№ 5084
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110163165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 329377/17.11.2023 г. на Г. П. Б., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Надежда 3, бл. 334, вх. Г, ет. 9, ап. 97, със съдебен адрес в гр. София, ж.к.
Лагера, бл. 44, вх. А, чрез адвокат П. Х., срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване,
че ищецът не дължи на ответника суми по изпълнителен лист, издаден на 27.10.2016 г. във
връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2016 г. по ч.гр.д. № 43625/2016 г.
По описа на 32 състав на СРС за сумите, както следва: главница в размер на 792,29 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2015 г., лихва
върху главницата в размер на 194.00 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 08.07.2016 г., ведно
със законна лихва върху главницата от 03.08.2016 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 325 лв. разноски по делото, от които сумата от 25 лв. - държавна такса и сумата от
300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което вземане е потвърдено с влязло в сила на
15.06.2018 г. съдебно Решение № 409890/17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 57778/2017 г.
На 32 състав на СРС, въз основа на който изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20178630400099 по описа на ЧСИ per. № 863 на КЧСИ, с район на
действие СГС.
Ищецът твърди, че на 09.03.2017 г. е получила покана за доброволно изпълнение на
ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ по горецитираното изпълнително производство,
като към нея бил приложен изпълнителен лист, издаден на 27.10.2016 г. във връзка със
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2016 г. по ч.гр.д. № 43625/2016 г. По описа
на 32 състав на СРС. Твърди, че е погасено по давност правото на принудително събиране
на вземането, чрез изтекла погасителна давност. Претендира всички деловодни разноски,
включително и такива за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, обосновава искането си за разноски, като оспорва доводите
1
на ответното дружество за присъждане в негова полза на разноски, като счита, че не са
налице условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В срока за отговор ответникът е ангажирал такъв, като излага факти и
съображения и моли да се постанови решение при признание на иска. Претендират се
разноски с молба от 14.03.2024 г. Прави изявление за постановяване на решение по реда на
чл.237 ГПК.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът е признал иска, поради което съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК не
се дължат мотиви. Същият обаче претендира разноски, а ищцовата страна оспорва правото
на разноски на ответника, като сочи, че е опитала да уреди спора по доброволен ред, видно
от заявление от 07.11.2023 г. от ищеца до ответника за отписване на погасените по давност
суми по съдебна преписка с посочен номер.
Ответникът твърди в отговора на исковата молба и в допълнителна своя молба от
14.03.2024 г., че ищецът не е проявил търпение за отговор на подадената от него молба за
отписване на погасените по давност суми, а е депозирал искова молба десет дни след
подаване на посочената молба. Съдът счита, че с поведението си ответното дружество само
се е поставило в положение да отговаря за разноските в настоящото производство, тъй като
липсват каквито и да е доказателства, че искането на ищеца до „.“ ЕАД за отписването на
процесните суми е било уважено. Видно от представеното с молбата от 14.03.2024 г.
писмено доказателство, едва на 11.12.2023 г. директорът на Дирекция „Правна“ Виржиния
Маринова е изготвила доклад до директори на дирекции в дружеството, че следва вземането
срещу ищеца да бъде отписано. Дали това е направено обаче, няма данни по настоящото
производство, поради което съдът счита, че ответното дружество с поведението си е дало
повод за завеждане на исковата претенция в съда.
Следва на ищеца да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 52.45 лв.,
както и адвокатско възнаграждение от 440 лв., заплатено изцяло, съгласно Договора за
правна защита и съдействие, приложен на л. 18 от делото. Таксата за банковия превод не се
явява разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, поради което и съдът не я присъжда.
С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Г. П. Б., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Надежда 3, бл. 334, вх. Г, ет. 9, ап. 97, със съдебен адрес в гр. София, ж.к.
Лагера, бл. 44, вх. А, чрез адвокат П. Х., срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., на чл. 439 във връзка с
чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът Г. П. Б., ЕГН **********1, не дължи на ответника „.“ ЕАД,
ЕИК ., сумите, както следва: главница в размер на 792,29 лв. (седемстотин деветдесет и два
лева и двадесет и девет стотинки), представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2015 г., лихва върху главницата в размер на 194.00 лв. (сто деветдесет
и четири лева) за периода от 01.07.2012 г. до 08.07.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 03.08.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 325 лв. (триста
двадесет и пет лева) разноски по делото, от които сумата от 25 лв. - държавна такса и сумата
2
от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, претендирано с изпълнителен лист, издаден на
27.10.2016 г. във връзка със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2016 г. по ч.гр.д.
№ 43625/2016 г. по описа на 32 състав на СРС, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 20178630400099 по описа на ЧСИ per. № 863 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането
с изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на Г. П. Б., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Надежда 3, бл. 334, вх. Г, ет. 9, ап. 97, сумата в размер на 492.45 лв. (четиристотин
деветдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки) за разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3