О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№…………../……..11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдия Карагьозова т.дело №1875/2019г. по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
частна жалба от Е.Д. Е. с ЕГН ********** в лично качество и като управител на „Априори Експорт“ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение № 13325/11.10.2019г.,
постановено по ч.гр.дело №17070/2018г. на ВРС, с което е оставено без уважение
искането им с правно основание чл.420 от ГПК за спиране на принудителното
изпълнение спрямо тях по изп.д. №20199010400060 по
описа на ЧСИ Д. Илиева №901 на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич.
В жалбата се
излага, че е заповедта за изпълнение не е стабилизирана, както неправилно е
приел първоинстанционният съд, тъй като заповедното
производство е прераснало в исково поради подадено от длъжниците
възражение. Твърди се, че е необходимо да се запази правното положение до
разрешаване на спора относно вземането. Поддържа се, че вземането на заявителя
е обезпечено с договорна ипотека и залог на движими вещи и следователно
вземането му е гарантирано с гаранции, които същият е счел за достатъчни. Представени
да НА за учредяване на договорна ипотека 10/2014г. и приемо-предавателен
протокол от 03.05.2019г. за предаване от „Априори
Експорт“ЕООД на „Инвестбанк“АД
на заложени движими вещи.
Жалбата е подадена от легитимирани страни в срок
срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Заповедното производство по ч.гр.дело №17070/2018г. на ВРС е
образувано въз основа на подадено от „Инвестбанк“АД
заявление по чл.417 от ГПК,
което е уважено от съда и въз основа на разпореждане №44494 от 13.11.2018г. е
издадена заповед №8498/13.11.2018г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу
длъжниците Е.Д. Е. с ЕГН ********** и „Априори
Експорт“ЕООД с ЕИК ********* за солидарно заплащане за претендираните
суми.
Срещу заповедта за изпълнение
е подадено възражение на
09.04.2019г. от солидарните длъжници,
уточнено с молба от
18.04.2019г. (приложена по ч.т.д. №833/2019г.
на ВОС). Въз основа на дадените указания по чл.415 от ГПК е предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК срещу солидарните длъжници,
който е предмет на разглеждане по т.д. №927/2019г.
на ВОС. В депозирания на 09.07.2019г. отговор на искова молба ответниците са направили искане за спиране на
изпълнителното производство, което е квалифицирано от исковия съд по чл.420 от ГПК и е изпратено за произнасяне на заповедния съд по компетентност.
С обжалваното определение съдът е отхвърлил исканията за спиране на изпълнението,
като е приел, че към
молбите не са представени убедителни писмени доказателства, нито е учредено
обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
Съставът на въззивния съд намира, че искането
за спиране на изпълнението е неоснователно, по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 419 ГПК, вр. с чл. 415 и чл. 420 ГПК, този длъжник, срещу когото е
издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу
заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза
длъжникът, заедно с възражението, има възможност да поиска спиране на
незабавното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, когато искането е
подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или
представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД
(чл. 420, ал. 1 ГПК), като във втория случай искането не е ограничено със срок.
В конкретния случай, искането за спиране е подадено след изтичане на
срока за възражение, а и не е основано на убедителни писмени доказателства. Следователно същото би било допустимо единствено в
хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, а основателността му се предпоставя
от предварителното представяне на допълнително обезпечение.
Съгласно чл.180 от ЗЗД когато законът постановява
да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на
парична сума и на държавни ценни книжа или ипотека. Залогът се учредява чрез
влагане на сумата или на ценните книжа в банка. Ипотеката по смисъла на чл. 181, ал. 2 от ЗЗД се извършва чрез вписване
на нотариално заверено съгласие на собственика на недвижимия имот за
учредяването й, респективно заличаването на която се извършва по нареждане на
съда, пред който е представено обезпечението. Целта
на обезпечението по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД е защита интересите на
кредитора. Предоставено
вече на кредитора обезпечение (договорни ипотеки и залози, учредени на
договорно основание), не може да послужи като основание по чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, като е
необходимо длъжникът да представи ново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за обезпечаване
на задължението му за заплащане на парични суми, за които е издадена заповедта
за изпълнение. В конкретния случай жалбоподателите не представят, нито твърдят,
във връзка с искането за спиране на изпълнението на заповедта, да са учредили
обезпечение пред съд – ипотека, чрез вписване нотариално заверено съгласие или залог
на парична сума/държавни ценни книжа.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.420 ГПК за
спиране на изпълнението, поради което молбите се явяват неоснователни.
При така формираните
изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ВРС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 13325/11.10.2019г., постановено по ч.гр.дело №17070/2018г. на ВРС, с което е
оставено без уважение искането на Е.Д. Е. с ЕГН ********** и „Априори Експорт“ЕООД с ЕИК ********* с правно основание
чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение спрямо тях по изп.д. №20199010400060 по описа на ЧСИ Д. Илиева №901 на
КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.