№ 4038
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100504866 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 4.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 12129/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 144 състав, по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е
признато за установено, че М. А. М. /ЕГН **********/ и И. А. Б. /ЕГН **********/
дължат на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК *******/ суми от по 596.10 лева
всеки, представляващи вземане за топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането,
суми от по 88.25 лева всеки, представляващи мораторни лихви за периода от
15.08.2019 г. до 09.09.2021 г., суми от по 10.52 лева всеки- цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, и суми от по 2.21 лв. всеки- мораторни лихви
върху таксата за дялово разпределение, дължими за периода от 01.10.2018 г. до
09.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.09.2021 г. по гр.дело № 55474/ 2021 г. по описа на СРС, като исковете са отхвърлени
относно главницата- за горницата над сумите 596.10 лева, претендирани от всеки от
двамата ответници, до пълния размер от по 614.10 лева за всеки от тях. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците М. М. и И. Б. са осъдени да заплатят по равно на ищеца
“Топлофикация София” ЕАД сумата 280 лева- съдебно- деловодни разноски по гр.д.№
1
12129/ 2022 г. и гр.д.№ 55474/ 2021 г. на СРС. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
“Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на ответниците М. М. и И. Б. сумата
20 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. М. и И. А. Б. /ответници по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горните суми- главници
и лихви за забава, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и
да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач „Топлоконтрол“ ООД- гр. София не изразява становище
по повод подадената от ответниците въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от
ответниците част и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото установителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответниците да отговарят по същите. Ищецът основава претенциите си към
ответниците М. А. М. и И. А. Б. на твърдението, че са собственици на процесния
топлоснабден имот, в която връзка представя: Договор за продажба на държавен
недвижим имот реда на НДИ от 14.08.1991 г., по силата на който Н.И.Г. и С.С.Г.
придобили в качеството на купувачи недвижим имот, представляващ апартамент № 91
на VІІІ етаж в бл******* в гр. София, ведно с принадлежности, както и удостоверения
за наследници на двамата купувачи, първият от които починал на 18.05.2008 г.,
2
оставяйки за законни наследници съпруга С.С.Г. и син Р.Н.И., и втората- С.Г.,
починала на 2.09.2016 г., като оставила за законни наследници син И. А. Б. /ответник
по делото/, дъщеря М. А. М. /ответница по делото/ и син Р.Н.И.. Представено е с
исковата молба и Заявление- декларация от 19.02.2010 г., прието от ищеца-
топлопреносно предприятие, с което Р.Н.И.- съсобственик на имота /сънаследник/,
поискал открИ.ето на клиентска партида на абонат на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, обозначен с аб.№ 226651. Според представеното от подпомагащата
ищеца страна с писмена молба от 11.10.2022 г. доказателство- талон за отчет за имот с
аб.№ 226651, като абонат на топлопреносното предприятие в същия документ е
посочено третото за спора лице Л.Н. Б.а.
Основният спорен по делото въпрос, предвид релевираните и във въззивната
жалба доводи, е дали между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на
собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тази хипотеза /придаване качеството потребител на топлинна енергия по силата
на закона/, обаче, е приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по
правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на
писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В случая в подадения по делото писмен отговор на исковата молба по чл.131
ГПК ответниците М. и Б. са оспорили наличието на обвързващо ги с ищеца договорно
правоотношение, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било
да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване
от негова страна в процеса не е проведено. Според представените от самия ищец
3
писмени доказателства ответниците М. М. и И. Б. са съсобственици на процесния
апартамент, като притежават по 1/4 идеална част от него /получена по наследяване от
С.Г./, а останалата 1/2 идеална част от имота представлява притежание на третото за
настоящия правен спор лице- Р.И. /наследник на Н.Г. и С.Г./, от когото именно на
19.02.2010 г. е подадено заявление- декларация за открИ.ето на клиентска партида на
абонат на топлинна енергия, прието от ищеца- топлопреносно предприятие. Това
налага приемането на извод, че договорна връзка относно доставката на топлинна
енергия е възникнала само между „Топлофикация София“ ЕАД и Р.И., който именно е
имал качеството потребител на топлинна енергия в имота през исковия период, тъй
като сам е отправил предложение за сключването на договор за доставка на топлинна
енергия, което е прието от насрещната страна- топлопреносно предприятие, като по
заявлението е предоставен и процесният абонатен № 226651. Между посочените
страни в рамките на договорната свобода /чл.9 ЗЗД/ е създадена облигационна връзка
по повод продажбата на топлинна енергия в съсобствения между Р.И. и ответниците
М. М. и И. Б. недвижим имот /чл.8 ЗЗД/, като отговорността на последните двама,
които не са страни по така възникналото договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за изпълнение на задължението за плащане цената на
доставената в имота топлинна енергия в случая не може да бъде ангажирана. В този
смисъл игнорирането на представеното по делото заявление- декларация от
първоинстанционния съд е неправилно и изводът му, че ответниците- като потребители
на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия, дължат
плащане на процесните суми на ищеца, не може да бъде споделен от настоящия
въззивен съдебен състав.
Не са представени от ищеца доказателства ответниците М. и Б. да са подали
заявление- декларация за открИ.ето на клиентска партида, следваща цитираното по-
горе заявление- декларация от 2010 г., като липсват и каквито и да било доказателства-
справки, дялови разпределения, отчетни документи и др.п., съставени на тяхно име.
Напротив- приложената по делото обща фактура от 31.07.2020 г. е издадена на името
на Р.И., който именно е потребител на топлинна енергия в имота. Доказателства за
прекратяване на съществуващото между ищеца и потребителя Р.И. от м.02.2010 г.
договорно правоотношение преди процесния период или за встъпването на двамата
ответници в него по делото също не са представени.
При така установената фактическа и правна обстановка се налага приемането на
извод, че ответниците М. М. и И. Б. не са пасивно материално- правно легитимирани да
отговарят по предявените искове. Същите нямат качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди в процесния имот, тъй като, макар да са титуляри на по 1/4
идеална част от вещно право върху него /чл.153, ал.1 ЗЕ/, не са страна по сключения с
„Топлофикация София“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна
енергия, по който задължен да заплаща цената на доставената в имота топлинна
енергия е посоченото трето за спора лице.
Предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите
спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от
4
недоказването в негова вреда, исковете му по чл.422 ГПК като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността на исковете относно
главницата- чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за неоснователност на
исковете за признаване дължимостта и на акцесорни вземания за лихви за забава по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в обжалваната от ответниците част, включая частта относно присъдените на
ищеца разноски, и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. и И. Б. установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с предмет горепосочените
вземания- главница и лихви за забава, като недоказани и неоснователни.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1
ГПК ищецът- въззиваема страна дължи да заплати на ответниците- въззивници сумата
400 лв.- разноски за първоинстанционното производство /за платено адв.
възнаграждение/, и сумата 119 лв.- разноски за въззивното производство /за платена
държ. такса/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 4.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 12129/ 2022 г. на
Софийски районен съд, ГО, 144 състав, в частта, в която по предявени от
“Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че М. А. М. /ЕГН
**********/ и И. А. Б. /ЕГН **********/ дължат на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД /ЕИК *******/ суми от по 596.10 лева всеки, представляващи вземане за
топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, суми от по 88.25 лева всеки, представляващи
мораторни лихви за периода от 15.08.2019 г. до 09.09.2021 г., суми от по 10.52 лева
всеки- цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, и
суми от по 2.21 лв. всеки- мораторни лихви върху таксата за дялово разпределение,
дължими за периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г. по гр.дело № 55474/ 2021 г. на СРС, 41
състав, а също и в частта относно присъдените на “Топлофикация София” ЕАД
разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 280 лева /разноски по гр.д.№ 12129/ 2022 г. и
гр.д.№ 55474/ 2021 г. на СРС/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
5
/ЕИК *******/ срещу М. А. М. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 596.10 лева,
представляваща 1/2 от вземане за доставена в имот с аб.№ 226651 през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 88.25 лева, представляваща 1/2 от
мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 09.09.2021 г., сумата 10.52 лева- 1/2 от
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 2.21
лв.- 1/2 от мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, дължима за
периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г. по гр.дело № 55474/ 2021 г. на СРС, 41
състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ срещу И. А. Б. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 596.10 лева,
представляваща 1/2 от вземане за доставена в имот с аб.№ 226651 през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
27.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 88.25 лева, представляваща 1/2 от
мораторна лихва за периода от 15.08.2019 г. до 09.09.2021 г., сумата 10.52 лева- 1/2 от
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 1.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 2.21
лв.- 1/2 от мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, дължима за
периода от 01.10.2018 г. до 09.09.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 30.09.2021 г. по гр.дело № 55474/ 2021 г. на СРС, 41
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ да заплати
на М. А. М. /ЕГН **********/ и И. А. Б. /ЕГН **********/ общо сумата 400 лв.
/четиристотин лева/- разноски за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, и общо сумата 119 лв. /сто и деветнадесет лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението от 4.01.2023 г. по гр.д.№ 12129/ 2022 г. на СРС, ГО, 144 състав, като
необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол“ ООД- гр. София
като трето лице- помагач на ищеца по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7