Определение по дело №326/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 821
Дата: 3 юни 2019 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510100326
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

            IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

03.06.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

326

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев чрез юрисконсулт Д.В.А., съдебен адрес: ***, тел. 0700 200 27 срещу Б.Р.Д., ЕГН: **********,***.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 29.09.2017 г. между „Вива кредит” ООД като заемодател и Б.Р.Д. като заемател се сключил договор за паричен заем № 5386756, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и че страните приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем, като заемнатa сума е в размер на 800, 00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 144, 69 лв., като с посочения договор се рефинансирал текущия заем на ответника от 15.09.2017г. в  размер на 300, 00. Твърди, че ответникът не е извършил плащания по процесния договор и дължимата от него главница към момента на депозиране на исковата молба е в размер на 800, 00 лева. Излага доводи за претенциите си относно договорна лихва в размер на 140, 23 лева за период 29.10.2017г. (датата на първата дължима вноска) – 26.06.2018г. ( датата на падежа); 361, 98 лв. -  по договор за допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи и одобряване на кредит; 361, 98 лв. – неустойка за неизпълнение на поето задължение за предоставяне на обезпечение на договора; 245, 00 лева такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения; 70, 77 лева – мораторна лихва за период 30.10.2017г. – 20.09.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда, както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че за сумите – предмет на настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1925/2018г. по описа на  РС – Дупница. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5386756/29.09.2017 г. е прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да  признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 800, 00 лева -  главница; 140, 23 лева - договорна лихва за периода от 29 октомври 2017 г. до 26 юни 2018 г.; 361, 98 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 361, 98 лева - такса за експресно разглеждане на документите; 245, 00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 70, 77 лева за периода от 30 октомври 2017 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до 20 септември 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 350, 00 лв., от които - 50, 00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300, 00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

           В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и да се изиска ч.гр.дело № 1925/2018г. по описа на РС – Дупница, за да се приложи към настоящото дело.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2019г. от 10, 50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

 

           Да се изиска ч.гр.дело № 1925/2018г. по описа на РС – Дупница.

 

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                   

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: