№ 3315
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110152026 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 50962/07.09.2021 г. по описа на СРС, депозирана от
АНН. Б.А, гражданин на ., родена на ********** г., с адрес в . № 9, чрез адвокат К.В. В., против „.
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.. № 1, представлявано от ., с която е предявен
положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за отказан достъп до борда на самолет, за закъснение на полет LB220 от 02.06.2018 г.
по направление .а, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до
изплащане на вземането, и лихва за периода от 20.09.2018 г. до 30.04.2021 г. в размер на 207,34
лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет LB220 от 02.06.2018 г. по направление .а, с планиран час за излитане
18.30 ч. местно време, на 02.06.2018 г. В деня на полета ищцата се е явила навреме за полета от
Москва и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Поради виновно
забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника, ищецът е
пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от три часа закъснение, спрямо планираното
разписание, като реално е кацнал едва в 12.07 часа на 03.06.2018 г. Сочи, че на 08.04.2021 г.
ответното дружество е получило покана за извънсъдебно уреждане на претенцията, като е
проведен видео-конферетен разговор между представители на ответника и представител на ищеца,
като ответникът изразил съгласие за сключване на извънсъдебно споразумение с цел заплащане на
дължими обезщетения към пътници, посочени в Приложението към Поканата. На 27.04.2021 г.
ответникът изпратил информация досежно пътниците, респективно полетите, за които
дружеството твърди, че са изпълнени навреме или със закъснение до три часа, респективно за
1
които липсва допълнителна информация или документи. За останалите пътници ответникът не е
оспорил вземанията. В това число и вземането на ищцата. Проведена е кореспонденция и са
разменени книжа, като ответникът е заявил, че ищцата е сред пътниците, за които е налице
изискуемо вземане по Регламент 261/2004 г. На 14.05.2021 г. към ответника било изпратено
потвърждение, че пътниците, за които е налице оспорване от ответника, ще бъдат извадени от
Списъка на пасажерите, за които се дължи обезщетение и се настоява за обратна връзка относно
начина на подписването на Споразумението. След тази дата обаче ответникът прекратил
комуникацията по темата без да обоснове причина за това. Сочи, че ответникът не е платил
дължимото обезщетение. Твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, което е било уважено и е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. След възражение
от длъжника, ищецът е предявил настоящия иск. Моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Оспорва редовността на исковата молба, както и нейната допустимост. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Твърди, че не е осъществен фактическия състав, уреден в Регламент
/ЕО/ 261/2004 г., поради което не са настъпили правните му последици – възникване правото на
обезщетение. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ответникът е оспорил представителната власт на ищеца. Видно обаче от представените по
делото пълномощни, ищцата АНН. Б.а е упълномощила . Лондон да действа от нейно име и за
нейна сметка в извънсъдебни и съдебни производства по претенцията й, породена от полет LB220
на 02.06.2018 г. с цилизплащане на обезщетения и други претенции по Регламент /ЕО/ №261/2004,
в това число да преупълномощава адвокати с правата по пълномощното /л.35 от делото/. От своя
страна . в качеството си на пълномощник на АНН. Б.а, е преупълномощил Адвокатско дружество
„В. и партньори“, в това число адвокатите К.В. В., Михаил Леденов Николов и адвокатски
сътрудници за събиране на вземане от 400 евро от „Бул Ер“ ЕООД, в това число и по съдебен ред.
Ето защо, това оспорване е неоснователно.
Ищецът е предявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК като е образувано ч.гр.д. №
29392/2021 г. на СРС, 120 състав и в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В законовия срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
Представени са по делото писмени документи, в това число електронен билет за АНН. Б.а
за полет по направление Москва – Варна с дата и час на излитане 02.06.2018 г., 18.30 ч. с
превозвач Бул Ер. Представена е и бордна карта, от която се установява, че ищцата се е явила на
време за полета. Посочен е час за качване на самолета 18.30 ч. Установява се, че полетът на ищцата
LB220 е бил задържан на пистата до 9.00 ч. на 03.06.2018 г. /л.73 от делото/.
Съдът не обсъжда представените по делото извлечения от електронна поща, тъй като
същите не съставляват документ по смисъла на ГПК.
При така установеното, съдът счита, че е изпълнен фактическият състав, уреден в
Регламент /ЕО/ 261/2004 г.
2
Следва да се разгледа възражението за погасяването на вземането по реда на чл. 135 от
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/, който в редакцията си от 1972 г., която е била в
сила към датата на процесния полет, урежда, че правото на иск срещу превозвача по
международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в
шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в
местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне,
или от деня на прекратяване на превоза. В настоящия случай важи първата хипотеза, а именно –
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, а именно –
03.06.2018 г. Предвид това, че настоящото производство е по реда на чл. 422 от ГПК, то се явява
естествено продължение на производството по чл. 410 от ГПК, поради което искът се счита
предявен на датата, когато е депозирано заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно – на 26.05.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че отговорността на превозвача е договорна , тъй като
въздушният превозвач отговаря за това, че не е изпълнил задължението си по сключения с
ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри,
касаещи време на излитане и на пристигане в местоназначението. При сключен договор и
неизпълнение на същия, довело до вреди, отговорността за обезщетяването им е договорна,
съгласно чл. 79 ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07
на СЕС, в които изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента
тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би
трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.
При преценка дали нормата на чл. 135 от ЗГВ в относимата й редакция е приложима към
процесното вземане следва да се вземе предвид систематичното тълкуване на нормата. Същата се
намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност", което обуславя извод,
че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или
товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това
следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на
рекламационното производство. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 нямат обратно действие, а в
относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б"
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от ЗГВ. В тази връзка,
съдът счита, че в разглежданата хипотеза приложение следва да намерят общите правила, уредени
в ЗЗД. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълнението е
предварително определен като парична сума и същата е уредена в регламента, то обезщетението
представлява законна неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение
на закъснелия полет, а именно 03.06.2018 г., към който момент е реализирано неизпълнението на
превозвача и е възникнало вземането на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на
уговорен срок за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69,
ал. 1 ЗЗД). Липсват доказателства за настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
които да са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което следва да се приеме, че
същата изтича на 03.06.2021 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е предявено на 26.05.2021 г. Тъй
като настоящото производство се явява продължение на заповедното производство по реда на чл.
3
410 от ГПК, то давностният срок е спрян на 26.05.2021 г. преди неговото изтичане, на основание
чл. 115, б. "ж" ЗЗД, поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
При тези изводи, следва главния иск да се уважи. Следва да се уважи и иска за лихви, който
съдът изчисли за процесния период с електронен калкулатор в размер на 207.34 лв.
С оглед изложеното, следва исковата молба да бъде уважена изцяло, като на ищеца се
присъдят и направените по двете производства разноски. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в размер на 325 лв., в това число за държавна такса и адвокатски
хонорар, а в исковото – 75 лв., като адвокатско възнаграждение в това производство не се
претендира, съгласно в приложения списък по чл. 80 от ГПК на л.81 от делото. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче се явява
неоснователно, предвид заплатения адвокатски хонорар в минимален размер. Следва на ищеца да
му се присъдят разноски в общ размер на 400 лв. за двете производства.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните АНН. Б.А, гражданин на .,
родена на ********** г., с адрес в . № 9, чрез адвокат К.В. В., против „. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.. № 1, представлявано от ., че ответникът . дължи на ищеца АНН. Б.А,
гражданин на ., родена на ********** г., сумата от 400 /четиристотин/ евро, представляваща
обезщетение за отказан достъп до борда на самолет, за закъснение на полет LB220 от 02.06.2018 г.
по направление .а, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до
изплащане на вземането, и лихва за периода от 20.09.2018 г. до 30.04.2021 г. в размер на 207,34 лв.
/двеста и седем лева и тридесет четири стотинки/, на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети.
ОСЪЖДА „. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.. № 1, представлявано от .
да заплати на АНН. Б.А, гражданин на ., родена на ********** г., с адрес в . № 9, чрез адвокат К.В.
В. сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за разноски в исковото и заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4