РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200129 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Е. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Б*******,
ул.“З*********** против Наказателно постановление № 23-1116-001726/16.08.2023 г.,
издадено от Началник Група, сектор „ПП” към ОДМВР- Благоевград, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, сочи се, че липсва извършено нарушение. Иска се отмяна на НП.
Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е депозирано писмено становище от надлежно упълномощен
адвокат, в което се излагат съображения за липса на нарушение, за допуснати процесуални
нарушения, иска се отмяна на НП, алтернативно се застъпва становище за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно
призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В
придружително писмо, с което е постъпила преписката се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 03.02.2022 г. около 16:30 ч. полицейските служители Л. М. и В. В., изпълнявали
служебните си задължения, когато в село Изгрев, по улица „В. Левски“ с посока към улица
„Иглика“ забелязали да се движи лек автомобил без регистрационни табели. Св. М. подал
стоп палка и водача спрял, като контролните органи извършили проверка и установили, че
водач е жалбоподателят, а автомобила е „„С**********“, с рама № VSSZZZ6JZHR092806,
бял на цвят. Свидетелите потърсили съдействие и на място пристигнал св.П., който чрез
1
справка с РСОД установил, че МПС не е регистрирано по съответния ред. Предвид
констатираното св. П. съставил на жалбоподателя АУАН № 547110, в който
констатираното било квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от жалбоподателят без възражения и били снети обяснения от същия, в които
заявил, че пробвал автомобила след ремонт. Случаят бил докладван на Районна
прокуратура – Благоевград и образувана преписка № 5568/2023 г. в хода, на която било
установено, че на процесната дата С. С. е управлявал процесното МПС. Било установено
още, че същият е негова собственост. След преценка на събраните доказателства с
постановление от 04.07.2023 г. прокурор от Районна прокуратура – Благоевград е отказал да
образува досъдебно производство като приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК и изпратил материалите на наказващия орган за преценка за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, доколкото установеното е
нарушение на ЗДвП.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН при идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, Началник Група сектор „ПП” към
ОДМВР- Благоевград, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-1116-
001726/16.08.2023г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539/2012 г. са отнети 10
контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели П., М. и В., които сочат повода за спирането на
жалбоподателя, както и че автомобилът не е бил регистриран, пресъздават установеното и
своите действия, както и обстоятелства по съставяне на АУАН на жалбоподателя. В
подкрепа на приетото от съда като факти са и приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства: АУАН № 547110, постановление за отказ да се образува ДП от
04.07.2023 г. по описа на Районна прокуратура Благоевград, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач,. преписка № 5568/2023 г. по описа
на Районна прокуратура Благоевград .
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
логични, последователни, пресъздават пряко възприети от свидетелите обстоятелства, като
същевременно се подкрепят от приложените по делото писмените доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства,
които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата,
мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват посредством
показанията на посочените свидетели, събраните писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства. Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена
2
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН.Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му,
като съдържат всички изискуеми реквизити, в това число описание на нарушението- дата и
място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл
да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на административно
нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в присъствие на
водача, подписан от него, като към момента на съставяне същия не е направила възражения
по редовността му. Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване
на атакуваното НП.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а доводите в обратна насока са
неонователни. Не се установява претендрината неяснота във фактическото обвинение. Ив
АУАН и в НП нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, приложена е
и съответната правна квалификация.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материално правно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
03.02.2022 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред без регистрационни табели.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на
превозно средство по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран.
Авторството на нарушението е установено с категоричност на извода от събраните в
производството доказателства. В тази насока са показанията на св. П., М. и В., като
конкретно св.Мирчов и В. са спрели автомобила, както и от същите се установява, че
същият се управлявал от жалбоподателя. В подкрепа на техните показания са и събраните
писмени доказателства. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Що се отнася
до посочените от него причини за действията, пред полицейските служители, потвърдени
чрез техните показанията и снети обяснения, настоящия съдебен състав, че същите на
обосновават отпадане на отговорност, доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от
ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистрирано ППС, поради което и причините са
без правно значение.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на
вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
управлява автомобил, нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целял това. В
тази връзка възраженията в обратна насока са неоснователни. Според настоящия състав
събраните доказателства сочат на извършено нарушение по приложения текст. Съгласно чл.
1, ал. 4, т. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на регистрация определени
категории превозни средства, сред които и моторните превозни средства, предназначени за
3
състезания по затворен маршрут. В случая по делото чрез показанията на полицейските
служители се установи, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било от категорията
на ППС, за които е изключено задължението за регистрация. Освен това управляваното
превозно средство притежава всички характеристики на МПС, тъй като съгласно § 6, т. 11
от ДР на ЗДвП – "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, следователно
подлежи на регистрация и може да участва в пътното движение едва след извършването й.
Изложеното обуславя съставомерно поведение на жалбоподателя по посочения законов
текст.
Районният съд намира, че отказа да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.345, ал.1 НК не задължава, административнонаказващия
орган да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съдът намира за необходимо да акцентира
върху разликата в обществената опасност на престъпленията и административните
нарушения. Точно тази разлика е дала основание на законодателя да обяви едните за
престъпления с включването им в особената на част на НК, а другите за нарушения със
съответния нормативен акт, като определи санкции, съответстващи на характерната за
деянието обществена опасност, като интензитетът на засягане правата на субекта на
наказателната отговорност значително надвишава този на административнонаказателната.
Критериите, които обуславят маловажност на случая, а оттам липса на престъпление
съгласно чл.9, ал.2 НК не съвпада с тези, предвидени в чл.28 ЗАНН. Ето защо
административнонаказващият орган не е обвързан от преценка на прокурора за маловажност
на случая, доколкото тя се отнася за наличие на извършено престъпление, а не за
административно нарушение, за каквото е санкциониран жалбоподателят.
Административнонаказващият орган следва да извърши самостоятелна преценка за
наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав, нарушението не разкрива признаците на
маловажен случай по смисъла чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е на формално
извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от
настъпването на каквито и да било вредни последици, от друга страна същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, като по
делото са налице данни за други нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран
жалбоподателят. При това положение, категорично не може да се направи извода, че
процесното деяние на жалбоподателя се отличава с някаква явна малозначителност и
изключително явно незначителни последици и обществена опасност в сравнение с
обичайните и аналогични такива нарушения по този законов текст на ЗДвП. Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът
съобрази и тенденцията на законодателя, породена от високата степен на обществена
опасност на деянията за нарушение на правилата за движение по пътищата, да предвиди
отпадане на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, чрез
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която към датата на издаване на НП е влязла в сила,
поради което и наказващия орган не е дължал преценка в тази насока От друга страна тази
разпоредба се явява индиция за променения законодателен подход при правоприлагането
спрямо нарушения на правилата по пътищата. Предвид изложеното и развитите от защитата
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН са неоснователни.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда, че който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв.
С оглед установеното от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е ангажирана
4
неговата административнонаказателна отговорност и са му наложени двете, предвидени в
закона административни наказания. И двете наказания са определени в минимално
установения от законодателя размер при отчитане на предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2
ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното нарушение и биха
постигнала, визираните в ЗАНН цели.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно
средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, според която на С. са отнети 10 контролни
точки.
Предвид изложеното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-001726/16.08.2023 г.,
издадено от Началник Група, сектор „ПП” към ОДМВР- Благоевград, с което на С. Е. С., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б********, ул.“З******* на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Благоевград, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5