно да разширява фактическото обвинение поради това, че
приложените към тъжбата или събраните доказателства съдържат други
факти, различни от посочените в нея. Същевременно, разширяването на броя
на причинените увреждания от извършване на съответната престъпна
дейност, доколкото това представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, е можело да бъде реализирано само
чрез надлежно изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.6 от НПК. В
процесния случай частния тъжител не е повдигнал съответното ново
обвинение по посочения ред, поради което при постановяване на своя акт
9
съдебният състав е бил обвързан единствено и само в рамките на предявеното
фактическо обвинение с депозираната тъжба от пострадалата, която е
поставила началото на настоящото производство.
Причини за извършване на деянието са влошени отношения между
подсъдимата и тъжителката, липсата на морално-волеви задръжки, незачитане
неприкосновеността на личността и на установения в страната правов ред.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от
НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба, като съображенията са следните:
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто
до триста лева, т.е. налице е хипотезата на чл.78а, ал.1, б. „а“ от НК, тъй като
най-тежкото предвидено наказание за това умишлено престъпление е под три
години лишаване от свобода.
На второ място, подсъдимата З.Н.И. не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на Глава
осма от НК, поради което са налице условията на чл.78а, ал.1, б. „б“ от НК.
На следващо място, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, което е в съответствие с чл.78а, ал.1, б. „в“ от НК.
Не са налице и отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК,
които забраняват приложението на чл.78а, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като на основание чл.78а, ал.1 от НК й наложи административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв (хиляда лева). При определяне на този
размер взе предвид, от една страна, характера и тежестта на причиненото
травматично увреждане, което не е засегнало сериозно здравето и телесната
неприкосновеност на пострадалата, а от друга- характеристичните данни за
подсъдимата, които не я отличават с висока степен на обществена опасност.
Съдът не отчете чистото съдебно минало на З.И. като смекчаващо
обстоятелство, тъй като то представлява материално-правна предпоставка за
приложение на чл.78а от НК, но се съобрази с доходите и семейните
задължения на подсъдимата, която е пенсионер и е разведена. Предвид
изложеното намери, че административно наказание в минимален размер ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН, тъй като ще има превъзпитателно и
поправително въздействие върху подсъдимата и превантивно-възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото.
По разноските:
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата З.Н.И. да заплати на частния тъжител
Д.Н.Т. с ЕГН ********** сумата от 1317.00 лв (хиляда триста и седемнадесет
лева), представляваща направените от последната разноски за водене на
10
делото. Същите се доказват от приложените вносни бележки както следва: на
л.5 за сумата от 12.00 лв, представляваща държавна такса за образуване на
съдебното производство, на л.72 за сумата от 5.00 лв, представляваща
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, на л.73 за сумата от
300.00 лв, представляваща депозит за назначената съдебномедицинска
експертиза, както и от приложения на л.6 договор за правна помощ и
съдействие, доказващ платената от тъжителя сума от 1000 лв за адвокатско
възнаграждение на повереника адв. Б.Б..
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Председател:
11