№ 94
гр. Севлиево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101377 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Мирела 99“
ЕООД, искова молба против „Виктор Транс 2011“ ЕООД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ с искане да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер
2850лв. с ДДС, представляваща оставащо задължение, описано в издадена фактура за
покупка на стока, ведно със законна лихва от датата на падежа на задължението –
01.06.2022 г. до датата на окончателното плащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е
извършило продажба на стоки – авточасти на ответното дружество, подробно описани
по вид, количество и единична цена в издадена от ищцовото дружество фактура №
********** от 01.06.2022 г. на обща стойност 3 850 лв. с ДДС. Поддържа се, че в
издадената фактура била вписана датата на падежа, съвпадаща с датата на издаването й
– 01.06.2022 г. Сочи се, че фактурата била сведена до знанието на дружеството
купувач, като на 16.08.2022 г., купувачът заплатил само сумата в размер на 1000 лв.,
като останала сума в размер на 2 850 лв., която и към настоящия момент не била
заплатена на ищцовото дружество. Излагат се доводи, че уведомително писмо – покана
за доброволно плащане, получено от купувача – ответник на 09.11.2022 г., продавачът
е предоставил на длъжника 7 дневен срок за погасяване на посоченото задължение, но
то не било погасено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен
е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в първото открито съдебно заседание по
делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание– л.24 от делото. Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.20 от делото, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е
депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово
отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени
доказателства – Фактура № ********** от 01.06.2022 г., разпечатка от електронно
банкиране за частично плащане, покана за плащане и обратна разписка за получаването
й, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция. Ангажирани са и
доказателства за сторени разноски в исковото и в обезпечителното производство.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
осъдителен иск да се уважи изцяло. С оглед основателността на иска за заплащане на
главницата следва да се присъди поисканата законна лихва върху същата от датата на
падежа – 01.06.2022 г. до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба –
28.12.2022 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 167 лв., както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 29.12.2022
г., до окончателното изплащане на сумата.
По искането за присъждане на сторените разноски в обезпечителното
производство и по изпълнителното дело, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012г на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решението / по обезпечения иск/, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените
искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно
решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на
съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечителното производство са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, доколкото
в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки това са разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител/ в т. см.
определение № 845 от 05.12.2011г на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г. I т. о. ТК,
определение № 876 от 02.12.2014г по ч. т. д. № 3490/2014г на ВКС, I т. о. ТК и
определение № 336 от 21.07.2016г на ВКС по ч. т. д. № 874/2016г на I т. о., ТК.
2
Съобразявайки съдебната практика, съдът намира, че направените разноски по
обезпечителното производство в размер от 45лв. за държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени, доколкото са представени и
доказателства за тях.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна
такса в размер на 114 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ „ВИКТОР ТРАНС 2011“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на
„МИРЕЛА 99“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата в размер на 2850 лева /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща
оставащо задължение, описано в издадена фактура за покупка на стока, както и сумата
в размер на 167 лева /сто шестдесет и седем лева/ законна лихва за забава дължима от
датата на падежа на задължението – 01.06.2022 г. до датата предхождаща датата на
подаване на исковата молба – 28.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до датата на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „ВИКТОР ТРАНС 2011“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на МИРЕЛА 99“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на
445 лева /четиристотин четиридесет и пет лева/ разноски в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 1250/2022 г. на Районен съд Севлиево и сумата в размер 694
лева /шестотин деветдесет и четири лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Габрово в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
3